Проф. Любомир Халачев, писател и режисьор, бивш ректор на НАТФИЗ, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

Истериите в държавата избиха в Народния театър. Защо? Обръщаме се към проф. Любомир Халачев – писател и режисьор, бивш ректор на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов“, който сега е наш гост. Проф. Халачев, това, което се случва в Народния театър сега, това не е ли пушката, която трябваше да гръмне в трето действие?

Не, аз не искам да го свързвам обезателно с класиката това според мен непремерено административно напрежение, защото да говорим за класика, драматургия и т.н. можем само ако имаме някакви позитивни емоции. Тук става дума според мен специално в Народния театър за непремерени административни действия и изказвания, които за съжаление попадат в среда, която е много емоционално обвързана със своя живот, каквито са артистите – те реагират при всяко естествено посегателство върху техния труд, свобода и творчество. Освен това артистите са много чуваеми в общността и затова се получи такова силно влияние върху общественото мнение. Ако ставаше дума за някой регионален исторически музей, сигурно нямаше да се чуе толкова силно, колкото и да бъде значимо.

Вие виждате ли някаква развръзка? Защото там, подобно на гласуването с бюлетини-машини, и там са разделени позициите – едни са в защита на директора, други в защита на главния режисьор.

Аз в тази история, в този скандал най-много съжалявам за това, че артистите са разединени, защото на тях им предстои да живеят дълго и да работят заедно и е лошо да се карат по някакъв повод, който няма нищо общо с изкуството. Доколкото разбирам, претенцията е към директора. Но аз мисля, че когато се управлява един процес, редът трябва да се спазва много сериозно. След като директорът е минал конкурс и е бил избран, на него трябва да му се гласува доверие и да работи с този театър, а той да назначава хора, които реши. Ако някъде има нарушение на законите – имаме закони, слава Богу, – ако някъде има нещо, което не е както трябва направено, тогава вече могат да се търсят някакви отговорности от този директор. Ако той не е нарушил закона, ако както казват и доколкото усещам – той е и повишил заплатите на артистите, и художествената дейност на театъра, което е главното в тази институция, е в добро състояние, аз не виждам защо трябва да му се търсят някакви кусури. Да, може да е назначил някой, който той смята, че върши работа, някои други смятат, че не е така, но в крайна сметка директорът носи отговорност за театъра, както за художествената част на тази институция, така и за имотите, и т.н. На него му е гласувано доверие. Аз не разбирам защо се вдига шум срещу всяко нещо, което се опитва един директор да направи, без значение на какво е той директор.

Напрежението е тръгнало, след като  PR-ът на театъра е придружил знакова политическа личност на изборите. И тук излиза на преден план въпросът за символите и мизансцена, които в театъра са изключително важни. И вероятно това е подразнило.

Вижте сега, все пак трябва да се научим да живеем със законите, които имаме. Ако в условието за назначаване на този PR е било определено, че той няма право по никакъв начин да афишира своите политически пристрастия – да, това е нарушение на трудовия договор и ние го освобождаваме. Ако такива изисквания няма, тогава ние нямаме право да имаме претенция към него. У нас не знам, защо са свикали повечето хора, когато те спре пътния патрул на улицата, веднага се обаждаш на министъра да реши въпроса; когато ученикът в училище е направил някаква беля, майката не отива при учителката да разбере, какво е станало, а отива при директора на училището той да реши въпроса. Тук има някакъв конфликт вътре, заформил се човешки в театъра, и веднага – министърът да реши въпроса. Аз не разбирам защо. Има директор на театъра и той носи отговорността. Ами добре, махнете тогава директора и министърът да управлява театъра или назначете друг директор, който да прави нещо друго. Тук аз не мисля, че трябва да се фокусираме върху това, какво е направила тази дама, с кого се е срещнала, ако тя не пречи на театъра и по никакъв начин не нарушава неговите функции и своята работна програма, не виждам защо трябва да вдигаме шум около това нещо, без значение с кого се е срещала. Не мисля, че са прави колегите така остро да реагират за нея. Те могат да не я харесват – това е напълно възможно, те могат да не харесват нейната работа, има начин да се оспорва нейната компетенция, нейната дейност, като мине известно време, да направят разговор с директора. Там има Художествен съвет, да кажат: не сме доволни от въпросната госпожа, тя не върши работа и т.н., но не да се търси както се казва под вола теле. Не е правилно според мен.

Велислава Кръстева – между другото така се казва въпросната госпожа, – тя е известна и в журналистическата колегия, известна е и в културните среди. Тя е компетентен, ерудиран и енергичен човек. Конкретно тук ситуацията е по-скоро за символната й поява с почетния председател на партията, в която тя преди е работила. И веднага възниква, проф. Халачев, следващият въпрос: доколко и как могат хора, които са работили знаково конкретно с политически партии, след това да отидат в културни институции, например? 

Вижте, тук изцяло не трябва да даваме воля на нашите безконтролни емоции, изцяло трябва да се облегнем на закона. Ако ние решаваме помежду си – това е, между другото, още по времето на Конфуций – ако ние в администрацията решаваме помежду си проблемите на държавата, никога няма да може да ги решим. Ние трябва да ги решаваме чрез законите. Ако искаме да поправим тези внушения, да променим законите. Ако никъде не е казано, че въпросната госпожа или господин, или който и да е, няма право да показва, да се афишира и т.н. политически, значи ние не може да имаме претенция към него. Пак повтарям – това, което в момента се разгаря, според мен е лошо. То по някакъв начин емоционално е излязло от тези хора, които са го започнали, но не би трябвало да се поддаваме на такъв тип емоционални настроения, когато говорим за работа. Ние тук искаме в този театър, национален театър да има спокойна атмосфера, да има творчество и хората да могат да работят. Не вярвам всички да се харесват и обичат, няма как да стане това нещо, но трябва да работят заедно. И такъв тип противопоставяния според мен не са полезни на никого, най-малкото на нас, гражданите, които искаме да гледаме хубав театър и да се радваме на величието на Народния театър. Не са прави колегите, които се опитват да разгарят този конфликт. Пак повтарям: ако въпросната госпожа или който и да е, режисьор или няма значение, не си върши добре работата, за която е назначен, има пътища, по които може да се каже това на директора, да му се окаже влияние, за да бъде този човек освободен. Но не и за това, че той е имал такъв или онакъв поглед към политиката или към нещо друго. Смятам, че това не е правилно. Още по-малко смятам, че е правилно министърът да заема позицията на тези или онези артисти от трупата на театъра, режисьори и т.н. Смятам, че това е работа изцяло вътрешна и директорът трябва да я реши така, че да има добра атмосфера за работа.

Проф. Халачев, дали това, което се случва в Народния театър, не е отражение на това, което се случва в държавата? Ето, виждате – парламентът е разцепен за бюлетини и машини, избирателите са разцепени за статукво и промяна. Дали това, което се случва в България в момента, вече не прелива и в културата, в изкуството, за съжаление, защото едва ли разделението – вие ще ме поправите може би, но едва ли някога разделението на една нация е родило нещо смислено.

Абсолютно сте права. Започвам от финала на това, което казахте. Разделението, противопоставянето никога не може да бъде полезно. То не е полезно дори за самото изкуство. Между другото, ако говорим за културата в момента и създаването на изкуство, то не черпи сили от сложната обстановка, в която се намира държавата, която винаги би могла тази обстановка да бъде повод за създаване на художествени произведения, а единствено от това противопоставяне се получава агресия, насилие във всякакъв вид и за съжаление хаос в държавното управление. В момента това, което виждаме в Народното събрание – това не е органът, нашият висш орган, който трябва да ръководи политиката, да я насочва, да намира най-добрите пътища да бъде тя реализирана чрез правителството. В момента това е едно място, в което хората се карат подобно на… няма да давам определение, да не обидя Народното събрание, но това е едно място, в което хората се  карат, спорят, понякога за безумни и безсмислени идеи. В момента нищо полезно не излиза от този разговор в тези доста напрегнати времена. Държавата е в хаотично състояние и аз не виждам как може да се произведе от всичкото това някакъв полезен политически или друг идеен продукт.

Вие виждате ли изход?

А, изход винаги има разбира се. В момента аз непрекъснато се опитвам, като виждам някакви ненормални действия, винаги си викам: а какво казва законът в тези случаи? И има, слава Богу, все още, колкото и да сме недоволни от законите, има закони, които дават нормален път за развитие. Нормалният път за развитие, след като Народното събрание изчерпи своите възможности за съставяне на правителство, са изборите. Гражданите трябва да се ориентират, гражданите са тези, които трябва да намерят смисъла на своето представителство и да изберат партии, които и да са те, които могат да решават техните въпроси. това е единственият изход. Колкото и да е странно, има една част от българския народ, която вярва, че всеки момент някой ще слезе отгоре, както едно време в античните трагедии – Господ слиза да реши въпросите.

Deus ex machina?

Именно. Не, няма да има такова нещо, няма да слезе Господ, той си има други работи. Господ между другото се появява около Коледа и тогава, ако искаме да чакаме някаква магия, тогава можем да я чакаме. През останалото време на годината ние трябва да работим, за да стане това, което искаме. Това се отнася между другото и за политиката. Политиката е също работа, ежедневна работа. Работата на депутатите не е да стоят и да се карат, а да четат документите и да ги съставят така, че да няма   проблеми в държавата. Има закони – само това ще ви кажа, има закони, които са променяни всяка година през последните 20 години. Законотворчеството – това го казвам не аз, аз не съм експерт, това го казват конституционалисти – законотворчеството у нас е на ниско ниво. Така че виждате – действително тази отрицателна енергия избива в емоции и в театъра, и в скандали. Това тук се е случило в театъра, а можеше да не бъде в театъра, а на някое друго място, можеше да бъде в университет, в някое друго такова културно заведение, навсякъде би могло да бъде. Отрицателната енергия е много силна в своята деструкция.

Много ви благодаря за този анализ, за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

Искам още веднъж да кажа нещо, за да не завършваме негативно. Изход има. Нека хората да мислят преди да гласуват – това е най-важното. Помислете преди да гласувате, а не след това, когато вече е късно за каквото и да е. Това е позитивното. И разбира се, весели празници!

Весели празници!

Цоня Събчева