Д-р Полина Карастоянова в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Примамливи и интересни оферти преди големите празници ни заливат вече. За какво да внимаваме и как политическата нестабилност у нас влияе на туристическия бранш? Мой гост е д-р Полина Карастоянова – изпълнителен директор на Сдружение "Национален борд по туризъм“. Г-жо Карастоянова, започнаха офертите за коледно-новогодишните празници, това сочи и проучване на колегите от Plovdiv24.bg. Хотели и заведения тепърва ще се опитват да ни изкушават с предложенията си за Новогодишната нощ. Невероятно, но факт – 11 500 лева куверт за Нова година в българската спа столица Велинград. Нека да кажем на нашите слушатели – толкова струват четири нощувки в президентски апартамент във Велинград, и желаещи вече има. Оферти от 1894 до 11 500 лева за посрещане на 2023 година предлага петзвезден хотел във Велинград. Луксозните оферти правят впечатление. Как ще ги коментирате? 


Да. Преди всичко бих искала да кажа, че самият факт, че говорим за интензивен интерес към празниците, към възможностите за различни и нови форми на приключения през предстоящите зимни месеци, всъщност е изключително положително, защото означава едно – че от една страна КОВИД пандемията и последиците от тази криза от гледна точка не на само на нейния здравен, финансов или така да кажа психологически аспект, но от гледна точка и на връщането към нормалността и начина на живот, който ние познавахме преди 2019 г., е тук. Т.е. хората търсят възможност за това да създават нови спомени, пътувайки към различни дестинации или разбира се, в България. Има още един фактор, който внимателният икономически анализ ни показва, и това е, че инфлацията, която е тема №1 на живота, на потреблението на българите, и не само, разбира се, в цяла Европа, всъщност води до един ясен извод: че парите, които стоят или спят, образно казано, губят своята стойност и те трябва да бъдат влагани. Могат да бъдат влагани в инвестиции, които имат по-дълготраен и сигурен характер, но разбира се, също така могат да бъдат влагани и във възможности за нови преживявания, каквито са безспорно пътувания. Така че този интензитет на предлагане на различни оферти има своята дълбока финансово-икономическа логика. И сега, когато поглеждаме към тези предложения и към техните стойности, ние от "Националния борд по туризъм“ сме изключително удовлетворени от следния факт: колкото по-висока е една цена на дадена оферта, толкова по-сигурна индикация е тя, че има логическа среща, естествена среща на пазара между предлагането и търсенето. Нито един собственик или организационен екип на хотел или на ресторант, или на туроператорска компания няма да предложи пакет, за който няма клиент. Или ако предложи, за да тества пазара и няма клиент, той много бързо ще го оттегли. В този смисъл, добрата, интересната новина в случая е не в абсолютната стойност, левовата равностойност на това, което се предлага, защото в случая ние не говорим за ценообразуване, което включва просто хотел, настаняване, храна, апартамент или услуги, ние говорим за добавена стойност, която означава едно – най-най-голямото постижение на туризма се нарича преживяване. Колкото повече възможности имат хората, финансови възможности, толкова повече биха платили за тяхното, по техния избор незабравимо преживяване. И ако собствениците или управителите, или аниматорските екипи на тези хотели и ресторанти им предлагат такъв тип услуга с това преживяване, за което те са готови да платят тази цена, това означава изключително ниво, това е постижение от професионална гледна точка, тъй като очевидно тези хора могат да бъдат навсякъде другаде, но избират точно този хотел, точно този град, точно тази оферта.  

И все пак, обаче, за какво да внимаваме, как да не се подведем сред доста любопитните предложения, които ни заливат? Какви са вашите съвети? 

Знаете ли, в последните две години, от гледна точка на нестабилността както на процесите в туризма, така и в авиацията, и в транспорта, все повече от хората, от клиентите, от потребителите се научиха и са много внимателни към елемента на гаранцията, на застраховката. Т.е. в този смисъл трябва да бъдем внимателни в две посоки. Едната, разбира се, е свързана с цялата информация, която можем да придобием, а тя е широкодостъпна, за избора, който правим – хотела, ресторанта, репутацията му, организациите, в които членува, начина, по който клиентите го оценяват, дори ако щете информационните носители, с които се представя, уебсайта, начина, по който комуникира с външния свят. Всичко това показва нещо много важно – че когато екипът на собствениците или на управителите се е постарал да има професионално ниво на комуникация, няма как продуктът да не е добър. Разбира се, това е като всяка стока, в която са вложени средства в нейната опаковка, когато са вложени средства в начина, по който тя се презентира, в нейната рекламна или брандинг с стратегия, няма как продуктът да не е качествен, защото няма нито една причина, няма логика да вложиш средства в рекламата на продукт, който всъщност не отговаря и много бързо би разочаровал публиката или клиентите си. Вторият елемент, разбира се, е много прагматичен, много логичен и той е с елемента на застраховката. Мисля, че в това отношение трябва да бъдем вече подготвени, към всеки избор за пътуване ние да доплащаме онази несъществена по своя размер, но много съществена от гледна точка на нейната смисленост и функционалност такса за застраховка, защото по този начин, ако настъпят обстоятелства, които променят плановете ни, поне във финансов план да не бъдем разочаровани или излъгани.   

Такса "Застраховка“. Това е много важно, да.  

Да.  

Преди време служебният министър Илин Димитров тук, в нашия ефир сподели, че Министерството на туризма е недофинансирано. Г-жо Карастоянова, от години слушаме идеята да се наложи България като целогодишна туристическа дестинация, случва ли се това днес, според вас?  

Бих искала да подчертая, че ние като най-голямата национална работодателска организация в Сектор "Туризъм“ и единствената организация член на Световната организация по туризъм към ООН UNWTO сме един сериозен и много конструктивен партньор на българските институции, в това число разбира се, и на Министерството на туризма, и търсим непрекъснато възможности през предложенията, концепциите и визията за развитие на туризма, за която ние имаме капацитет да произведем и да представим, всъщност да помагаме, да подпомагаме работата на Министерството  на туризма. Но все пак е редно да кажем, че когато един действащ министър прави определен тип изказвания или изразява своите виждания, следва да бъде много ясно отговорено на въпроса в какво качество и защо те се правят тези заявки. Констатацията, че българският туризъм и Министерството на туризма са недофинансирани може да направи всеки, и който не е министър. Но когато си министър на туризма, и си такъв след управление, в което ти си бил част от мандатоносителя, и си бил председател на Комисията по туризъм, тази констатация е само част от това, което се очаква от теб. В този смисъл имаше, макар и кратък, но все пак управленски период на повече от 7 месеца на правителството, което се отиде, и в рамките на този период ние не видяхме законодателна инициатива или предложение към бюджета, които съществено да променят рамката, в която Министерството на туризма оперира. Така че ролята на министъра на туризма не е да пише писма на дядо Коледа с пожелания. Ролята на министъра на туризма е пред министър-председателя и пред министъра на финансите да аргументира достатъчно убедително и професионално необходимостта от допълнителен финансов ресурс, и да го направи така, че те да не могат да му откажат.

До този момент ние не сме видели подобен тип аргументация. Пожелателното говорене е симпатично, но не върши работата. Защото в този му вид Министерството на туризма е всъщност една структура, която страда от недостиг както на функции, така и на правомощия. Когато беше замислено Министерството на туризма, ние от бизнеса го подкрепихме безусловно, но смятахме, че това е просто една първа стъпка към стабилизирането и функционирането на взаимоотношенията между бизнеса и държавата, и разбира се, провеждането на международна политика. Обаче години наред, вече 7-8 години не настъпва промяна във виждането, в мащаба и във възможностите на министерството да работи. Затова е необходима дълбока реформа, реформа по отношение, отново казвам, на функции и на правомощия. Защото допълнителният бюджет няма да се случи върху този структурен модел. Той просто не може да изпълни капацитета си и веднага ще ви дам пример. България може би е единствената страна от активните туристически дестинации, в която туризмът функционира или се опитва да функционира без специализирана организация за маркетинг на дестинацията като специализирана рекламна агенция, структура или организация за национален маркетинг и реклама, това, което в целия свят е познато като DMO – Destination Management Organization или NTO – National Tourist Office. Това е специализирана структура към Министерството на туризма, която обаче оперира с огромен бюджет, с огромен ресурс, с капацитет – най-важното, с експертен капацитет, който може да осмисли насочването на 100 милиона или на 200 милиона евро или долара, с колкото бюджет работят съседните за нас дестинации Гърция и Турция, в правилната посока и с ефективни резултати.

Това екипът настоящият на Министерството на туризма не е в състояние да реализира, просто защото не е налице този капацитет по абсолютно обективни причини. И затова министърът на туризма, който и да е той, вместо да изказва пожелателни и много мили като цяло идеи, той трябва да се заеме с формулиране на структурни промени, които трябва да минат през законодателни промени, и тази реформа вече да убеди който и да е министър-председател и министър на финансите, че тези пари, които ще насочи 5 пъти повече примерно в Министерството на туризма, вместо мизерните 20 милиона ще насочи 120 милиона лева, но те ще доведат до пъти увеличение на приходите или до някакъв ясен процент увеличение на туристите, които посещават България. Това е сериозен, фундаментален процес, който изисква сериозно отношение към работата и поста, който заемаш.  

Да ви разбираме ли, че политическата нестабилност у нас влияе доста негативно на туристическия бранш?  

Да, без никакво съмнение. Политическата нестабилност, геополитическата изключително критична зона, в която ние се намираме в следствие на военния конфликт Украйна-Русия, всъщност натрупаха буквално като ефекта на доминото след КОВИД кризата щети за туризма. Защото трябва да бъдем пределно обективни и да кажем, че сферата на дейност, житейските планове, които първи търпят щета при най-малката нестабилност, разбира се, са свързани с пътувания и въобще туристическия сектор. Първото нещо, от което се оказва човек когато е затруднен, е онова, което е свързано с почивка и удоволствие. Разбира се, няма да се лиши от лекарства или от храна, или от плащане на базисни разходи, или от ангажиментите към деца и възрастни родители. Така че от тази гледна точка, ако има сектор, който е най-засегнат от първия момент на затварянето на икономиката заради КОВИД кризата, натрупаните след това политическа нестабилност, геополитическата картина, в която ние, за съжаление, стоим много близо до конфликта от гледна точка на външните туристи, когато погледнат картата – България някак изглежда много близо до Русия и Украйна, и това е съвсем обяснимо, и търсят разбира се интересни възможности в други по-спокойни посоки около нас: Средиземноморието, Ривиерата, Испания, Португалия и т.н. В този смисъл, ако за едно българско правителство има някакъв шортлист на приоритети икономически и сектори, които трябва да бъдат подкрепени, без никакво съмнение туризмът следва да стои в Топ 3. А ние какво наблюдаваме? Ние наблюдаваме едно абсолютно неразбиране и оттам абсолютно неглижиране на това обстоятелство. Нещо повече, наблюдаваме една слабост в икономическите екипи на последните правителства, защото ако досега говорихме за връзката министър на туризма, премиер и финансов министър, ще добавя към това и икономическите министри – те би трябвало да знаят, че туризмът е един от много малкото иронически сектори, който действа мултиплициращо положително на икономиката. Тоест, ако ти като министър на икономиката и като правителство инвестираш или насърчаваш, или субсидираш през различните форми на подкрепа туристическия сектор, той се явява един локомотив, който тегли икономиката. Защото подизпълнителите в туристическия сектор са може би най-широката гама на участници изобщо в икономиката на страната. Много малко други сектори имат такова качество.

Така че когато в ситуация на криза имаш избор с определен лимитиран ресурс кого да подкрепиш, подкрепяш този, който прави възможно мултиплицирането на тези средства за подкрепа, а не този, който прави крайния продукт, защото там пътят е много къс на веригата и не създава този мултиплициращ положителен ефект. Много анализатори и под различна форма са стигали до един добре познат извод, който отново има финансово-икономическа обосновка, и той че всеки лев или всяко евро, или всеки долар, независимо от единицата, която вземем, вложим в туристическата индустрия, има възвръщаемост според начина на управление между 3 и 4 пъти. Тоест, това, което казваме в момента с вас в този разговор, е, че туризмът е много повече от сферата на услугите, която крайният продукт всъщност представлява. Туризмът в своя генезис е индустрия, която има ключово значение за много други съпътстващи сектори в българската икономика.  

Г-жо Карастоянова, бих искала да ви попитам в края на нашия разговор, вие бяхте част от инициативния комитет за създаването на партията "Български възход“ на Стефан Янев, очаквате ли г-н Янев и неговата формация да бъдат стабилизиращият фактор и гласа на разума?  

Да, без никакво съмнение още при учредяването на инициативния комитет на ген. Янев както аз, така и достатъчно широк кръг от други негови съмишленици, бяха убедени в необходимостта от неговото участие в българската политика, защото в рамките на мандатите му като служебен министър-председател той показа един различен стил на поведение, на управление, на комуникация – въздържан, смислен, балансиран и изключително точен от гледна точка на пулса на обществото и на необходимостта от това да се вземат правилни решения и да се действа. Надявам се и всички имаме очакване формацията, която той представлява в 48-ото Народно събрание, да има точно същия профил. И всъщност, са налице всички необходими предпоставки това да бъде и може би единственият  успешен възможен изход от настоящата политическа криза, а именно през третия мандат да бъде осъществен проект за реализация на успешно експертно управление. 

Благодаря ви за този разговор. 

И аз ви благодаря.