16:27 / 21.10.2026
269
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Радка Ангелова, уредник в Къща-музей "Христо Г. Данов" в Пловдив, за делото на Христо Г. Данов и неговото неистово желание българският народ да бъде образован.
Регионалният исторически музей в Пловдив организира пътуваща изложба "Христо Данов, книжарят, когато наричаха министър". Какво показва тази изложба, какви експонати съдържа тя?
Регионален исторически музей Пловдив всъщност гостува с две изложби. Едната е от 15 табла на винил. Тя е изготвена от нашите колеги и по-точно Вера Кехайова, дългогодишен сътрудник на нашия отдел. Върху нея стъпи нашата гостуваща изложба, която е от 20 табла с друг размер - 70 на 120 см. Както колегите, така и ние сме се опитали да разкрием Данов от различни гледни точки, като личност, която е с изключително значение за нашето Възраждане.
Той е учител, книжар, книгоиздател, участник в обществения живот, участва в Първото българско земеделско промишлено изложение. Той е и представител в Областното народно събрание. кмет на Пловдив, дарител, изключителен човек.
За него има много да се говори и винаги ще стане нещо, което е недоизказано. Но ние, стъпвайки на тази невероятна изложба, която колегите са създали преди нас, се опитахме да говорим от негово име, т.е. да сложим негови думи от списание "Летоструй", което той издава в 8 книжки, между 1869 и 1876 година, във Виена. Нашата гостуваща изложба се отличава основно по това, че там има изключително много негови мисли. Изложбата е от 1924 година и до сега е гостувала в Клисура, в Ботевград. В отдел "Съединение" на РИМ има създадена организация, така че ако се поръча, тя може да гостува където и да е в страната.
При споменаването на името на Христо Г. Данов веднага се сещаме за неговата издателска дейност. Може ли малко повече да ни разкажете за тази част от неговия живот, а и въобще за живота му?
Аз искам да ви прочета един откъс от "Летоструй" от 1869 година:
"Целий български народ трябва да бъде народ образован, просвещен, добронравен. Само така ще имаме светло бъдеще! Само така ще бъдем достойни и способни да можем да си направим сами всяко нещо, а не да работим, както сега, само за просвещените европейци.
Но как можем да дойдем до всеобщо образование и просвещение? За това няма по-добро и по-лесно средство от прочитане на добри книги. В книгите се намира всичката мъдрост, всичката образованост, всичкото просвещение, людско и всякое. Който знае да чете, може да ги усвои за себе си. Ал да прочита книги добри, книги, които развиват мозъка и които просвещават разума, а не книги с лъжовни митарства, камъни, паднали от небето и баснословни Александрии, които още помрачават разума и заблуждават човека, да ни вредят, нито пари да се дават за тях, нито време да се губи за прочитането им.
Но добрите книги са скъпи, сиромах човек не може да ги купи, а повечето не могат и да ги четат или разбират".
Това, което искам да споделя още е, че Данов през втората четвърт на 19 век, всъщност минава през това да е ученик в Килийно училище, през елино-българските училища и вижда от какво се нуждаем. В училище няма добри учебници. Всъщност той има много ценни думи и мисли свързани с това, че учителят, дори и да е светият дух, няма как да го онагледи само със слово материала и вижда всички проблеми, които съществуват пред нашето образование. Така решава в един момент, че той има оскъдно за времето си образование, достигнал е трети клас, въпреки сиромашията, и че има доста по-подготвени учители от него. Но пък може да издава книги и учебници, докато имаме нужда от тях. И той се захваща с това.
Първоначално, през 1855 година, той заминава за Белград. Там са печатали вече неговите учители Найден Геров и Йоаким Груев. Отпечатва своето "Старопланинче". Ние имаме фототипно издание в нашата експозиция, така че посетителите ще имат възможност да го видят.
Вътре има 30-тина съвета как хората да се предпазват от холера, и какво да направят, ако се разболеят. Също има и съвети за възпитанието. Тук виждаме неговия стил. Той иска винаги да е в полза на обществото.
В някои от неговите интервюта, когато го питат защо толкова много е правил през годините, той казва "аз бях луд по народа". И най-интересното е, че той смята, че не е направил достатъчно за своя народ. До края на живота си, макар че работи за неговото благополучие, той е убеден, че има още много, което да направи.
След това, докато все още Кримската война не е приключила, започва да върлува холера, за това са и тези съвети, които са включени в календарчето "Старопланинче". Той няма възможност да издаде повече книги и в последствие, през 58-59-та година издава. Но преди това, след като се е сблъскал с картината по отношение на книго-разпространението, за да стигне книгата до отделните кътчета на нашата родина, те е трябвало да се пренасят в дисаги с магаре.
Било е много сложно да намериш човек, който да се интересува от книгите, които пренасяш. Това са били апостолите на книгата - децата на Найден Йованович и други наши книго-разпространители, така е било в началото и с Данов. Но той решава да направи нещо различно.
През 1857 година той открива своята книговезница, която е едно място, на което може да се закупи и книга. Той открива първата си книжарница през 1861 година. В началото на 1862 година към книжарницата той създава книжарско сдружение, в което включва и Йоаким Груев. Това е още един изключителен човек, когото Данов нарича учителя, макар и да са връстници, свързва ги живота, среща ги в Копривщица. Там Йоаким Груев е учител на Данов. И това не е случайно.
За да може да учи, защото знае, че това е ключът към личния успех на семейството, промяната на живота на народа, доброто образование, той работи още като дете. С майка му събират средства и по този начин Данов продължава неколкократно да учи някъде при добри учители. В един момент, както казва той, "попаднах на троица добри учители - Сава Радулов в Панагюрище, Найден Геров и Йоаким Груев в Копривщица". Тогава издателството придобива още повече сили, защото Йоаким Груев превежда, той още преди това съставя няколко от изданията, но в този момент вече още по-активно се включва и превежда от френски книги и учебници. А пък Данов издава. От 1863 г. Данов започва да издава и географски карти.
И пособия ученически, може би?
О, да. Помагала, каталози. Но ако говорим специално за разписите, които по-нататък ги виждаме и като каталози, всъщност можем да видим, че още от самото начало има невероятни неща. Не само свързани с история, религия, но и граматика, дори има и речник от португалски.
С течения на времето книжарницата се обогатява, така че при нас, във втората част на експозицията, може да се види каталог от времето на неговите наследници, които продължават бизнеса след него. Нещата се развиват и в един момент виждаме как се разделят литературата от помагалата в два различни каталога. Има каталог и по физика. Каталог, който е от 30-те години, когато човек го го отвори, ахва. Така предмети, които се изучават може да бъдат онагледени с различни помагала. Дори ако е вероучение, имаме картини от библейските времена.
Дори сега няма чак такова онагледяване на учебния процес, така както е било тогава.
Ако ми позволите, ще ви зачета нещо от неговата програма, която пак я има в "Летострой" по отношение на образованието. Например, че не само помагалата, но и личната деятелност на ученика е от съществено значение.
Той казва, че всяко преподаване става успешно, когато се повика и личната деятелност на ученика. Без нея, всъщност, няма как да го запечата в главата си. И тук при нас имаме изключителна система.
Това сме се постарали да представим и в нашата изложба. Представили сме различните направления - естествените науки, история, абсолютно всички.
Това са 20 табла, в които е разгледано всичко, което имаме при нас.
Идеята е текстът в учебниците да е кратък и задължително разбираем, за разлика от сегашните учебници. Може би сте попадали на неговия учебник по геометрия, който е при нас? Той е с дебели корици и много тъничък. Общо, с дебелите си корици, може би прави някъде около 5 мм. Но това, което намираме вътре, е това, което той държи да го има задължително - кратък текст и разбираем от учениците, с красиви изображения, за да им бъде грабнато вниманието. Да бъдат точни, а не измислени. И като го научиш това, то да ти бъде полезно в живота.
Да, във вашия музей видях и интересни географски карти на стените. Кога Данов създава първата си печатница и защо във Виена? И кога всъщност прехвърля всичко на родна земя?
Той многократно е печатал във Виена. Преди това, тъй като там, тази печатница, е на Леополд Зомер. Така я срещаме в нашите табла, тъй като използваме тази източници от епохата. Но тази печатница разполага с разнообразие от шрифтове. И това е било изключително важно. Така че най-вече той печата там. И качеството на напечатаните издания е уникално.
Да, и техниката е съвсем различна от сегашните машини. И това също сме го видели при вас, в музея. Най-старата печатна машина, която е запазена.
Ами като нашата има и при колегите в Клисура.Има и на други места. Много ни помогна гостуването на "американката" от Клисура. А и ние също си реставрирахме нашата такава машина, че да можем да я ползваме. И всъщност има много работилнички, които се организират при нас.
Данов всъщност печата първо във Виена, след което прехвърля машините си тук, на родна земя, нали така?
Да. И открива първата българска печатница, в сдружение с Янко Ковачев. Те откриват през 1874 година печатницата във Виена. И в последствие, след Берлинския конгрес, машините се прехвърлят в Пловдив. Тук той започва да издава вестник "Марица".
След това започват да действат печатниците от тук, от Пловдив? (24:24) Да, от Данов става и народен представител тук, в Източна Румелия? И кога става кмет?
През 1884 година е представител в Областното събрание на Източна Румелия. През 1896-1999 е кмет на Пловдив. Той одобрява и първия градоустройствен план на нашия град. Изключително отговорен и добър кмет е.
Любопитна подробност е, че той не взима заплата като кмет, нали така?
Да, това което е изненадващо, особено за нас, хората в днешно време. Той се отказва от работната си заплата. Смята, че е достойно да не взима, защото е богат човек. Тези пари са необходими по-скоро на хора в нужда или дори на деца.
Неговите потомци продължават ли неговото дело?
Ние сме в изключително добри отношения с тях. И да, продължават до голяма степен неговото дело.
Сред тях има астроном, преподавател в Харвард, има адвокати, икономисти, химици.
Наистина много можем да говорим за Христо Данов. И е хубаво повече издатели сега да се вглеждат, да се връщат назад и да видят какво той е правил. Особено по отношение на учебната литература, която той е издавал. Има много какво да се научи от него.
Надявам се, че нямате нищо против да ви зачета още нещо от него?
"На това време само просвещените народи имат добро бъдеще. А народ, непросвещен, лесно изпада в сиромашия и твърде скоро достига до просешка тояга. Става роб и слуга на образованите и просвещени народи. Заради това образованието не трябва да се ограничава само у няколко членове, у няколко лица от народа ни. То трябва да пробие във всички среди, във всички съсловия от народа".
И всъщност, той прави всичко възможно чрез неговите книжарници, които обхващат цялото българско землище.Първоначално открива книжарница в Пловдив през 1857 година. След това в Русе, във Велес, има представяне на книжарницата в Одрин, в Солун. Така на практика и най-отдалечените български селища могат да си набавят всичко необходимо за училището.
Ако Левски прави мрежа от комитети, той прави мрежа от книжарници. В тях е най-доброто, което може да се намери в Европа. Ако говорим за помагала, имаме планетария, имаме модели по анатомия, имаме какво ли не.
Планетариията специално го намираме в каталозите от края на 19 век. Той е изключителен човек и винаги с идея за бъдещето. Каквото и да прави, винаги, когато взима решения, той подхожда от гледна точка на това дали е добро за бъдещите поколения.
