Проф. Владимир Чуков, арабист, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Напрежението между Гърция и Турция продължава да расте. Турският  президент Реджеп Таип Ердоган засилва критиките си заради нарастващото струпване на гръцка военна сила близо до турското крайбрежие. Той не скрива и раздразнението си, че Атина се радва на военна подкрепа и одобрение от Запада. От своя страна на Международния панаир в Солун гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обяви, че Гърция няма да отстъпи пред заплахите на Турция. Той призова страната да спре с неисторическите си аргументи. Що се отнася до другия съсед на Турция, с който тя е в постоянен конфликт – Сирия, то от там новините отдавна не са такива за  съществуващото напрежение. И въпросът е: защо Турция атакува съседите си Гърция и Сирия? Наш гост е арабистът проф. Владимир Чуков. С какво да си обясним поведението на Турция към съседите си Гърция и Сирия? Може би с предстоящите избори в страната или с тежката икономическа ситуация в нея?

Към тези конфликти, които вие очертахте, аз бих добавил и конфликта, който ескалира буквално в понеделник. Става въпрос за войната между Азербайджан и Армения, в която – вие се досещате, Турция играе много важна роля, не само като морален, но и като бойно подкрепящ фактор за Азербайджан. И неслучайно там в ход е турското оръжие, небезизвестните дронове "Байрактар“. Наистина Турция в момента се намира в много интересен период от своето развитие. На първо място вие правилно споменахте, че става въпрос за наближаващите президентски избори догодина. На 18 юни Ердоган ще се противопостави на бъдещия единен кандидат на опозицията, която все още не може да излъчи персоната, която трябва да му се противопостави, но така или иначе, той много добре си спомня, какво се случи през 2019 г. на местните избори, когато загуби катастрофално големите градове, на първо място Истанбул, на второ място – Анкара, а Измир по принцип винаги е бил част от електоралната география на Народнорепубликанската партия. Така че Ердоган наистина предприема комплекс от мерки, с които ще се опита да убеди турските избиратели, че заслужава да бъде преизбран, а неговата партия, Партията на справедливостта и развитието, която е в коалиция с Партията на националистическото действие на Девлет Бахчели, трябва да остане управляваща. И поради тази причина, както обикновено, когато настъпят избори в Турция, Ердоган изпада в невъзможност да се похвали с някакви сериозни икономически успехи – да припомня, тук отварям скоба, инфлацията до този момент в Турция на годишна база е над 80%. Някъде около 27% турската лира загуби своята стойност само тази година. Всичко това се досещате, как влияе на турския избирател. И Ердоган предприема комплексни мерки. От една страна повиши, буквално преди няколко дена, с 30% заплатите в държавния сектор, но очевидно е, че той ще се опита отново да напомпа национализма, ще се опита отново да разиграе картата на едва ли не силната Турска армия, на човека, който защитава държавата от външните фактори, който поддържа управлението, което наистина се грижи за своите граждани. И естествено, конфликтът с Гърция е част от тази сага, която се разиграва вече десетилетия. Да припомня и на вашите слушатели, че Гърция и Турция през февруари месец тази година отпразнуваха – забележете, 70 години от членството им в НАТО. Смея да твърдя – това е мое лично мнение, че ако тези две държави не бяха членове на НАТО, нямаше го този възпиращ фактор, ние, предполагам, щяхме да станем свидетели на конфликт от типа на Нагорнокарабахския, т.е. война без край. Да припомня, 70-те години на миналия век имаше престрелки по река Марица, и то буквално битки между двете армии. А оттук насетне вече се добавя и много неприятният фактор на бежанския поток, който никога не е секвал. Няма да ни стигне времето да припомня тези епизоди на невероятна ескалация между Гърция и Турция. Дори преди повече от година се стигна до там, че турски изтребители прихванаха – забележете, хеликоптера на гръцкия министър на отбраната, в чийто хеликоптер беше и началникът на генералния щаб тогава, когато те отиваха да инспектират една от заставите на един от гръцките острови. Всъщност нека да спомена защо фактически конфликтът е неразрешим. Първо, защото Гърция и Турция по различен начин обясняват международните договори, които трасират границата помежду им. Нека да кажа, че Турция не признава дори гръцката собственост върху редица острови, които са в непосредствена близост до турското крайбрежие. Нещо повече, те имат различни тълкувания на понятието "континентален шелф“. И ето тук трябва да кажа, че Турция казва, че подобен тип възможност трябва да бъде реализирана на 6 морски сили. Гърция казва – не, на 12 морски сили. И оттам насетне се досещате, че дебатът и противопоставянето е нескончаемо. И още нещо – турците претендират, че според договорите, които трасират границата помежду им, Гърция няма право да милитаризира, т.е. няма право да държи войски на тези острови, които са в непосредствена близост до турската територия. И всичко това е причина за едни нескончаеми противопоставяния, нека да кажа директни битки. Само да спомена – в понеделник  Турция обвини Гърция, че са обстрелвали турски ферибот. Нещо повече, турски самолети са нарушавали въздушното пространство на Гърция и от Гърция са насочили радарите на установките С-300, които са инсталирани на гръцкия остров Крит. Така че виждаме всякакви обвинения, всякакви търкания, стрелби – нещо, което наистина е много плашещо, много неприятно, но трябва да кажа наистина, че Европа и най-вече Франция подкрепят Гърция в това противопоставяне Турция – Европейски съюз. Но там също има една история, която не знам дали ще имаме време да я припомня.

Проф. Чуков, не мога да не ви запитам, понеже във  въпросния спорен шелф всъщност са едни от най-големите залежи на газ и дали от там не идва целият проблем между двете държави? Едва ли толкова военното присъствие дразни, колкото кой ще използва този газ и ще печели от него.

Да. Тук сте напълно права. Като когато говорех за този континентален шелф, имах предвид тези острови, островчета, които са в Егейско море. Докато това, за което вие питате, те са по-скоро в южната част или в Източното Средиземноморие. Вие си спомняте, каква сага беше с турските кораби – те са три или четири на брой, които търсеха газ в континенталния шелф, било на гръцки остров, било то в континенталния шелф на остров Кипър. Бяха просто привлечени кораби на Италия, на Франция, на САЩ. Наистина залежите, които бяха открити съвсем наскоро – всъщност не е толкова наскоро, това е от може би две години, три години – допълнително нагнетяват напрежението между двете държави. Но така или иначе, ситуацията е твърде, твърде неприятна и тя е нещо като плоча, която се върти, но е в зависимост от конкретния момент, зависи от конкретните обстоятелства, зависи от редица външни фактори – било то войната в Украйна, било то сега, в момента виждаме ескалация на бежанския натиск, на което естествено източникът е Турция. Минава един от пътищата на този поток през Гърция. Вече тук може да говорим дали е основен или вече може би на второ място след пътя към България, но така или иначе, това е допълнителен фактор, който нагнетява отношенията между двете съседни държави.

А дали всъщност бежанските колони, които тръгват от Сирия, минават през Турция и се разделят между Гърция и Българя, не съставляват потенциална опасност за Европа, за Европейския съюз? И за нашата държава в частност?

Естествено, естествено. Това е просто реторичен въпрос. Нека си припомним, през 2015-2016 г. какво се получи – всъщност тогава наистина потокът беше в рамките на над милион. Тогава нашият Европейски съюз беше преформатиран. Мисля, че напълно са прави експертите, които казаха, че именно този бежански поток стана причина за вота на британците 2016 г., когато гласуваха да напуснат Европейския съюз. Тогава, вие си спомняте, беше нарушена и електоралната география на много от страните членки на Европейския съюз, особено онези, които се оказаха на пътя на бежанците. Ние, слава богу, тогава бяхме малко встрани, малко на завет, но това са други неща, други подробности, в които не искам да навлизам. Гърция, Северна Македония, Сърбия, особено вие си спомняте избухването на Орбан, Чехия – просто всичко това преобрази Европейския съюз. Сега, ако погледнем ситуацията – не е същата, но сходна. Ще ви дам един пример. Швеция преди няколко дена, сега, в неделя, имаха парламентарни избори, в които партията на шведските демократи, тези, които никога не са били във властта – и това са по-твърдите политици в Швеция, бяха брандирали един влак, който мина през цялата държава, и на него пишеше "Влак за Кабул“. Така че наистина това представлява много, много голямо предизвикателство, заплаха за сигурността и стабилността на Европа, но това е много дълга тема, като трябва да кажем следното: просто ние, 27-те страни членки нямаме единна политика, нямаме единна миграционна политика, нямаме единен поглед. Дори ако щете между България и Гърция няма такъв – две държави, които са буквално първите, които посрещат този миграционен поток. Какво имам предвид? България спазва Дъблинската спогодба, Гърция не я спазва и поради тази причина това е един от плюсовете, заради които например сирийските бежанци ни предпочитат. Т.е. гърците просто не се съобразяват с това, което повелява споразумението от Дъблин. Те не приемат бежанците, докато ние ги приемаме, и това естествено, че е в плюс за Гърция. Като трябва да кажем, че това вече зависи, или по-скоро регулацията е в това, че ние не сме членове на "Шенген“, ние сме държава, която иска да се присъедини към "Шенген“. Но за съжаление, в Европа говорим на различни езици, имаме различен поглед и много, много силно се съмнявам, че някога ние ще седнем и ще говорим по един и същи начин.

Проф. Чуков, напреженията, които Турция предприема към съседите си Гърция и Сирия, всъщност не са ли своеобразна карта, с която нейният президент изнудва Европейския съюз, а в известна степен, разбира се, и демократичния Западен свят?

Вижте, тази констатация не е нова. Говорили сме за подобен тип хипотеза още в 2015-2016 г., когато беше сключена сделката Турция – Европейски съюз. Просто по този начин Ердоган прави своята външна политика. Това вече е друга ценностна система. Вие много правилно поставихте акцента върху демократичния свят. Просто на изток политиката много често се прави като сделка – аз ти давам нещо, ти ми даваш нещо, докато при нас може би това е нашата слабост, ние имаме ценностна система, ние имаме някакви принципи, имаме бих каза правила, които ние задължително трябва да ги спазваме. Ето, давам ви конкретния случай, конкретния пример. За да си страна член на Европейския съюз, задължително трябва да си страна по Шенгенската конвенция за бежанците, докато на изток, включително и в Турция, те не са страна по тази конвенция. Т.е. виждате – начинът, по който се правят тези политически ходове, е коренно различен. Пак искам да спомена – това е както нашата сила, така и може би нашата слабост. Просто демокрацията много често създава прецедент, от който недоброжелатели се възползват. Ако щете, много са примерите – например, бежанци, които са всъщност мигранти, използват подобен тип инструменти в съдебната система, било то на Германия, било то в Нидерландия. Много често, между другото, Европейският съюз за правата на човека също постановява неща, които противоречат на националното законодателство. Ето това е част от особеността на Европейския съюз, но по-добре така, по-добре създавайки един съюз на гражданите, съюз на социалното благоденствие, отколкото изграждане на държава или държави от източен тип, от типа на Турция, от типа на Иран, от типа на Русия, в които просто залагат на насилието, на натиска, на липсата на правова държава. Ето това са неща, които просто ни разграничават от всичко онова, което е на изток, естествено, с нюанси. Естествено, че всички тези държави имат своята специфика. Те също имат проформа демокрация, имат парламентарни избори, но принципите, които изповядват, са коренно различни от тези, които ние тук, в Европа, се опитваме да изповядваме, всяка една национална държава – по свое му.

Към това, което казвате, проф. Чуков, може би да добавим, че и едно от условията за членство, един от Копенхагенските критерии изисква добри отношения със съседите – нещо, на което Турция не се радва.

Естествено. Сега ето тук мога да развия темата, че всъщност Турция в лицето на бившия външен министър, в последствие премиер министър Ахмед Давутоглу се опита да развие много интересна концепция – "Нулеви проблеми със съседите“. Само че се оказа, че просто не е така. Той каза: "Ние вече ще правим политика на добри отношения с всички“. Между впрочем, нека да кажа и още нещо. Ердоган се опита да приложи тези принципи много избирателно. Така например той тръгна да си подобрява отношенията с Египет, постигна нещо, но донякъде. Тръгна да си подобрява отношенията с Обединените арабски емирства, със Саудитска Арабия, естествено, търсейки заеми, търсейки свежи инвестиции заради увехналата турска икономика. Направи крачки по отношение на Армения, но за съжаление, част от предизборната кампания, ако щете част от предизборния успех на тази държава винаги са били  силният професионализъм или търсенето на военния успех в битка срещу съседите, срещу някакви външни врагове. И ние ги виждаме – те са или Гърция, или Армения, или въобще Башар Асад – това е Сирия. Там всеки един случай, всеки един казус е сам по себе си със своите особености. Но така или иначе, нека да кажем следното: едно е желанието, съвсем друга обаче е реализацията.

Цоня Събчева