Проф. Николай Радулов, експерта по национална сигурност, бивш секретар на МВР и бивш председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

На извънредно заседание народните представители разглеждат приетите в четвъртък от Правната комисия законови промени за по-тежки наказания при домашно насилие. Според Главна дирекция “Национална полиция" (ГДНП) за първото 6-месечие на годината в Министерството на вътрешните работи са получени 1950 заповеди за защита от домашно насилие. От тях 647 са заповедите за постоянна защита, а 1303 за незабавна защита. През последните седмици особено зачестиха такива тежки случаи в Стара Загора, Враца, Вършец, Лозен, Цалапица, София. Всекидневието ни се превърна в черна хроника, а новини за убийства и агресия се застъпват. Безспорно, най-драстично е бруталното издевателство с макетно ножче, нарязало на 400 места 18-годишно момиче в Стара Загора, но след него дойде и убийството в с. Лозен, за да ни покаже, че винаги има и по-лошо. Приликите обаче между двата най-тежки случая се набиват на очи: насилниците-психопати са пожалени от съда и подминати небрежно от полицията, включително и при предишни сходни престъпления; жертвите са 18-годишни момичета със стремеж за охолен живот  чрез съмнителни занимания; намесени са проституция и наркотици; говори се за чадъри от високо място в съда, прокуратурата и МВР. И тези прилики насочват заключенията за първопричините за провала на съвременната ни държава и общество, но не дават изчерпателния отговор на въпроса: кое у нас изтласква напред тежката битова престъпност? Наш гост е експертът по национална сигурност, бивш секретар на МВР и бивш председател на парламентарната комисия по Вътрешна сигурност и обществен ред проф. Николай Радулов. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" проф. Радулов.

Добре заварил.

През годините битовата престъпност не намалява, но напоследък сякаш се забелязва ожесточеност и пълно незачитане на човешкия живот. Какво подклажда растящото озлобление, агресия и садистична жестокост?

Във вашето изречение има две думи, които като че ли дават една представа, какво се случва и то е, че престъпността не намалява.  Всъщност от тези случаи, които са последните, най-свежите в главите на хората като информация, се вижда, че многократно са получавани сигнали за насилие спрямо жертвите, след това тези сигнали са били неглижирани, а когато се е извършило престъплението, то е било укривано. Така че по отношение на намаляване на престъпленията по т.нар. битова престъпност или домашна престъпност аз мисля, че това се дължи не на някаква подобрена дейност, не на подобрено възпитание на хората в страната, а на укриване на тези престъпления, за които е възможно, както и не регистрирането и съответно не работенето по тях на органите за обществен ред и сигурност. Моята концепция за това е, че около 1/3 от престъпленията в страната се регистрират, другите поради една или друга причина остават латентни, което значи, че по тях по никакъв начин не се работи. И когато говорим за това, че престъпленията намаляват, разкриваемостта е около 47%, ние всъщност трябва да имаме предвид, че става дума за една разкриваемост около 10-12%, дано не е и по-надолу. Тоест резултатите от работата на органите за обществен ред и сигурност са изключително неудовлетворителни и ние в комисията, когато аз бях председател и в следващото Народно събрание когато бях зам.-председател, имахме ясна представа за това и защо се случва.

Защо се случва?

Случва се, защото първо, един доста сериозен период от 10-15 години МВР се управляваше по такъв начин, че постепенно се реполитизира. Знаете, че след началото на 90-те години бяха направени сериозни опити и в един момент беше постигнат баланс да се деполитизира МВР. За съжаление, всички управляващи след това се опитваха, след като дойдат на власт да вкарат от средно управленско до висше управленско ниво свои кадри. И това  се превърна в една рулетка, която като се завъртя няколко пъти, обезкръви управленската система. Същевременно, огромна част от хората, които бяха на улицата - полицаи на улицата, униформени разбраха, че това е тежка неблагодарна работа, която при това е и зле платена. Много малко от тези хора са с мисия да се борят за правата на хората, за това те да не бъдат жертви на насилие и престъпление. Повечето от тях, поне съдейки от това, което виждам днес, и от  резултатите от работата на МВР са на работа в МВР, просто защото не са могли да си намерят друга работа, т.е. те гледат на МВР като на система от която да черпят приходи. И когато това не е мисия, няма и резултати, защото в целия свят полицията не е добре платена, може би с изключение на Япония, но това е друг разговор. И резултати има там, където полицаите приемат дълбоко вътрешно всяко насилие, всяко престъпление, дори когато работата по тях става рутинна. Но аз не си спомням през последните 20 г. да няма министър на вътрешните работи, който да не е изкушен в краткия едногодишен период, като е застъпил на това място, да не отчете, че престъпността е намаляла. Уви, ако това беше истина, досега престъпността щеше да е много странна, тя щеше да е отрицателно число. Но факт е, че това не е така. Другият сериозен проблем, който може би е очевиден и за гражданите, е, че намаляват хората-униформени на улицата. В замяна на това е обратно балансирано към хората зад бюро. И реално през последните 10-12 години са трансформирани по 2 щатни бройки на улицата към 1 щатна бройка зад бюро, т.е. по-безопасна работа, по-спокойна, няма студ, няма вятър и дъжд, и същевременно по-добре платена. Ние всички сме свидетели, и то последно беше само преди месец, но може би всяка година или през година на много усърдни протести от страна на полицейските служители и на полицейските профсъюзи за увеличаване на заплатите. И наистина и този път  полицейският профсъюз успя да увеличи заплатите на служителите от МВР с 10%. Според мен, тук се получава един много сериозен дисбаланс, тъй като става дума за увеличение заплатите на всички, ако направим един разрез на заплащането в МВР, ще видим, че тези от които пряко, непосредствено, ежедневно, в момента на извършване на престъпление зависи сигурността на хората, остават най-ниско платени. Естествено, че не е едно и също увеличение с 10% на заплата от 1000 лв., и на такава от 3000 лв. Този дисбаланс би трябвало да бъде забелязан не само от ръководството на МВР, но и от министъра на финансите, всъщност той каза нещо такова, макар че не фиксираше в изказването си МВР, той каза: в държавните структури има изключително много средни и ръководни кадри, които получават неоправдано високи заплати. Да, наистина, на някои места се получават заплати по 15-20 хиляди лева, но да оставим настрани това, аз се съсредоточавам върху системата на МВР, там сред чиновническия състав и сред средните ръководни управляващи в МВР има наистина доста високи заплати от порядъка на 3-4-5 хиляди лева, които през последните години са почти удвоени с участие в различни форми на програми от Европейския съюз. Това, разбира се, от моя гледна точка би трябвало да е така: всеки, който работи нещо допълнително, би трябвало да получи и допълнително възнаграждение. Обаче, което е странното и на което съм обръщал внимание на служители от висшия състав на МВР: ако погледнете заповедите на няколко последователни министри, тези хора  вършат тази работа в работно време, служебно време, а това значи, че тяхната работа очевидно е не уплътнена, щом могат да си позволят да работят извънредно за почти още толкова пари,  колкото е заплатата, и то в същото това работно време. Вероятно ви прави впечатление или може би вече сте забравили анализа, който направи министър Рашков. Той установи, че разпределението на силите и средствата на МВР не е адекватно на разпространението на престъпността в страната. Оказа се, че има един друг социален елемент, който оказва по-силно влияние, отколкото предмета на дейност на МВР. И то социален елемент. Има места в страната, в които просто няма къде да се работи освен в районното управление на МВР и  в общината. И когато в съседния район нямаме районно управление, имаме полицейски участък, а в този район имаме полицейско районно управление, а е обърната картината с престъпността, на другото място е по-висока, всеки опит да се промени този дисбаланс предизвиква страшен отпор от страна на областните управители, да кажем. Също така и полицаите солидарно предпочитат да няма никакви промени, тъй като те са се установили, разбира се, никой не ги уволнява при тези опити да се балансира отново системата за противодействие на престъпността, но на тях не им се ходи на съседното място, което е на 20-30 км, което пък е ежедневие за полицаите в София, тъй като ако те живеят в “Младост", пък работят в “Люлин", ясно е, че трябва да минат 25 км, за да отидат на работа. Така че по моему, освен не достатъчно качественото управление, МВР се е превърнало в една доста социална система, която се е капсулирала вътре в себе си и работи по отношение на всичко онова, което се случва около нея т.е. това, което би трябвало да бъде основният й предмет на дейност, само толкова, колкото да не се счете, че няма причина за нейното съществуване. И това нещо трябва да се промени много бързо, ако искаме въобще нещо да се случи. За съжаление, опитите да се извърши дори една минимална децентрализация, които направихме, например опита да се изведе “Гражданска защита" и "Противопожарна охрана" от МВР, срещнаха на думи подкрепа, а на действие изключително сериозен отпор, както от страна на политическите сили, така и от страна на самите полицаи. Разбира се, на мен ми е ясно, че когато си вътре в едно голямо министерство, концентрацията върху твоята собствена дейност и контролът няма как да бъдат засилени. Но от гледна точка на гражданите, които плащат тази дейност, контролът трябва да е завишен и работата да се върши качествено, а това няма как да стане с такава почти 50-хилядна система, като МВР. И друго нещо, покрай тези отвратителни случаи на насилие, за които се е знаело предварително и част от които ръководството на МВР се опита да укрие или ако не ръководството, низовото ръководство на МВР се опита да укрие, показват и друго нещо. Голяма част от полицейските служители по един или друг начин са свързани както с насилниците, така и понякога с откровени престъпници. Вие си спомняте случаят “Семерджиев" при който, макар и случайно се наложи да се извърши проверка, и се установи, че през годините той е бил закрилян от над 40  полицейски служители. И като че ли всеки нов случай, в който се налага да се прави вътрешно разследване, разкрива, че не става дума за един-двама полицаи, а за група полицаи или за поредица, последователна поредица от полицаи, които по един или друг начин са защитавали или облагодетелствали престъпника. Ето, виждате, това са само няколко от проблемите, но те са много значими, които ако не бъдат решени, то в най-скоро време рискуваме престъпленията драстично да се увеличат, независимо от опитите статистически да демонстрираме благополучие и победа над престъпността. Това е въпрос за управление. За съжаление, и този път, и с този министър не виждаме опит драстично да се направи нещо, въпреки че този министър е от средите на самото министерство, на служителите. Вие не знам дали си спомняте, но в началото на неговото управление, по заповед на предишния министър, служебния министър, една група от полицаи, специални полицейски сили, беше разпределена по районните управления, което предизвика протест от тяхна страна. Те излязоха пред самото министерство, протестираха и специалните полицейски сили, поделението си остана такова, каквото е. Просто новият министър не се затрудни да извърши проверка, за да види какво се случва. Всъщност ние, на времето през 1997 г., когато министър беше Богомил Бонев, имахме точно същия случай. Когато започнахме да работим, установихме, че има едно такова поделение, подобно на това, което би трябвало да е специализирано полицейско подразделение за борба с тероризма и с всякакви екстремистки действия. Установи се, че тези хора почти всички работят частно при различен тип бизнесмени, някои от които са от тези списъци на "бизнесмените“, които след това бяха застреляни. Тогава ние го разформировахме това поделение, никого не сме уволнили или уволнихме 1-2 души, ако се не лъжа, разпределихме ги из районните управления, но на тези хора не им хрумна да дойдат да протестират. Те бяха наясно, техните колеги бяха наясно, че работят извънредно и при кого работят, докато сега, като че ли никой не си даде труда да разбере, какво се случва, кое накара служебния министър да разформирова това подразделение. Така както го описаха вестниците, излезе, като че ли е опит да създаде проблем и на редовния вътрешен министър, но не, не беше така. Ако си направите труда и днес да се огледате, ще видите, колко много служители работят паралелно с работата си в МВР с удостоверението от МВР и с  оръжието от МВР в частни структури. Не знам, дали си спомняте, имаше един скандал през 2020 г., по време на протестите, когато протестиращите установиха, че лице, което познават като служител на частна охранителна фирма, с униформа на полицейски служител участваше в т.нар. "охрана на протеста“, т.е. блъскаше протестиращите. И тогава това възникна като въпрос, но някак си се замаза, това си спомням аз. От разследванията, които правихме по-нататък, се установи, че не само този човек, а и други работят на две места - в МВР и в частна охранителна фирма. Няма как днес да се знае кой къде работи и какво прави в  МВР - дали си гледа съвестно задълженията. Огромната част от информацията, която протича в МВР е чувствителна, тя е важна за опазване на обществения ред и обезпечаване на гражданската сила. Представяте ли си, когато една част от служителите работят в частни структури, където обикновено получават и повече пари от МВР, как информацията тече в двете посоки. Така че има много-много неща, които министърът и министерството трябва сериозно да разгледат и да променят, искат ли това министерство да продължава да съществува, но да продължава да съществува не в този вид, защото този вид не удовлетворява гражданите, които плащат заплатите на полицейските служители.

Проф. Радулова, в контекста на това, което говорихте досега, да ви попитам, като обърна и внимание върху един от тежките казуси – този в Стара Загора. Престъплението един месец е потулвано, не е регистрирано дори в полицейския бюлетин. Как е възможно да се случи това? И тая чистка, която сега изведнъж рязко предприеха в МВР и след убийствата в Лозен, ще промени  ли картината?

Малко е съмнително. Вижте сега, тази чистка, смяната на този, уволнението на онзи е просто опит да се спечели време и по някакъв начин да бъдат успокоени протестиращите, тъй като управлението на държавата вижда, че протестите започват да се търкалят като снежна топка и постепенно се увеличават. Но всъщност, това, което трябва да се промени, е задължително откровеността на полицаите към гражданите. Никой от нас не го ползва това, че на хартия намаляват престъпленията. Т.е. реално трябва да се регистрират извършените престъпления. Защото има и други страни, в които престъпността не е малка. Даже в огромната част от страните престъпността е незадоволително разкриваема от полицейските структури. Ето, в една Финландия, която е приблизително колкото България – към 6,5 милиона са жителите, годишно се регистрират около 400 000 престъпления. Обаче, когато се регистрират, гражданите знаят, че добре, лошо – всяко регистрирано престъпление ще бъде разследвано. А тук на гражданите им е ясно – няма защо да търсим Министерство на вътрешните работи, защото то не регистрира престъпленията и следователно няма да работи по случая, който мен лично ме засяга. Аз самият много пъти съм разговарял с хора, даже и сега ми се обаждат – станало престъпление: "Какво да правим?“. Ами обадихте ли се в МВР? "Не искаме да се занимаваме с МВР. Те не правят нищо, и друг път са ме обирали, и друг път са ме ограбвали. Опитвал съм се да получа съдействие, само ме разкарват да ме разпитват в различни райони и т.н.“ Т.е. няма го доверието, няма сериозната работа по престъпленията, няма я реалната регистрация и това няма как да води до напредък нито по отношение на обикновената, битовата или както я наричат конвенционална престъпност, нито по отношение на организираната престъпност. Защото организираната и т.нар. конвенционална или битова престъпност са свързани като скачени съдове. Състоянието на едната идеално говори за състоянието на другата. Няма как да не се регистрират престъпления в даден регион - грабежи, убийства, квартирни кражби, а да считаме, че някой ще се заеме с регистрация на престъпление на "белите якички“ или на известен в района криминален бос. Така че нерегистрирането, укриването на случаи не води до нищо друго, освен до занижена сигурност за гражданите и в крайна сметка по този начин Министерството на вътрешните работи работи срещу самото себе си. Защото знаете ли, когато бях млад, имахме един преподавател, когато бях курсант във Висшата специална школа тогава на МВР, един преподавател казваше: "МВР е единствената държавна структура, която работи срещу себе си. Защо? Ами, защото се бори много успешно срещу престъпността, ще я изкорени и няма да има предмет на дейност. Значи трябва да спре да съществува“. Тук обаче виждаме – може би той е иронизирал, а ние сме били много млади, за да го разберем. Но наистина, след като Министерството на вътрешните работи ликвидира на хартия престъпността, в един момент на хартия няма да има престъпност и няма да има теоретичната възможност да се продължи съществуването му.

Проф. Радулов, технологично какво трябва да се предприеме в Министерството на вътрешните работи, за да се промени тази безотговорност? Какво конкретно те трябва да направят?

Първо трябва да се направят няколко неща, които не са толкова пряко свързани с въпросите на управлението, въпреки че те са най-тежки, но са най-спешни. Първо трябва да се върнат обратно тези хора, които по един начин са се евакуирали зад бюро – да се върнат на улицата. Трябва да се трансформират по една бройка на бюро към една бройка на улицата, т.е. да бъдат полицаи на улицата с по-високи заплати. Разбира се, трябва да се обмисли и да се увеличат полицаите на улицата. Това в този момент сега ще е знаково. Знаково не е, когато министърът се появява по телевизиите и обещава, как ще оправи нещата. Знаково е, когато хората видят, че полицаите на улицата вчера са били малко, а днес са два пъти повече. Ама това да е сигурно, че ще продължи да е така, а не просто да съберем полицаите от Пловдив и София в София за една седмица. Това е първото нещо. Второто нещо е сериозна проверка на всички ръководни кадри на Министерство на вътрешните работи. Тази проверка е добре да се извърши, да се сравни начина, по който са били заплащани през годините, с имотното им състояние. Защото много е странно, но има служители на МВР с по няколко имота, големи, някои имат имоти и зад граница. Нали разбирате, може да се случи на един да е починала лелята и да му е завещава два апартамента в Гърция, обаче едва ли всички ръководни служители на МВР имат такива лели. Такава проверка трябва да се извърши. И според мен тази проверка не трябва да се извърши от "Вътрешна сигурност“, защото "Вътрешната сигурност“ е инструмент на министъра. В крайна сметка, какъвто и да е резултатът от дейността, даже да е най-коректният и точен, какво ще се случи по-нататък, има думи думата министърът. Трябва да се извърши от прокуратурата. Някога МВР се обслужваше от "Военна прокуратура“ и това беше смислено. Не знам защо се стигна до това, може би защото девоенизацията, теоретично поне, се опита да постави служителите на МВР на едно равнище с гражданите, но това не е така. От една страна – да има сериозни разследвания, от друга страна – при всички случаи на полицейско насилие проверката да не е вътрешна, която без изненада за околните да констатира, че МВР е действало прекрасно съобразно правомощията си, както навремето заяви сегашният шеф на "Гранична полиция“ – Златанов, в ролята си на ръководещ охраната на протестите. Та тогава, когато всички видяхме, че пребиваха хората, той излезе с мнението, че след вътрешната проверка е установено, че всичко е било законно. Та, вътрешните проверки за такива неща трябва да бъдат премахнати, защото дори и да са абсолютно точни, конкретни и верни, гражданите никога няма да го повярват. Ето, виждате, и сега гражданите излизат на улицата, защото не вярват, че ще срещнат справедливост по отношение на своите случаи. Те не вярват нито във вътрешни проверки на МВР, нито в проверките на ръководството, и това ги е изкарало на улицата. И разбира се, важен е проблемът с управлението. По моему, първо такава система, голяма система, не може да се управлява коректно. Тя трябва да се децентрализира, да се намали. Второ, трябва да се използват всички нови технологии, които улесняват управлението. Те трябва да бъдат насочени – и това се прави в редица полиции по света, т.е. ние няма да открием топлата вода, можем да ползваме чуждия опит. Всички информационни системи, всички рутинни дейности подлежат на електронизация, на цифровизация, на създаване на системи, които първо да не позволят да се укриват сигнали на хората, второ, да дават ясна представа работи ли се или не, и трето, да става ясно какъв е резултатът. Освен всичко като се има предвид гигантската администрация в момента в МВР, че голямата част от нея е от служители, които са пенсионирани и вече взимат и пенсия, и заплата, тази триглава ламя ще бъде посъкратена, една-две глави ще се отрежат и ще видим, че с една глава също може да се върши същата работа, ако не по-бързо и по-компетентно. Защото администрацията, за да покаже, че е важна, понякога умишлено създава такъв ред, който забавя решенията и понякога действа отрицателно и по отношение на крайния резултат. Но разбира се, за да се извърши това, трябва да имаме управленски кадри, които да разбират от управление на системи, да разбират от системата на МВР и да разбират от модерните дигитални системи. Ние в момента нямаме такива ръководители в МВР, което значи, че тепърва трябва да ги създаваме. Към това трябва да бъдат съсредоточени и усилията както на законодателя, така и на ръководствата на МВР и специалните служби.

А дали промените, които се гледат в Наказателния кодекс и Закона за домашно насилие, ще ограничат агресията и битовата престъпност?

Лично аз се съмнявам, защото от много години сме свидетели как, когато стане някое престъпление, първото нещо, за което се сещат законодателите, е да увеличат горната граница на лишаването от свобода. Само че още от римско време има една сентенция, която казва: не е важно да се увеличава присъдата за дадено деяние, а е важно, когато всеки път, когато има престъпление, то да бъде разкривано и извършителят – наказван. Какво значение има дали присъдата е 5, 10 или 15 години, като огромна част от извършителите се измъкват, без дори да е заведено дело? Така че най-добрата превенция е, когато престъпникът е заловен и е в затвора. И тук, разбира се, можем да отворим и един разговор, който е много дълъг и едва ли днес ще му дойде времето, но след като излезе от затвора, какво се случва с тоя човек, защото знаем – в малките населени места се извършва престъпление, установява се, че човекът е бил два пъти съден, лежал в затвора, 15 пъти е регистриран и никой не знае, че е в селото.

Това как може да се промени?

Първо, първата част – по отношение на неминуемостта на наказанието, е свързана с работата на компетентни разследващи служители. За съжаление, имам известни съмнения за компетенциите на разследващите полицаи. През годините многократно имаше случаи, в които за чиста отчетност бяха арестувани хора. Спомням си, в Пловдив 2016 или 2017 г. беше задържан един Мартин, ІТ специалист, за грабеж по описанието, което дава продавачката. Тогава една дознателка – не си спомням името й, го беше арестувала, беше иззела дрехи от гардероба му, които трябваше да послужат и бяха даже оформени като веществени доказателства, и най-накрая, след 6 месеца, съдът установи, че лицето е невинно. Първо, 10 души, негови колеги, още от самото начало са се опитвали да свидетелстват, че е бил на работа през това време. Второ, иззетите вещи, които дознателката тогава, мисля, представяше като доказателства, нямаха нищо общо с  описанието. Първо, якето е било дамско, за което съпругата на заподозрения тогава е казвала: "Ама това е моето яке, защо го изземат?“. Т.е. има едно формално отношение на разследващите. Най-вероятно това случва, освен заради ниска компетентност, и заради голямата претовареност, но трябва да се увеличи контролът и върху резултата от разследването. Аз си спомням, че в 47-то Народно събрание проведохме разговор с няколкото водещи разследващи полицаи в МВР и се оказа, че тогава – може след това да са направили промяна, защото такава препоръка им дадохме, няма статистика колко от делата, които те считат, че са разкрити и предадени в прокуратурата, след това, когато прокуратурата е вкарала делото в съда, са завършили с присъди.

Няма такава статистика.

Няма такава, да. А според прокуратурата голяма част от тези дела не са достатъчно добре изработени, поради което съдът постановява невинност. Е, кажете ми каква е тая отчетност, за която става дума – 47% разкриваемост на 1/3 от престъпленията, които се завеждат, при положение че съдът постановява за 1/3, хайде да не е половината от тези дела, че обвиняемият е невинен? Това говори за лошо качество, липса на контрол, липса на призвание, ако щете, и всичко това трябва да се промени. Колкото по-бързо, толкова по-добре е за гражданите.

 

Цоня Събчева