Проф. Румен Кънчев, експерт по международна сигурност и геополитика, бивш заместник министър на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

Днес се навършват 9 месеца от началото на войната в Украйна. Това е и повод отново за сетен път да погледнем към украинските фронтове. Ще продължи ли натискът на украинските сили или те ще бъдат накарани да седнат на масата на преговорите? Следва анализът на проф. Румен Кънчев – експерт по международна сигурност и геополитика, бивш зам.-министър на отбраната. Какви са опциите за развитието на ситуацията по фронтовете на Украйна, проф. Кънчев?

Ами според мен, има два основни сценария оттук нататък след победите в Херсон за украинската армия, също така и за руската армия. Първият от тези сценарии, към който доста настойчиво можем да отнесем усилията на Русия, е по някакъв начин да започне прекратяване на военните действия без да се казват параметрите на това прекратяване, да се започнат преговори без да се коментира извеждането на войските от Украйна и въвеждането им в състоянието и позициите, които те заемаха преди 24 февруари. Перспективата в средносрочен план за руската армия е недостатъчно положителна. Напротив, очаква се следващо контранастъпление на украинците, въпреки че в момента обстрелването на украинската инфраструктура, която произвежда ток, вода и т.н., както и жилищата на украинците от страна на Русия, се усилва. Но в средносрочна перспектива мисля, че Русия няма никакъв шанс да се задържи на бойното поле, тя ще продължи да отстъпва, а натискът на Украйна ще продължи да се увеличава. Защото морално, както и политически Украйна се бори за територията си, за живота си, за страната си, докато за Русия някак си все още не можем да си обясним истинските намерения, с които политическото ръководство в Кремъл започна тази война. Нещо повече, ако това, което говорят руските ръководители относно тази война, е цел на Русия, то може да се каже, че към момента Русия не е постигнала нито една, подчертавам, нито една от стратегическите си цели в Украйна. Вторият сценарий е продължаване на войната безкрайно дълго време или достатъчно дълго време, докато все пак отново се създаде ситуация за преговори и отново двете страни по някакъв начин трябва да се помъчат да направят все пак взаимни компромиси. Но какви са позициите към момента? Украинското ръководство е абсолютно непреклонно, сега не е мястото за преговори, въпреки че определени видни политици, като американския министър на отбраната, американския началник на генералния щаб ген. Марк Мили, френския президент, немския канцлер се опитаха да посочат, че в момента след победата на Херсон сякаш се отваря прозорец за започване на някакви преговори. Но тези неща, според мен, бяха охладени от много категоричните изяви на министъра на външните работи Лавров, който на една пресконференция в Индонезия на форума на Г-20, на която присъстваха само руски журналисти, очевидно другите бойкотираха тази пресконференция, но аз я изслушах и това, което каза Лавров, силно ме притеснява, защото той повтори буквално едни и същи неща, че Русия трябва да се стреми към денацификация на Украйна, към демилитаризация на Украйна – всички тази приказки, с които започна тази война, без да могат да обяснят дори термина "денацификация“. Така че дори той използва израз, който не беше използван, че дори украинците нямат национална идентичност. От тази гледна точка, от една пропагандна гледна точка това може да е добре, но това не е реалистична оценка на руския външен министър на ситуацията, която в момента се създава, а централният компонент в нея е пълният неуспех да бъдат реализирани важните 3-4 стратегически цели на Русия в тази война. И на второ място, продължаващото изолиране на Русия от международната общност, което фактически се отразява върху деморализацията и на руското общество.

Проф. Кънчев, казахте, че позицията на Лавров от пресконференцията в Индонезия ви е притеснила, а преди месец коментирахте в интервю, че ако няма ядрена ескалация, Русия ще загуби войната. Вашите притеснения дали са в посока за евентуална ядрена ескалация, евентуална употреба на ядрени оръжия?

Темата за ядрената ескалация много се експлоатира в последните няколко месеца. Аз лично не вярвам, че Русия ще се реши на ядрена ескалация, тъй като всички големи експерти, които не работят в Кремъл или за Кремъл, руски, като да кажем един от хората, чието мнение аз ценя, това е академик Арбатов – той е академик на Руската академия на науките и директор на Института за стратегически анализи на Руската академия. В една пространна статия преди около месец и половина той  буквално каза, че ако се стигне до ядрена ескалация, Русия ще престане да съществува като държава. Това не е нещо ново в оценката за ядрената ескалация, тъй като преди Алексей Арбатов един друг американски учен, Стивън Бленк повтори преди 2 години същите думи, буквално същия израз, че Русия не се очаква да посегне към ядреното оръжие, тъй като след това ще престане да съществува като държава. Тоест, руската страна в лицето на своите най-умни хора, а  смятам, че Арбатов е от тях, защото той участваше в една смесена американско-руска програма, която се наричаше "Да редуцираме ядреното оръжие до нула“, "Ядрена нула“ се наричаше тази програма, тя прекъсна след инвазията в Украйна, пък и преди това поради влошаването на отношенията, но Арбатов е човек, чийто прогнози доста често се сбъдват, и поради това на него може да му се вярва. Още повече, че той смята, че руското ръководство много добре си дава сметка, че тези приказки на американските експерти, пък и на него и неговите колеги не са напразни. Освен това, ако погледнем стратегическото разположение на стратегическото ядрено оръжие, ние ще видим, че Русия не е в много добро положение. Тя е обкръжена по дъгата, формулирана още от ген. Махън, от една дъга, която започва от Северния полюс и завършва в Южния Пасифик, и по тази дъга американците са разположили 74 ескадри миноносци само и около 60 подводници, от които 14 от най-висок клас "Охайо“, и те носят общо на борда си 8 200 по официални данни, цитирам официални данни от годишниците  Military Balance и SIPRI, 8 200 крилати ракети "Томахоук“, огромно количество ядрено оръжие, а също така междуконтинентални балистични ракети с неядрени бойни глави, които обаче имат мощта на ядрените бойни глави. Евентуално учените, които се занимават точно с този въпрос, си дават сметка, че при не дай си Боже, една ескалация на ядреното оръжие, която още в първите часове ще завърши на висока ескалация и ще бъде използвана дори да започне с тактическо ядрено оръжие, ескалацията светкавично ще се пренесе по – такива са законите на теорията за ескалацията на ядрените оръжия – на най-високите равнища. Така че в една такава ескалация, в една такава ескалараща обмяна на удари, ядрени удари между Русия и САЩ, Русия просто много бързо ще приключи като държава. Сега, дали точно така ще стане, никой не знае, и дано никога не научаваме, тоест, да не се случи такава ескалираща размяна на ядрени удари, но аз мисля, че руското ръководство, особено онези в Русия, които обслужват ракетноядрените комплекси, началниците и командирите на стратегическите ядрени сили на Русия си дават сметка за всичко това, те познават и противниците си, познават и своите възможности. Така че това е, което мога да кажа по въпроса за ескалацията. Руската стратегическа общност, която се състои от академичните учени, които са конструкторите на ядрена техника, и анализаторите, като академик Арбатов, и баща му беше академик, също се занимаваше с ядрени изследвания, той почина преди десетина години, те са категорично на тази позиция. Те изразяват този песимизъм от една широкомащабна размяна на ядрени удари с НАТО, разбира се, със САЩ.

Проф. Кънчев, а какви са руските варианти за последващите военни действия?

Това е важен въпрос. Ще започна малко теоретично, след това директно ще ви отговоря. Винаги, когато се планира такава мащабна война – добре, да я наречем с думите на Путин – специална операция, винаги се разработва като компонент на операцията т.нар. exit strategy, това е стратегията на изтеглянето, което трябва да посочи при какви условия операцията се прекратява, при какви завладени територии, постигнати успехи тя трябва да се прекрати, при какви неуспехи тя трябва да се прекрати. Изобщо, тя дефинира най-важните параметри отново, но по друг начин, на операцията. Очевидно е, че Русия няма такава стратегия на изтегляне от този конфликт, защото ние виждаме един пълен хаос, не  виждаме оперативно стратегическа яснота още от първия момент, когато тръгнаха едни колони към Киев, после се върнаха, разтегли се фронтът на бойните действия на над 1 200-1 400 км, което по законите на военната наука със средствата и силите, които беше разположила на бойното поле Русия, е невъзможно да бъде удържан такъв фронт и да бъдат постигнати успехи, и то така и се случи. Така че това е първото, което е най-важно. И сега, от тази гледна точка на мен ми се струва, че час по-скоро Русия трябва да намери начин да се оттегли от тази война. Разбира се, няма да е лесно, защото украинците ще настояват, те дадоха жертви, сериозни жертви, огромни разрушения има в страната им, въпреки че Украйна е богата страна, очевидно украинците не са народ, който лесно може да бъде пречупен, изобщо не може да бъде пречупен, както показват събитията досега. Но Русия трябва да търси настойчиво контакти с Европа, с Германия и Франция, с Европейския съюз, а най-добре е да се опита да установи по някакъв начин да започне да разговаря по тези въпроси с американския президент, за да може по някакъв начин да се изтегли от тази война, в която тя влезе очевидно неподготвена нито политически, нито стратегически. И колкото повече стоят там руските войски, толкова повече щети за имиджа за Русия, за политическото й ръководство, за военното й ръководство и военните тя ще търпи.  Това е първият сценарий, според мен. Вторият сценарий е Русия да каже ясно условията си, при които би се изтеглила. Вместо това виждаме, че Лавров, затова съм доста негативно настроен към ситуацията, виждаме, че Лавров повтаря приказки на Г-20 от пресконференцията, която цитирах, от първите дни на войната – денацификация, демилитаризация и т.н. Така че това са двете опции. И двете са много трудни, но във всеки случай най-погрешната опция за мен е Путин да продължава да ескалира ситуацията, тъй като при прекалено преиграване с ескалацията на ситуацията той може да загуби властта си в Кремъл, което също така би означавало пълно несъответствие на руското политическо ръководство на политическите реалности в света и на тези на бойното поле.

Проф. Кънчев, да погледнем към фронтовете на Украйна. Каква военна концепция там взима превес: на Великобритания, според която Украйна трябва да продължи настъплението по тях и през зимата, или на САЩ, които сякаш гледат все повече да насочат развитието към масата на преговорите? Така ли е?

Ами вижте, по-големите нации се опитват някак си да подскажат, че могат да започнат и преговори. Сега, дали ще са успешни тези разговори, аз не мога да кажа, но е по-добре да се преговоря, отколкото да се убиват хора. Така че както всички знаем, началникът на обединения щаб на началник щабовете на американската армия ген. Мили изрази подобна оценка. Той каза, че сега сякаш се отваря прозорец за преговори. Лойд Остин – министърът на отбраната, неговият началник, изрази подобна позиция. И двамата са на мнение, че е абсурд Русия да спечели тази война в Украйна, но пък и са на мнение, че ако войната продължи прекалено дълго, Украйна ще даде безсмислени и ненужно големи жертви. Така че за миг се появи такава тенденция. Сега, тези две ракети, които паднаха в Полша, някак си изместиха този фокус. И виждаме, че в Русия пропагандната машина, пропагандистите и учените, които се придържат към мейнстрийма на пропагандата, отново завихрят приказки, които не водят към мир, напротив, които водят към война. Според мен, украинската армия е в много добра форма в момента, въпреки че руснаците обстрелват инфраструктурата, цивилната инфраструктура, убиват цивилни хора като обстрелват тази инфраструктура, стрелят по електрическите им централи, за да нямат ток и да нямат вода, и това не им прави чест, тоест, те не поразяват с военната си мощ военни цели, а поразяват граждански цели с цел да всеят ужас и страх у гражданите и да ги пречупят, но това няма да се случи толкова лесно. Така че руснаците сякаш искат да кажат, че ние имаме все още много големи възможности за съпротива. На няколко пъти цитирах едно изследване, поръчано от британското правителство на една група от 40 експерти, всички от които работят в момента във военнопромишления комплекс на една или друга позиция. Знаем, че концерните от военнопромишления комплекс на Великобритания са много високотехнологични и т.н. Тяхната оценка беше, че във високоточните т.нар. от президента Путин системи на руската армия, т.нар. системи, които той наричаше без уникат, без аналог в световната практика, те са 68 компонента на системите "Калибър", "Искандер" и се произвеждат в Калифорния, в САЩ от американски фирми. Как са успели да се докопат – това са платки, това са микрочипове, как са успели да се докопат до тях руснаците, вече е друг въпрос, но очевидно през последните десетина години това са правили. 22 от тези компоненти за същите най-нови въоръжени системи на Русия се произвеждат от британски фирми, 12 от японски фирми. Така че санкциите постепенно ще изтощават в това отношение Русия, и според мен няма да е лесно тя да намери производители на всички тези компоненти, защото те са високотехнологични, произвеждат се в ограничено количество държави, това са Япония, Южна Корея, САЩ, разбира се, Великобритания и донякъде Китай. На тази среща между Си Дзинпин и Джо Байдън, която се състоя един ден преди срещата на Г-20 в Индонезия на остров Бали, според мен, един от въпросите, които е обсъждан между двамата президенти в 3-часовия разговор, е бил и този да не се дава на Русия от тези компоненти, тъй като все пак е добре Китай в крайна сметка да застане като член на Съвета на сигурност на страната на жертвата, а не на страната на агресора.

Съществуват предупреждения на експерти, че Украйна може да изпита недостиг на някои оръжия, докато по думите на британския министър на отбраната Бен Уолъс, украинците разполагат с 300 000 единици бойна техника като за водене на война в арктически условия, получени от международната общност. Къде е истината? Задавам ви този въпрос, знаете, в България е изключително чувствителна темата за предоставяне на оръжия, на боеприпаси за Украйна.

По време на война се лъже много, както знаем, има и виц по този повод, така че не можем да вярваме на 100% - 300 000 оръжия, не знам какво има предвид с това този източник, за който говорите. Но във всеки случай знаем много добре, че един от гарантите за сигурността за Украйна на срещата и подписания в Будапеща меморандум през 1994 година, при което Украйна предостави ядреното си оръжие, в този момент тя притежаваше 4 000 ядрени заряда, така че само една държава от всички 15 държави в Съветския съюз да притежава ядрени оръжия, та тогава гарант за интересите на Украйна беше Великобритания. И Великобритания изключително активно подкрепя Украйна с оръжие, тя ги снабди с около 4 000 противовъздушни ракети, които са с много висока точност и които сериозни удари нанасят на руската авиация. Даже периодично тя прави паузи, за да попълни загубите си. Така че това е оценката на британските експерти. Но все пак тези оценки не са за подценяване. Още повече, че Великобритания прие и определено количество и украински войници, за да ги подготви за по-особени, по-специални настъпателни операции. И такива, според мен, ще има от страна на Украйна. В момента руската армия е в отстъпление, тя не е се е прегрупирала, не си е попълнила загубите, които са й нанесени. Един от военачалниците в НАТО в едно интервю, което преди няколко дни ми попадна и го прочетох, той казва, че освен силно деморализирана в момента руската армия има още един дефект, че тя, според него, е реализирала ужасно количество загуби, за които експертите не могат да повярват, че има толкова загуби в материалната част, в техниката, главно бронирани машини и пехотата, и танкове, както и хеликоптери. Тоест, очевидно, че трябва да се попълват всички тези запаси, за да може да бъде в добро състояние руската армия така, както бе при началото на операцията. Това, според мен, обаче много трудно ще стане, тъй като вътре в страната по последни  социологически изследвания, започва да пада рейтингът на президента Владимир  Путин, започва да пада рейтингът и на армията, което не е много лесно за руснаците, те обичат своята армия, но сега виждат, че тяхната армия е изпратена на мисия, която не й прави чест – тя не защитава отечеството и родината си, както по време на Втората световна война, а е тръгнала да окупира чужди територии. Така че цялата тази ситуация постепенно ще генерира вътрешнополитически процес, който може да се развива и по-бавно, но няма как да не се развие и да не започва да оказва влияние върху цялостната ситуация във връзка с тази операция или кампания на руската армия в Украйна.

И в контекста на това, което казахте, къде се насочва централният стратегически въпрос или интерес на Запада, на САЩ, на НАТО: към Украйна или към Русия след войната?

Тук пред мен е статия на много известен анализатор, ще ви прочета само заглавието, тъй като вашите слушатели съм забелязал, че са много интелигентни хора, тя е на Павел Баев, той е руснак, но от 30 години работи в Института за стратегически анализи в Осло, аз се познавам с него, срещал съм се няколко пъти, и сега той ми изпрати една статия от 15 ноември, в която той казва така: "Време е Западът да помисли за това, как да се ангажира, как да работи с една победена Русия“. Така че това е една обобщаваща позиция, отговаряйки на вашия въпрос да помисли Западът как ще работи с една победена Русия. Защото когато внезапно завърши Студената война преди години, преди 30 години, ние всички знаем, че нито Западът, нито Русия беше подготвена за такова внезапно и рязко приключване на Студената война. И има анализатори, към които и аз принадлежа, които смятат, и аз така смятам, че Русия може да се сгромоляса изведнъж много бързо. Тоест, разпадът, падането, загубата на Русия може да стане за много кратко време. И въпросът е, дали международната общност, и под международната общност разбирам всички държави, включително и приятелите, и противниците на Русия, Китай, трябва да се погрижи при един такъв разпад да се съхрани мирът, да не се използва ядреното оръжие като последно, от отчаяние, поради невъзможност друго да се направи и т.н. Тоест, има вече експерти, които си задават въпроса: как при такава загуба на Русия трябва да се подходи към Русия. Тогава, само да припомня на вашите слушатели, когато завърши Студената война, Америка погледна на Русия много добре, изобщо и Запада. Те с всички сили хвърлиха огромни количества средства, дадоха огромни пари без да искат това да са заеми, за да може Русия да се възстановява. И централният мотив за това беше именно този, да не се използва като акт на отчаяние да не се хвърли руската армия и ракетните сили на страната в такъв критичен момент. Така че тези, които помнят тези събития, сега отново си задават един подобен въпрос. И според мен, Западът трябва много добре да обмисли, ние всички, пък и цялата международна общност трябва много добре да помислят, ако такъв момент настъпи, и ако той настъпи рязко, така, както тогава се случи и бързо се разви един такъв процес, как да се подсигури мирът на планетата.

Цоная Събчева