close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Проф. Александър Маринов: Убийствено е сравнението между президента и някои партийни лидери и понеже не могат да го преглътнат, си го изкарват на него
00:09 / 02.12.2022
4371
©
Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при държавния глава и съветник на служебния министър-председател Гълъб Донев, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".    

Скандалите в парламента се роят с темпо, на което вече изпускаме нишката: случаят "Джемкорп“, финансовите машинации около външния дълг, доставките на газ, схемата с газа от Азербайджан, неплащането на строителните фирми и колосалната оферта за кодове срещу хартиената бюлетина. А последните скандални законопроекти от деня, внесени от "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“, с които искат да отстранят президента от назначаването на ръководители на службите, както и на главния секретар на МВР, се оказват достоен продължител, или на разговорен език – върхът на сладоледа. Според аргументите на вносителите, президентът не е част от изпълнителната власт и пряко или косвено й пречи. Справката им е насочена към редовното правителство на четворната коалиция. Става така, че политиците ни открехват малко по малко кулисите на властта, за да избутат на авансцената какво са прикривали или какво са искали да забравят. В състояние ли е обществото да поеме изважданите всекидневно истини за мръсното бельо на властта? Наш гост е проф. Александър Маринов – председател на Стратегическия съвет при държавния глава и съветник на служебния министър-председател Гълъб Донев. Проф. Маринов, смятахме, че едва ли ще дойде по-скандално изказване от това на Георги Свиленски за предложената трампа кодове срещу бюлетини, но осъмнахме с четири законодателни инициативи за ограничаване на правомощията на държавния глава. Ако скандалите вървят в градация, кой ли ще бъде следващият?

Предполагам, че нямаме достатъчно богата фантазия, за да си въобразим какво биха могли да измислят тези герои на нашето време. Разбира се, слава Богу, нямат чак толкова много време да правят пакости. Общо взето, ясно е, че през следващата седмица най-вероятно ще се завърти парламентарната рулетка и ще стане ясно какво къде. Но вижда се, че парламентът, или поне част от парламента, вместо да използва времето, което им дава президентът за разговори, за очертаване на приоритети, за приемане на закони, които наистина са доказано необходими, виждате, с какво се занимават. И оттам насетне няма защо да се чудим защо толкова слабо е доверието и ниско уважението към институцията на законодателната власт. Както се казва, с такива представители на парламентаризма той няма нужда от врагове.

През целия ден, проф. Маринов, се питам: защо президентът да не може да избира ръководителите на НСО, МВР и ДАНС? Освен това защо трябва да се намалява транспортът на администрацията на държавния глава и да му се отнеме шофьорът, година след като е напуснал поста. Толкова голям ли е харчлъкът за това? И с какво е предизвикал  такава дребнавост?

Все пак начинът, по който представят своето намерение, показва или наистина такова шокиращо непознаване, или умишлено всяване на заблуждение. Нека да допълним, че президентът не може самоволно да назначава или освобождава ръководителите на службите за сигурност с изключение на НСО. Така че и до ден днешен той може да вземе такова решение след предложение на Министерския съвет. Очевидно идеята да се елиминира въобще президента от този процес, т.е. да няма необходимост от президентски указ, е поредното… как да се изразя, хайде, ще се изразя както го мисля – едно изхвърляне, недообмислено, защото очевидно тези млади хора са изнервени, притеснени и въобще не са в състояние да разберат, че отваряйки си непрекъснато нови и нови фронтове, и то с подобно агресивно, оскърбително поведение, това нищо добро няма да донесе за тях.   

До днес президентът беше едва ли не виновен, че партиите не могат да се разберат за правителство, но вече му се вменява отговорност за проваленото управление на друго редовно правителство. Защо президентът беше сложен в центъра на проблеми, за които той едва ли има представа?

Според мен нещата в това отношение са ясни. Първо, защото това, което гледахме през последните две-три години, пък в голяма степен и преди това, показва неспособност на политическите партии, тези, които са, и такива, каквито са в България, да сформират добро, ефективно управление, управление, което да работи в полза на обществото, без скандали, без злоупотреби и без откровени прояви на идиотизъм, на които се нагледахме, особено в последната година – година и половина. При това положение сравнението между президента и партиите и най-вече техните лидери е убийствено за тях. Те си го изкарват, те не могат да преглътнат това убийствено сравнение. Второ, повечето от партиите, особено най-вече тези, които бяха в последното редовно правителство, имат нужда от извинение, от алиби за своите провали, един път в управлението, а една част от тях – за своето неубедително представяне на последните избори и както е тръгнало, още по-неубедително представяне на следващите избори. И тук пак е нужен президентът, който с нещо им пречи, който крои някакви пъклени планове да завладява цялата власт в държавата. И това е обикновено, но бих казал доста елементарно прилагане на принципа на врага – да се нарисува един образ на страшния враг и по някакъв начин да се консолидира групата на привържениците. Само че ние виждаме, че при привържениците на тези партии все повече техните редици изтъняват. На практика приблизително тези, които са гласували за партиите в днешния парламент, имат толкова гласове, колкото получи президентът на втория тур на президентските избори преди около една година. Така че това е криворазбраното възприятие за застрашеност на едни субекти, които очевидно са непригодни за своята най-важна обществена функция, защото партиите трябва да изразяват интересите на хората и да ги представляват във властта, а както виждаме, те на това не са способни. Така че това са съвсем разбираеми страсти, страхове, емоции. За съжаление, обаче, те са донякъде приемливи, когато става дума за един обикновен човек, за всекидневието, но когато се показват от хората, които трябва да носят отговорност за държавата, картината е много лоша и затова сме на това дередже.

Скандалите, които се вихрят в този 48-и парламент, не удрят ли по авторитета не само на отделни личности или на отделни процеси, а изцяло по демокрацията като принцип на управление на страната?

Да, така е без съмнение, без съмнение е така.

Няма нещо, което да не беше засегнато. Ето, сега и президентът беше изваден със службите.

Сега от всички тези истории най-смешното, ако не беше тъжно, е, че подобни усилия, подобни опити да се навреди на президента, да се атакува служебното правителство, да се обвинява то във всякакви грехове всъщност имат обратен ефект, защото хората могат да видят, те могат да сравнят, много неща могат лично да усетят. По същия начин тези, които размахват плашилото на президентската република, изглежда не разбират, че колкото повече говорят за президентската република, толкова повече карат все по-широки кръгове от обществото да се замислят: абе, след като тези толкова ги е страх и толкова силно скачат срещу президентска република, дали пък това не е добър вариант? Т.е. това е типична слаба, неинтелигентна политика, която се диктува от страха. А иначе скандали – да, това е големият проблем, че няма дори някакво минимално ниво. Даже няма какво да се заблуждаваме. Аз не съм очаквал, че някога ще го кажа, знаете, с вас години наред колко сме критикували предишното управление на страната, модела "Борисов“ и т.н., статуквото, но в днешната ситуация партиите на статуквото – имам предвид най-вече ГЕРБ и ДПС, ако така можем да ги наречем, се държат по-сдържано и по тази причина са по-печеливши. Те печелят от това, което се случва, защото скандалите се развихрят най-вече от тези, които бяха в предишното редовно управление. Те не могат да си сдържат нервите, те нападат, те сипят епитети, те дори ако искате се карат и се бият помежду си. Това е. Аз съм казвал и друг път, че една голяма част от днешните партии в България, парламентарно представени нямат бъдеще. Разбира се, нека да направя още веднъж една важна уговорка. Абсолютно неоправдано е да се слага знак за равенство между парламентаризма, парламентарната форма на управление от една страна и точно тези партии или една част от тези партии, които сега са представени в парламента, и особено тези, които се държат по такъв абсурден и скандален начин. Това са различни неща. 

В състояние ли е, проф. Маринов, обществото да поеме изважданите всекидневно истини или уж истини за мръсното бельо на политиката и властта?

Е, обществото поема всичко, както се казва, по различен начин. За съжаление, една голяма част от хората просто престават да обръщат внимание. Аз имам много познати, които ми казват "Ние вече въобще не гледаме телевизия, не следим новините, не се интересуваме от политика, гледаме да сме по-далече като от нещо, което е мръсно и може да те опръска“. Други пък се радикализират, познавам и такива хора, които са крайно радикализирани. Даже за мен в известна степен е необяснимо, защото става дума за сериозни, образовани, интелигентни хора със социален опит. Реакцията е различна. Но тук въпросът не е толкова за скандалите. Скандалите са симптомът, проявлението на болестта. Въпросът е за причините на болестта, защото е ясно, че има някои неща, без които не можем да минем. Например няма как, не е известен друг модел на демократично управление без партии. Просто трябва да има други партии, които да се държат по друг начин. Защото дори и тази прословута президентска или полупрезидентска форма на управление, тя не отрича парламентаризма и не отрича партиите. Просто по друг начин са балансирани отговорностите. Това е въпросът. И според мен скоро българското общество ще узрее, че не е виновен свети Илия, а е виновен нашият Илия. Просто нашият Илия ще трябва да си отиде и да дойде някой по-добър, по-подходящ.

Вървим ли към Велико народно събрание?

На този етап няма никакви обективни предпоставки за това. Но много неща през последните две-три години се случиха, които също изглеждаха невероятни и трудно осъществими. Сега, в момента, нямате условия за това, естествено. Няма политическа конфигурация, няма конкретна причина, общата обстановка не предполага такъв тип действия в момента. Но ако всичко това продължава по познатия ни начин, ясно е, че една значителна част, все по-голяма част от обществото ще започне да си задава въпроса: добре, това го гледаме, гледаме, гледаме, то става все по-лошо, все по-непоносимо, все по-дразнещо. Какви са другите варианти? Би трябвало да сме много наивни или много заслепени, за да си мислим, че хората няма да си задават такива въпроси. И още по-странно е, когато разни "умни“ хора, с или без кавички, едва ли не казват "Това е невъзможно!“ и така да се каже, забраняват на хората да мислят едно или друго нещо. Наистина мисля, че някой го каза в парламента, не си спомням кой – политиката, обществото, както и природата, не търпи празно пространство. Т.е. там, където една форма, един механизъм, едно устройство не върши работа, хората си задават въпроса "Какво да направим, с какво да го сменим, за да се решават проблемите?“. И това неминуемо ще се случи. Как точно ще се случи, кога ще се случи, никой не може да каже. Ние все пак не сме ясновидци. Но то ще се случи. Е аз съм казвал много пъти, и сега ще го повторя – има само два начина. Единият начин е, ако тези партии, които ние сега наблюдаваме, които ни поднасят това зрелище, ако мога така да се изразя, ако те се променят, започнат да функционират по друг начин, привлекат други хора… Защото това също е ясно – една част от българските политици, немалка, просто са дефектни, те не стават като персони, като индивиди не стават. Има патология. Това е, някои хора са направо отвъд чертата на нормалността – човешката, не говоря за политическата. Значи или партиите ще се променят и ще започнат да дават един продукт, който е нужен на обществото, което за мен е малко вероятно – ние сме го гледали и вие виждате, че през последните години с все по-бързо темпо нещата се влошават. Много от нещата, които ние днес наблюдаваме, са били невъзможни преди 20, преди 15, преди 10 и дори преди 5 години. Все пак вие отдавна наблюдавате българската политика и може да направите такова сравнение. А другият вариант е просто да се търсят нови решения. И никакви заклеймявания тук и никакви клетви – кое било лошо, кое било добро, кое демокрация, кое авторитаризъм, не знам си кво си – това са глупости на търкалета. Няма как да забраните на хората да си задават въпроси за начина на решаване на проблемите, които ги притискат в тяхното фундаментално съществуване. Няма. А след като започнат да си задават въпроси, те ще започнат да търсят отговори, след това ще започнат да се борят за прилагането на тези отговори.

В контекста на това, което говорите в момента, какво ще се случи с мандатите от понеделник другата седмица? Ще се мотаят ли партиите в търсене на правителство или нещата ще минат в по-ускорено темпо, защото при такова разногласие и при такъв градус, едва ли нещо смислено може да се очаква?

Ами, след като се завърти т.нар. парламентарната рулетка, аз смятам, че вече много големи възможности за мотаене няма. Досега имаше възможност да се даде повече време, да се мисли, да се разговаря, да се търсят варианти. Ние виждаме, че колкото повече време минава, все повече се усложняват отношенията, усложнява се картината, която наблюдаваме. Така че като се завърти парламентарната рулетка, там в по-голямата част от етапите има ясно определени срокове. И общо взето, не е нужно да сме някакви големи такива ясновидци, за да видим, че ако се реализира тази логика, която ние сега наблюдаваме, политическа и всякаква друга, вероятно ще отидем на избори на 12 или на 19 март. Това е най-вероятното. Разбира се, може да се случи и нещо друго, но шансовете, вероятностите да се случи нещо друго непрекъснато намаляват и вече са чисто теоретични.

Ще се сбъднат ли прогнозите служебният кабинет да управлява до местните избори?

Е, ако няма редовно правителство, ясно е, че ще има пак служебен кабинет. Това е конституционната формула. Какъв ще бъде той, в какъв състав – това е вече прерогатив на президента да реши. Много е сериозна тази прогноза – до местните избори…

Защото 49-ят парламент се очаква копие на 48-мия, проф. Маринов.

Да, да, да, да. Но все пак възможни са и други варианти на развитие. Но хайде да кажем така: ако наистина отидем на избори в средата на март, то до юни служебен кабинет ще управлява България, няма друг вариант. Не е реалистичен друг вариант.

Цоня Събчева
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2023 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
Актуални теми
Серия от трусове в Турция
Войната в Украйна
Скандално от Северна Македония: Българският език не съществува, ние ги
Интегриран воден проект на Пловдив
Издирват Емил Боев от Перник
назад 1 2 3 4 5 напред
Виж още

Анкета
Ако изборите са днес, коя формация бихте подкрепили?
ГЕРБ
ПП
ДПС
Възраждане
БСП
ДБ
Български Възход
Пеканов/проект на Президента
Друг
Няма да гласувам
Не съм решил/а

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 050

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0882 801 001

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.