Ралица Димитрова, преподавател по История в ГХП "Св. Св. Кирил и Методий" в Пловдив, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус" 

Разкажете ни, г-жо Димитрова, как се стига до Съединението? Вие сте добър историк, нека сега разкажем за това мащабно действие, каквото е Съединението?

Всъщност е едно доста смело действие на фона на онова, което е Княжество България и Източна Румелия в този период. Съединението е предречено. Според мен още от решенията на Берлинския договор за всички е ясно, че Източна Румелия и Княжество България не могат да останат разделени. Вероятно и Великите сили, и самите българи са разбирали, че това положение няма да остане така дълго. Правени са няколко опити за Съединение преди 1885 г. Можем да кажем, че първият такъв опит всъщност е Кресненско-Разложкото въстание, което е първият порив на българите срещу решенията на Берлинския конгрес. След това има две дипломатически мисии, които се опитват да измолят разрешение от Великите сили да се съединят по дипломатически път, без война, без дипломатически решения всъщност двете части на България, както са ги виждали българите, макар че Източна Румелия изобщо не е мислена като българска автономна област. Тя затова е и наречена Източна Румелия. И така се стига всъщност до 1885 г., когато в Пловдив Захарий Стоянов създава Българския таен централен революционен комитет, вероятно много повлиян от онова, което пише в "Записки по българските въстания“. Този комитет е продължение на българското революционно движение. Той започва да издава в Пловдив вестник "Борба“ и да подготвя духа на пловдивчани, пък и на всички източнорумелийци за това, че Съединението трябва да се случи. Да кажем, че 1885 г. е и предизборна година, тогава се сменя главният управител, има избори за Областното събрание. Там една от партиите, която печели изборите, обещава на българите, че ще обяви Съединението. В момента, в който печели, това не се случва обаче, наричат я "лъжесъединистка“ и вероятно още повече нажежава това напрежението и пловдивчани, и всички източнорумелийци искат това Съединение да се случи, още повече, че дипломатически са подготвени нещата. Княз Александър Батенберг е уведомен, княжеството е наясно със случващото се в Източна Румелия, но все пак това е дело, което би предизвикало реакциите и на Великите сили, и на съседните балкански народи.

Затова за нас може би днес сега е ранно утро, но преди 137 години вече си е било доста напреднал ден, защото всъщност актът на Съединението се извършва в ранната утрин на 6 септември. Както ще каже руският император, "Извършиха го българите тихомълком“ – всъщност майор Данаил Николаев първо заклева себе си и подчинените си от Източнорумелийската милиция във вярност на княз Александър Батенберг и се запътва към конака в Пловдив, където е всъщност главният управител на областта Източна Румелия – това е Гаврил Кръстевич. Той е османски чиновник, назначен от султана, и всъщност е представител на Османската империя в града. Главни участници там са Продан Тишков и Захарий Стоянов, като Захарий Стоянов казва, че когато арестуват Гаврил Кръстевич, самият той казва "Аз съм българин и не мога днес да не се радвам за онова, което се случва“. Идеята на Захарий Стоянов и на останалите въстаници е всъщност да изведат Гаврил Кръстевич от града тихомълком, за да може да го опазят жив, да не би някой да реши да посегне на живота му. Миналата година беше открит в Пловдив паметник на Гаврил Кръстевич, тъй като се смята, че той е онеправдан в хода на тези събития. Варно е, че у него е възможността, даже и задължението да уведоми султана за случващото се и да поиска помощ. Ако го беше направил, вероятно Съединението нямаше да се случи.

Г-жо Димитрова, кои национални идеали тогава са били водещи?

Водещите идеали, те са водещи винаги тези идеали. Въпросът е дали днес ги осъзнаваме. Това е единството в посоката, в която гледат държавата и народът заедно това да се случва, да има някаква обща цел и някаква обща визия за бъдещето. Защото Съединението точно това показва – че когато сме единни в тази насока, ние успяваме. И също така да успяваме и като държава, и като народ, и като политици, които управляват тази държава, да поемат отговорността за онова, което предстои. Защото Съединението далеч не е само тази акция на 6 септември. След това има то да се доказва, и то на бойното поле – една задача, която е доста важна и доста трудна за една млада държава. Българите не са очаквали това и князът не е очаквал точно така да се развият нещата, но са поели отговорността да го защитят.

И са успели.

И са успели, да, това е най-важното. Затова казвам, че когато има единност в тази посока, винаги успяваме.

На какво учите вашите ученици днес?

Най-вече ги уча на това да знаят кои са, откъде идват и да знаят ценността и като личности, като българи. Затова смятам, че младите хора могат много в тази посока, т.е. те знаят кои са и че са българи, и че това е ценност, когато обаче могат да видят следите на тези хора, на тези събития, да ги съпреживеят. Аз съм доста облагодетелствана в тази посока относно Съединението и преподаването му, защото училището, в което преподавам, също е открито през 1885 г., като нова сграда е открита на място, което е на метри от конака, от Областното събрание, от площада, на който са се случили тези събития. Много е лесно тогава младите хора да бъдат заведени там, да им бъде обяснено на място, да усетят атмосферата на тези събития, макар и толкова години по-късно.

И смятам, че това е начинът – живото съпреживяване. Давам задачи на моите ученици, които са провокативни понякога – да открият паметника на определен човек, даже със загадка в града, да разберат защо този паметник е там и защо е важен. Последният такъв паметник е в квартал "Кючюк Париж“ – на Павел Калпакчиев. Бяха много изненадани, че се намира на една спирка, до един магазин. Попитах ги: Добре, защо според вас е този паметник, кой е този човек? И така открихме, че почти всички къщи в Пловдив са построени с тухлите и керемидите на Павел Калпакчиев, на неговата фабрика. Значи много е важно младите хора да разберат чрез себе си, чрез съпреживяването тези ценности. Иначе от видеоклипове и онлайн не става само.