Проф. Милена Стефанова - политолог и бивш заместник-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски"

И в този час върви и дискусията, кръглата маса "Демократичната общност по пътя към победата" организирана от "Демократи за силна България" (ДСБ). В нея участват от "Да, България!", "Продължаваме промяната" (ПП), както и лидери от силните години на Съюза на демократичните сили Иван Костов, Екатерина Михайлова, проф. Светослав Малинов, които в годините по-късно формираха ДСБ. И сега въпросът е: възможно ли е единната дясна кандидатура за президент и как тя да бъде излъчена? Наш гост е бившият заместник ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" политологът проф. Милена Стефанова. Добър ден, проф. Стефанова.

 

Добър ден и благодаря за поканата.

 

Каква да бъде единната дясна кандидатура: излъчена от партии и коалиции или независим кандидат?

 

Това ще решат ръководствата на партиите и коалициите, които биха застанали за такава кандидатура. За мен лично по-силна би била кандидатура, която бъде издигната от партии и коалиции, като разбира се, участниците днес в кръглата маса, поне в тази публична част, която беше откритата в началото, заявяваха предимно такава позиция. Сега, има и такива възможности с инициативен комитет и независим кандидат, зависи каквото политическо решение ще бъде взето.

 

Проф. Стефанова, моля ви да ни дефинирате какво означава "демократична дясна общност". Кои партии са в нея?

 

Прави ми впечатление, че днес се говори за демократичната общност и свободните хора без да се слага дясното като задължително присъстващо в нея. Това е нормално, защото дори в момента тази коалиция ПП-ДБ, която е съставена от други партии и съдържат в себе си партии, които нямат нищо общо с дясното. Такава е "Продължаваната промяната" – те не са се самодефинирали като дясна партия, но като демократична общност – явно ги устройва повече. И беше добавено днес, че това трябва да бъде отворено за всички свободни хора, каквото и да означава това.

 

За това ви питам какво означава.

 

Защото аз мисля, че ние живеем в свободен свят и че в България има демокрация, която си има своите недъзи, но за сметка на това свободите са гарантирани от Конституцията. Така че каквото и да означава това, те ще трябва да го обясняват и да го дефинират. Още повече, че им беше предложено и да отворят по-широко ветрилото, т.е. да привлекат не само парламентарно представени формации, а и такива, които имат своето място в политическия спектър на страната. Ще видим първо какво ще се случи. Крият се много рискове и в едната, и в другата посока.

 

Какви са те?

 

Ако много се затворят, няма да могат да постигнат целта, която си поставиха - да бъде избран проевропейски демократичен президент на България на следващите президентски избори, които почти чукат на вратата вече, и съответно да не се допусне пропутинските сили да излъчат отново държавния глава на Република България. Но като знаем какво е картинката към момента на подкрепата, имаме доста съмнения за това, че те могат да постигнат тази цел сами. Подкрепата, която имат партиите от коалицията ПП-ДБ, и дори към тях да се добавят и другите, които нямат парламентарно представителство, няма да бъде достатъчна, за да се преборят с кандидат, който и да е той, подкрепен на втория тур. Има само една-единствена възможност за мен това да се случи, и това е ако бъдат изключени ГЕРБ. Проф. Екатерина Михайлова в обръщението си към участниците в кръглата маса така актуализира спомените на хората, че тези предварителни избори, на които г-н Петър Стоянов се пребори с г-н Жельо Желев като евентуални кандидати на десницата за президентските избори, и тогава всъщност беше определен общия им кандидат, всъщност в тези предварителни избори е участвало и Движението за права и свободи (ДПС). Това не бива въобще да се подценява, защото ДПС, особено на втори тур, може да играе много важна роля, а т.е. да избере президента на страната. Сега, при условие, че движението се разцепи, но по-голямата част се трансформира към Делян Пеевски и "Новото начало", а и като знаем и каква е непоносимостта на ПП и ДБ към Пеевски, модела "Пеевски", как ще го разглеждаме и всичко, не ми се вярва да се готови толкова широко да отворят, което прави и много рисково въобще постигането на целта избиране на такъв президент. Без ГЕРБ съвсем пък няма да се получи. Така че те може би искат да използват и с друга цел, да се консолидират, да си възвръщат гласовете, които имаха в едни години малко по-назад, около 800 000 души, които да подкрепят такъв кандидат. Само че това ми се струва много невъзможно, ако те не покажат наистина такава фигура, която да бъде харизматична, която да дава заявки за лидерски качества, да има опит все пак някакъв. И понеже ме попитахте в началото на нашия разговор дали партийна коалиция или инициативен комитет да издигат кандидата, това те ще го решат, обаче във всички случаи за мен този кандидат не може да бъде партийна фигура. Ако искаме да се получи широко обединение и да бъдат привлечени гласоподаватели, не бива да се затварят вътре във собствените си партийни структури, някои от партиите ги имат, други ги нямат въобще. Така че трябва да се търси човек. А дали ще се съгласи най-подходящият, най-добрият – има много неизвестни. Така че това е един дълъг процес, който е хубаво, че започва сега. Наистина е много хубаво това, че се организира такава среща, на която да се споделят виждания. Там бяха покани и представители на различни граждански организации, политически коментатори, политолози, икономически коментатори, които имат опит в разчитането на знаците от това, което се говори и това, което разбира се ще трябва да се направи. Ще бъдат необходими много усилия, но наистина ще трябва да има фигура на кандидата за президент и като цяло на кандидатпрезидентската двойка – и двамата трябва да могат да печелят доверие и съответно да привличат гласоподаватели. Няма да е никак лесно. Освен това, има още един риск, който не бива да го пропускаме. Ако тръгнат да провеждат предварителни избори...

 

За тях исках да ви попитам, да?

 

Точно това сигурно и вие си го мислехте – освен че чисто организационно това е доста тежък и трудоемък процес и трябва да има много стойностни и доверени хора, които да го организират, и политическо съгласие разбира се да има, трябва да има ясността, че може да се допусне този апаратен вот, който понякога разделя вместо да обединява. Всяка от партиите да си подкрепя кандидата и да си мерят силите кой е по-голям като гласоподаватели. А ако го направят да бъде в широк формат, е по-добре, защото повече доверие, но трябва да се реши. Г-н Иван Костов им го каза много точно в прав текст: "Ако вие не можете да решите сами, тогава питайте хората". Т.е. ако трябва да могат да постигнат помежду си съгласие за кандидата за президента, едва тогава да се тръгне към такива предварителни избори. Защото аз имам горчив опит от провеждани предварителни избори, включително за номиниране на общински съветници, и знам какво се случи: приятели, които са били неразделни, днес не си говорят. До такава степен може да нанесе щети, вреди един такъв предварителен опит.

 

Проф. Стефанова, появи се, разбира се това би могло да бъде и спекулация, но може да се разглежда и като вариант, името на Петър Стоянов. Дали той би могъл да бъде поканен, убеден да приеме? Защото ако това се случи, мисля че може да спечели дори без кампания.

 

Аз не съм убедена. От момента, в който г-н Петър Стоянов беше най-добрият ни президент, който сме имали в историята, до днес е изтекла много вода. И всъщност това, което изведе г-н Стоянов на гребена на вълната тогава и в предварителните избори, и в редовните избори със спечелването на президентската позиция, не беше толкова само неговите личностни качества, те имаха своето значение, но беше общото недоволство в страната. И ние знаем как г-н Петър Стоянов пое в много кризисен момент президентството и как се справи той с тази работа. Сега ситуацията е много различна. И не съм убедена, че няма да трябва кампания. Г-н Петър Стоянов не присъстваше на тази среща, поне не го видяхме в публичната част, предполагам, че е бил поканен, но не присъстваше там, той имаше след това своя допълнителен политически опит, който му създаваше и като председател на СДС, и като народен представител, който му създаваше вече по-различен избор. В смисъл поколенията, които днес могат и трябва да бъдат мобилизирани, нямат лични спомени от президентството на Петър Стоянов. Но виждаме, че той тогава още веднага втори мандат не можа да спечели по редица причини, но за днес не знам. Малко вероятно ми се струва това.

 

И още един въпрос имам да ви задам. Той е вън от единната президентска кандидатура. Все по-упорито се заговори за предсрочни избори. Дори Бойко Борисов на срещата с актива в неделя постави този въпрос, отвори тази тема.

 

Аз мисля, че предсрочни избори тази година няма да има. Причината е една-единствена – влизането в еврозоната. И ако Бойко Борисов е решил да си самосваля правителството, това вече е съвсем различен разговор. Но нека да не забравяме, че е възможно да се премине през някаква друга конфигурация на правителство и на мнозинство, която да продължи действието на този парламент и съответно да не се налага да се провеждат избори. Но аз мисля, че няма да плашим гаргите, както се казва, това са едни разговори, за които в момента нямаме друга индикация. Предсрочни избори на никого не са необходими преди приемането в еврото, а още повече пък и след приемането ни в еврозоната, поне в първата година трябва да има стабилно управление и изборите не водят до никакъв добър резултат. Освен това, какво искаме пак? Служебно правителство от Домовата книга? Какво се случва? Никой няма отговор на този въпрос. Аз нямам вътрешна информация как текат отношенията между партиите, които участват в правителството в момента, което знам, че е на малцинството, подкрепено от ДПС "Ново начало" в зала, без да има ДПС "Ново начало" някакво легитимно участие. Сега дали има задкулисно, тук специалистите са от ПП, аз не знам.

 

Благодаря ви за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

 

Благодаря и аз.