Проф. Светлана Шаренкова, член на НС на БСП,  в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

Разбунила духовете още с анонсирането си, кръглата маса "Лява България“, организирана от членове на БПС и представители на левицата, напуснали столетницата през годините, даде заявка, че лявото е все още живо. Слабото представяне на последните избори, фрагментацията и трудно преодолимият егоцентризъм не са единствено детските болести на левицата. И десницата в България е споходена от подобна зараза. Въпросът е, дали в лявото могат да я преодолеят. Организираната от Костадин Паскалев и Светлана Шаренкова част от Националния съвет – това е широкото ръководство на БСП, се събра с познати бивши фигури от редиците на партията като Георги Първанов, Татяна Дончева, Мая Манолова, Румен Петков, Георги Кадиев. Какво е посланието на срещата и какви заявки прави? Наш гост е проф. Светлана Шаренкова.

Много се радвам, че проявявате такъв интерес към това дело, което ние го смятаме за много важно, свързано с политическите процеси в страната. Искам от самото начало да кажа, че наш координатор, наш говорител и инициатор на цялата тази днешна среща и на процеса, който започва за единение на левицата, това е Костадин Паскалев – човек с много сериозен управленски опит и на местно ниво. Той е два пъти кмет, избиран с много висок резултат, той е вицепремиер по регионалното развитие, съветник на президента Първанов и дългогодишен член на Националния съвет, член на Изпълнителното бюро на партията, депутат няколко мандата. Така че Костадин Паскалев, който се беше оттеглил от активния политически живот, явно, тъй като е много свързан с БСП и с левицата – той е ляв човек, той е социално мислещ човек, явно след погрома на тези избори, които претърпя нашата партия, намери сили в себе си да тръгне, да предизвика тези обединителни процеси. Сигурна съм, че не му е било лесно. До него нямаше много хора, но постепенно се събраха почти всички структури, които през последните години бяха излезли от БСП, някои от тях – ръководени от хора, изключени от БСП, неправомерно изключени, като Георги Първанов, като Румен Петков. Други, които сами бяха напуснали – Таня Дончева или Симеон Славчев, или Георги Кадиев. Но така или иначе, днеска седнаха на една маса. Интересът към срещата беше огромен, което за мен е критерий, че и потребността от тази среща е назряла, и то явно не че сме закъснели, а е точното време, тъй като ние смятаме, че левите хора в България не са представени нито в местната власт, нито в законодателната власт. Те не са представени достойно с тези 25 депутата. Това е жалко представителство на голяма група хора – това са и социално слабите, и пенсионерите, и работещите бедни, и трудовите хора, които в България са повече от 2 милиона. Това е нашата цел – достойно представяне на социалното, на лявото в България, така, че да може да отстоява своите идеи и своите политики. 

Накъде се наклоняват везните, проф. Шаренкова – към нов ляв субект, с или без Нинова, както предлагат Мая Манолова и Татяна Дончева, или към коалиция?

Аз не бих казала, че Таня Дончева или Мая Манолова… По-скоро Таня – да, каза, че добре би било да се създаде нов ляв субект, докато при Манолова аз не чух подобно заявление. По-скоро се  търсят по-модерни, по-съвременни форми от рода на коалиционни форми, на един по-широк ляв фронт, защото много добре знаем, че лявото не е представено само в политическите партии. То е представено и в неправителствени организации, които имат такава социална насоченост. Между другото, г-жа Манолова работи много успешно с подобен тип организации, например – ето, майките на деца с увреждания. Тя има сега инициатива – "Майки за мира, майки срещу войната“. Не бих казала, че създаването на поредната нова партия ще реши проблемите, които седят пред левицата в България. Както в природата, така и в политиката не може да се движи държавата на един крак, само на десен крак да подскача. Трябва да бъде стабилна, трябва да има ясно изразена левица. И мога да ви кажа, че интелектуалният потенциал, който се събра във вторник в зала 7 на НДК, с тези представители на тези формации и на други, които не бяха включени в началното ядро, обединителното ядро – те сами дойдоха, беше много висок. Аз не мисля, че друга партия в България или друго движение в България разполага с подобен потенциал, при това беше една малка част от левите хора в България и от левия потенциал на България.

Какво е посланието на срещата?



Посланието на срещата е "Време е“. Време е за широк фронт, който да обедини левите хора в България, така, че те да могат да бъдат представени във властта и България постепенно да стане социална държава, да отстоява интересите на трудовите хора, да стане по-справедлива държава. Всъщност това, което е записано и в Конституцията на Република България. Ние би трябвало да бъдем демократична, правова, социална държава, само че нито едно от тези три пожелания не са изпълнени в пълната си степен, а напротив – те са фасада за една псевдодемокрация. А политическата система в България е в много сериозна криза, изключително сериозна криза. И единственото спасение е обединяване на хората, ваденето им от тези малки групи на алиенация, на отчуждение от обществените процеси и създаване на силна и справедлива държава, справедлива, в полза на хората.

Технологично, проф. Шаренкова, как може да участва в изборите – било то предсрочни, местни и т.н., един ляв фронт? Ще включи ли БСП?

БСП чрез нашето участие неизбежно е включена. Защото първо инициатива на целия този процес за единение на левицата и на левите хора в България, инициативата произлезе от БСП и от хора, свързани пряко с партията, членове на Националния съвет. Ядрото са тези над 60 човека, които веднага след изборите на 3 октомври внесоха подписка в Националния съвет за спешно свикване на Конгрес, за снемане на доверието от Корнелия Нинова. И от тази гледна точка, БСП е включена в този процес. А как ще се включат формулите, изборните формули – не мога да ви кажа отсега. Реши се да се излъчи преговорна група – всяка партия да излъчи по двама свои представители, първо да си редактираме посланието, което бяхме подготвили, проекта за обръщение към българските социалисти, хората на лявата идея, към българските граждани. Имаше много не критика, колкото препоръки към това как този материал да стане по-ударен, по-съдържателен и по-точен, така, че да намери действително отклик сред хората, за които сме го подготвили, те да ни припознаят като свои представители. До края на седмицата би трябвало това обръщение вече да бъде съобразено с бележките, които бяха дадени, а те бяха много полезни. Те бяха главно в областта на идейността, идеологията, защото трябва да е ясно с какво се отличаваме от другите партии. Да, ние имаме в обръщението си това, че ние сме за мир, но аз не познавам партия нормална и в България, пък и в света, която да каже "Ние сме за война“. Така че какво разбираме ние под това – ние сме за мир, и как разбираме мястото на България в света; трябва ли да си отвоюваме суверенитета, така, както в момента той е напълно отдаден и на Брюксел, и на Вашингтон; не бихме ли могли да бъдем малко по-самостоятелни и да взимаме решения в полза на националния интерес – така, както прави един… въпреки че той е десен човек, един Орбан в Унгария, или пък както постъпва Ердоган, въпреки че и той е член на НАТО. Той е единственият политик, който води диалог с Владимир Путин и се явява мост между Запада и Русия. По много въпроси трябва да даде левицата своя ясен и конкретен отговор – какво предлага на обществото. И тепърва ни предстои много работа. Но във вторник бях впечатлена от позитивната атмосфера. Между тези хора през годините е имало изключително много разногласия, даже бих казала войни от субективна гледна точка и обвинения в предателства, но днеска нямаше, не присъстваха нито такива обвинения, нито такъв тон. Тонът беше изключително позитивен и с грижа за лявото в България. Защото ако продължава по този начин електоралното свличане на БСП, ние смятаме, че то в най-скоро време ще приключи. Това не е естествено, пак повтарям – за най-бедната европейска държава.

Вашата политическа инициатива стана причина Корнелия Нинова – председателят на БСП, да излезе с призив към поканените партии, сдружения и политици да се върнат в редиците на БСП. И сега тук въпросът е, дали вашият ляв проект ще отслаби още повече БСП?

Не мисля, не мисля, че този ляв проект ще отслаби БСП. Напротив, отново повтарям – БСП е… как да кажа, като първа сред равни. Разбира се, че тя няма правата върху лявото. Това отдавна е ясно, след като стигнахме до такива изборни резултати. Само за четири години се свлякохме от 1 милион избиратели до 237 000. Ние не можем да претендираме за някакви права, изключителни, върху лявото. И въпреки това, инициативата излезе от средите на БСП, съвсем не за да отслабим партията, съвсем не. Напротив – за да я направим по-силна, за да можем да излъчим заедно с тези наши партньори силни, ярки личности, които да представляват левицата в България. Това не значи, че ние искаме да погребем БСП. Не, ние искаме да я направим по-силна и от нея да зависят политиките, които ще води България оттук нататък.

Ако позволите един личен въпрос. Вие сте член на Националния съвет на БСП от 2012 г. Защо тръгнахте към тази инициатива?

Защото коалиционната политика на партията, особено след управлението на Първанов, след това и на Станишев, тя започна някак си да залинява. Михаил Миков беше направил една много широка коалиция, с повече от 20 и няколко партии, но те нямаха сериозна тежест в обществото и в самата партия не се приемаха много позитивно, от гледна точка на това, че се заемат места в листите, спуснати, наричаха ги "парашутисти“ и т.н. Т.е. коалиционната култура на БСП никога не е била на особено високо ниво. Но в момент, в който тя стигна – надявам се електорално дъно, надявам се по-надолу няма да слиза нашата Социалистическа партия, тя е длъжна да се разтвори като ветрило, тя е длъжна да привлече симпатизанти и партньори. А по принцип за левицата винаги въпросът за съюзника е бил изключително важен въпрос – с кого, когато трябва да реализира своите цели, и не можеш, не ти е дал народът 51% да управляваш еднолично, с кого имаш близки идеи, близки цели, близки визии. И затова предприехме тази стъпка, тъй като БСП се свива като шагренова кожа, тя става все по-малка, включително и в коалиционно отношение.

Дали ще успеете, проф. Шаренкова, да преодолеете този егоцентризъм? Защото всички красиви слова се изпаряват до момента, до който почне подреждането на листите.

На листите, да.

Това е драмата на всяка партия.

Драмата на всяка партия и в края на краищата тази драма я прави слаба. Помните, какво се случи с партията на Слави Трифонов – от партия, която беше първа на изборите през април месец, след година и половина тя просто не успя да влезе в парламента. Защо не успя да влезе? Защото не беше диалогична. В днешния свят, в който преди всичко партиите са загубили доверието на хората и на избирателите, първо трябва да се върне доверието между самите партии, а след това трябва да се направят огромни усилия, за да се върне доверието в избирателите. И тук има огромно объркване от страна на нашата партия, на БСП, свързано с ето тази истерия, която се развива в момента – машинен вот, хартиен вот и т.н. Ами БСП имаше 1 милион гласа, когато се гласуваше с хартиени бюлетини. БСП излъчи президент, който получи над 2 милиона гласа, пак с хартиени бюлетини. Какво страшно имаше в тях? Но БСП много агресивно налагаше идеята за машинен вот. Да, това е добра идея, защото това е бъдещето, това е пътят. Сега изведнъж – коренно обръщане, на 180 градуса. За мен това е абсурдна политика. Миналата година, ако си спомняте, основният лозунг и основните плакати, които разпространяваше БСП април месец, бяха свързани с машинното гласуване и как трябва да се гласува машинно. Какво се случи за година и половина, аз не мога да разбера. Ако една партия е уверена в себе си, в своите политики, в своите лидери, тя не трябва да се вълнува от техниката, по която се извършва вотът. Разбира се, трябва вотът да бъде честен, но тя трябва да има последователи, трябва да има симпатизанти, които да се грижат за това нещо. А в момента това да бъде основен проблем, при всичките кризи, в които се намира България, това е абсурдно. БСП просто затъна в някакви измислени проблеми. Може би това е търсен ефект, може би това е стремеж да се отклони общественото внимание от някакви намерения, доколкото се чува за една странна коалиция, която някъде се готви, свързана със страшните ГЕРБ и ДПС. Ние колко години ги заклеймяваме и на конгреси, и на пленуми, и преди всичко Нинова беше големият борец срещу тези партии, но ако това се случи, това ще доунищожи БСП и ще взриви партията. Така че аз мисля, че днешната ни среща е началото на много дълъг процес, но той вярвам, че ще завърши позитивно. Виждам мъдрост в политическите лидери, виждам готовност да преодолеят егото си, да преодолеят неприязънта между някои от тях в името на общото дело.

Вие виждате мъдрост в НДК, обаче дали такава ще видите и на "Позитано“? Не може да се спести ревността, която неизбежно ще се появи, ако тя вече дори не се е появила.

Е, тя се появи, тя в понеделник вече се появи. За мен призивът на Нинова към тези, които са напуснали партията, спестявайки да каже, че имаше и хора, които бяха изключени, абсолютно противоуставно, призивът да се върнат в БСП – за мен това е абсолютно лицемерен призив. Тези хора не се нуждаят от индулгенции, те са направили своята равносметка искат или не искат да бъдат в БСП и няма нужда да се събираме отново в една партия. Много е добре да има широко ветрило, много е добре да има дори различия в някои партии, всеки да си има своята специфика. Важното е да гледаме в една посока. И отново казвам – ние се събрахме, защото всички бяхме единодушни: ако така продължава, скоро в България ляво просто няма да има. Ще има подражателство някакво, ще се надпреварват да раздават пари, но това не е ляво, това е социална политика, това не е социализъм, съвсем не е ляво.

И сега накъде? Казахте, че до края на седмицата трябва да подготвите обръщението след нанесените препоръки. А след това какво правите?

След това продължаваме с контактна група, която да мисли за организационните форми, как да работим, ако ще има скоро парламентарни избори. Голямата ни цел през следващата година са местните избори, защото без присъствие в местната власт, и то ясно присъствие на левицата, лявото няма бъдеще в България. Президентът Първанов припомни 1999 г., когато ако си спомняте, БСП беше не на колене, тя беше под водата. Над нея имаше дебел слой лед и със своите кметове проби този лед и излезе отново на политическата сцена, защото тогава над 120 кмета, излъчени от БСП, но подкрепени от много и различни политически и граждански формации – почти всички кметове тогава бяха независими, въпреки че бяха почти всички членове на БСП.

Може би това е добра формула и сега?

Убедена съм, че е добра формула, особено в днешното "шарено“ време, в която хората не искат да бъдат унифицирани, не искат да бъдат слагани под пагон и да крачат в единен строй. Колкото по-различни, но единни в посоката, толкова по-добре.

Т.е. на вас ви предстои да си заковете посоката, след това да формирате ветрилото и накрая да го нарисувате – така ли?

Посоката ни е ясна, посоката ни е ясна – изграждане на социална държава, силна, справедлива държава, която да се грижи за българските граждани, така, че младите хора да остават в България, а не да се отправят към Терминал 2. Това беше и посланието, между другото, на г-жа Нешка Робева, която заради спектакъла, който готви, и 20-годишнината на нейния ансамбъл не можа да дойде, но с много силни думи към нас имаше едно послание – че зад това, трябва да се създаде една такава структура, която да отстоява интересите на трудовите хора, на онеправданите хора, на бедните хора, но смисълът на това нещо трябва да бъдат младите хора, те да остават в България и да градят бъдещето на нашата Родина.

Те са бъдещето и на партиите, така или иначе. Имаше ли всъщност – тук ме подсещате да ви попитам – имаше ли представители на младежки организации на вашата кръгла маса?

Имаше, имаше, имаше представители и на БСП, на младежките организации, и на АБВ. Г-жа Мая Манолова дойде с една много сериозна група, повече от трийсетина млади хора от цялата страна. Имаше много мои студенти, които са членове на нашата партия. Имаше млади хора в залата. Те слушаха, не участваха много, въпреки че микрофоните бяха отворени. И Румен Петков направи едно много добро пожелание. Той каза: "Много бих искал на следващото подобно събиране на тази маса да седнат младите хора, а ние да бъдем на столовете зад тях“. И аз съм убедена, че първо животът ще го наложи, а второ – и нашето желание е такова. То нееднократно беше изказано.

Следващото събиране кога е?

Тепърва ще решаваме. Ние току-що завършихме първото събиране. До края на седмицата, както каза нашият координатор, говорител, водач и лидер Костадин Паскалев, трябва да изработим с много сериозните бележки обръщението към левите хора на България и да започнат работа координационните групи, свързани с програми, идеи и с организации.

Успех в начинанието! Благодаря ви, че приехте да бъдете наш гост и да ни направите съпричастни и към атмосферата в залата на НДК.

И аз изключително ви благодаря за вниманието и за отношението към нашата идея, която уверявам ви, не е мисия невъзможна, колкото и да е трудно с днешна дата. Смятам, че бъдещето на България е да стане отново една просперираща и справедлива държава, с достойно място на Балканите, в Европа и в света.

Цоня Събчева