Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

С приветствие на министър-председателя Гълъб Донев – бивш възпитаник на университета, започна академичната учебна година в УНСС. Студентският химн Gaudeamus igitur прозвуча на церемонията за първи път от две години насам, присъствено и без ограничения. Какво означава през тази академична година най-старото и най-голямо висше бизнес училище в България и Югоизточна Европа да продължи да бъде лидер и какво очаква този лидер? Наш гост е проф. Димитър Димитров – ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). "Настоящата година ще бъде година на надеждата“ – това ви пожела служебният министър-председател Гълъб Донев в словото си при откриването. За какво мечтае УНСС и накъде насочва надеждите си, проф. Димитров?

Ами, винаги нагоре, надеждите са да се развиваме по-добре, да получаваме по-добри доходи, студентите да получават по-добри знания, преподавателите да се квалифицират още по-нагоре, да имаме добри публикации, престиж в чужбина – все такива хубави неща, които обаче изискват доста усилия, за да бъдат направени. Сега вие започнахте с това, че в залата за първи път всички там присъстват. КОВИД наистина ни попречи на някои неща, но надяваме се да преминат тези трудни моменти, специално със здравето.

С какво може да се похвали УНСС на старта на новата академична година?

Те са много такива малки стъпки, не бих казал, че има нещо драматично, но когато се съберат заедно, се вижда разликата. На първо място това е дигитализацията. Ние бяхме и всички всъщност бяхме принудени от КОВИД пандемията да използват по-модерни форми и на комуникация, и на обучение, и на начин на работа, но това на нас ни помогна и в организацията на учебния процес, и в организацията на много административни процеси. Така че положихме там доста усилия. Това не се вижда на пръв поглед, но когато имате добър интернет в залите, безжичен интернет, когато имате по-добра компютърна техника, когато имате надеждна онлайн система за обучение и тя не дава проблеми. Когато имате или вече нямате опашки пред многото там административни служби – за общежития, за записване, за кандидат-студенти и разни такива неща, тогава разликата се усеща, но за това трябва да се работи години наред, за да се случи. Ние преминахме много успешно към онлайн обучение, вече това не представлява проблем. Вървим към виртуални класни стаи. Имаме един проект по Оперативна програма "Интелигентен растеж“ за "Модернизация на висшето образование“ и там има възможности за още по-голямо надграждане на това, което сме постигнали, с ново съдържание, с по-добро презентиране на това, което се случва, не само PowerPoint презентации и мултимедии, но за много по-интересно представяне на съдържанието пред студентите. Много уеб услуги за нашите студенти сме направили. Преди се редяха на едни опашки за уверения, за записване, за кандидатстване. Тук лятно време целият университет биваше опасван от някакви опашки от чакащи, сега това изчезва, защото ние минахме онлайн за много неща. Много процеси административни се подобриха, така че дигитализацията повиши нивото в нашата работа. Това, което искаме да развиваме и което има потенциал всъщност накъде да вървим нагоре, това са научните изследвания. Там развиваме център за развитие на такива проекти, стимулираме колегите да кандидатстват, стимулираме научно-изследователската дейност. Знам, че малко розово звучи и много оптимистично, но това са все такива стъпки, които са направени, премерени са в нормативната уредба, която създаваме, така че да стимулират такова развитие. Мисля, че сме намерили механизъм за стимулиране на публикации, за стимулиране на участие във висококачествени конференции и научни изяви, но това се случва лека-полека. Учебната база беше много обновена. Аз мога да говоря много тук, защото със собствени сили успяхме да реновираме доста зали, да ги ремонтираме. Имаме идеи за енергийна ефективност, за фотоволтаична централа, за да започнем с това нещо. И може би на последно място, но не по важност, това е привличането на чуждестранни студенти. Това са горе-долу направленията, в които бихме искали да работим, освен условията за труд.

Колко студенти учат в УНСС и колко преподаватели им предават знанията си, проф. Димитров?

В момента са около 16 000 студента в бакалавърска степен и магистърска степен. Те са горе-долу в съотношение 4:1 бакалавър и магистър. Имаме около 500 щатни преподаватели на пълен договор и около 500 хонорувани преподаватели. Администрацията е около 500 човека. Това, сравнено и с други университети в България и с чужди университети, е сравнимо като съотношение, въпреки че понеже ние участваме в една голяма мрежа от европейски университети, там също правят подобни сравнения – там броят на преподавателите и на администрацията е по-голям, сравнен с нашия брой, спрямо един и същи брой студенти. Така че ние сме икономизирали и минимизирали и тези процеси при нас, но тя, неволята учи. Тук бяхме минали към много големи потоци – около 200 човека. Предишното ръководство беше премахнало упражненията, за което бяхме критикувани, и сега ние променихме учебните планове така, че да върнем по-голяма част от упражненията. За нас големият актив са първо преподавателите на основен трудов договор, които получават много възможности и по този проект за модернизация на висшето образование, за мобилност, за изследователска мобилност, но нашият голям потенциал са хоноруваните преподаватели, защото много голяма част от тях са хора от практиката и хора, които наистина се занимават с бизнес и администрация и са заемали или заемат високи държавни и други позиции. Така че те поддържат и жива връзката с бизнеса. Освен това доста хора от основния състав на основен трудов договор имат и собствена консултантска дейност или работят допълнително към престижни компании. Така че има преливане от теорията към практиката и те го дават на нашите студенти.

Споменахте, че УНСС е в мрежа с престижни европейски заведения, висши учебни заведения. Какво обаче, съпоставено с тях, е нивото на ръководения от вас университет?

Бих казал, че няма особена разлика. Ние сме малко по-непознати, защото така се е случило. То не е само последните 10, 15, 20 години, но когато обсъждаме съвместно изпълнение на дейности по проекта – той се казва ENGAGE.EU European universities, и ние концептуално вървим към един европейски университет, базиран в девет града: София, Рим, Виена, Берген, Манхайм, Тилбург, Барселона, Хелзинки. Така че няма особена разлика. Нивото на познания и на възможности и потенциал е долу-горе едно и също. Разбира се, пак сравнявайки се не само по брой на персона. Те имат по-големи бюджети от нас, сравнено по брой на студентите, но естествено, там и заплащането е по-добро. Но те тия разлики постепенно ще се преодоляват. На нас ни липсва международното сътрудничество и съвместните дейности с тези университети, но това е нещо, което искаме да засилваме, и сме предприели мерки в тая посока. Но там има повече възможности за научно-изследователска дейност, която се финансира и от големи корпорации, и от държавата. Така че при нас тия средства са по-ограничени и това е естествено.

И тук ме подсещате от розовата тоналност да премина към по-тъмната. Все още ли проблемите във висшето образование са в качеството, количеството и парите?

Те винаги са в тази рамка или в тези плоскости, защото няма как да имате добър университет без добро качество на неговото преподаване, на неговите изследвания, на връзките специално при нас с бизнеса. Но това няма как да стане без добро финансиране и устойчиво финансиране, бих казал. Аз бях миналата седмица на двуседмично посещение в САЩ по ядрена сигурност – аз се занимавам и с подобни неща в нашата катедра, и там бяхме на посещение в лабораторията "Лос Аламос“, където всъщност е сглобена атомната бомба, първата бомба. Бюджетът на лабораторията с около 15 000 служители беше 4 милиарда долара – неща, които малко трудно си ги представяме като мащаб при нас.

Всеки университет има своите елитни специалности. Вашите кои са?

Традиционно са "Финанси“, "Счетоводство“, "Маркетинг“, "Индустриален бизнес“, "Логистика“, "Търговия“. Ние имаме 40 и няколко специалности, не бих могъл да ги изброя всичките. Има водещи и то си личи по брой студенти, които кандидатстват, по първо желание, от първо до трето – ние правим такива статистики. Но нашата философия, която неведнъж е поддържал и Академичният съвет, е ние да поддържаме тази голяма палитра или спектър от специалности, защото понякога има нужда от специализирано обучение в една или друга посока, където няма нужда от хиляди такива специалисти или стотици специалисти на година, но все пак и другата специалност трябва да бъде поддържана. И мисля, че сме намерили тоя баланс. Където има по-голям интерес, има и по-големи катедри. Където има по-малък интерес, катедрите са по-малки, но колегите си помагат, помагаме си, така че има и академичен дух в цялата тая работа.

Правили ли сте някаква груба сметка, нека така да го кажа, макар че звучи наистина грубо, какъв процент от кандидат-студентите се насочват към УНСС?

Тя, сметката, е много лесна. Годишният набор от деца или младежи, които завършват средно образование, е някъде около 40-45 хиляди души. Преди двайсетина години беше 100 000 души, сега са толкова – 40 и няколко хиляди, двойно по-малко. После около 5 до 10 хиляди от тях отиват да учат на запад или в чужбина, т.е. отиваме на 30 и няколко хиляди. От тези 30 и няколко хиляди доста голяма част, виждам сега – 5-10% са изкарали двойки на матурите и не могат да кандидатстват. Т.е. остават около 30 000. 5000 от тях кандидатстват в УНСС. Но ние имаме долна граница – под 3,50 за бакалаври не може да се кандидатства. Така че имаме известна селекция в това отношение.

1/6 от 30 000 не е малко.

Да, долу-горе. Ние приемаме около 4000 кандидат-студента бакалаври. Но този процес се стимулира с дейности, които показват в добра светлина университета – има олимпиади, добре работим с Асоциацията на икономическите училища, организират се такива състезания с тях. Има широка дейност по рекламиране на университета, защото всъщност ние трябва да си покажем постиженията, няма какво да се притесняваме. Скоро идва един американски декан за една съвместна програма с техния университет от Илинойс и там той почна да обяснява кой къде работи, в "Кока-Кола“ или някъде другаде, известни компании, но аз му казах, че ние имаме 10 министър-председатели и изпълнителният директор на Международния валутен фонд също е завършил при нас – Кристалина Георгиева, и той беше доста впечатлен от тия неща. Мисля, че няма подобни институции, не само в България.

По-рано във вторник, проф. Димитров, открихте Осмата международна научна конференция по икономически и парични проблеми. Обяснимо е, че пандемията и войната в Украйна фокусират върху предизвикателствата работата на двудневния форум. Но какви монетарни политики и финансови въпроси влизат в дневния ред на конференцията?

Тя е традиционна конференция, която изследва тези проблеми по принцип, така че тя всяка година се провежда. Основен двигател за тази конференция е един от нашите центрове, изследователски центрове на университета. И после, там е и проф. Неновски, който е в Управителния съвет на Българска народна банка и професор във Франция, и професор при нас. Участва доста широк кръг експерти от различни държави, не е само българска конференция. Една от темите беше еврото, разбира се. Аз не можах да проследя всички дискусии докрая. Една от темите традиционно беше дали България ще се присъедини към Еврозоната, после съществуващата инфлация, мерките на централните банки, как могат да се справят, и на Европейската централна банка – все такива въпроси, които са някак по-технически специфични, по-интересни точно за специалистите, но с много голям отзвук за всички нас, които живеем в тази обстановка.

Вие сте експерт по национална и регионална сигурност и ако позволите, ползвам възможността, че сте наш гост, да ви задам и въпроси по тази тема. Промени ли се войната в Украйна и какъв изход можем да очакваме от нея? Какво се случва на бойните полета там и как това, което се случва, ще рикошира тук, на Балканите?

Виждаме затягане на ситуацията в Украйна. В началото някак си по-бързо се развиваха нещата, имаше големи очаквания тя да приключи бързо. След това настъпи някакво затишие, забавяне – дали поради тактика, дали поради неспособност това да се направи от едната или другата страна. Сега виждаме, че има силно противодействие от страна на Украйна, контранастъпление с известни успехи. Изобщо, оформя се позиционна, тежка война, в която вече почват да действат и други фактори, не само военната сила, а и икономически фактори, дали ще може да замените техниката, която е унищожена, хората, които са загинали или ранени. Започват и психологически и специфични настроения и политически в съответните държави и техните съюзници. Изобщо – война, война, както всяка друга война. Не се вижда краят лесно. Той би могъл да бъде намерен, ако има политическо решение, но с военни сили доста усилия трябва да бъдат положени и най-лошото е, че много жертви ще бъдат направени и от двете страни в тая посока. Така че аз очаквам продължително действие на бойните действия в Украйна, това, което се случва. А за България и за Балканите ние също трябва да се готвим за такъв тежък сценарий. Нали виждаме – прекъсват се газови доставки, петрол, доставки на стомана, изделия за строителната индустрия. И с Русия, и с Украйна България имаше добри търговски отношения, туризма. Спрямо това ние трябва да се готвим да диверсифицираме първо нашата енергийна сигурност – нещо, което като че ли всички се опитват да правят, но още не го виждаме успешно, и да трупаме известни резерви, защото превантивната дейност е по-важна от това да не се изненадваме после.

Цоня Събчева