Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.     

Войната на Русия в Украйна и преливането й към господство в Черноморския регион, мигрантски наплив по южната ни граница, довел до убийство на полицай, постоянни напрежения в Западните Балкани, повратлива политика на Турция – все процеси, които ни предизвикват да поставим въпроса: променят ли се рисковете пред националната сигурност? Наш гост е един от експертите по тези въпроси, ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и главен секретар на Съвета на ректорите проф. Димитър Димитров. Проф. Димитров, преди да преминем по същество по темата бихте ли обобщили резултатите от срещата, която имахте в Нидерландия с други 8 водещи икономически университети, членуващи в европейската мрежа ENGAGE.EU?

Да, ENGAGE.EU, ние го наричаме Европейски университет ENGAGE.EU, като крайната цел е създаването на такова формирование по-нататък, което наистина да бъде Европейски университет, който да бъде базиран в 9 европейски държави. Целта беше двояка – от една страна да видим докъде сме стигнали в изпълнението на този проект, който приключва в края на 2023 година, и в същото време да се подготвим за кандидатстването на продължаването на този проект с още 4 + 2 години. Има вече обявления от Европейската комисия. Така че главно върху това бяха посветени нашите разговори – как да затвърдим това, което сме направили, и как да продължим това сътрудничество между тези водещи бизнес университети в Европа. Трябва да ви кажа, че впечатлението на всички беше много, много добро, има ентусиазъм за такава работа. Още не сме намерили формулата за единен европейски университет, но лека-полека се изграждат елементите и наистина се усеща европейски дух.

А каква е полезността за УНСС, за включването в такъв единен европейски университет?

Да, като сложим престижа и известно финансиране, възможността за УНСС е съвместно кандидатстване по проекта. Вече има няколко такива съвместни проекта, защото много по-лесно се работи с познати партньори от тези университети, с които си партнираме. Но голямата полезност е за нашите студенти, които ще могат да учат в няколко водещи европейски университета, както и за останалите студенти от Европа. Обмисля се създаването на обща платформа, виртуален кампус, и сега има съвместни лекции, можете да слушате лекции във Виена онлайн или присъствено през Програма "Еразъм“, преподавателски обмен. Така че големите ползи ще бъдат за студентите. И всъщност, това повишава много и качеството на самото образование, защото ние можем да се учим всички взаимно от най-добрите.

Допускам, че вашите студенти имат огромни желания за обучението в различни университети от въпросните 8, но какви студенти ще може пък да привлече УНСС? Има ли такъв интерес към вас тук да се обучават?

Има, да, има такъв интерес. Ние и сега имаме курсове и бакалавърски програми на английски, където идват студенти по Програма "Еразъм“. Така че има и такъв интерес в момента. Трябва да знаят английски, трябва да умеят да са адаптират в такава многокултурна среда, трябва да имат жажда за знание и интерес за това нещо. Ние пък трябва да създадем нормални административни условия това да се случва лесно без много тежки административни пречки и бариери, така че наистина да има един бърз обмен между различните университети на образователни програми. Говорим и за споделени ресурси, за учебни материали, за библиотеки, за информационни ресурси. Така че това и сега го има, идват студенти от Европа, които се интересуват от проблемите на Балканите или в България, или за страните в преход, или нещо специфично, което го няма в техните учебни планове, тогава избират наши учебни програми.

И сега, ако позволите да ви задам въпросите като ръководител на Катедра "Национална и регионална сигурност“ във вашия университет. Защо след 33-годишен преход България за пореден път е изправена пред политическа нестабилност, проф. Димитров? От 2 години насам се люшкаме между служебни правителства, безплодни парламенти и невъзможност да стабилизираме държавното си управление? Защо?

Знаете ли, когато днес погледнах, всички медии припомнят, че е 10 ноември и вече вървим през 33 години преход, просто не можах да повярвам, въпреки че знам, че са тези години. Наистина е много дълъг този преход и той трябва да е свършил вече и да сме минали в етап на по-добро общество, по-добра икономика, по-щастливи граждани и сънародници. За съжаление обаче не е така, и това показва, че или капацитетът ни е такъв, или темата за управление не е добра, която управлява всички тези процеси. Има различно обяснение в системата за избори, и в наследството, и в културата, много дълъг е такъв разговор. Но основният факт е налице, че ние все още говорим за преход и той все не свършва.

А променя ли се динамиката на рисковете пред националната сигурност на България?

В последните две години се променя. Да, защото виждате, с колко кризи се сблъскваме, и то едновременно. Войната в Украйна е една от тях, но с много сериозно отражение, бежанците: от 10-на години е този проблем, който е с миграцията и бежанците,  енергийната криза, която върви от 2 години, даже преди войната започна,  икономическата криза. Това, което винаги става около нас, и в Турция, и аз чух вашия анонс, и на Западните Балкани. Така че има динамика, и тя не е положителна.

До каква степен сме заплашени от хакерски атаки от Русия, и успяваме ли да им противодействаме?

Тук в момента никой не е сигурен за това нещо, както виждате. Въпросът е в това, доколкото е в състояние да се предпазите от това нещо. Съвременните хакери са доста добри, но ако държавните институции работят единно, инвестират в киберсигурността и в защитата на информационните ресурси, може да се постигне достатъчно добро ниво на защита. Освен това, по-сериозните системи е добре да бъдат изключени от интернет и да няма достъп до външни мрежи – това е един от начините. Пък и има доста други средства да се направи това нещо – и филтриране на заявки за различни обработки, и специални защитни стени, които има и софтуерни, и хардуерни. Така че има начини, стига да има разбиране, политическа воля, малко пари за това нещо. Така че в голяма степен не виждам някакъв такъв проблем в това отношение. Пък и България не е сериозен риск или заплаха за Русия, че да бъдем чак с такъв висок приоритет за руските хакери.

А възможно ли е повторение на атаката като при пощите? И ако такава се осъществи, към кои институции ще бъде насочена?

Ами възможно към тези институции, които не са взели мерки, имат остарял софтуер, не са го обновявали много години, не обръщат внимание на съвременните средства за защита, възможно е. Но все се надявам, че сме си научили уроците и сме взели поука за това нещо. Естествено, електронното управление работи доста активно в тази посока, те са водещи в киберсигурността, така че се надявам да няма проблеми. По едно време се шегувахме, че колкото са по-стари софтуерът и хардуерът, няма как хакерите да ги разбият, тъй като те не познават тази техника, тя е от доста време. Но сега има някаква такава съвместимост. Има доста механизми, които са създадени, за да не бъдем само черногледи, но това е ежедневна дейност. И мисля, че има такива мерки. Очаква се нова европейска регулация в областта на мрежовата сигурност, която всички трябва да изпълняват.

Проф. Димитров, откъде могат да дойдат заплахите към страната ни: от изток, от юг, от запад?

По принцип отвсякъде могат да дойдат, но заплахата, която виждаме в момента, ако разделим така неща на военни и невоенни заплахи, виждате голямата заплаха в момента са мигрантите, и то незаконните мигранти. Този натиск да се преминава границата, виждате, че от доста време продължава, от няколко месеца вече. Местните жители, които са на южната граница, говорят всяка нощ, че има някой, който минава. Така че засега оттам са тези неща. Виждате, че ако нарасне бройката на мигрантите, както беше 2015-2016 година, когато имаше също големи вълни, и когато не бяхме наистина подготвени, тогава нямаше и ограда, това може да създаде проблеми за всички, просто поради големия брой мигранти. Сега не е така и изисква цялостна система от мерки, които да се прилагат, и висок приоритет на това нещо – да се поправи оградата, да се укрепи колкото може, хора да се изпратят, да се купят батерии за камерите, така че те да работят, ако това е проблема, за термокамерите, да се обучат хората, които пазят границата, да има дипломатическо въздействие и военно-политическо взаимодействие с Турция, така че да бъде гарантирано спокойствието от тази страна. Защото оттам може да има и трафик и на хора, и на наркотици, и на терористи, които  да използват тези канали. Така че това си е реална опасност. А пък иначе другите неща: енергийна криза, икономическа криза, те винаги са стояли на дневен ред. Но това поставя въпроса за това ние да имаме работещ парламент и редовно избрано правителство, които да поемат отговорност за управлението на държавата, за да не се чувстваме сега без капитан на кораба.

Покрай трагедията с убийството на граничния полицай бе изслушан служебният вътрешен министър в Народното събрание. Но ние научихме и шокиращи данни за условията, при които се охранява границата. Те излязоха вече като публикации, като свидетелства. Казвате, че трябва да се предприемат мерки за противодействие срещу мигрантския натиск. Какви?

Ами освен когато има инцидент и цялото обществено внимание се насочва към това нещо, всички смятаме, че това е нещо голямо, и то на истина е нещо голямо, но то се предшества от поредица от дребни нарушения или пропуски, или немарливост преди това, които са се случвали. Те може би се случват всеки ден и в някакъв момент се събират така обстоятелствата и някой загива, или става катастрофа, или нещо лошо се случва. А мерките са в тази посока – още хора да се изпратят, тъй като имаме и армия, имаме и полиция, взаимодействие с Турция, оградата да се оправи, ако трябва още да се вдига, да искаме европейска помощ от нашите партньори и приятели. Това са стандартните мерки, които трябва да се приложат, и то бързо, спешно, сега в момента.

Какъв е залогът пред националната сигурност и кой е неговият гарант?

България е член на Европейския съюз и НАТО, и трябва да използва много активно тези инструменти, защото те са много сериозни инструменти. Така че ако имаме проблеми, с които не можем да се справим, дали "Еър полисинг“, или мигранти, или превъоръжаваме, или нещо друго, ние имаме 20 и няколко съюзници в различен формат, които могат да ни помогнат, и самият Европейски съюз като структура, която се занимава с това нещо, ние пазим външната граница на Европейския съюз и имаме отговорности и по сухопътната граница, и по черноморската граница. Така че това са механизмите, а и реалната европейска интеграция и европеизация ще се случва по този начин. Няма как да се опитваме всичко сами да решаваме без да търсим помощ от нашите партньори. Аз мисля, че и тя ще ни бъде оказана много бързо, ако я поискаме.

И на финала не мога да не ви попитам: казвате, че е изключително важно страната ни да има правителство, но тя е в политическа криза и все по-ясно се вижда, че такова трудно ще се постигне. Какво губим от липсата на редовно правителство? И в чужбина задават ли въпроси, питат ли ви за политическата стабилност у нас?

Обикновено има сравнения с Италия, с някои други държави, Израел, където има избори през няколко месеца като у нас. Но виждате, че пак ако се върнем към Европа, с ректорите в  интерес на истината не коментираме такива въпроси. Но ако гледате малко по-широко, няма как европейските партньори и натовските партньори да търсят дългосрочно стратегическо сътрудничество с България, защото не знаят кой ще бъде следващият министър и премиер след няколко месеца, и изчакват да видят дали ще има такова правителство. Това виждате, че дава отражение на Плана за възстановяване и устойчивост, различни програми, които имат с Европейския съюз, планове за модернизация – трудно се взимат такива решения и трудно се изпълняват такива решения в областта на отбраната и сигурността. Просто липсва стратегическият поглед, стратегическата визия когато няма редовно правителство, нормалните 4 години мандат липсват, тъй като никой не поема отговорност и се извършват ежедневни неща. Даже някой да каже или да тръгне да прави нещо стратегическо, след 2 месеца това може да бъде променено като приоритет от друго правителство, което не ги вижда така нещата. А лошото е, че избирателите или гражданите не ги виждат по този начин нещата, и това задълбочава кризата.

Цоня Събчева