Проф. Румен Христов, председател на СДС, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

На 7 декември 1989 г. бе създаден Съюзът на демократичните сили. Възникнал месец след 10-ти ноември като контрапункт на комунистическия дворцов преврат, той събира в идеите си енергията, жаждата, стремежите, надеждите на един току що измъкнал се от лапите на репресивната машина народ. Жажда за свобода, справедливост и бъдеще.

Днес, 33 години по-късно, какво остана от каузите на СДС? Наш гост е неговият председател проф. Румен Христов. Проф. Христов, историческата промяна у нас стана възможна благодарение на СДС – това е аксиома, която не полежи на оспорване. Но защо съюзът не успя да задържи огромната човешка енергия, която събираше в началото на своето създаване?

Много са причините, но като че ли основната вина е в тези, които разцепиха СДС, напуснаха го и си  създадоха собствени формации. Аз се сещам поне за десетина знакови имена от СДС, които през годините напуснаха СДС. Тук дебело искам да подчертая, че самата партия СДС никога не е гонила никой. Нещата започнаха, ако трябва да направя една кратка ретроспекция, още през 1990 г., когато на изборите за 36-то Народно събрание СДС – тогава коалиция от 16-17 партии, се яви не заедно, а разделен на СДС-център, СДС-либерали и СДС. СДС-център и СДС-либерали по мой спомен събраха някъде около 7% поотделно, не влязоха в Народното събрание и така осуетиха възможността СДС да има абсолютно мнозинство. Убеден съм, че ако това тогава се беше случило, България днес щеше да бъде съвсем друга, съвсем различна. Скоро слушах коментар от един от първите активисти на СДС – няма да му споменавам името, за да не влизаме в полемики по празника, 33 години СДС, но той каза, че най-голямата грешка е, че не са се събрали двете формации и така щели са да прескочат бариерата да влязат в парламента. Не, най-голямата грешка беше, че тези две формации излязоха от СДС и попречиха СДС да има абсолютно мнозинство. Разбира се, през годините бихме могли да кажем, че грешка беше, че не приехме Закона за лустрацията, тази декомунизация, която се чакаше от тези 2,4-3 милиона българи, които подкрепяха СДС, не се случи. Ето сега, 33 години по-късно, аз и колеги от ГЕРБ-СДС внасяме изменение на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, внасяме промени, свързани с премахване на комунистическите символи. Представяте ли си – 33 години по-късно и това не е свършено. Така че на първо място бих сложил разцепленията, напускането. И тук няма невинни. Да не се оправдават тези, които сториха това на СДС, защото ние можехме да бъдем днес стабилна формация, единна, която да отстоява демократичните принципи преди всичко, които са символ веруюто на СДС.

Проф. Христов, преди вас ни гостува председателят на Съюза на репресираните от комунистическия режим "Памет“ Лиляна Друмева и тя изрази голямото си огорчение от името на все още останалите живи членове или на техните наследници, че не им е оказано нужното уважение, че не са получили подходящото отношение, че няма нито един репресиран или наследник от такава фамилия, който да е бил поканен на високи постове в държавата. Мисля, че и тук СДС е длъжник. Не зная вие какво ще ми отговорите.

Винаги съм се отнасял с огромно уважение към тези страдалци. Почитам и присъствам винаги на петте дати, които са свързани с репресиите в България: 1 февруари – Черната стена, атентатът през април месец  - на 16 април, ако не се лъжа, в "Света София“, лагерът в Ловеч – 23 март.

"Слънчев бряг“, да.

1 юни на остров Персин, "Белене“, и 23 август – почитане на жертвите от тоталитарните режими. Разбира се, сигурно можеше да се направи нещо повече, но в крайна сметка аз не виждам възможност. Тези формации, те по-скоро трябваше по някакъв начин да бъдат приобщени, защото е очевидно, че когато сме разделени, разпокъсани, по-трудно се случват нещата. Но още веднъж да кажа – поклон, шапка долу на тези страдалци, но едва ли уважението се изразява само с предоставяне на позиции във властта. Уважението е нещо друго, то е свързано с признаването на всичко, което са направили те. И аз наистина засвидетелствам уважението, което СДС винаги е питаело към тях.

Проф. Христов, разцеплението в СДС, довело до проблеми пред самата организация, не е ли характерно и днес, само че в по-голям мащаб, в политическия живот на десницата? И вече това разцепление не води ли до проблеми и в България?

Да, правени са опити за събиране на десницата, за събиране на демократичната общност, или поне тези, които произлязоха от нас – имам предвид основно "Демократи за силна България“. Ние сме били заедно и в "Синя коалиция“, в Реформаторския блок, но и в самия Реформаторски блок отново се разделихме и това е единственият парламент, в който след тая раздяла – следващият парламент беше 44-и, СДС не участва, не можа да прескочи бариерата и да стане парламентарна група или коалиционна парламентарна група в 44-то Народно събрание. Та, разделението продължи и през годините и опитите за събиране на т.нар. "автентична десница“ все не се случваха в този вид, в който трябваше да се случат. Аз лично правих много сериозни опити за намиране на допирни точки и съвместно явяване на евроизборите с колегите от "Демократична България“. Това не се случи. Както много пъти съм казвал, включително и пред вас, тогава колегите от ДСБ и "Демократична България“ предпочетоха "зелените“ пред "сините“, т.е. предпочетоха партията на "Зелените“ пред СДС, но това си е, както се казва, техен проблем. И понеже говорим за 33 години и днес от трибуната на Народното събрание имаше упреци към партиите от прехода, отправени от ПП "Продължаваме промяната“, която аз определям като преходна партия. На тях   искам да им кажа, че СДС от 13 парламента и едно Велико народно събрание не е присъствал само в 44-я парламент и да, това ние го отчитаме като грешка, но пожелавам на всички новопоявили се да имат същото дълголетие, каквото има СДС. Е да, загубихме много от нашите симпатизанти. И ще ви кажа – ние свършихме най-важните неща. Ние бяхме партията на успеха, ние променихме България, изпълнихме всички политически критерии, начертахме пътя за приемането на България в Европейския съюз и НАТО. Но това, което не можахме да свършим и което ми тежи и в момента – и затова неслучайно на предходната конференция на СДС определихме нашата кауза, която е: "Българите – европейски граждани с европейски доходи“. Ние като десница, ние, като хора, които върнахме земята, която е равна на 45 милиона декара и в момента струва сигурно 60 милиарда, върнахме на българските граждани 500 000 недвижими имоти, магазинчета, апартаменти. Закон "Лучников“ – това е Законът за едрата градска недвижима собственост, и т.н. Имахме желание да създадем средна класа. Ето това е нещото, за което съжалявам и ме боли: първо – стандартът на живот на българите, и второ – създаването на стабилна средна класа, защото икономически независимият човек е и политически независим. Той е този, който е моторът на обществото, той е този, който е моторът на икономиката. И аз мечтая за истинска средна класа в България и няма да се откажа да работя в тази посока заедно с всички колеги от СДС. Използвам случая да ги поздравя с утрешния празник и да им благодаря за всеотдайността и последователността през всичките тези 33 години.

Цоня Събчева