Проф. д-р Стояна Нацева: 90% от всички онкологични заболявания се дължат на обида

Проф. д-р Стояна Нацева, в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио ФОКУС. 

България официално вписа световно постижение пред Гинес с 25-часово непрекъснато трансформационно шоу за манифестиране чрез благодарност, което създаде проф. д-р Стояна Нацева, основател на Академия "Щастлив живот“.  

Проф. Нацева, защо избрахте манифестиране чрез благодарност? 

Защото, аз като доктор по невропсихология, много добре разбирам силата на благодарността. За съжаление, в България има много стойностни хора, но те не могат да ценят момента и не са достатъчно благодарни за цялото изобилие, което изживяваме.  

Този рекорд беше на рождения ден на България - 21 декември, неслучайна, най-силната енергийна дата в годината. Именно на този ден направихме дълбока трансформация на благодарност чрез преживяване.  

Много хора твърдят: аз съм благодарен, но ако не го чувстваме, не можем да направим тази важна невробиохимия в мозъка, не може да пуснем важните невротрансмитери и хормони, които ще повлияят на биологията на нашето тяло.  

Всъщност, чрез благодарността може да се почувстваме веднага по-добре и когато се успокои мозъкът, може да види различни варианти, чрез които да сбъднем, да постигнем нашите мечти и нашите цели. 

Може ли да благодарим за нещо, което не ни се е случило? 

Да.

Не влиза ли умът в противоречие с тялото? Не насилваме ли тялото да повярва в нещо, което не е факт? 

Не, защото ние даваме възможност. Тук има вяра, има доверие и ние даваме на мозъка перспектива, той да види, че това е възможно. Защото, докато човек живее в тревогата и в страха, амигдалата на мозъка, всъщност това е центърът на страха, произвежда тези така наречени невротрансмитери и хормони, например адреналин, кортизола. Когато човек дълго време е в това състояние, то става перманентно, което не е за препоръчване. Твърде много българи живеят в стрес. И когато ние благодарим, че нещо вече се е случило, тогава мозъкът се успокоява и ние виждаме перспектива, че може наистина да направим действие. 

Душата ни често пъти иска просто да бъде чута, не да бъде поправена. Да си кажеш: направих каквото можах и това е достатъчно. Това достатъчно ли е да бъдеш осъзнат човек? 

По принцип аз твърдя, че 90% от хората никога не се запитват кой съм аз, каква е моята душа и въобще имам ли душа, поне според изследванията, които ние сме провели. Истината е, че човекът не е само биологичен робот, който ходи на работа и извършва ежедневни дейности. Човекът е нещо много повече от това. Човекът трябва да има цели, да има мисия, винаги да върши нещо полезно за себе си и за обществото. И когато ние не чуваме себе си, потискаме се, не разбираме какво ни носи радост, в един момент перманентно изпадаме в състояние на жертва, което всъщност ни кара ние да търсим подкрепа от другите. Например, да чакаме държавата да ни спасява, да търсим от нашия партньор да ни задоволява детско-родителски отношения. Или пък изпадаме в спасителство, т.е. решаваме ние сме зле и другите са зле, аз ще спася всички подред. Или ако дълго време не чуваме душата си, изпадаме в агресия. Много от паник атаките също мога да кажа смело, че се дължат на това, че човек не чува себе си и потиска себе си. Разбира се, това го различаваме от клинична депресия или клинични състояния. 

Как да разпознаем истинската вътрешна промяна от временния ентусиазъм, който ни завладява, когато слушаме ментор, който е много вдъхновяващ? Нерядко на следващия ден отново сме затиснати от обидата, от болката, от огорчението, от усещането, че сме жертва, от която нищо не зависи. 

С осъзнаването, че всъщност всичко зависи от нас. Аз като ментор например, винаги казвам на хората, че всичко зависи от тях и всички отговори са в тях. И точно тук ние трябва да слушаме себе си и да търсим тази връзка с нашата душа - какво за мен е ценно, какво за мен е важно, какво за мен е вярно в случая?  

Защото, хората много често не валидират себе си, а търсят отвън някой да ги одобри, тогава те губят тази дълбока връзка със себе си. И точно тук идват изключително много поражения на психиката, а в последствие и на физиката. 

Обикновено в едно семейство жената е тази, която прави повече компромиси, поема по-големия емоционален товар. В този смисъл, жената ли е тази, която най-често се чувства жертва? 

Мъжете също се чувстват жертви, но аз казвам, че мъжете все едно са родени с корона на главата. Жената е много по-чувствителна, това е факт, и в нея е вградена функцията да създава живот. Единствено Богът и жената създават живот реално. Жената е много по-емоционална, също така тя смята себе си и за по-отговорна, тъй като децата са много по-свързани с майката реално, биологически така е устроено. 

Аз не мисля, че това е лошо.  Според мен жената трябва сама да поеме функцията и да се ограмотява, да учи новите психотехнологии, да разбира силата на жената в себе си. Защото една щастлива жена, това е щастливо семейство - щастливо дете, щастлив съпруг и щастлива работна среда.  

Даже, колкото са по-доволни жените, твърдя, че от това зависи, доколко ще бъде щастливо изобщо населението. Така че, не мисля, че е егоизъм, ако една жена поставя себе си на първо място - слуша душата си, дава си достатъчно време и пространство, защото пак казвам, щастлива жена, това означава цяло щастливо семейство. 

Какво най-често спира хората по пътя към себе си и към осъзнаването -страх, навици, лоялност към миналото? 

Да, лоялност към миналото, лоялност към родителските програми. Ние изключително много неща сме взели от нашите родители като вярвания, които са били полезни, например за 70-те години на миналия век, но вече не са актуални. Научили сме конкретни емоции, включително от майка, баща, от рода.  

Имаме вярвания, които ни ограничават, например: Парите са нещо лошо. 

Не можеш да изкарваш пари, ако смяташ, че парите са нещо лошо, че богатите са лоши хора, че парите не растат по дърветата.  

Това веднага те води до осъзнаването, че с тежък труд трябва да заработиш минимална сума пари. 

Работата върху това кой съм аз, върху вярванията, върху ценностната система, какви навици имам, какви действия правя -  единствено работата на личността по цялата тази пирамида може да доведе до трайна трансформация в живота на човек. 

Възможно ли да стигнем до дълбока промяна без болка, без криза? Чувала съм, че болка се ликува с болка. 

Два са пътищата на промяна: единият е чрез болката, другият е чрез много високо ниво на осъзнатост. Аз лично много малко хора познавам, които чрез осъзнатост се променят.  

Истината е, че болката е наш учител. Единствено чрез сериозна болка човек се осъзнава: аз не искам да бъда тук, искам промяна.  

Всъщност, промяната се случва, когато натежи  желанието да се променя над навика да остана в позицията на жертва и в болка.  

Болката е наш учител, трябва да погледнем на нея като на наш учител, да сме благодарни за това, което се случва. Само когато научим ценността на уроците, можем да продължим нататък и да израснем като личност. 

Може ли човек да бъде едновременно и благодарен, и ядосан, и тъжен? 

Не, не може. Защото това са крайности в емоциите. Когато сме благодарни, не можем едновременно да бъдем и тъжни, и да изпитваме страх. За това е толкова важно да се научим да благодарим. Аз съм автор на бестселър книга на темата. Цялата идея е фокусът на внимание, ретикуларната формация на мозъка, да избира от околната среда неща, за които да сме благодарни. Защото, когато сме благодарни, пак казвам, се отделят хормони на щастието, окситоцин примерно, и човек се чувства добре. Винаги има за какво да сме благодарни: за това, че днес има какво да облека, за това, че имам храна в хладилника, че имам покрив над главата, че моите близки са живи и здрави. Това са на пръв поглед елементарни неща, но когато човек започне да ги оценява, той всъщност се фокусира върху хубавото. И когато се фокусира върху хубавото, неговата ретикулярна формация започва с фокуса на внимание да търси в околната среда още неща, за които да бъде благодарен. 

Т.е. благодарност не само като позитивно мислене, а като вътрешна позиция?

То е вътрешна позиция, би трябвало да бъде вътрешна позиция и точно на това уча хората – чрез преживяване колкото може по-често през деня да се фокусират върху това за какво са благодарни. По този начин, първо, се чувстваме по-спокойни, второ се чувстваме по-радостни и в един момент това става като вътрешно състояние.

Използвам повода, за да благодаря на нашите слушатели за въпросите, които задават на страницата на Академия "Щастлив живот“  във Facebook, където излъчваме на живо. Снежанка Георгиева пита: защо при мен се получава така трудно, независимо че непрекъснато благодаря? 

Защото, пак казвам, че за да направим дългосрочна промяна, не е достатъчно само благодарността на думи, трябва да бъде благодарност чрез чувство. Освен това, за да променим каквото и да е в нашия живот, това не става единствено чрез думата "благодаря“, става чрез дълбоко осъзнаване, че всичко, което имам или нямам в живота ми, се дължи на действия, които правя или не правя. Те се дължат на навици, които имам или нямам. А това, което правя или не правя се дължи също на ценностната ми система и всъщност на вярванията, които имам.  

Когато работим с дълбоките вярвания, това, което отговорих в предишния въпрос, и когато работим с моята идентичност, какво аз мисля и вярвам за себе си, когато съм благодарен на себе си, благодарен на родовата си система, благодарен за това, че съм тук и сега, но работя и с вярванията, какво е възможно и какво не е възможно, единствено тогава започват истинските трансформации, съчетани с действия. Без действия няма резултат. Това категорично мога да го заявя. 

Вера Стоянова, още един слушател,  пита: как да различа гласа на душата от ума? Как да разберем дали душата или умът ни говори? 

Мога да споделя няколко много интересни упражнения, но най-важното е да знаете, че душата никога не ви плаши. Ако чувствате страх, ако чувствате заплахи, това не е вашата душа, това идва от ума. Функцията на ума е да ни пази, затова винаги вижда в околната среда конкретни заплахи, които ги третираме по конкретен начин. Всичките наши преживявания нямат нищо общо с фактите, които се случват в нашия живот. Единствено нашето тълкование на събитията или на отношение ни кара да преживяваме конкретните сценарии и конкретните чувства. Т.е. това, което чувствате, не винаги е адекватно на това, което се случва.  

Много е важно да се научим рационално да наблюдаваме нещата, които се случват, и дали моите реакции, моите чувства и моите мисли са адекватни. Ако не са адекватни, те не принадлежат на мен, аз съм ги взел като сценарий, някъде  съм го видял. Това е много важно - всеки ден да правим самонаблюдение и саморефлексия, за да може да изправим кривите мисли и по правилен начин да се насочим към благодарност и съответно да имаме адекватни действия. 

Ако благодарността към себе си беше лекарство, каква доза бихте препоръчали? 

Максимална. Аз застъпвам тезата, че човек трябва много да обича себе си и да бъде благодарен на себе си.  

В йерархията на ценностите – това и друг път във ваше предаване сме го говорили.  

Най-важният човек в живота на всеки човек трябва да бъде той самият. Защото, ако аз не съм на първо място в йерархията на ценностите, ако идеализирам друг човек или идеализирам парите, или слагам нещо над себе си, включително и децата си, включително и родителите – това сигурно е скандално за много от слушателите, и им давам повече ресурси на тях, отколкото на мен, за мен не остава достатъчно. Тогава губя връзка с моята душа, не слушам себе си и душата започва да страда.  

Единственото лекарство е да обичаме себе си и да сме благодарни на себе си. Включително и за т.нар. негативен опит, защото в конкретния момент ние сме имали единствено тази възможност да реагираме на базата на данните, които имаме, и на възможностите ни. Всичко, което ни се е случило – добро или лошо, то ни е помогнало да бъдем човекът, който сме. 

Понякога идва момент, в който човек си казва "Повече не мога, душата ми е изтощена, тялото отказва“. Това ли е преломният момент на осъзнаването? 

Надявам се слушателите да не стигат чак до там. По принцип, когато психиката не може да се справи с конкретни психически проблеми, въпреки че проблеми няма – има задачи за решаване, и твърде дълго е под натиск, тялото поема функцията на психиката, като започва да показва различни симптоми.  

Темата е много дълбока, но вече израелските учени са доказали, че 90% от всички онкологични заболявания се дължат на обида. Така че ние трябва да следим на кого сме обидени, на кого се сърдим, към кого имаме негативни реакции, например, и да разбираме, че това са детски позиции. Възрастният човек не се сърди, не се обижда, той решава конфликтите или проблемите като зрял възрастен човек.  

За съжаление, 90% от хората продължават да живеят в детските позиции. 

Когато нещо се разпада и контролът, маските, илюзиите паднат, но на тяхно място още не е дошло нищо ново, това ли е преломният момент, в който трябва да избереш или да продължиш напред, или да се върнеш назад към илюзиите? 

Да, това е един чудесен момент, в който човек може да реши. Ние в квантовата психология го наричаме "нулевата точка на зануляването“. Защото, когато се изпразниш отвътре, не реагираш вече навън, можеш трезво да прецениш какво искам от този живот. Много хора в болката намират точно този учител, който да им покаже категорично - какво не искам и какво бих могъл да направя, за да тръгна да се развивам оттук нататък.  

Смисълът на живота е в еволюцията. Хората си мислят, че ако в момента аз не се развивам, на мен ми е добре в моята зона на комфорт, това е чудесно – така мога да държа още 40 години. Истината е, че в момента, в който вие не се развивате и застинете в зоната на комфорт, това вече е деградация. 

Много хора питат как да се отърват от тревожността. Тя е повсеместна, наричаме я "стрес“. Има ли формула, която да накара тялото ни да се отпусне, да се чувства спокойно, за да не чувстваме онази тежест в раменете и гърдите, стягане в гърлото, присвиване в слънчевия сплит?

Да, хората обикновено живеят в миналото. Всеки, който чувства дълго време мъка, тъга, гняв, вина, срам, разочарование, той все още предъвква някаква случка от миналото. Или са начертали, на базата на негативното минало, негативно бъдеще и се тревожат за него.  

Истината е, че докато живеем в миналото или в бъдещето, не можем да се чувстваме добре.  

Ние се чувстваме добре единствено, когато живеем тук и сега и сме благодарни за тази опитност, която имаме в момента. Затова е толкова важно да се чувстваме добре тук и сега.  

Едно от най-бързите упражнения, когато чувствате тревожност, е да погледнете и да назовете около вас 4 предмета, 3 миризми, нещо различно, за да се разсеете от този контрол. Тревожността идва много често от желанието "аз да контролирам всичко“. Трябва да се откажем от това желание, защото не можем да контролираме нищо,  даже себе си много трудно контролиране, пък какво остава за целия свят.  

Например навън сега е зима. Аз мога да искам да е лято и ако се опитвам да бъде лято, това ме нервира и ще доведе до тревожност. Казвам за зима и лято, но хората се опитват да променят другите, да променят някакви обстоятелства, които не могат да бъдат променени. Това води до тревожност.  

Ето едно друго упражнение – една колонка "Какво мога да контролирам?“, друга колонка "Какво не мога да контролирам?“. Фокусирам се само върху това, което мога да контролирам.  

Трето упражнение е да се попитаме "И какво от това, ако се случи нещо негативно?“. И каквото и да отговоря, пак ще попитам "И какво от това?“, докато не стигна да извода "Нищо“.  

Т.е. има много психологически упражнения, лесни, които могат да помогнат, но хората, които имат наистина нужда от помощ, ги съветвам да не отлагат психологическата помощ, защото има състояния, които не подлежат на елементарни упражнения. 

Има ли болестите, които започва да носи тялото ни, в следствие на това, че отказваме да приемем себе си такива, каквито сме? Критикуваме себе си, не околния свят. 

Критиката към себе си е като програма за самоунищожение. Т.е. мога да кажа, че колкото по-критични сте към себе си, колкото повече обиждате себе си, толкова повече се омаловажавате и се смятате за ненужни и неценни. 

Уместно ли е в този момент да си кажем "Отказвам се да бъда силен, такъв, какъвто бях досега“? 

Това са две различни неща. Едното е да се предадем на живота. Да, Господи, съгласна съм с всичко, което се случва. А другото е да омаловажавам себе си. Двете неща, не са свързани. За мен е най-важно да имаме доверие към системата, Вселената, Бога – всеки както го разбира, но да вярваме в себе си, защото единственият човек, който може да ни помогне на 100%, това сме самите ние. Ние идваме сами и сами си тръгваме. През целия живот има други хора, които влизат в нашия живот, но реално на 100%, 24 часа през целия ни живот ние сме със себе си. Така че, най-силната инвестиция е любовта към себе си и уважението на себе си като личност. 

Може ли след прилагането на една или друга практика – например за енергийно откъсване от токсична връзка, тялото да реагира негативно с гадене, повръщане, главоболие, световъртеж? 

Редки са тези случаи, но по принцип има такова нещо като изцеление чрез кризи. Случва се – аз съм правила терапии – човекът в момента се чувства добре, след това има влошаване и след това има подобрение. Това е известен феномен и в медицината, и в енергийната терапия, и в психологията – възможно е. Но човек трябва да се наблюдава. Ако е трайно влошаването, това означава, че нещо не е било направено, както трябва и е необходимо да се потърси професионална помощ. 

Това беше въпрос на Нели Андреева, която пита на страницата на Facebook възможно ли е да има изцеление чрез криза. 

Възможно е, да. 

Ако трябва да кажете нещо на човек, който в момента не вярва, че може да постигне изцеление с ума, със съзнанието, какво би било то?  

Искам да помоля слушателите да помислят за един техен симптом, да си затворят очите и да се фокусират в тялото си, за да видят къде в тялото се намира този симптом.  

Или могат да поговорят с болестта и да попитат "Какво аз трябва да науча, защо се появи?“  

Това е едно много кратко, обаче много дълбоко упражнение, защото понякога отговорите могат да ви учудят. Във вас са всичките отговори, отново казвам.  

Медицината е чудесна и ние много вярваме в нея, но когато се научите да питате себе си и да разчитате на себе си, да контактувате с душата, наистина ще видите как светът се променя по вълшебен начин, как здравето ви се подобрява. 

Възможно ли е да сме благодарни за болката, за това, че ни е спряла навреме? 

Ние трябва да сме благодарни, защото психиката и тялото не правят нищо в наш ущърб. Казах, че когато психиката не се справя, тялото поема отговорността и ни показва, че има проблем чрез конкретен симптом. Така че болестта е наш учител или симптомът е наш учител и трябва да се отнасяме по този начин към тях. Когато разберем урока и изберем да живеем осъзнато, обикновено болестта отстъпва и ние започваме да живеем щастливо.

Има ли избор, който можем да направим още днес и това да бъде първата стъпка към това да бъдем верни на себе си да променим живота си? 

Да. И този избор е отново да се свържем със себе си. Може да го направим, като затворим очи и си представим, че след една година сме здрави, богати и щастливи. Да видим тази наша версия и да я попитаме "Какво направи, какви стъпки точно ти направи, какво точно се промени?“. И да изберем осъзнато в каква версия искаме да живеем – дали нашата настояща или нашата най-добра версия. 

Може ли да се каже, че тялото боледува, когато човек се бори с душата си? 

Когато сме откъснати от нашата душа, в един момент и тялото започва да боледува, връзките започват да не вървят, финансите не са ни достъпни.  

Когато сме на нашето място в системите – това е много дълга тема, тогава имаме достатъчно пари, достатъчно здраве и достатъчно любов. За съжаление хората пренебрегват основните закони на идентичността, на баланса, на йерархията и това ги кара да изпитват атаките на системата, т.е. липса на любов, липса на пари, липса на здраве.  

Всички болести идват от горделивост, от арогантност и високомерие, това е липса на контакт с вертикалната йерархия - душата и нещо висше. Когато си възстановим мястото, заставайки на своето място, всичко се подрежда. 

Обикновено Ви питаме за нашите болки, за нашата празнота. Сега Ви питам каква беше тишината след края на 25-часовото шоу, какво усетихте?  

Огромна благодарност към всички хора, защото над 100 хиляди човека са ни гледали от цял свят. На място бяха 50 човека, но над 100 хиляди човека присъстваха.  

Аз 25 часа давах непрекъснато ценни знания и практики, което е огромен труд. 25 часа бях във висока енергия. След това не можах да спя 24 часа, защото приливът на благодарност от хората и от мен към тях беше огромен. Изобщо изживяхме нещо невероятно. Всеки един от тях, който ми даде обратна връзка, каза, че е имал дълбока трансформация и наистина е разбрал какво означава благодарността и е променил живота си. 

Имаш ли специална техника, с която се пазиш, за да не изгориш, докато водиш другите? 

Не, защото аз съм инструмент в ръцете на Бога. Изгарят хората, които твърдят "Аз така, аз така“ и поемат отговорност за всичко. Аз винаги казвам: аз съм инструмент в ръцете на Бога. Между другото, всички велики художници и писатели казват същото – през мен работи Бог. Когато постигнем това като състояние, няма умора, ние сме в постоянен поток на сбъдване. 

Може би най-голямата трансформация е да си позволиш всеки ден с малки стъпки да не предаваш душата си, да избереш себе си, без да се оправдаваш, без да се доказваш. 

Абсолютно съм съгласна с това твърдение, подкрепям го напълно. Затова искам да кажа на всеки един от нашите слушатели: вярвайте в себе си, слушайте себе си, свържете се с душата си и живейте в любов. Нека около вас всичко да бъде любов. Живейте с благодарност и тогава ще бъдете здрави, ще бъдете богати, ще бъдете щастливи.

Наскоро каза, че всичко, което не е от любов, през настоящата година ще бъде отхвърлено.

Абсолютно потвърждавам. Такова е времето, такава е новата година на огнения кон – единицата. Истината е, че хората вече имат много ниска толерантност и всичко, което не е по любов, включително работно място, включително връзки, отпада от нашия живот.  Живейте по любов! 

Гостува ни проф. д-р Стояна Нацева. Говорихме за нейното 25-часовото трансформационно шоу с благодарност, което беше записано в Книгата на Гинес, за тялото, което помни, за душата, която чака да бъде чута, и за благодарността, не като усмивка насила, а като тихо "Да“ към себе си.