Петя Доневска, Детска танцова школа "Тракия": При нас идват деца, които наистина искат да танцуват

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Петя Доневска, художествен ръководител на Детска танцова школа към Ансамбъл "Тракия". 

Г-жо Доневска, разбираме, че тази година чествате годишнина от създаването на детската формация. Кажете ни повече за това!

Да, точно така. Добър ден на всички слушатели и честит Ден на християнското семейство! Точно в този ден, преди 14 години, бе открита Детската танцова школа към Фолклорен ансамбъл "Тракия". Тази идея бе осъществена от нашия главен художествен ръководител проф. д-р Даниела Дженева. Началото беше малко плахо, малко несигурно, поне аз така го усещах. Започнахме само с една група, дечица на възраст от 7- до 10-годишна възраст. Но с всяка изминала година децата ставаха все повече и повече, като в момента вече имаме 6 групи.

На каква възраст са децата?

Имаме 5 групи, които са си действащи концертни групи, излизат по концерти.

По-големите деца, може би?

Да. И в началото на октомври месец направихме още една начинаеща група. Това са дечица от 5- до 7-годишна възраст, които в навечерието на Коледа ще имат възможност да се изявят пред своите родители. Правим си открити уроци тук, в залата на Ансамбъл "Тракия", където показваме всичко, което са научили през изминалите два месеца. 

Съответно те могат да видят възможностите на своите деца. А как ги намирате тези деца? По училищата ли ходите, за да ги събирате?

Не, самото име на Ансамбъла работи за нас. Това е емблема на град Пловдив и хората само като чуят за Ансамбъл "Тракия", емоцията им е много голяма. След като имаме участие по различни концерти, идват майки с деца, разпитват как могат да се запишат. Ние не правим конкурс, просто децата сами идват и започваме работа с тях. Просто преценяваме, в хода на работата дали детето има данни. И ако виждаме, че детето не е музикално, не е ритмично, го насочваме към други форми. Но искам да ви кажа, че такива деца изключително рядко се срещат. Просто на 30 деца ако има едно-две такива. Те просто се справят много добре.

Това все деца на музиканти ли са, или на танцьори?

Имаме и деца - внуци на наши колеги. Но като цяло, всякакви деца идват. И от целия град, даже и от близките села имаме.

Вие не налагате ограничения, не казвате: "Стоп, не можем повече да приемаме", а взимате всички?

За нас най-важното е децата да се чувстват добре, да намерят тук свои приятели. И аз точно това казвам на родителите – ако видят, че детето няма желание, не иска, ако това е само някаква амбиция на родителя и неосъществена мечта, аз им казвам по-добре да не го водят детето. При нас идват само деца, които наистина искат да танцуват. Ние се стараем да ги позиционираме в групи, които са подходящи за тяхната възраст, за техните възможности, и просто все пак да се социализира детето и да се чувства добре.

Колко време най-дълго продължават да танцуват при вас децата? Има ли такива, които се отказват заради възрастови особености, например?

Да, някъде вече в гимназиална възраст, след 10.-11. клас, или след като завършат училище, те вече си намират други занимания, имат други задължения и общо взето един по един по естествен начин почват да се отказват. Но вече имаме и деца, които са били в школата, а сега са сред редиците на професионалистите при нас в Ансамбъл "Тракия".

Тоест, запазват траен интерес?

Да, да, да. И особено последните години успяхме да запалим доста деца, които ги виждам, че искат да продължат да се занимават и професионално.

Има ли такива, които са приети в такива училища, както е Академията?

Да, имаме деца, които са в училище "Любен Каравелов", с музикални инструменти, с народно пеене. Имаме деца в средно училище "Кирил и Методий", където има такава специалност "Танцьор". 

Те ще продължат най-вероятно и в Академията после? 

Да. Това е пътят. И мисля, че до този момент успяваме да ги запалим и да ги накараме да искат да се занимават и след като завършат училище с танцово изкуство.

Изявите ли са това, което амбицира децата да останат при вас?

Ами по принцип и изявите, но като цяло те са си създали една много хубава среда, много се забавляват. Изключително им е приятно да изкарват времето си всички заедно. Ще ви кажа един пример. Тази година, юли месец, ходихме в Гърция на един лагер. Четири дни децата толкова много се забавляваха, нямаше деца с телефони, в които да гледат, или други някакви екрани – те постоянно бяха заедно. Говореха си, смееха се, играеха, забавляваха се. Просто това бяха едни незабравими четири дни.

Значи, вече ходите и по турнета извън страната?

Да. Започнахме вече. Тази година за първи път излязохме извън пределите на България. Иначе като цяло, всяко лято си имаме традиция да ходим на море заедно - на фестивали, на лагери, на конкурси.

Какви по-мащабни изяви сте имали досега?

За мен най-знаковите концерти, в които сме участвали, са свързани с Ансамбъл "Тракия". И такива концерти бяха "45 години Фолклорен ансамбъл Тракия". Среща на поколенията". Имаше един друг концерт: "Фолклорен ансамбъл Тракия и децата на Пловдив". И последният, от миналата година, "50 години емоция". Всички тези концерти бяха на сцената на Античния театър. И просто там наистина емоцията избухва и се получава едно невероятно преживяване и за тях, и за нас. Просто танцуваме съвместно. Няма други деца, на които може да им се случи такова нещо.

Под "съвместно" имате предвид, че малкият състав танцува с професионалистите?  

Ами да. Ансамбъл "Тракия" танцува и ние танцуваме с тях. Даже миналата година на концерта "50 години емоция" децата изпълниха танц от репертоара на Ансамбъл "Тракия" ""Пролетни момински игри" по хореография на проф. д-р Даниела Дженева и по музика на Цветан Цветков. И те танцуваха редом с професионалистите и си изиграха цял един танц от репертоара на Ансамбъла, което за мен е изключително постижение.

А какъв е репертоарът ви? Какви танци играете?

Ние имаме авторски танци, които с колегата ми Цветослав Костов правим за децата, но обикновено това са за по-малките деца. Но използваме и танци от класиката от детското танцово изкуство. Това са танци на Димитър Дойчинов, на Кирил Дженев, на Стефан Желязков, на Йордан Янакиев, Димитър Манов. Просто преценяваме според възможностите на децата в зависимост от това докъде са стигнали, горе-долу какво е нивото. Така преценяваме кой танц би бил подходящ за тази възраст.

Вашият последен концерт беше на 17-и този месец. Разкажете ни малко повече за този концерт.

Ами да, това наистина беше едно много хубаво преживяване за нас, защото той беше малко по-различен от всички останали, които сме правили досега.

Концертът се нарича "Фолклорна среща" и в него взеха участие различни хорови формации от Пловдив и от близките села. Много добре се получи  - песен и танц да минават през сцената, а кулминацията и най-емоционалният момент беше когато накрая излязоха всички изпълнители и запяха песента "Завило се е вито хоро". Всички певици пееха, всички танцьори танцуваха и като цяло завършихме на сцената с около 250 деца. В такива моменти думите се излишни и просто буквално ти спират дъха. Всички родители бяха изключително възторжени.

Не казахме нещо много важно – вашата школа само танцувална ли е или имате и певици и оркестранти?

По принцип използваме всякакви техни таланти. Понякога наши колеги идват, помагат, за да заучават песни, за да направим някаква песен в концерт примерно, като в най-скоро време ще имаме възможност и да обучаваме деца в другите звена.

Точно така. Проф. Дженева каза за това. Иначе, какви други новости да очакваме в скоро време от вас? 

Ами, живот и здраве, догодина по това време ще правим 15 години юбилей и много се надявам и вярвам, че ще направим нови танцови произведения, в които ще се включат и наши колеги - нови хореографии с нови музикални парчета. И наистина се надявам, че 15-годишнината ще я отбележим доста знаменателно.

Знаменателно! А как родителите реагират на успехите, които постигат децата им? Как те се отнасят към това? Сигурно има и трудни моменти?

Ами, родителите с голямо разбиране подхождат към нашата работа. Трудно е, да, наистина. Децата са изморени след училище, идват късно вечер при нас. Ние понякога репетираме след 21.00 часа. И родителите просто търпеливо изчакват. Ние си имаме едно такова взаимно доверие. Вече не се притесняват да ги пускат с нас и извън града, и извън България.

Дори и най-малките?

С най-малките още не можем чак толкова смело да подходим. Но те също идват. Някой път идват родители с нас, помагат ни. Просто едни много хубави отношения сме си създали.

А от колко души е екипът, с който работите в детската школа?

Това е колегата ми Цветослав Костов, който също е хореограф, и двама корепетитори имаме  - Борислав Згуровски, а от миналата година и Цветелин Димитров.

Това са колеги от големия ансамбъл?

Да, може да се каже. И като цяло, екипът ни работи много добре. Стиковали сме нещата, организирали сме се като цяло. Искам да кажа, че и костюмната ни база вече набира скорост. Благодарение на проекта "Край Марица" ще имаме тази година и нови носии, защото те все не стигат, и не стигат.

Вие ползвате една и съща база за костюмите с Ансамбъл "Тракия", тази в Стария град?

Да. Просто с всяка изминала година гардеробът ни става все по-богат и по-богат. Вече можем да обличаме почти всички деца без проблеми. Също така, винаги можем да разчитаме на колеги музиканти за записи за акомпаниране. За нас това е едно място, в което сме обгрижвани отвсякъде. И наистина, този контакт, който децата имат със самата зала, със самите танцьори, със самите носии, просто това е един невероятен шанс за тях. Аз лично като дете съм си мечтала да ми се случи такова нещо, и винаги като чуех за Ансамбъл "Тракия“" съм искала да отида навсякъде и да ги видя. за мен винаги това е било много, много емоционално.

Кой образова децата в школага за значението и важността на българския фолклор? Как става това? По време на самите репетиции ли го правите?

По време на самите репетиции, да. Поднасяме им нещата по лесен за тях начин, с песнички, с приказки, с гатанки. Показваме им музикални инструменти, показваме им носии, показваме им и реквизит. Обясняваме как се използва, как се слага.

Използваме цялата репетиция, това в нея е съчетание от много неща. И също това,на което аз много държа, е и тяхната двигателна култура. Работим много върху това - децата да се изправят, да добият една танцова стойка, да слушат музика, да учат нови песни.Също да свикнат да различават и характера на различните етнографски области. Всичко става в процеса на работа.

Много успех ви пожелавам! И особено след като вече ще имате и другите елеченти на ансамбъла -  певци и музиканти.