Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев и съветник на служебния премиер Гълъб Донев, в интервю за Изборното студио на Радио "Фокус“.

С коментар на изборните резултати по първите данни на екзит пола – какви тенденции се очертават, наш гост е проф. Александър Маринов. Около 35% избирателна активност, седем партии влизат в 48-то Народно събрание според данните на различните социологически агенции. Проф. Михаил Константинов твърди, че екзит пола предполага следното разпределение на мандатите: ГЕРБ-СДС – 66, "Продължаваме промяната“ – 48, ДПС – 41, БСП – 30, "Възраждане“ – 24, "Демократична България“ – 21, и "Има такъв народ“ – 10. Какво означават тези резултати, какъв парламент ни очаква? Разбира се, всички виждаме, че е раздробен, но какво можем да очакваме от него?

Първо, бих искал да кажа – вие го споменахте този важен факт, че сега имаме резултати от екзит пол. Освен това тези резултати са до 19.00 часа. Освен това добре известно е, че през последните години избирателите не се отнасят с особено доверие към екзит пола. Т.е. трябва да внимаваме да не влизаме в много категорични и много детайлизирани предвиждания, защото освен всичко останало, ясно е, че с изключение на ясния победител в лицето на ГЕРБ, всичко останало е под някакъв въпрос. Освен това има много други детайли, които трябва да видим. Аз неведнъж съм казвал по време на такива разговори във вечерта на изборите, че процентите са едно, но ние трябва да видим гласовете в абсолютни стойности, защото може да се окаже, че всички или повечето от партиите са загубили в абсолютни измерения избиратели в сравнение с миналите избори, може би с изключение на една или две партии. Но като тенденции най-общо – да, разбира се, може да се каже, че предварителните очаквания се потвърдиха – силно фрагментиран  парламент и не просто фрагментиран, а фрагментиран по най-различни възможни координатни оси, което прави изключително трудно съставянето на някакво работещо мнозинство, дори ако става дума за краткосрочно програмно правителство. Тук, естествено, трябва да прибавим и предисторията на изключително изострените, да не кажем скандални отношения между повечето партии, нападките, обидите и т.н. Т.е. предстои да видим окончателното измерение на активността. Тя е вероятно някъде около активността през ноември, но тук трябва да имаме предвид две обстоятелства. Ако си спомняте, ние с вас обсъждахме изборите пак така вечерта на този ноемврийски изборен ден – тогава ставаше дума за шокиращо ниска избирателна активност.

Сега вече май й свикнахме?

Да, сега вече се очертава нещо като тенденция. Няма значение дали ще е малко повече или малко по-малко, но все пак говорим за едни стойности, които показват, че много голяма част от българите не желаят да взимат отношение към политиката, към партиите, към партийните субекти такива, каквито те са сега. Това е нещо, което не може да се пренебрегва до безкрайност, това заболяване не може да се лекува с още от същото лекарство, което виждаме, че ако е изобщо въобще лекарство, а не отрова, не дава резултат. Така че картината е много неясна. Към това трябва да прибавим изключително трудната обстановка, защото аз смятам, че независимо от бодрите заявления, повечето от партиите нямат никакво желание да управляват. Големият въпрос е, че дори да стане дума за някакво програмно правителство, дори в него да не влязат изявени партийни лидери, в края на краищата пак въпросът опира, кой ще поеме отговорността да го подкрепя, да го поддържа, да му гласува законите и т.н. Т.е. потвърждава се за пореден път – тук наистина имаме вече закономерност, устойчива тенденция, че българската партийно-политическа система е в криза. Тази криза става хронична, тя стагнира, ако мога да използвам икономически израз, което означава, че една голяма част от разсъжденията, анализите, които слушахме през последната година, не са хванали същността на проблема.

Въпросът е, проф. Маринов, как ще се реши, как ще е оздрави тази хронична криза. Вие сам казахте: така не може да продължава вечно, а тенденцията е все по-затвърждаваща. За 49-ия парламент, ако има предсрочни избори, картината няма ли да бъде съща и да си водим аналогичен  разговор?

Аз се надявам да има 49-и парламент, 48-ят да не е последният. Въпросът е, кога ще бъде. Дори да допуснем, че нещо се формира, колкото и това да изглежда малко вероятно, то много трудно може да бъде устойчиво и жизнеспособно. А сега на въпроса ви. Чисто по логичен път, ако изключим най-драматични, крайни варианти, има две възможности. Едната възможност е това, което ние сега виждаме пред очите си, тези партийни субекти, да променят нещо много съществено в своя начин на мислене и на действие. На теория е възможно, всеки има право да се поправи, на практика аз лично, признавам, не виждам за повечето от тях възможност и желание да правят нещо кой знае колко различно. Напротив, те това могат, това правят, а някои и си го харесват даже и разчитат, че то ще им носи успех. А втората възможност е да се появи нов субект. Явно е, че има ниша, след като по-малко от 1/3 от хората с право на глас гласуват за тези, които ще влязат в парламента, значи има една огромна маса от българи, които вероятно могат да проявят интерес към други техни възможни представители. Между другото, виждате как се случва това нещо в Европа – непрекъснато излизат, не само в България. Аз не знам, защо така непрекъснато се говори, как българите търсят постоянно някакъв нов месия. Ами навсякъде се случва това нещо. Какво се случи в Италия? Забележете, "Италиански братя“ само за един…

Да, какво е Джорджа Мелони?

Да, за един изборен цикъл от 4% отидоха на 26%. Вижте какво се случи в Швеция. И аз съм убеден, че както са тръгнали нещата в Европа, с тези задълбочаващи се кризисни процеси, може и в други страни да видим нещо подобно. Винаги в условия на големи обществени катаклизми се появяват нови играчи. У нас също се появиха, но проблемът е, че не оправдаха доверието, или не го оправдаха в достатъчна степен.

Защо не ги припознаха?

За "Продължаваме промяната“ ли говорим?

Не само. Да вземем и най-новите, които влязоха в тези избори – имам предвид и "Български възход“, но и "Продължаваме промяната“, която е сравнително нов участник, явно пада вече в резултата.

Пада, но не се сгромоляса. Не се потвърдиха очакванията, че ще претърпят много катастрофална загуба. Те търпят голяма загуба. Ще видим в абсолютни стойности, вероятно те са загубили някъде от порядъка на половината от избирателите си в сравнение с миналата година, ноември. Това хич не е малко. Ние пък знаем "Има такъв народ“ колко много загуби. Ние видяхме, колко много загуби ГЕРБ за една година и половина. Така че новите не успяха да потвърдят заявката си. Българинът миналата година показа, че таи в себе си надежда и е готов да рискува да се довери, но за съжаление, нито едните, нито другите не му потвърдиха надеждите. Що се отнася до "Български възход“, там нещата не са ясни. Като следя резултатите от екзит пол, примерно една агенция дава, че минава, една, че е на ръба, други две казват, че няма да мине. Ще видим тепърва. Но дори и да мине, ясно е, че това не е нещо, което внушава усещане за мощна нова вълна, мощно ново явление. Така че появяват се. И миналата година се появи коалицията около Мая Манолова, след това изпадна. Ще се появяват такива. Много по-рядко и при специфични обстоятелства би могло да се повтори явлението, което ни поднесе "Продължаваме промяната“ миналата година. Така че позволявам си да припомня мое мнение, че това ще е дълъг мъчителен процес, в който ще се появяват нови неща, в повечето случаи няма да оправдават надеждите, докато най-сетне най-накрая, надявам се, се появи нещо наистина сериозно, голямо, устойчиво, способно да докаже претенциите си. Голямата беда – и това е огромната разлика с миналата година, г-жо Събчева, че сега сме в изключително драматична, тежка ситуация. Миналата година грижите, които имахме с КОВИД, се оказват доста по-малки в сравнение с това, което сега ни се задава, по простата причина, че с КОВИД при определени усилия, внимание и т.н. много хора биха могли да се предпазят. Някои не можаха да се предпазят – вие знаете добре това нещо, аз също изкарах една пневмония, която никакви изследвания не показаха, че е била КОВИД, ама всички тук около мен смятат, че е била. Та, мисълта ми е, че много е трудно да се прави политика и особено да се влезе от един нов субект в такава тежка ситуация, много е трудно, защото хората са изнервени, уплашени, реакциите са много често крайни и дори ирационални. А да не говорим за това, че ако се сформира правителство, а дори и да не се сформира редовно правителство, да има пак служебно правителство, трудностите са изключителни, изключителни. И това е може би моментът, в който ще си проличи, дали ще се появят хора, които наистина да заслужат доверие, защото в тежки времена се познават истинските политически лидери.

Предишното управление, както сме разговаряли с вас, вие го охарактеризирахте като хаотично, неподредено, на моменти лишено от аргументи. Не гоним ли риска, ако се направи сега някаква произволна коалиция да се получи същото?

Всичко зависи от как се направи. Тук е голямата беда, опасността по-точно, голямата опасност. Защото не е достатъчно просто да се излъчи някакво правителство, което ще бъде наречено "програмно“, и ще каже: "Ние ще правим първо, второ, трето, пето“. Въпросът е това да е много добре формулирано, да има реална добросъвестна подкрепа със съзнанието за всички рискове, и да бъде много добро организирано изпълнението на тези програмни цели. Само при това положение може да има някакъв положителен ефект. Иначе ще се повтори същото, което видяхме, независимо, че наименованието ще бъде друго – същността и крайният резултат ще бъдат същите.

Като ви слушам все повече си мисля, че отиваме към следващите предсрочни избори, оставаме на ниво служебен кабинет.

Много ми се иска да ви кажа нещо друго. И се надявам да бъдем изненадани, как да кажа, в известен смисъл в положително отношение, да стане нещо, което изглежда трудно или дори почти невъзможно, а пък то да стане. Но вие знаете много добре, че в нашия живот през последните години думата "изненада“ е синоним на лоша изненада. Аз не обичам да хвърлям в пространството някакви такива кухи, оптимистични заявления. Няма, за съжаление, няма. Освен това, има нещо друго – в политиката има конкретика, ние не боравим с някакви абстрактни идеи или с някакви хипотетични персони. Ние много добре ще знаем след няколко дни, кои са партиите и депутатите, които ще влязат в този парламент. Знаем, какво представляват партийните лидери. Пак казвам, възможно е в тези условия, преосмисляйки това, което се случва, някои от тях да променят поведението си. Не изключвам такава възможност. Но все пак няма много аргументи в полза на такова очакване, нали?

Така е. На какво се дължи алиенацията на партиите? Партиите сякаш се откъснаха от дневния ред на обществото. Те си витаят всяка от тях в някаква своя окръжност и твърде рядко тези окръжности за съжаление се пресичат.

Имам мнение по този въпрос. Няма съмнение, че това е много сложно явление. То не може да се обясни само с един или два фактора. Но за мен първата и голяма разлика в сравните с предишни години са всичките несъвършенства на българските партии на Прехода, че те престанаха да бъдат общности. Те станаха едни организации, обсебени от малка група хора, най-често от един-единствен човек със своите приближени. Партиите станаха недемократични в своя вътрешен живот, те загубиха истинската връзка със своите членове. Говоря за пълноценния политически живот – дискусия, спорове, обсъждане, критика, самокритика. И след като една партия не може да бъде демократична вътре в себе си, след като тя се превръща в една котерия или в нещо дори още по-лошо, как да очакваме тя да има диалог с гражданите? Как да очакваме да буди доверие? Тя не може да реагира. Нито партиите, нито партийните лидери реагират адекватно. На всяка критика, на всяко несъгласие те реагират като на един супер враждебен акт. И се стремят този враг да го унищожат. И естествено, това завършва винаги по един и същи начин.

Излязоха информации, чуват се гласове, че след резултатите от вота от "Продължаваме промяната“ ще започнат протестни действия срещу държавния глава, смятайки, че всъщност той е виновен за техния крах.

Много добре знаем сентенцията, която обяснява подобно поведение. Да го кажем така в по-цензурния вариант: на калпавата ракета и космосът й пречи. Така че могат да протестират срещу когото си искат, само че не мисля, че нещо ще спечелят от това. Ако те тръгнат по този път, значи не са си дали сметка за причината за своята загуба, за падането си от власт и за загубата на изборите, и за загубата на стотици хиляди избиратели. Все пак всеки решава, нека да протестират. Какво пък толкова страшно има да протестират?

В заключение какви са вашите очаквания след този вот?

Не мога да ви кажа, ще видим как ще потръгнат нещата. Като цяло не намирам сериозни аргументи в полза на положителни очаквания. Нека пък да не бъдем такива…

Черногледи?

Предопределени песимисти. Да видим, може би пък нещо да се размърда, може би пък трудностите, които преживяваме, да имат някакъв положителен ефект.

Оздравителен?

Оздравителен, да, разбира се. Това е смисълът.

Цоня Събчева