close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Проф. Симеон Ананиев: "Св. Николай" в Долни Раковец заслужава да стане паметник от национално значение
20:05 / 18.09.2022
685
© ИА "Фокус"


Дафинка Станоева, член на Църковното настоятелство на Старинната църква "Свети Николай“, занимаваща се с реставрацията на църквата от 12 години, и проф. д-р Симеон Ананиев – учен и стопански деец, в интервю за Агенция "Фокус“ във връзка с реставрацията на Старинна църква "Свети Николай“ в Долни Раковец, Пернишко.


Какво разкрива историята на църквата?

Дафинка Станоева: В началото вътре нямаше почти нищо, дори и икони. Построена е между ХV и ХVI в., точната дата не се знае. Няма и документи за строеж. Знае се, че е строена по време на робството, когато е важало изискването църквите да не са по-високи от височината на турчин с фес, качен на кон. Затова и тази църква е с четири стъпала, вкопани в почвата. През 1850 г. е изографисана от зограф Димитрий от Самоковската школа. Тогава той е живял в къщата на свещеника, който по това време е служил в селото. Местните са били много добронамерени и кой каквото е имал, му е носил, за да задоволява нуждите му. Останал доволен и в чест на селото и свещеника е изографисал цялата стая, в която е живял. Но през 1960 г. къщата е бутната и стенописите не са запазени.

След като достига до радомирския бей колко е красиво изписана църквата, тя бива замазана. Селяните от това село имат навици всяка неделя да ходят на църква, а след като литургията, отиват на кръчма. Там си говорят колко красиво е изписана църквата. Чули от съседната маса турците и отишли при радомирския бей: "В Долни Раковец гяурите направили много красива църква. Изрисували я от пода до тавана“, предали те.

Разгневен той отсича, че не може раята да има такава църква и нарежда всичко да бъде замазано. Тогава измазват иконостаса със сива блажна боя, а стените – с 1-сантиметров варов разтвор. Оттогава са минали над 170 години.

От няколко години я възстановяваме. Остава ни още една стена, за да премахнем напълно мазилката, но бавно и сигурно напредваме.

И още една история се предава. Разчуло се, че турският бей искал да разруши църквата. Местните чуват и всички започват да събрат папури и с тях "обличат“ църквата отвън, както и покривът. Когато турците идват да я събарят, не успели да я намерят. Така оцелява и този път.

През 1972 г. е обявена за архитектурен паметник на културата с местно значение. Не се отпускат средства отникъде за възстановяване. Лека-полека с помощта на дарители започнахме да я възстановяваме.

Те достатъчни ли са?

Дафинка Станоева: Средства винаги са необходими, но най-належащото е да приключим възстановяването отвътре. Остава ни още една стена, защото стои със замазката на турския бей, но ни се иска и хубава ограда да бъде поставена.

Църквата не е функционираща и в нея не се извършват служби, нито погребения, нито сватби, затова и иконите са изнесени. Хора са ми разказвали, че по комунистическо време са викали децата от близкото училище, давали са им по една икона, и под строй са ги карали да ги носят в новата църква в селото. Може би е било с цел да се запазят иконите.

Какво е останало от нея, какво се съхранява?

Дафинка Станоева: От църквата все пак е останало нещо – икона на Света Богородица с Младенеца. Но тя е занесена да се съхранява в Регионален исторически музей – Перник – по онова време Окръжен музей. Изпратена е с разписка, заведена с входящ номер и т.н. Хора от Църковното настоятелство намират тази разписка и отиват да проверят дали наистина има такава икона. Оказва се, че има, но не можем да си я вземем, нищо че в разписката пише, че иконата е собственост на Старинна църква "Свети Николай“. Пренася се до храма в Долни Раковец само един път в годината. Поискахме да ни я дават за един ден – на празника Голяма Богородица. На 15-я излагаме, на 16-и я връщаме обратно. Това се случва вече шест години.

За какви чудеса разказват миряните?

Дафинка Станоева: Хората като чуват, че се сбъдват разни чудеса и им се изпълняват желанията, започнаха да идват и все повече да си пишат желания. Аз не ги изхвърлям, те са анонимни. Подреждам ги на олтара – на най-силното място ма да им се сбъднат.

Една жена разказа, че си е пожелала нейната внучка да запише медицина. Върна да каже, че се е сбъднало и сега иска пак да си напише желание. Влиза друга жена от селото и казала, че си е продала апартамента без спънки, а преди това все трудно и не успявала. Много хора идват.

На мен ми се сбъднаха три желания. Едното е да имам внуче – и ето, то вече е над 2-месечно.

Олтарът в църквата "Св. Николай“ в Долни Раковец е на над 500 години.

Дафинка Станоева: Този олтар е пренесен от друга църква, намирала се в края на селото. След като е разрушена го пренасят тук. На повече от 500 години е му е много силна енергията. На него с години стоят желанията, за да може да се сбъднат. Вече шеста година се пишат на листчета и не се махат, докато не се сбъднат.

Проф. Ананиев, за какво се моли българинът?

Симеон Ананиев: Много хора казват, че българинът е специфичен. За мен е душевно богат човек. Хората си пожелават неща, свързани със семейството, със здравето и най-близките – това показва тази духовност, която толкова векове ни крепи.

Но сами се борим за български църкви, като възстановяването на тази. Държавата как помага?

Симеон Ананиев: Аз смятам, че колкото по-малко държавата се меси и пречи във всички дела, толкова по-добре. Училището зад църквата е построено изцяло от местни хора през 1923 г. пак с труд и т.н. И ние трябва да се научим на това. Дарителството е споделяне на успеха, на средства, а не форма на себеизявяване. Така го разбирам аз и много се ядосвах, когато по време на пандемията някой демонстрираше, че купил нещо. Именно това, което са правили хората тук, не е дарителство, а създаване на общност – единият има повече средства, другият има повече умения и се събират. И това е енергията, аз поддържам теорията, че всеки човек има енергия – и когато се обединят, се получават тези добри неща.

Какво остава да се възстанови по Старинна църква "Свети Николай“?

Симеон Ананиев: Реставрацията се извършва много професионално от Стефан Стефанов и съпругата му – и двамата са завършили Художествената академия именно "Консервация и реставрация“. Спазва се всеки един детайл, гледа се предварително според изискванията, преминава през Министерство на културата, за да може да бъде максимално близко до това, което е било в цъквата. Тогава боите са били естествени, може би и затова са се запазили. Сега едва ли са, но се стремят цветовете да са същите и да носят същата енергия. Вие може би почувствахте вътре какво е – важна енергията да се усети. Дори и реставраторът трябва да носи положителна енергия, този човек има такава. Той реставрира и други черкви – това е неговото призвание.

Дафинка Станоева: И спазва каноните, когато има пости – спазва. Веднъж бях направила баница и донесох, но ме попита дали има мляко. И много прецизно работят.

Симеон Ананиев: Това е духовността, за което говоря.

Дафинка Станоева: За тях голямо благодаря, само това мога да кажа. Първо направиха проект за реставрацията на църквата, който беше съгласуван с Национален институт за недвижимо културно наследство. Получи одобрение, след това започнаха реставрацията, но в началото не можехме да съберем толкова пари. Намериха се дарители. Започнахме от тавана – беше в окаяно състояние – дъски висяха надолу. Църквата е готова на 90%.

Симеон Ананиев: На тавана имаше надписи 1836 г. Дърво по дърво са реставрирани и наново е направено. На Спасовден трябваше да започне реставрацията на черквата и говорихме, че отдолу има много влага. Местен строител чу това нещо и каза: Аз ще го направя“. И той е изпратен с тази енергия. Направи замазки, защото наистина има много влага.

Значи имате съмишленици?

Бих го казал по друг начин – когато искаш нещо, Господ ти помага. Когато не искаш – няма как да ти помогне. Ето този младеж се намери, а преди това се чудехме какво да с влагата.

Дафинка Станоева: Той каза, че е използвал последните най-добри методи за отнемане на влагата.

Симеон Ананиев: Да, личи, че няма влага. Така че средства има и фирми от Радомир, има и хора, кооперации. Кой с каквото може помага. Общата енергия е много важна за постигане на една такава цел. Има и фирми, които искат да помагат по официален начин, но без да се вдига шум. Все пак трябва да се плати и на реставраторите, това си е труд.

След като бъде завършена, какво ще следва? Църквата е от местно значение.

Симеон Ананиев: Ще кандидатстваме да стане паметник от национално значение. И се надявам, въпреки че ще е допълнение, ще трябва да се реши дали да се продължи както преди е била с още едно предверие пак със същите камъни и предверие далската част. И да възстановим дървената кула с камбаната.

Милослава АНГЕЛОВА









Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Парламентарни избори 2022 г.
Войната в Украйна
Отношенията София-Скопие
Съдбата на тютюневите складове
Ботев в Лига на конференциите, сезон 2022/2023
назад 1 2 3 4 5 напред
Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

office@mg24.bg
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.