Проф. Милена Стефанова, бивш заместник-ректор на Софийския университет: "Свети Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".    

Показват ли парламентарните дебати все по-ясно вероятността за скорошна управленска коалиция, каквато започва да се носи във въздуха? Наш гост е политологът проф. Милена Стефанова – бивш заместник-ректор на Софийския университет "Свети Климент Охридски“. Честит празник, проф. Стефанова, защото в петък честваме паметта на свети Климент Охридски. Какво показва невъзможността на политиците да се справят с абсурда на ситуацията – едните да търсят "Бандата на Оушън“, другите – Джордж Клуни, и да прехвърлят безсилието си върху технология с упорството, че машините единствено дават честен избор, но в последствие да се окаже, че силен е,  който държи кода им?

Вероятно това е резултат от всички уж разговори, проведени, някои от тях – публично. Разбира се, ние не можем да имаме съмнение, че има и такива, които не са правени публично. Дори разговорите в кулоарите на Народното събрание са важни, какво ще покажат. За съжаление, ние не знаем, там те какво си говорят, но и по-добре да не знаем, от моя гледна точка. Винаги трябва да има една скрита част. Но вероятно конфигурацията в Народното събрание вече е такава, че на т.нар. борци срещу статуквото – имам предвид статуквото на ГЕРБ, защото тази нишка анти-ГЕРБ още не се е стопила, както се казва, съвсем, макар тя доста да изтъня през последните месеци. Та, тези хора вероятно виждат, че им се изплъзва властта. За мен фактът, че те заговориха за правителство на малцинството с втори мандат, преди още въобще да са приключили консултациите при президента, защото знаем, че той насрочи за понеделник последната от консултациите си с "Български възход“ – най-малката парламентарна група, тези разговори, които са водили в кулоарите, очевидно са ги довели до извода, че може да се случи и правителство на малцинството и с първия мандат, но те трябва да покажат своята физиономия. Разбира се, имам предвид "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ за тези от слушателите, които в петък са пропуснали този факт, че те обявиха, че са готови да предложат правителство на малцинството с втори мандат. Така че никой не знае, всъщност при връчването на първия мандат какво ще се случи. И вероятно това ги мотивира да бъдат много яростни при дискусиите за Изборния кодекс и съответно да се опитват и чрез процедурни хватки, чрез използване на различни възможности, които правилникът на Народното събрание показва, те да демонстрират непрекъснато своята воля. Сега що се отнася до това добри ли са или са лоши машините – ние не можем да дадем категоричен отговор. Аз гласувам с машина, откакто са въведени машините, независимо че имаше и опцията да се гласува с хартиена бюлетина. По принцип бях против въвеждането на машинно гласуване по редица причини, които са изтъкнати от множество експерти в тази сфера и които аз разбирам и подкрепям. Но когато бяха въведени машините, започнах да гласувам машинно, защото на всеки  експеримент, защото това си беше чиста проба експеримент, трябва да му се даде шанса, след като е въведен, трябва да му се даде шанса да се види,  какво причинява на всички ни, какви са резултатите. И разбира се, привържениците на машинното гласуване продължават да твърдят, тези, които ги подкрепят на 100%, всъщност твърдят, че там не може да има манипулации, но ние нямаме доказателства, че няма манипулации и че не могат да се произведат в бъдеще манипулации. И поради това, че тази част от процесите е много скрита, вероятно е и сега с този опит да се възстанови някакъв тип справедливост. Оставям настрана, че по този начин мнозина хора вероятно, които си предпочитат хартиената бюлетина, ще гласуват този път с повече спокойствие, а и ще бъдат достатъчно и тези, които ще отидат да гласуват, само защото те пък не искат да гласуват с машините. И по принцип въобще не виждам, защо трябва да има голяма драма в цялата тази работа, защото има много държави в света, където е допустимо машинно гласуване, едновременно с това – хартиено гласуване, че и гласуване с хартиена бюлетина на място в урната и освен това, гласуване по пощата. Т.е. въпрос на организация е и на създаване на доверие у избирателите те да могат да изберат начина, по който да гласуват. А въпрос на технология и въпрос на организация е, как ще отчитаме гласуването, така че това доверие да бъде съхранено у всички групи едновременно. И няма никакъв смисъл от истерията, която се разиграва в момента. Защото защо трябва да продължим да се настройваме едни срещу други? Няма никаква полза от тая работа.

Проф. Стефанова, ползвам възможността, че вие сте и експерт по публична администрация, преподавате и оглавявате такава катедра в Софийския университет – ще се справи ли изборната администрация със смесеното гласуване?

Би се справила, ако бъде добре подготвена и ако има достатъчно време преди това за ясно разписване по простичък начин на правилата, по които ще трябва да се работи. И ние сме го играли това, не е да не сме го играли. И съм убедена, че може. Сега нищо не пречи хартиено и машинно, паралелно да вървят двете гласувания и освен това да има регионалните преброителни центрове, за които "Демократична България“ настоява. Няма лошо в това, напротив. Дори само с хартиена бюлетина да бяхме гласували, да бяхме махнали стаичките и да направим видеонаблюдението с преброителните центрове, нещата щяха да бъдат значително повече прозрачни и съответно щяхме да имаме доверие. Като казвам прозрачни, нямам предвид, разбира се, нарушаването на тайната на вота. Щяхме да имаме повече доверие в това, какво се случва, защото сега нямаме наистина и доверие в ръчното броене на бюлетините в някои секции. Някъде по страната могат да се допускат грешки. Но една администрация може да бъде подготвена и може да бъде обучена, както се казва. С повече контрол от страна на гражданското общество би се справила.

Колко време ще е необходимо да се подготви и обучи една администрация, защото обикновено сме свидетели, как това се прави от ден до пладне, т.е. буквално дни в навечерието на вота?

Всичко много зависи от този изборен календар. Значи ако сега ние се разминем с изборите през март, както президентът си ги е насрочил, ние бихме могли да очакваме, че ще имаме достатъчно време за подготовката и от страна на Централната избирателна комисия (ЦИК), която след като законодателите направят промените в Изборния кодекс, защото очевидно ще се стигне до някакви промени в Изборния кодекс – какви ще бъдат, ще видим. И на ЦИК й трябва време и съответно този двумесечен срок за организацията на провеждането на изборите в никакъв случай няма да е достатъчен. Обаче искам да кажа нещо много важно. Тук е отговорността на партиите, които определят своите представители в секционните избирателни комисии. Ако се приемат тези регионални преброителни центрове, ще бъде по-добре. Още повече, че там по-малко хора ще бъдат заети с броенето, ще бъде на едно място. Там и контролът от страна на наблюдателите би могъл да бъде по-ефективен и съответно ние да имаме доверие на това какво се случва. Освен това ще се прекъсне нишката с възможността някои бюлетини да бъдат произведени невалидни от отделни членове на избирателната комисия, ако гласът на тази бюлетина не е за партията, за която той се застъпва. Така че ние си мислим, че е лесно. Да, вярно е: да има представители на партиите и коалициите, които участват, те трябва да имат свои представители, но те трябва да ги подберат много отговорно и много по-рано във времето, от което са свикнали да го правят там – две седмици ли е, колко е, един месец, или да не спекулирам сега точно със срока, в който се регистрират членовете на секционните избирателни комисии, така че да има време за тяхното обучение и съответно да се разчита на това, че обучението ще даде някакъв ефект.

Ако погледнем обаче от политическа и политологична гледна точка, какво се крие зад ожесточената битка по темата? Какво прикрива, какво маскира битката около Изборния кодекс?

Ами вижте, от страна на БСП примерно, които са официалните вносители на този законопроект, разбира се, подкрепени и от ГЕРБ и ДПС – сега ще видим, като стигнат до гласуванията, какво ще се случи, – очевидно е, че има някаква идея за самосъхранение вътре, защото и г-жа Корнелия Нинова, и други представители на партията упорито твърдят, че не бива да бъдат лишавани гласоподавателите от правото им да гласуват с хартиена бюлетина, независимо от това в секция с каква численост се намират те. Аз не съм много убедена, че гласовете за БСП автоматично ще се качат многократно, ако това се случи, както не съм убедена, че това нещо може да се случи в другите партии – в ДПС и в ГЕРБ-СДС, които се явяват като коалиция. Но е много важно наистина на хората да се даде усещането, че те наистина имат правото да избират и ако наистина има толкова хора, които не отиват да гласуват, само защото не искат да се доверят на машината, нямат й доверие, или пък има и такива сред гласуващите с машина, които нямат доверие на това какво се случва после, по-добре да имат избор да гласуват на хартиена бюлетина, при всички други условия, разбира се, за които вече споменах. Така че има я тази нотка за самосъхранение, по някакъв начин се появява у привържениците на това. Докато в другия отбор, в отсрещния отбор те продължават да използват тази тема като идея за борба със статуквото и да я артикулират, за да обръщат внимание на това колко са лоши от ГЕРБ, вече и БСП стана лоша, както се казва, ДПС винаги е било лошо в техните очи. Така че това е разделителната линия и те използват всяка възможност. А в петък видяхме в Народното събрание, включително по време на дискусията за ратифициране на договора за закупуване на нови осем изтребителя F-16 – там отново някои от изказващите се от страна на "Продължаваме промяната“ се опитваха да прокарват това, видите ли, колко е лош ГЕРБ, защото бил сключил договор на по-висока цена, отколкото сега се предлага. Така че винаги използват всяка възможност, това е според мен обяснението. Може и да греша, но съм на това мнение.

Ако ще се делят на добрите и лошите, понеже вие и в началото на разговора споменахте за скритите и явните междупартийни разговори и договорки, то вече стана опасно от тези разговори, защото от парламентарната трибуна започна да се изважда мръсното им бельо: как един лидер на партия бил казал, че ако трябва, ще се гласува и с дявола, за да спечели 15 депутати, лидерът на партията, който се припознал в това обвинение, скача и казва "Абе и ти ли ще ми разбиваш партията, аматьор?“. Така че ето, виждате ли – и междупартийният диалог вече върви пред срамните договорки зад кулисите. По-махленски ли става, по-пазарен ли става?

Те отдавна са паднали на много ниско ниво в разговорите помежду си политиците. Но тук според мен имаме един жесток синдром, който може да се възпроизвежда още дълго време, но да се надяваме, че това няма да се случи, т.е. по-бързичко ще се разрешат нещата. Вижте, БСП все повече изпада в изолация. Освен че се смалява подкрепата за нея и вътрешно в партията те имат проблеми и съответно най-различни говорения, чуваме от по-младата генерация в БСП, че тя е против хартиената бюлетина, чуваме там от едни малко позабравени лица като лидери, напуснали или изключени от БСП, че те искат да я възраждат, някак си нещо да се случва, т.е. всички ги боли по някакъв начин. "Продължаваме промяната“ се появи много наскоро и дори още по-наскоро стана и партиен субект, т.е. получи и съдебна регистрация като партия, без да има достатъчно добре формирана структура по територията на страната, няма местни структури, изградени навсякъде, или поне аз нямам информация да са изградили кой знае колко много такива структури. И всъщност те имат все още нужда от самоидентификация, защото това анти-ГЕРБ говорене, което ги доведе фактически до успешно представителство в Народното събрание, вече не е достатъчно. Виждаме, че на последните избори в предизборната им кампания и сега в говоренето в Народното събрание те все повече настъпват в лявото пространство, от което БСП губи. Тя упорито се опитва да ги отграничи от това ляво пространство, за да не черпи "Продължаваме промяната“ гласоподаватели потенциално нейни, на БСП, които биха били сред по-младите поколения. От друга страна, в "Демократична България“ това са бившите участници в управлението доскоро, както се казва, в последното редовно управление на страната. Но "Демократична България“ също е своеобразен застрашен субект, независимо че с много мъки те се изградиха като коалиция. Те все пак са една такава многофункционална коалиция, както се казва. Вътре всъщност успяват да надделеят по-ляволиберално ориентираните слоеве в тази "Демократична България“, което веднага рефлектира върху "Демократи за силна България“, където също започнаха вътрешнопартийни напрежения. Това са нормалните процеси тогава, когато нямаме тази ценностна идеологическа устойчивост на форматите и когато анти-ГЕРБ говоренето единствено ги е довело до властта. Всички сега в момента ще се борят за това да се съхранят и да се досамоидентифицират допълнително. Единствените хубави неща, които аз виждам, са, че всъщност в гласуванията в Народното събрание и по въпроса за оръжията за Украйна, и в петък по въпроса за изтребителите F-16 ние имаме едно достатъчно стабилно мнозинство, което би могло да се разбере помежду си и съответно да направи необходимите действия за развитието на България и за преодоляването на политическата криза. Само че те не могат да преодолеят все още тези червени линии, които си изграждаха, които се стопяваха, стопяваха, стопяваха, станаха едни нишки, от едни големи линии станаха едни нишки, но още ги спъват. И вероятно в тази посока действията на президента – аз не съм му привърженик, но този път го подкрепям. По-добре е, че ги забави малко дотолкова, доколкото можеше, но според мен вече не може и приключвайки в понеделник процеса на консултациите, той вече ще трябва да връчи първия мандат, няма къде да ходи. И тогава вече ще стане интересно. И след като може да се предположи, че биха очаквали предложения за кабинет на малцинството с втори мандат, що пък да не го направят още с първия мандат, ако разбира се, фигурите, които мандатоносителите ще предложат като премиер и министри, бъдат компромисни за всички, които биха искали да ги подкрепят, разбира се.

Кого би могло да включва това оформящо се мнозинство?

Много зависи, от много неща зависи, какво би могло да се получи. Тук ще си проличи, чак тогава ще си проличи до каква степен са напреднали разговорите в кулоарите, тогава ще си проличи…

А с кои партии?

… дали са напреднали, или не са напреднали. Не мога да прогнозирам, защото нямам такива способности на врачка, но непрекъснато чуваме някакви подхвърляния. Ето, сега в петък има новина, която пък от редиците на "Демократична България“ излиза – един от депутатите казва "Защо да не се подкрепи правителство на ГЕРБ и СДС?“. Вижте, има много огромна заплаха. БСП вече не е в онази конфигурация, в която беше при предишното управление, в смисъл, там я няма при "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. Знае ли човек какво ще се случи?

Много е важно да ни обясните, проф. Стефанова, доколко е възможно Корнелия Нинова да приеме коалиция под някаква форма – може би правителство на спасението и т.н., с ГЕРБ, ДПС и "Български възход“?

За Корнелия Нинова всичко е възможно, лично за нея и за част от партията, разбира се. Въпросът е, дали ГЕРБ-СДС са склонни да получават такава подкрепа и дали тя е договорена, или не е договорена. Защото ние слушахме непрекъснато "Продължаваме промяната“ в множество изказвания и от трибуната, и по медиите, казват "Ами там да си правят "хартиената коалиция“ – другата коалиция и да си управляват“. Ами защо вие не го направите с тях? Защо карате ГЕРБ да се самоубива примерно, отивайки да прави правителство с БСП и ДПС, вместо да търсите мостовете помежду си? Защото реално ГЕРБ като народна партия и съответно център-дясно ориентирана е по-лесно да намери общ език с тях и съответно да управлява с тях. Вижте, много е хубаво да имаме едно правителство на малцинството под много ясния контрол, защото всяко едно правителство на малцинството, независимо кой ще го сформира, с първи или с втори мандат, ще бъде изправено пред потребността всеки път, когато внесе за обсъждане нещо в Народното събрание, да търси съгласието и мнозинство, да може да формира мнозинство. Това би било много отрезвително, не казвам, че е лесно. И доста рисково е, разбира се, но тогава политиките, които ще формира кабинетът и които ще се нуждаят и от парламентарна подкрепа в законодателната част и съответно под формата на парламентарен контрол, ще бъдат ясни и прозрачни, ще се правят така, че да могат да събират мнозинства, а не да се налага волята на мнозинството, което е по презумпция. Защото ние знаем, че всяка коалиция, дори с коалиционно споразумение, с мнозинство в Народното събрание, във всеки момент може да бъде разклатена, провокирана и съответно да бъде прекратена.

Дали пък няма да се вслушат в "Демократична България“ в призива на бившия си народен представител Калоян Янков, за да преговарят с ГЕРБ за правителство на малцинството? И какво би им попречило – само инатът ли?

Там според мен Христо Иванов не иска, в смисъл, не иска въобще в тази посока да се развиват дискусиите, защото той е участвал в кабинет на Бойко Борисов като правосъден министър, вероятно знае нещата отвътре. Но в случая според мен не бива въобще да става дума за кабинет на политически лица, а трябва по-скоро да става дума за кабинет на експерти, на хора, които разбират от управление и които няма да се поддадат толкова лесно на натиск от партийните централи. Това според мен е възможното да се случи. Ако това се случи, ще бъда аз лично много щастлива, защото в момента нямаме друг изход, а следващите избори няма да ни доведат до никаква по-добра ситуация. Те ще мултиплицират в момента представителството в парламента, даже и да не вземат да го влошат, примерно да вземат да се появят националистически партии в по-голям брой представени, като по-голям брой депутати вътре.

Цоня Събчева