Проф. Евгений Дайнов в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Проф. Дайнов, няколко дни ни делят от изборния ден. Какви са вашите очаквания за 2 октомври?


Очаквания е много, много широко понятие. Очаквам да гласуват повече хора отколкото ни убеждават, че ще гласуват, очаквам да не се подведе общественото мнение на масовото внушение, че е уморено от гласуване. Не очакваме рекордни количества гласове, разбира се, но ще бъде прилично. Това мога да ви кажа, но този път мога да ви кажа на какво се надявам. Надявам се хората да гласуват за разумни политически партии, които искат България да си възстанови статута на нормална европейска държава, а на не да прави друго.

А вие виждате ли такива на хоризонта?

Е, разбира се. Тези, които миналия път управляваха. Може би за пръв път от много години са политици, които наистина разбират как се правят нещата по един цивилизован начин и как би трябвало да е уредено едно европейско цивилизовано общество. Тук има нещо, една такава българска странност, която проф. Фотев – големият български социолог нарече "българската меланхолия“ – когато българите постигнат нещо, те не му се радват. Те след това започват да си казват: "Абе аз всъщност нищо не постигнах, ама то така щеше да стане“, и не се радват на постиженията, за да стоят върху тях, за да градят по-нататъшни. Това го виждаме отново всеки път като има скок напред България, след това спира и почва да се обръща назад и да си казва "Това скок ли беше?“. Същото виждаме в така внушаваното отношение да има ли всъщност нормални европейски партии. Ние от едно известно време имаме нормални европейски партии в България, да не говорим, че се извъртяха поколенията и в тези партии поколението на онези, които не са увредени от социализма, от мутризма, който го наследи. Да, имаме избор – тези, които искат, които са разбрали какво е казал Васил Левски, че България трябва да се нареди до останалите европейски народни, не азиатски, не ориенталски, не някакви други, но тези хора имат избор.

Как определяте поредните предизборни програми на кандидатите за народни представители? Какво липсва в тях?

Не беше лоша кампанията. Тя беше странна, защото беше по-тиха от обичайната.

Да, тиха, по-кратка предвид и периода, в който се провежда.

По-тиха, защото според мен повечето кандидати направиха това, което трябва да правят – да обикалят и да се виждат с хората и да си говорят с хората директно, а не чрез концерти, които гълтаха огромни бюджети навремето, или чрез билбордове. Това, което ми се струва, че леко липсваше, е решително поемане на ангажименти за това какво ще правят във властта, и решително лидерство. Не всички неща бяха назовавани със своите собствени имена. А пък Иван Костов – едно от постиженията на България е правителството на Иван Костов – та, Иван Костов има една мисъл, която е поне на 20 години, че в политиката нещата си имат собствени имена. Не всички кандидати ги назоваха нещата със собствените им имена, защото прекалено много се съобразяваха с т.нар. "социологически изследвания“, които в цял свят стават все по-подвеждащи. Мина им времето, не е измислен нов инструмент по-точен. Тези социологически изследвания в целия свят подвеждат хората по ред причини. И затова политиците вместо да се вторачват в тях, щеше да бъде по-добре да упражняват, те да водят обществените мнение, да казват: "Нещата са еди какви си, те се казват еди как си и аз ще направя еди какво с тях“, а не да си събират, както казваше баба ми, да си събират устите и да не казват, защото видите ли някаква социологични изследвания казали еди какво си. Тези социологически изследвания нищо не казват, дори и в Америка, където са измислени и са просто част от предизборния пейзаж по принцип.

И обществото им вярва, някак си нагласите се променят. А лесно ли се манипулира общественото мнение днес, г-н Дайнов?

За жалост, живеем в ера на тревоги и на популизъм. Колкото повече, популизъм ще рече илюзорно лесни решения, които се предлагат. Та, колкото повече тревоги имат хората, колкото повече илюзорни лесни решения се предлагат, толкова по-лесно големи сектори от общественото мнение да бъдат манипулирани, сугестирани, обезкуражавани, лъгани, ако щете. Да, живеем в такъв объркан свят, и то не от вчера. И тук е образователната роля на сериозните политици. Те трябва да си спомнят, че една от функциите, една от задачите на политическите партии откакто са възникнали през XIX век, е образователната функция, да образоват.

Ще се ангажирате ли с някаква прогноза какви са възможните коалиции, които според вас ще се сформират? Ще имаме ли изобщо такива?

Разбира се, че няма да се ангажирам с прогнозата докато не видя кои партии влизат, коя партия с колко народни представители. На това  казват перничаните – да чертаеш кръгове по водата. Няма как да стане.

Но все пак, казахте, че виждате ентусиасти, които предлагат нови решения на стари проблеми, висящи от години.

Е, виждам ги, и очаквам да получат повече гласове отколкото се очаква. Вижте, тук има и друго, което така по фланга влиза, е тази война в Украйна, която война ни притиска, деформира, променя нещата във всички европейски политически пространства.

Как това ще се отрази на страната ни, според вас?

Не е изследвано докрай, но общото, гледайки България и други страни, колкото повече изглежда, че Украйна побеждава, а Русия губи, толкова повече нарастват шансовете на проевропейските партии във всички страни, не само в България, и толкова повече намаляват шансовете и влиянието на онези партии, които откровено искат да закачат страната за каруцата на руския империализъм. Това е най-общо казано. Но толкова бързо се променят и там нещата, и как отекват тук не е докрай изследвано. Но общото е това: при изглед за победа на украинците, така разумните европейски политически среди добиват сила.