Проф. Симеон Ананиев: БДЖ реално е фалирала по икономически показатели
©
Каква е причината за все по-честите закъснения на влаковете?
Причината е в общото лошо състояние, ако мога така да се изразя, на инфраструктурата и на подвижния състав. Но там причините могат да бъдат структурирани - лошо състояние на инфраструктурата, не поддържане, липса на контрол, липса на организация, това са три неща, които събрани заедно водят до това нещо. Същото може да се каже и за БДЖ. Нали не е хубаво само да се критикува, но това е реалността. В БДЖ се работи като в миналия век - БДЖ винаги ще оцелява, тъй като билетите се пишат във влаковете на ръка, няма обслужване, няма информация. В БДЖ работят едни хора, които не ги критикувам, получават заплата, която не е кой знае каква голяма, но дава възможност да преживеят. Спокойно им е, не се натоварват и продължават. Дори има една такава тенденция, в БДЖ има семейственост, вече има по трето, четвърто поколение, които работят в железниците. И те меко казано, не се развиват, там няма обучение. Имаше го в един момент, сега го няма. Нашата железница не е по-различна от европейската. Има изследване в Европейския съюз, че железницата изостава тотално, и европейската железница, в начина на предоставяне на услуги и конкурентност. Максимумът, който постига железницата като транспортен дял е 10-12 %, но отнесено към парите, които се дават, защото и там се издържат такива структури, както и тук - държавни железници, министерства и т.н., железницата е най-енергоемка на средства и дава най-малко услуга като процент пътници. В България са 2% и от там, тези 2% пътници, ако се види целевата група, просто това са предимно железничари, пенсионери и социални групи, които не си плащат билети, както казах издават се билети във влака. Има такива случаи, ме информират и мен, в които срещу по-ниска сума не се издава билет. Без да си правят сметка тези железничари, че това води до затваряне на влаковете. И вече започна този процес от една седмица, тъй като аз съм виждал с очите си влак от София до Благоевград, след Радомир във влака има 10 човека. Помислете колко струва този човек на всички нас пътници? И затова, колкото и грубо да звучи, влаковете трябва да се преразгледат, да бъдат намалени. Но пък от друга страна БДЖ получава пари от държавата на влак - километър, не на пътник, не на качество.
На каква база тогава се вдигнаха цените на билетите?
На обща, което е правилно - на база инфлация, на база коефициент, и на заплати и т.н. Но вдигането на билетите при този обем пътници не оказва съществено влияние върху парите, които БДЖ получава всяка година от държавата, става въпрос и за пътническите и за товарните влакове. Другият момент, който също е важен, в БДЖ не ги интересуват финансовите резултати. Защото рано или късно, държавата не може да ги остави. И в момента, докато всички превозвачи си плащат инфраструктурните такси, по неофициална информация БДЖ, държавният превозвач, дължи на Националната компания инфраструктура 100 млн. лева. Ами тези 100 милиона всички ги дължим. Не сме по-различни от Европейския съюз, не е добро състоянието и на германските железници, и там закъсненията стават вече много чести. Железницата е била водеща в развитието на обществото в миналия век, но сега изостава. В България има вече индикация за промени в Закона, но свързано с даване на концесия на линията. Значи, ако линията се даде на концесия, както така е построена и цялата наша железница, този, който я поддържа, ще има качество, за да може този, който пък дойде да си плати инфраструктурна такса да се движи по нея. И новите, бързите линии ще бъдат строени и ще се експлоатират точно по този начин, както е започнала железницата от времето на барон Хирш. Тогава и държавата получава пари. Да, няма да са като сега билетите 5 лева, ще са 10, но ще отидете до морето за 4 - 5 часа, ако е сега 5 часа закъснявате, ако ще и без пари да ви возят. Винаги има решение, аз съм оптимист ще се оправят нещата, когато другите неща се оправят. Законите на Паркинсон, които са много важни, той казва, че "Една система може да се развие дотолкова, ако щете и една държава, доколкото може да се развие най-слабото ѝ звено". Въпросът е в България кое е най-слабото звено? Напоследък всички са се насочили, че железницата е най-слабото звено, защото тя е била двигател миналия век. Но не съм сигурен, че железницата е най-слабото звено.
Какви обезщетения могат да получат пътниците при закъснение на влаковете и кой най-адекватно може да ги информира при такава ситуация, защото много от тях казват, че няма откъде да получат информация?
Всички отиваме на категорията пътници, нали разбирате, тоест, от тези 2 % отиваме какъв е профилът на пътниците - пенсионери, железничари, хора със специални билети, където са платили на кондуктора, колкото и грубо да звучи, те няма да си търсят правата. Другите хора са с финансови възможности, категорично избягват влака, тоест профилът на тези пътници е такива, където чакат някой да им каже. Регламентът, ще цитирам, от 2000 г., във влаковете има задължение и е разлепено на Изпълнителна агенция за железопътна администрация за прилагане на този регламент. И пътникът има право на обезщетение, пропуснати връзки, отмяна на влак, възстановяване на средства и пренасочване. Пътникът има право да се откаже от пътуването и като получи обратно сумата. Има процесни обезщетения при закъснения. За да е валидно искането за обезщетение е необходимо да се подаде писмено заявление за обезщетение и възстановяване на сума за закъснение на влак. Нали тук не говорим по електронен път или по друг начин, само писмено, все пак ние сме в миналия век. Заявлението, заедно с оригиналните билети и потвърждение за закъснението се изпращат на адрес БДЖ "Пътнически превози" - София и т.н. Приемането на заявление не означава автоматично потвърждаване на обезщетение. И след това същото може да се види на два сайта на БДЖ "Пътнически превози" и на ИАЖА. Пишете писмо, отивате, взимате входящ номер и чакате. Но все повече има и обезщетения за притиснати пътници от вратите, защото и вагоните са стари - ръце, или получили контузия, влакът тръгнал. Много проблеми имат вагоните, които трябва да се махнат от нашите железници, тези старите с блъскане, с всичко. Има случаи във влака, хора възрастни се молят някой да им отвори вратите, за да могат да слязат, има и такива случаи. Не са нормалните вагони, които сега са задължителни с отваряне на вратите и с перона, за да могат хората да слязат.
Защо прегряха най-новите влакове, които бяха пуснати в движение?
Това са влакове с новозакупени стари вагони. Но когато се закупува нещо или се въвежда дадена система, в бизнеса винаги се казва и съпорт, тоест и поддържане. Но съпортът е парите, които са за вагоните и още толкова трябва да се предвидят за поддръжка, резервни части и обучение. Това беше забравено, въпреки че подсказахме на министъра на транспорта какво да се направи от предишен опит. Имам опит със "Сименс" вагоните и с поддържането. Трябваше първо да се обучат хората, да е ясно как ще се поддържат, кой ще ги поддържа, какви резервни части, но всичко това струва пари. И когато вие си купувате нещо, но не предвиждате пари за поддръжка и ремонт, рано или късно стигате дотук, това е положението. Купили са много модерна машина за смяна на коловози, но се оказва, че 5 години вече не работи, защото машината не е била за този вид коловози. Не е даден съпорт, не е дадено поддържане, купуват я и стои там, мисля, че в Горна Оряховица.
Има ли липса на кадри?
Кадрите, това е едно редовно оправдание. Значи правиш нещо, съобразно кадрите, които имаш. Кой да ти ги осигури по заплата и по условия, които ти даваш? Аз мисля, че в началото ви казах, има едни кадри, които седят там, все им е едно колко получават, но не се и напрягат, не се и развиват. Ако искате нови кадри, и пак се връщам на тези вагони, те трябва да бъдат обучени, те трябва да могат да ползват съвременните IT системи. Това са много трудни и са проблеми в цял свят в държавните структури, но при нас е много силно. Като имаш липса, трябва да подобриш технология, условия, средства, ако можеш. Но някой да ти даде кадри без заплащане и без развитие, няма. Така е и за фирми, като нямаш кадри, не можеш да си осигуриш - приключваш дейността.
Откъде трябва да се започне и какво трябва да се подобри в системата на БДЖ, за да работи?
Не мога да кажа, но БДЖ, изобщо в товарния сектор вече има 16 превозвачи и там е по-добре. Трябва да се даде възможност да има конкуренция, но регулирана конкуренция, защото монополът води до това нещо. Но по-лошо от държавния монопол е частният монопол. Тоест, държавата трябва да създаде условия, при които БДЖ трябва да го има, той е стратегически, а не да се закрива. Както и НКЖИ, доколкото може да поддържа тази инфраструктура, защото тази инфраструктура е строена преди 100 години и много трудно могат да се постигнат високи скорости. За новите линии, за новите влакове, които те са по нови трасета, по друг начин, вече тогава трябва да се мине, и се надявам да се приеме Законът за концесия и да започнат както и по летищата, ако бяха оставени в държавното предприятие щеше да е същото. Сега добро или лошо, работят и Варна, и София, и всичко. Тоест, трябва да се намери балансът на обществения интерес и същевременно да се създаде интерес на хората и фирмите, които работят. Не е трудно, може да се направи, но поне засега, в този вид, без да съм критик, с този вид на политическо мислене и през последните години, ще бъде много трудно. Но съм оптимист, има и такива прогнози, че поколението 40, 50 - годишни млади хора, които са учили, работили на Изток, и на Запад и са в България, ще въведат точно този принцип. Да се тръгне от интересът на обществото и да се контролира да няма монополи, да няма неформални сдружения, които да дирижират. Трудно е, но може да се постигне. Въпрос на време е това да стане. Искат или не искат, но БДЖ по този начин реално е фалирала като икономически показатели, като задължения.
Благодаря ви проф. Ананиев за този разговор.
Аз съм оптимист, пак повтарям, че ще дойдат такива хора и ще го направят, и в момента може би това се случва в нашата страна.
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |
14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 |
28 | 29 | 30 | 31 |
Кардиологът д-р Ангелов обясни кои храни свалят високото кръвно
13:35 / 30.09.2024
Доц. д-р Пламен Кръстев: При застудяване дозите на лекарствата за...
15:24 / 23.09.2024
Кейт Мидълтън направи първата си публична поява след края на хими...
18:40 / 22.09.2024
Доц. д-р Тодор Попов: Третата сливица при децата може да маскира ...
17:21 / 21.09.2024
Мила Павлова за "Дни на музиката в Балабановата къща": Любимата н...
17:18 / 20.09.2024
Ексклузивно за "Фокус" прокурор Анчев: Готова е съдебно-медицинск...
10:59 / 19.09.2024
Актуални теми