Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за Изборното студио на Радио "Фокус“.

След изборите – накъде? Защо никой не получи доверието да управлява сам? Въпросите са към проф. Румяна Коларова – председател на Българската асоциация за политически науки. При тази избирателна активност от 30% може ли да говорим за голям печеливш и голям губещ, проф. Коларова?

Разбира се, тук трябва да разграничим две неща. Начинът, по който се структурира вота, или т.нар. фрагментация на вота, и избирателната активност. По първото резултатите в България приличат на нормални резултати в много европейски демокрации. Може да се каже, че 80% от европейските демокрации имат такива резултати и толкова фрагментирани парламенти. Разбира се, там избирателната активност е по-висока, но тук пак трябва да направим една уговорка, че в част от тези демокрации избирателната активност не се изчислява на основа на всички имащи право да гласуват граждани, а на основа на активно регистрираните граждани. Но като цяло е ясно, че двете особености на резултатите, които получихме, първата особеност, разбира се, е ниската избирателна активност, а втората особеност е тази неспособност на партиите да съставят коалиции, да мислят за коалиции преди изборите и т.н. С други думи, този резултат, който би бил напълно нормален за една европейска демокрация – и тук имам предвид не само западноевропейски, тук имам предвид и източноевропейска демокрация, у нас създава проблеми. Аз трябва да ви кажа, че и в Чехия, и в Словакия, и в прибалтийските републики три-, четирипартийни коалиции е нещо съвсем нормално и те се структурират напълно естествено. Докато в България – виждате, има страхотни проблеми, когато става дума да се структурират такива коалиции. Тепърва ще видим, какво ще се случи. С други думи, тепърва ще видим дали част от партиите, които ще бъдат представени в следващия парламент, ще покажат някакъв инстинкт за самосъхранение или обратното, ще прибегнат към самоубийствен ход. За мен самоубийствен ход, особено за по-новите партии, ще бъде отказът да се състави правителство, още повече, че това няма да е изненада. В смисъл, негативният ефект върху неспособността да съставиш правителство или неспособността да действаш в коалиция – едното, знаем, беше "Има такъв народ“, второто, знаем, беше "Продължаваме промяната“, е очеваден. В смисъл, на тези избори точно това става ясно – че онези, които не могат да постигнат някакъв вид коалиционна политика, или онези, които са неспособни, показват, че са неспособни да управляват, те губят подкрепата на избирателите. В този случай разбира се, това е по-очевадно за "Има такъв народ“.

Защо никой не получи доверието да управлява сам? За пореден път е, проф. Коларова. Тенденция ли е вече?

Не, не, вижте, това е напълно естествено. Дори в онези демокрации, да кажем като Италия и Гърция, където победителят получава бонус, пак не може да се постигне някаква решителна победа на една партия или на блок от партии. Нещо повече, тук бих искала да кажа, че и във Франция виждаме, че мажоритарната избирателна система с два тура също така не произвежда решаващо мнозинство, въпреки ключовата роля на президентските избори там. Виждаме дори ерозия на партийната система и фрагментация в Обединеното кралство. Знаете, колко много се говори за мажоритарната избирателна система, която трябвало да се въведе в България, защото това щяло по друг начин да структурира вота – дори да я въведем, рано или късно ще се стигне до същото. Защо се стига до там? Защото е напълно естествено да има различия в предпочитанията на избирателите. Това, което трябва да се разбере в България – че едно е да излъчиш парламент, друго е да съставиш правителство. Когато гражданите избират парламент, парламентът е представителство на различието, на разнообразието в предпочитанията на избирателите. Правителството е вече нещо съвсем различно. Правителството в края на краищата трябва да осъществява политика, при която има съвпадение не само на основни цели, но и на средства за постигането им, с други думи, на политики, на политически приоритети. Това, за съжаление, нашите партии предизборно премълчаха или направо пропуснаха да посочат – именно онези ключови приоритети, които са общи за всички. Сега тепърва – и това е трудно след избори, тепърва ще се търси точно това съвпадение и всъщност големият въпрос е, че там, където го има това съвпадение, големият въпрос е, дали на основата на него ще може да се състави правителство. Защо? Защото в края на краищата и за избирателите, и за политиците е изключително трудно, ако в предизборния период не са дефинирали тези аспекти от своите политически планове, след това да ги обясняват на избирателите. Сега аз мисля, че на тези избори "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ и техните да го кажем така, експерти или политолози изпаднаха в едно очакване за чудо, че ще се повтори чудото от ноември миналата година, когато социолозите показваха едни резултати, а изборните резултати бяха съвсем различни. Това според мен им изигра много, много лоша шега. До последния момент "Продължаваме промяната“ очакваха, че ще бъдат първи, и то решително ще бъдат първи, ще има някакъв радикален обрат и това беше тяхната реторика. Тук е много важно да подчертаем, че има голяма разлика между екзит пола и паралелното преброяване, защото при паралелното преброяване се броят реални гласове, а при екзит пола се брои деклариран вот. Много често, и то за определени партии хората казват, че са гласували, а не са гласували за тези партии – това е да кажем БСП, и при партии, например като "Възраждане“, хората не казват, че са гласували за партии, за които са гласували. Така че всъщност предполагам, че до половин час ще бъде ясно онова, което се нарича паралелно преброяване. А пък вече в понеделник ще бъдат ясни и реалните резултати. Защото паралелното преброяване макар да е точно, то не отчита гласовете от чужбина. Така че ние тук, когато говорим за резултатите в България, има нещо, което е много важно както за тези, които трябва да прескочат 4-процентната бариера, така и за подреждането на партии, които получават много силна подкрепа от чужбина – знаете, това е ДПС. Така че в момента това, което може да коментираме, е общата картина, а тепърва след това ще коментираме възможностите за съставяне на коалиция, защото включително така да кажем самочувствието на една партия много зависи не само от абсолютния дял гласове и съответно там мандати, които тя е спечелила, но също така от това дали има ръст на подкрепата за нея или обратното, има спад на подкрепата за нея. Слава Богу, това, което виждаме в момента, е, че няма някакви радикални промени, като изключим "Има такъв народ“. Сега друго, което можем да кажем, когато става дума за общата картина, е, че е ясно, че има поне една партия, която автоматично е изключена от всякакви сметки за коалиция от представените в парламента партии, както и тя самата изключва тези сметки за коалиция. По принцип в европейските демокрации винаги има такива партии – това са т.нар. радикални партии, антисистемни партии, които не са приети, които са остракирани. Това е понятието, което се използва – остракирани. "Възраждане“ е такава партия. Разбира се, че това, което виждам в момента, е, че лидерът на "Възраждане“ обикаля всички студия, за да обяснява, че той няма да прави коалиция с никого. Но също така е ясно, че никой не иска да прави коалиция с него. Но искам да кажа, че това, което наблюдавам, е пълна нормализация на това, което се случва в България от гледна точка на поведение на избирателите. Тепърва предстои да видим, дали ще има нормализация от гледна точка, разбира се, на европейските стандарти за демокрация при политиците.

Проф. Коларова, как се представиха в общата картина на вота различните партии?

Да започнем от тази, която има най-голяма подкрепа. Очевидно е, че ГЕРБ стабилизира своята подкрепа и леко нараства, което показва, че заявката на ГЕРБ, че е системна партия, заявката на ГЕРБ, че е евроатлантическа партия, която работи за евроатлантическото бъдеще на България, има подкрепа в стабилен брой избиратели. Разбира се, тук като кажем стабилен брой избиратели, винаги трябва да преизчисляваме, защото избирателната активност е много ниска. Но така или иначе, това е водеща партия. След това, това, което можем да кажем за "Продължаваме промяната“, е, че там няма някакъв радикален срив, какъвто наблюдавахме при "Има такъв народ“, вече двукратно наблюдаваме, но очевадно има ерозия, която е значима ерозия, и тази ерозия е свързана преди всичко с неспособността им да управляват в коалиция и въобще неспособността им да управляват. Значи управленския дефицит е това, което те очевадно показаха. А що се отнася до ДПС – това е партия, за която ние винаги сме казвали, че има много стабилен електорат. В тази обстановка, такава, каквато е, мисля, че те максимално мобилизират този свой електорат. Като тук изрично искам да подчертая, че промяната в изборното законодателство, която беше гласувана от "партиите на промяната“ или протестните партии през юли миналата година, много силно ги облагодетелства. И това е безспорно. След това, ако трябва да говорим за избирателна активност, стабилизирането на БСП е много условно, защото резултатите, които в последна сметка ще получат, първо не е много ясно дали БСП няма да загубят още няколко процента и със сигурност те ще се окажат след "Възраждане“, което означава пета политическа сила. С други думи, ръководството на БСП ще стисне зъби, защото е ясно, че ерозията, която ние наблюдаваме в тази партия, тя продължава. Нещо повече, аз съм убедена, че ще има опит за нов политически проект веднага след изборите, независимо дали ще се състави правителство или не. Така че всъщност ситуацията на БСП е доста под условие. "Възраждане“ – ясно е, че най-големият печеливш, ако не се състави правителство, ще бъде "Възраждане“. Това е партията, която разчита на дисфункционалността на този парламент, като това е големият аргумент за да го кажем радикалната критика, която тази партия прави на политическата система в България и на политическия консенсус, който е постигнат между останалите парламентарно представени партии. За ДБ виждаме, че не само се стабилизира, тя има ръст, което разбира се, се дължи на факта, до голяма степен може би и на ерозията на "Продължаваме промяната“. И накрая това, което трябва да подчертаем – че има две партии, "Има такъв народ“ и съответно "Български възход“, които са на границата и в края на краищата, дали тези партии ще бъдат парламентарно представени или не, на първо място зависи от избирателната активност. Особено ако имаме по-висока избирателна активност в чужбина, може да се окаже, че за тези партии съответно няма подкрепа, може да се окаже, че тези партии са под 4-процентната бариера, но при всички положения тези партии в много отношения ерозират подкрепата да кажем за "Възраждане“. Това, което все пак трябва да подчертаем, е, че радикалният антисистемен вот има един таван, който е 10% и който таван многократно сме го констатирали и чрез "Атака“, и чрез други радикално-националистически формации, което всъщност говори добре за българското общество, поне до този момент, но това се дължи на факта, че ние не сме имали сериозна управленска криза до миналата година. До миналата година ние сме имали много стабилни правителства. Дори когато те не изкарват пълен мандат – тук изключвам едно правителство на Жан Виденов, но дори тогава, когато не изкарват пълен мандат, те не водят до някакъв вид срив на политическата система. Сега ако трябва да обобщя картината, бих казала, че през изминалата година и половина, от април месец 2021 г., това, което наблюдаваме, е много светкавици и никаква буря в българската партийна система. Защо казвам много светкавици – защо се появяват и изчезват партии. Ние обикновено наричаме тези партии партии-светкавици, но едновременно с това няма радикална промяна в начина, по който функционират българските правителства, в приоритетите на българските правителства, в управлението. Това, което се очакваше – някакъв вид революционни промени, които обещаваха "Продължаваме промяната“ и "Има такъв народ“, те не само че не се случиха, но става очевадно, че те не могат да се случат, защото дори ако щете по информация, която получихме от коалиционните партньори на "Продължаваме промяната“, тази партия дори не е имала и за цел да прави революционни промени. По-скоро това е било лозунг, това е било заявка, зад която е била една стратегия за ребрандиране на България, повече ребрандиране, отколкото някакъв вид революционни промени. Сега едновременно с това – и това е също така много ясно, не само потребността, не само искането, но натискът за реформа, натискът за промяна, която трябва да е свързана с ограничаване на корупцията, с ограничаване на други негативни практики, продължава. И от тази гледна точка, за мен, ако има възможност да се формира правителство, в което партиите взаимно да се ограничават и взаимно да се контролират, това е разумният изход от тази ситуация, това е нормалният изход, който се постига в повечето европейски демокрации. Друг е въпросът, доколко това е възможен изход в българската ситуация. Защо казваме, дали е възможен – защото виждаме, поне до този момент, но това са предизборни заявки, че със сигурност имаме партии или политици, които заемат непримирима позиция, позиция, нереалистична спрямо сегашните резултати. Сега, разбира се, утрото е по-мъдро от вечерта. Предполагам, че още утре ще имаме позициите на основните партии и оттам нататък може да говорим, какви са възможните изходи от получената в момента нова конфигурация в парламента.

Проф. Коларова, не мога да не ви попитам, след като е ясно, че "Продължаваме промяната“ има срив, има значима ерозия заради това, че доказа, че не може да управлява, защо се разчита на тази партия като на коалиционен партньор в бъдещо управление?

Защото, вижте, тук въпросът е следният: съществува някакъв базов консенсус, освен това "Продължаваме промяната“ поне до момента от тези резултат е втора партия. А участието на "Продължаваме промяната“ ще легитимира една широка коалиция. Всъщност, в момента България има нужда именно от широка коалиция. Нещо повече, българската система такава, каквато е – партийна и институционална, може да оцелее само, ако се формира широка коалиция. Ако те не успеят да сформират коалиция, ако не успеят да сформират правителство, това ще означава катастрофа на системата такава, каквато я имаме. Разбира се, има една друга алтернатива – това е кабинет на малцинството. Ако не е широка коалиция, другият вариант е кабинет на малцинството, при което определени партии ще подкрепят. Ето, ще ви дам за пример, например във Франция в момента има кабинет на малцинството, като опозицията е казала, че няма да гласува вот на недоверие спрямо него. Дания – 98% от датските кабинети са кабинети на малцинството. Сега, кабинетите на малцинството функционират на основата на нещо, което се нарича в България има такава една да го кажем негативна дефиниция за този тип управление – плаващи мнозинства. И като се каже плаващо мнозинство, това е много мръсна дума в България.

Това значи договорки, пари и пазарлъци?

Не, не. Но всъщност, плаващите мнозинства са начина, по който се управлява в Дания. И всъщност, датския министър-председател какво прави? Той осъществява една национално отговорна политика, подкрепяна от почти всички партии, като формира динамични мнозинства, те така се наричат. Значи, това е кабинет на малцинството, който за едни мерки получава подкрепа от едни партии, за други мерки получава подкрепя от други партии. И това е начинът, по който се управлява Дания. И точно това искам да ви кажа. Аз мога да ви дам още много примери за модели на управление, които в България се определят с негативни думи, а те са нормални и ефективни в останалите европейски демокрации. Но за това ви казвам, че може да се каже, че има две големи алтернативи. Едната е свръхширока коалиция, като дефиницията за свръхширока коалиция е коалиция от партии, които едва или две са ненужни за мнозинството, значи, имате свръхмнозинство. Или имате кабинет на малцинството, където всъщност той функционира по абсолютно същия начин – за да се вземе решение трябва една или две от партиите, които не са в правителството, да го подкрепят. Но аз многократно повтарям, значи, българските партии, политици имаха възможност да подготвят хората за това решение, защото начинът, по който функционираше кабинетът на Кирил Петков се състоеше в това, че силните, хубави решения, да го кажем така: важни решения на Кабинета "Петков“ бяха взети с подкрепата на опозицията. Но вместо да се подчертае, че това са добри решения, които са толкова добри, че дори опозицията ги подкрепя, Кирил Петков непрекъснато казваше: "Не, не, тяхната подкрепа е фарисейска, те не са искрени в подкрепата“ и т.н., и т.н., което всъщност не е така. Всъщност това генерира допълнително напрежение между партиите. Не знам доколко наистина "Продължаваме промяната“ имат и някакъв рефлекс за самосъхранение, доколко имат някаква отговорност към стабилността на българската политика и доколко в обратната посока. Защото според мен, политически отговорните партии в някаква степен ще жертва част от така да кажем от своя политически капитал. Но истината е, че всеки, който влиза в управлението, жертва политически капитал. И ние това го виждаме. Така че наистина тук въпросът е, доколко ще имаме национално отговорни политици, и доколко ще имаме европейско мислещи политици. Защото на мен ми е омръзнало да слушам и да гледам този дълбок провинциализъм, когато става дума за междупартийни отношения в България. Не искам да давам примери как се прави коалиция. Ето, например как в момента се формира коалиция в Швеция, как търсеше и се формира коалиция в Нидерландия миналата година и т.н., как се формира коалиция в Италия и т.н., не тази, а предишната всъщност. Така че тук големият въпрос е, че в подобни ситуации, като в нашата няма национално отговорни партии, няма партии, които са стратегически играчи, с други думи партии, които мислят и за своето оцеляване и за оцеляването на държавата си, които да подхождат безотговорно към сформирането на коалиции, които да не искат да правят отстъпки, да не правят компромиси когато трябва да се сформира кабинет. Да го кажем така: чистият негативен пример го имаме с "Има такъв народ“ след изборите юли месец миналата година. Но оттук нататък просто се надявам, че българските партии са извлекли някакви уроци, и че гледат някак, в смисъл гледат реалистично какво се случва в останалите демокрации. Защото всичко друго, то е антидемократично. Ти не можеш, значи, няма, дори и най-малката партия, която има представителство в парламента, заслужава да бъде поканено в управление, ако признава съществуващата политическа система. В този случай "Възраждане“ не е такава, но всички останали са.

Проф. Коларова, не мога да не ви питам на финала и за още един въпрос: ако продължи оттеглянето на гражданите от демократичния вот, тоест, не участват в избори, и това плавно и методично върви надолу, не гоним ли риска за вътрешен  натиск за преосмисляне на българската държавност?

Не, вижте, със сигурност, ако имаме следващи избори, те ще поставят под въпрос съществуващата не държава, но политическа система. Ние ще стигнем до нещо, което се нарича институционален крах на съществуващата политическа система. Също така крах на съществуващата партийна система. Аз неслучайно ви казвам, че има светкавица, но до този момент не сме имали буря. Това показва, че има нагласа и очакване от избирателите да се работи в рамките на това представителство по нов начин. С други думи гражданите казват: "Абе вие по нов начин трябва да се разберете, за да управлявате“. Това е нещо, което гражданите казват. Те казват: "Искаме да имаме правителство. Това сте, които трябва да го направите“. Дали политиците ще бъдат достатъчно отговорни, за да изпълнят тези очаквания на избирателите, е друг въпрос.

Цоня Събчева