Проф. Вили Лилков, физик, политик, общински съветник, народен представител, член на СДС от ранните му години, учредител на ДСБ, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

След като коалицията "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“, "Спаси София“ и "Екип на София“ издигна за кмет на града Васил Терзиев – наследник на семейство с дълбоки корени в най-висшата номенклатура на комунистическата "Държавна сигурност“, гражданска инициатива, събрала известни имена от десния спектър, отговори на провокацията, като предложи за същата позиция физика, политик, общински съветник, народен представител проф. Вили Илков, член на Съюза на демократичните сили (СДС) от ранните му години, учредител на "Демократи за силна България“ (ДСБ). Така, още преди официалния старт на предизборната кампания, битката за София се превърна в битка на олигархичното задкулисие срещу демократичната общност. Изборът за кмета на София се очертава да бъде политически, след това – експертен. Къде се чувства по-силен кандидатът на автентичната десница? Гост в студиото е проф. Вили Лилков. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“, проф. Лилков.

Здравейте и благодаря за поканата.

Къде се чувствате по-силен, проф. Лилков, като политик или като експерт?

Еднакво уютно се чувствам и на полето на политическия дебат, и на полето на общинските проблеми. Доста години бях общински съветник, заместник-председател на Общинския съвет, решавал съм доста проблеми, срещал съм се с хиляди граждани, познавам София и познавам всеки квартал на града, неговите проблеми. Иначе с политика съм се занимавал още от първите години след 1989 г. Участвах в създаването на СДС като партия, 10 години бях председател на СДС-Триадица, член на Градския съвет на СДС. После станах един от съучредителите на ДСБ. Бях и председател на Софийската организация до 2017 г., след което се оттеглих. Подчертавам, оттеглих се. Реших, че ми е необходимо известно време да погледна политиката отстрани, пък имах и доста натрупани неща за довършване. Довърших втория си докторат, голям докторат по техническия науки. Иначе имам и един докторат по неутронна физика. Довърших и някои книги и гледах политиката отстрани. И трябва да ви кажа, че погледът отстрани е много по-различен и препоръчвам на всеки политик, ако има начин, да се отдели поне за година-две от политиката. Аз направих това след 2017 г. Запазих връзката си със седесарите и с десебарите, много от тях са и мои лични приятели, но не се оттеглих от обществения дебат. Давал съм, мога да кажа, и политически знаци в определени моменти, когато съм смятал, че трябва да се даде знак. И така мина политическата ми кариера – много битки, много избори. Няма изборна кампания, в която да не съм участвал от 1994 до 2017 г., на различни позиции.

А експертната ви кариера към общината в София?

Към общината имам стотици доклади внесени в Общинския съвет, с положителни проекти за решение, и дори в опозиция успявах да намирам начин да внасям доклади и да получавам подкрепа. Между другото, Общинският съвет е едно интересно място. То е много по-различно от парламента и ми е много по сърце. В парламента се чувствах някак си ограничен в работата си. И там, ако не си от управляващото мнозинство, почти нищо не може да направиш, освен да критикуваш. Докато в общината е друго. Всеки проблем, който възникне, човек може да го реши с питания към кмета, с директни срещи с районните кметове, с отиване на място, с лобиране пред институции и разбира се, с писане на доклади. Както казах, имам такива стотици доклади. Бях в един период, немалък период, може би най-активният общински съветник в Столичния общински съвет. Дори съм се занимавал и с писане на наредби, за което може да се каже, че е висшият пилотаж в общинарската дейност. Имам четири наредби, които са мое авторство, което предполага дълбоко познаване на материята, на законодателството, на местните наредби. Така че в общината винаги съм се чувствал много по-уютно и много обичам да давам приемни по районите, срещам се с най-различни хора. Почти няма район, в който да не съм имал приемни през годините. Не съм ги чакал да дойдат в общината и да ме търсят по телефона, отивал съм на място. Изобщо, общината е много пъстра и много интересна. Хората обикновено познават Столична община през работното си място или през мястото, в което живеят, а другата част остава непозната. Това съм го установил. А София е много пъстра. В София има много модерни квартали, много динамично развиващи се райони, има и много изостанали места, в които хората се чувстват напълно забравени. И това е един от големите проблеми, които стоят пред Столична община и пред бъдещия кмет на София – да се заеме и с тези квартали, и с тези райони, които се развиват по-бавно и които са изоставени, защото неравномерното разпределение на инвестициите по територията води до там, че едни зони се претоварват, а други дори и деградират. Не говоря само за ромските гета. Говоря за квартали, в които дори една нова лампа да сложиш, пак ще се приеме като модернизация, защото има и такива места в София. Като цяло градът се развива, но според мен не се изпълнява европейската му претенция. А ако се разгледат стратегиите и плановете на града, които са заложени дългосрочно в последните 25 години, градът трябваше отдавна да се е превърнал в европейски културен, спортен, научен, образователен център. За съжаление, тези белези не ги наблюдаваме. И София, както казвам, все още загрява около тъч линията на ХХІ век.

Обърнахте се към симпатизантите на ДСБ да ви подкрепят. Ръководството на партията побърза категорично да ви откаже подкрепата, но какво мислят хората, които обикновено гласуват за тях? И какво е вашето послание към тях?

Несъмнено търся първо подкрепа между десните избиратели. И в тоя смисъл, смятам, че ще бъда обединителна фигура за тях на тези избори. А що се отнася до ръководството – аз трябва да кажа, че ръководството специално на ДСБ в последните години доста се залута в политическото пространство. Започна да изповядва едва ли не идеологията "Няма ляво, няма дясно“. Влезе в коалиция с БСП, предложи на софийските избиратели да гласуват за Мая Манолова на втория тур на изборите 2019 г. Нямаше никакви забележки към президента. Дори и изостави своя кандидат Лозан Панов в президентските избори…

Което беше изключително некоректно.

Което беше много некоректно, защото повече от 6-7 години точно Лозан Панов като един почтен магистрат беше посочван като пример за почтеност в правосъдието, като знаме на бъдещата съдебна реформа, в която толкова се кълнат. След което дори някои от активистите на ДСБ подгънаха и коляно пред президентството и Румен Радев и го молеха като бащица едва ли не да избави България от злите сили. Казвам го това, защото ДСБ след излизането на Иван Костов от политиката през 2013 г. от острие на десницата се превърна в казионна партия, която не излъчва никакви позитивни сигнали. Това е жалко. Наистина с излизането на Иван Костов от ДСБ си тръгнаха и много експерти, тръгнаха си и много политици и вторият ешелон в партията, който дойде на тяхно място, не можа да се развие. Казвам го с болка. В крайна сметка, аз съм изграждал тази партия.

А освен на десните сили, на кои други хора ще говорите в София по време на кампанията и всъщност какво ще им кажете?

Аз предпочитам тази компания да бъде преди всичко експертна и това, което се говори за всеки от кандидатите, да бъде оставено в предкампанията и да се съсредоточим върху политическия и експертния разговор за София. Казвам политически, защото в крайна сметка развитието на една община се подчинява на дългосрочни политики и визии. Това, което ще се опитам да разкажа на софиянци, е какво представлява техният град и какви са перспективите пред столицата. Аз казвам, че София е една "Спяща красавица“. Тя трябва да бъде събудена. София има невероятни възможности. Казвам невероятни и го подчертавам, защото трябва да се осмисли богатството на този град. Не говоря само за кръстопътното му разположение, не говоря за това, че е столица на България. В София има невероятни природни ресурси. Вижте планините, които ни заобикалят, и потенциалите, които те дават – от чистия въздух до възможността там да се живее, да се общува с природата. Аз изповядвам идеята на легендарния инженер Иван Иванов, който когато кани проф. Мусман да разработи устройствения, дългосрочния план на София с хоризонт 50 години, той му казва така: "Искам в София, ако има високо застрояване, то да е в центъра и тя дирижирано да се разпада към периферията, а планината да проникне до сърцето на града със зелените клинове и чрез реките. Искам, казва, София да бъде пъстър град, а не сив и скучен като другите столици“. Наистина проф. Мусман успява горе-долу да реализира тази негова визия. Ако погледнем сега града, ние сме направили точно обратното – издигнали сме бетонните бариери около цяла София с високите 10- и 15-етажни жилищни блокове, природата не нахлува в града, зелените клинове отдавна са занемарени, те се прехвърлят от план в план и не се изпълняват.

Или се застрояват.

Или се застрояват и се презастрояват. Да не говорим за минералните извори на София. Градът ни по залежи или находища на минерални води е изключително богат и може би отстъпва само на Париж и на Будапеща, но София е богата с това, че минералните води са от 8 хидротермални типа – от вода за пиене до вода за лечение и балнеология от всякакъв тип. Тези извори, макар че 2011 г. бяха прехвърлени на Столична община за стопанисване и развитие, изобщо не се развиват. Ние дори нямаме един къмпинг около София, където да се използва минералната вода, където да се къмпингува. Занемарена е голямата идея за възстановяване на части от т.нар. околовръстна ЖП линия, която трябва да се превърне в едно велосипедно и пешеходно трасе, което тангенциално да свърже много квартали на София. Има такава възможност. Този проект го има. Това е едно уникално трасе, което може да се създаде от "Хладилника“ и може да продължи чак до "Товарна гара – Подуяне“ и с красиви велоалеи, пешеходна алея и места за почивка да пресече цяла София. София има невероятни възможности, защото София е и зелен град. Пълно е с квартални градинки, с паркове, но за съжаление, и големите паркове, и големите идеи все още стоят неразвити. Например, има идеи за седем т.нар. зелени клина по поречията на реките. Малко хора знаят, че в София има 20 реки, които са леви притоци на Искъра, които слизат от Витоша и преминават през цяла София, и по техните поречия могат да се организират велоалеи, пешеходни алеи, уникални трасета и така чистият въздух да нахлува в града. Т.е. казвам тези неща, защото градът ни има уникални характеристики, които позволяват той да се превърне в уникален град със своя собствена физиономия. Ние не можем да учудим Токио, Париж или Лондон с невероятни модернистични и урбанистични решения, но можем да подчертаем това, което ни е дала природата и да го превърнем в богатство за всички граждани.

Знаете, проф. Лилков, че за да бъде омаловажена вашата кандидатура, ще бъдете пакетиран с Борисов и изтъкван като негова "пионка“ в София, че с вашия 15-годишен опит в общината ще бъдете представят като "изхабен“ политик. Готови ли сте за такава мръсна игра, дори от довчерашни свои?

Аз по принцип на тези, които се опитват да ме търкалят в калта, не им обръщам внимание и не посягам към тях, защото те единствено това могат да направят. С г-н Борисов се познаваме много отдавна, защото още при влизането в Общинския съвет в Столична община през 2005 г. – той управлява четири години Столична община, групата на ДСБ беше най-силната опозиция. Аз бях председател на тази група, така че с него сме имали много сериозни сблъсъци като общински съветник аз и кмет – той, от друга страна. Но интересно е, че той се е вслушвал в това, което съм предлагал. Дори си спомням, че с Владимир Кисьов – мой добър приятел, председател тогава на Общинския съвет до 2007 г., при едно обсъждане на бюджета отидохме при Борисов с 36 предложения на "Синята коалиция“ за включване в бюджета и едно по едно ги обосновахме. И бях особено доволен, че той се вслуша и ги включи в бюджета на столицата – мисля, че беше за 2008 г., ако не се лъжа. Така че с него съм имал много сблъсъци, имал съм и възможност да решаваме въпроси в интерес на столицата. Сега, който ме познава, няма да ме пакетира с никого. Навремето ме пакетираха с Иван Костов, казваха, че съм негова "пионка“, сега чувам, че ме бил изгонил от ДСБ. Не обръщам внимание на тия работи. Хората, които са били дълго време в политиката, не се хващат на тези куки. Може да ме обвиняват във всичко. Дори нещо много интересно чух – че съм против демонтирането на Паметника на Светската армия, и се смях от сърце.

Вие сте един от инициаторите за демонтажа.

Да. Но ако е имало човек, който толкова години настоятелно да е работил в тази посока – аз върнах името "Княжеска градина“, тя преди се казваше във всички планове на общината "Градина на Паметника на Съветската армия“. Така че свикнал съм на тези неща. Ще ме обвиняват в какво ли не, но в крайна сметка, делата показват. Има много такива примери в моята фамилия, хора политици също има отпреди повече от 100 години, които са оставили завети във фамилията, които аз следвам.

В интервю вашият опонент г-н Терзиев сподели казано от симпатизанти, че срещу него имало активно мероприятие. Вие възприемате ли се като "активно мероприятие“ и вашето решение да се кандидатирате плод на "активно мероприятие“ ли е?

Аз, от една страна, съм решение, или по-точно избор на автентичната десница, на тези хора, които от 1989 г. са на площадите и които не могат да приемат кандидатура от типа на г-н Терзиев, които помнят, които не искат да направят сделка. Между другото, ако си спомняте онзи запис от заседанието на парламентарната група на "Продължаваме промяната“ – Кирил Петков каза, че е разговарял с кандидата Терзиев и му е казал "Приемаш ли тази сделка?“ и той е казал "Приемам тази сделка“. Т.е. за тях кметският пост е сделка. Аз не съм "активно мероприятие“. Аз съм активното решение на проблемите на общината. Знам всеки проблем на общината, познавам стратегиите, плановете, нормативната уредба. Знам и грешките, които са допускани през годините, знам и пропуснатите шансове, които е имала Столична община. Така че се явявам с готови решения и да ви кажа съвсем откровено, хич не се притеснявам, кой какво ще каже. Нека да ми излязат на експертното поле. Там е истината.

След като имате опита и познавате общината, кои са ключовите проблеми на София и какви решения предлагате?

Много са. Сега някой ще каже, че голям проблем са детските градини, но като решим проблема с детските градини, ще се сети за тротоарите. Друг ще каже "Водата ни не е добра“ или трети ще спомене за "Топлофикация“. Проблемите са много и така е във всеки един град. И за това е общинската администрация – тя трябва да решава проблемите, но е важно да залага и перспективите на града. Например, мога да кажа, че един от големите проблеми на Столична община е изобщо жилищната политика. Като говоря за жилищна политика, имам предвид и презастрояването, и липсата на социални жилища, т.е. Столична община няма никакво общинско жилищно строителство, и гетата, които все още трябва да се лекуват. Същевременно, друг голям проблем на столицата са занемарените големи проекти, за които говоря. Трафикът е също голям проблем, който обаче е свързан от една страна с разширението на "Метрополитена“, с мощни инвестиции в градския транспорт, с вкарването на екологични возила, за да можем да накараме хората да слязат от автомобилите. Така и въздухът ще стане по-чист, така и трафикът ще се успокои. Друг проблем е и мръсният въздух, за който има и метеорологични причини много често, но основно това са градският транспорт в столицата и използването на твърдо гориво. Така че както виждате, те, проблемите, са свързани, навързани са един с друг и общината трябва да работи последователно по тяхното решаване. Тук обаче искам да спомена и нещо друго. Голям проблем на столицата е това, че в последните 20 години инвестициите и на общината, и на бизнеса се насочваха неравномерно по територията. Презастрои се, преуплътни се и се претрупа с инвестиции южната част на София. Като казвам южната част, имам предвид града от ЖП ареала към Витоша, а другата, останалата част, северният град, той получи много малко инвестиции и от бизнеса, и от общината, което го обрече на едно много по-бавно развитие и изоставане. И ще дам един пример: между 60 и 70% от инвестициите на бизнеса и на общината са насочени върху 30-40% от територията, което създава дисбаланси в развитието на града и не бива да се допуска. Точно там е работата и на общината – тя да пренасочва своите инвестиции в инфраструктура: канал, вода, електро към по-неразвитите зони. И бизнесът ще я последва. Така ще се изравняват и дисбалансите, и неравнопоставеностите в отделните части на града. Т.е. общината има и стратегическа визия и стратегическа роля. Така че когато ме попитат,  "Кой е най-големият проблем, с който ще се заемете?“, аз започвам да обяснявам надълго и нашироко, а накратко казано, няма най-голям проблем. Има много проблеми, свързани един с друг, и те трябва да се решават много майсторски и много спокойно, защото много пъти се втурваме да решаваме един проблем, хвърляме много пари и се оказва, че е трябвало да решим други проблеми, които естествено биха облекчили и неговото решаване. Ако трябва да говоря за детските градини, ще ни отнеме също допълнително време, но това е, аз казвам, проблем от по-нисък порядък. Това е проблем, който трябва да го решават районните кметове. Когато стана кмет, аз ще им дам съответния ресурс, ще им дам съответната зелена линия, те трябва да търсят съответните терени, трябва да осигуряват проектиране, да извършват строителство. Но нещо много важно – трябва и държавата да промени своите наредби за реда за изграждането на детски градини и наредбите за здравните изисквания към тях, защото ако ги прочетете, ще се ужасите, колко рестриктивни и колко скъпи в крайна сметка са тези наредби, за да се построи една детска градина. В момента – наскоро направих една справка, в един от районите на София се открива детска градина – едно място горе-долу струва около 37-38 хиляди лева, за да се открие като инвестиция, без да се брои цената на парцела. Това на бизнеса е много скъпо. И затова трябва да се облекчат условията, за да може и бизнесът да поеме част от тази задача, която общината дълги години не може сама да реши. Но дълга е темата. В крайна сметка трябва да вземем молива и да смятаме.

А как ще се противопоставите на криминалните схеми в София, които винаги си проправят път, почти веднага след местните избори? Като на магия те винаги намират начин да стигнат до кмета.

Обикновено в края на мандатите винаги има едно бързане да се решат много такива заплетени и понякога криминални случаи с обещания да се подкрепи една или друга партия на изборите. И обикновено и в началото, когато този, който е станал заложник на такива тъмни сили в кампанията, трябва да получи своята компенсация. Аз имам опит в борбата с тези схеми, защото самият аз написах т.нар. Наредба за реда за управление на общинската част от капитала в търговските дружества. То беше във връзка с големите скандали в "Софийски имоти“. Тази наредба, която я написах и която силно ограничаваше възможностите за корупция, въведе конкурсното начало, ограничи възможностите за крадене и за безконтролно харчене, тази наредба стоя точно две години в Общинския съвет, в администрацията, и не можеше да влезе в зала. Какви ли не битки съм провел и накрая, благодарение на председателя Владимир Кисьов, тази наредба през 2007 г. успя да види бял свят. Без никакви забележки се прие и вече дълги години по нея се управляват търговските дружества и слава Богу, не са се чули скандали от тези дружества от типа на този в "Софийски имоти“ и в други скандални дружества. Освен това, какво е лечението за криминалните схеми? На първо място е прозрачността. Аз смятам, че Общинският съвет в последните години, дори бих казал в последните десетина-петнайсет години постигна доста в това направление по отношение прозрачността – от публичното предаване на заседанията на Общинския съвет до публичното обявяване на заседанията на всяка комисия, плюс достъпа на граждани до докладите в Общинския съвет. Т.е. имаме прозрачност. Освен това, всички решения на Общинския съвет се публикуват и са достъпни до гражданите и всеки, който има някакви забележки, би могъл и превантивно да даде своето мнение. Но много важен е начинът, по който кметовете, и районните кметове, и големият кмет работят с бизнеса. Бизнесът много е направил в София. Не само Столична община строи, не само Столична община изгражда инфраструктура. Бизнесът много инвестира не само в жилищни сгради, а и в тротоари, и в канализация, и в електропроводи, и трябва да бъдем благодарни на тези хора. И ако един кмет намери начин да работи с бизнеса коректно, да помага на бизнеса, а не само да им извива ръцете, бизнесът ще върне многократно това, което е получил от Столична община. Така че това е битката – прозрачност, коректно отношение и разбира се, бих казал жестоко отношение към тези, които се опитват да пипат общинския ресурс.

Как оценявате наследството на Йорданка Фандъкова и работата й като кмет?

Йорданка Фандъкова, за нея не се е чула нито една дума, която да я упрекне в корупция или недобронамереност в нейната работа. И аз споделям това мнение. Аз я познавам, още когато тя беше директор на 73-то училище, работили сме заедно, аз – като общински съветник на "Триадица“. Реализирахме доста проекти в самото училище – няма време сега да обяснявам това. Може би имаше доста проблеми, особено през последния мандат с някои от нейните заместник-кметове – вероятно неудачни кадрови решения. Като цяло обаче виждам една плахост и прекалено внимание и прекалена нерешителност по отношение решаването на големите проблеми на София. И това, в което аз обвинявам пък целия Общински съвет и ръководството на Столична община – то е заради мандатното мислене. Т.е. мислим за проекти, които могат да се реализират само в текущия мандат, да може да отрежем лентата, да ги представим, да ги отчетем, а не се мисли дългосрочно и не се залагат основите на проекти, които надхвърлят хоризонта на 5, 10, 15 години. Защото и след 15 години в София ще живеят хора, и след 15 години те ще искат от общината, ще очакват все повече и повече. Ако сега не заложим големите проекти, те няма да се реализират в близко бъдеще.

Как ще изградите вашия екип за бъдещата съвместна работа в общината? Ще имате ли ваши кандидати за районни кметове?

Да, категорично. Ще имаме и собствена листа за общински съветници, кандидати за 24-те района. И не трябва да забравяме и кандидати за 34-те населени места, за селата около София. В Столична община в крайна сметка има и четири града, не е само София, има и 34 села и там живеят доста хора. Аз имам едно особено отношение към т.нар. "северни територии“. Не че подценявам южния град, напротив – южният град е много хубав, много красив, много развит, но той трябва да се успокои от гледна точка на строителство и презастрояване. Имам предвид "Младост“, район "Витоша“, "Манастирски ливади“. Там трябва да има успокояване и решаване на проблемите с инфраструктурата, с транспортния достъп. А северните територии и старопланинската яка са местата, които крият много, много добри жилищни потенциали. Там има възможност да се развият много хубави проекти. Общината трябва да реализира много пътни връзки. Аз си мечтая например за пробива на бул. "Христо Ботев“ под ЖП гарата, който да свърже южната и северната част. Имам предвид и други пробиви, които трябва да се направят. Изобщо, в София и дори тунелното строителство, овладяването на подземни пространства също е въпрос, а Столична община има вече доста натрупан опит в това отношение и трябва да се обърне внимание и на тези възможности, които се откриват.

Как гледате на идеята за конституционни промени, които ограничават мандатността на кметовете до два?

Грешка. И ще ви дам всякакви примери. Ще започна с пример от село Волуяк. Може би някои не знаят, че има и такова село, и то е в границите на Столична община, по-точно район "Връбница“. Там управлява 30 години един кмет – Кръстев, който управляваше и преди 1989 г., и след това. Изключително опитен човек, изключително добър управленец. Хората си го харесваха и го избираха и преизбираха. Дори накрая толкова много се умори човекът – над 70 години, че каза: "Дотук беше“. Т.е. давам го този пример, защото в България има на много места много успешни кметове, кметове, които са спечелили доверието на хората и много важно – които са натрупали много, много опит. Мога да дам и такива примери с кмета на Световрачене – г-н Димитров, дълги години управляваше. Т.е. това ще бъде много голяма грешка. Един управленец, особено в кметската администрация, се изгражда много бавно, много трудно, понякога на принципа на "проба-грешка“. Когато намериш добър управленец, който има доверието на хората, остави го да работи. Това според мен е някаква грешка, която са допуснали народните представители. Не искам да казвам незнание…

Може би опит за служебна победа на изборите, т.е. да бъдат отстранени дългогодишните кметове.

Да, вие ме подсещате, че е възможно и това нещо да имат предвид, но няма да бъде достойно и няма да бъде справедливо спрямо гражданите. Изобщо този въпрос с мандатността е много деликатен. На някои места има място, но по отношение на местната власт е много, много опасно да се пипа по този начин. По-скоро има едно друго нещо, което трябва те, народните представители, да имат в предвид. България е подписала Европейската харта за местно самоуправление, с което се е задължила да въведе второ ниво в местното самоуправление – т.нар. "регионално ниво“ в местното самоуправление. Нито една стъпка не е направена в тази посока повече от 20 години и трябва да се мисли в тази насока. Защото дори и София плаче за административна реформа, за прерайониране на столицата, за нов модел на управлението. Нека да помислят в тази посока, а не да ограничават кметовете. И има и още нещо. Голям е проблемът в България с политически грамотните хора, които са в политиката. Партиите в последните години нямат добра кадрова политика. Виждаме много, много неподготвени народни представители, така че да намериш кадърен кмет и да го ограничиш до два мандата не е гаранция, че този, който ще дойде, ще бъде по-добър от него. Напротив, може да се окаже, че ще бъде дори по-слаб. Така че такива грешки не трябва да се допускат.

А как гледате на другата идея от конституционните предлагани промени – 3 март да не бъде вече национален празник, а такъв да стане 24 май?

Да, 3 март е една дата, която има проблем с нея, тъй като я свързана с рождения ден на руския император, и реално България нищо не получава на 3 март, свободата си не я получава на 3 март. Но все пак нека да оставим по този въпрос да мине един широк публичен дебат. Аз също съм пристрастен и към датата за обявяване на Независимостта на България на 22 септември, така че има много дати в нашата история, които са достойни да бъдат национален празник. Нима 6 септември не е такава дата? Така че нека да се помисли, нека да се дебатира, но да не превръщаме този дебат във война и в повод да хвърляме нападки един срещу друг, пък някой да вади политически дивиденти от тая работа.

А как ще разположите кампанията си в оставащото до местните избори време?

По класическия начин – предкампания, след това активна кампания, като ще се опитам по време на активната кампания темпото да го запазя едно и също, равномерно. Но ще посещавам, ще отделя доста време на т.нар. по-затънтени части на София, ще посещавам тези квартали, които са забравени от Столична община, ще се запознавам с проблемите им и ще търся решения. Т.е. аз ще ходя при гражданите, няма да ги чакам по парковете и по градинките. Толкова.

А как ще се регистрирате – като представител на инициативен комитет или?

Като коалиция. Ще направим коалиция, която ще има своето име. Все още не сме избрали името.

А кои партии са в нея, освен КОД на Петър Москов, който е най-горещият ви поддръжник?

Засега имам подкрепа, освен от КОД, и от няколко други партии – не искам сега да ги споменавам, партии, които стоят вдясно, с лидери, с които имаме доверие, познаваме се добре, работили сме заедно. Това ще бъде една синя коалиция, която ще предложи добри решения за София и ще потърси подкрепата на десните избиратели и тези, които имат памет и които си позволяват и да мечтаят за един красив град.

А ако ГЕРБ реши да ви подкрепи, ще приемете ли?

Разбира се, подкрепа приемам отвсякъде. Но по отношение на ГЕРБ – аз мисля, че те ще се явят със собствен кандидат, ще си имат и собствени кандидати за районни кметове, ще имат и собствена листа. И нещо много важно – те са длъжни след 18-годишно управление в столицата да отчитат и това, което е направено, а е направено немалко в столицата, и да понесат и критики за това, което не са направили. И естествено, техният кандидат за кмет ще трябва да отговаря на тези въпроси.

Коя е най-силната ви карта, проф. Лилков?

Че умея да слушам, да чувам и да взимам независими от други решения.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря.

Цоня Събчева