Петър Колев, лидер на Гражданския демократичен съюз в Северна Македония, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

Движението за Съединението е и за освобождението на Македония, но тогава лидерите на акта преценяват, че няма да имат силите и се оставя за по-късно. Съединението обаче показва и на Цариград, и на Великите сили,  какво ще се случи с Македония, за която борбата става изключително тежка, и именно това й предава романтизъм, казва президентът Петър Стоянов, който нарича Македония "най-романтичната част от нашата история“. Посредством следващата среща гостуваме на нашите сънародници, които събитията несправедливо оставят изхвърлени от Отечеството. Наш гост е Петър Колев – лидерът на Гражданския демократичен съюз в Северна Македония. Как посрещате Деня на Съединението на двете Българии, като третата се оставя за по-късно, а това по-късно никога не идва?

Днес е ден от една страна за гордост и за поклонение и за благодарност на онези поколения българи, които са направили това нещо, защото това е най-българският акт и най-българското политическо действие, което се е родило без значение на това, какво са очаквали велики и не толкова велики сили. Това е нещо, с което ние българите имаме право да бъдем горди. Защото когато една кауза е справедлива и когато тя тупти в сърцето на целия народ, въпрос на време е, кога тя ще намери своята реализация и своето сбъдване. Но тук няма как да не добавя, че не ни трябват много, а ни трябват качествени управници и лидери, които да ни поведат като народ в една такава посока. И Съединението е точното доказателство за това. От друга страна е ден, в който може би трябва да се замислим, какво е коствало на нашите предци този акт, каква е ролята на един държавник, какъвто е Александър Батенберг, който е постъпил по такъв начин, че е поставил собствената си политическа глава на дръвника на политическата карта на Европа и на света в името на националната кауза. Не знам дали има днешно поколение лидери и политици, които могат да се похвалят с такива качества. За съжаление, може би това, което днес се случва, онзи политически егоизъм, който царува в нашия политически елит, без значение дали е в Македония или в България, този политически егоизъм, онова огромно желание да бъде на власт на всяка цена май е нещо, за което трябва дълбоко да се замислим от една страна. И от друга страна, това, което вие казахте за нас македонските българи, докато двете Българии или Източна Румелия и Княжество България са имали празник – Съединението, за нас това е денят, който ни подсказва, че онова, което са жадували хиляди войводи, хиляди военни, които са положили костите си по македонските бойни полета, са ни оставили много сериозен дълг. Нещо, което ние днешните поколения така забързани в ежедневието си, във всекидневните си главоболия и битки трудно осъзнаваме. Но смятам, че на днешния ден сме длъжни да се замислим и по този въпрос. Защото днес от нас никой не иска да гинем по бойните полета или да правим такива политически ходове, които биха ни коствали живота, просто за нас е важно и смятам, че е наш дълг да отстояваме истината за каузата на тези хора. За онова, което те са положили всичко, което имат, включително и собственият си живот. А от друга страна, за тези, които имаме смелостта и днес да работим на полето на македонската кауза, този ден до голяма степен е и мотивация. Защото Съединението е станало благодарение на решителността на българския народ, а не по волята на великите сили, не по волята на някакви други центрове на света. То се е случило, станало е, защото българският народ е искал да го направи и го е направил. И имало лидери, които са били подготвени да заложат собственото си политическо его, собствената си политическа кариера в името на националната кауза. Ние чакаме да дойде този момент, както е известно, работим за това нещо да се случи, продължаваме да отстояваме каузата и истината, защото това е нашият дълг, това е дългът на моето поколение, и ние нямаме друга алтернатива, освен да го изпълним достойно така, както са ни го оставили в завет нашите предци.

Г-н Колев, парламентите на двете държави гласуваха френското предложение, което всъщност е европейско, за зелена светлина на Република Северна Македония за преговори с Европейския съюз. Промени ли се нещо от изминалите няколко месеца оттогава?

Има две неща, които трябва да бъдат отбелязани. Първо, това, че като че ли антибългаризмът в Македония достига връхните си точки на агресивност от една страна. Но от друга страна, суровата реалност е тази, която ще ни докара акъла в главата, особено на онази част от македонските политици, които в себе си носят тази жлъч на антибългаризма. Знаете, в момента Македония и целият регион Западни Балкани е изправен пред изключителна енергийна криза. За съжаление, всички страни от Западни Балкани имат сериозен недостиг на електрическа енергия. И за мое огромно щастие, за мое вътрешно удовлетворение единствената балканска държава, това е моята родина България, има атомна централа. Искам чрез вашия ефир да си позволя да изпратя едно послание до колегите ми, за които съм убеден, че в Македония, ако не могат да го изслушат, то поне ще прочетат на Информационна агенция "Фокус“ този наш разговор. Геополитиката на Балканите се променя от този момент нататък. И всички тези хора ще трябва да се съобразяват с това, че единствената енергийно стабилна държава на Балканите е България. И тази държава трябва да бъде уважавана. И аз като македонски българин очаквам от българските държавници да се държат на ниво държава, която може да диктува темпото в енергийния сектор и в геополитиката на Балканите. От друга страна очаквам, че моите сънародници, които до голяма степен са си отровили съзнанието от антибългаризма, ще започнат да мислят прагматично, от една страна, защото е време ние след 100 години да научим истината в Македония за това, какво се е случило с нас, с дядовците ни, как хиляди човешки съдби са били унищожени от една страна, но от друга страна да приемем реалността, че вече Югославия отдавна я няма и че естественият съюзник на Македония е Република България. Естественият път, по който ние трябва да вървим, политически, геополитически на Балканите, а и световно като цяло, е в общите съюзи с България. Ние днес сме вече в общ военен съюз, в който Сърбия не членува, това е съюзът НАТО. Хайде да ускорим процесите и да станем заедно съюзници в общото европейско семейство. Но този път искам да бъде ясно: това не може да стане за сметка и на цената на достойнството и на правата на българите в Македония. Много пъти ние сме правили компромиси в името на това Македония да бъде стабилна, в името на това Македония да запази териториалната си цялост, в името на това Македония да върви по своя път. Този път компромис с това нещо нито един от нас не е подготвен да направи. И тук очакваме най-сериозна подкрепа от нашите сънародници в България. Не може нашето достойнство, нашите човешки права, нашата история, нашата култура и език да бъде цената, която ние трябва да платим, та Македония да стане една нормална европейска държава. Хайде да се опитаме да вървим по пътя, който приеха двата парламента, това е т.нар. европейско или френско предложение. И един по един тези въпроси, които са поставени там, да започнем да ги решаваме, а не да се опитваме да правим нови проблеми.

България често бе обвинявана, че пречи на европейския път на Македония. Сега вече има ли  някой да й пречи?

Не сега само, винаги в своето близко минало Македония сама си е пречила. Сама си е пречила на своето европейско бъдеще, сама си е пречила на своята демократизация и на своята европеизация. Не може никой да ме убеди, че някой отнякъде може да попречи на едно обществото, ако то е подпомогнато да стане нормална държава и нормално европейско общество. Това, с което някой се опитва да си измива ръцете с България през тези години, и това нещо да го ползва само и единствено като оправдание на своята политическа несъстоятелност, на своята липса на визионерство и на своето нежелание да се реформира и да се промени, това оправдание за мен не е релевантно. За мен е важно, какво Македония ще направи оттук нататък. И всичките тези неща, които трябва да бъдат направени в Македония, са изцяло в компетентността на македонските институции. Какъв е проблемът българите да бъдат равноправни с всички останали народи в Македония? Това е основна европейска ценност. Какъв е проблемът да отворим архивите на комунистическата тоталитарната система на Югославия? Ами всички източноевропейски страни го направиха. Какъв е проблемът да изчистим лъжите в историята? Не можем с лъжа да вървим напред. Не можем с индоктриниране на омраза да вървим напред. Европейското семейство е място, където се събират съюзници, хора, или народи, или лидери, които имат общи визии, там не се събират хора, които се мразят. Ако някой иска да мрази някого, не е мястото му в Европейския съюз, има някакви други места, където хората се мразят, но Европа не е замислена като такава. Европа има съвсем други фундаменти, съвсем други ценности. И това са проблеми, които трябва да бъдат решени само и единствено в Скопие, тук не може никой друг да помогне. И от друга страна, трябва да ви споделя, че съм изключително щастлив от факта, че вече това европейско френско предложение става част от приоритетите и на Европейската комисия и Европейския съвет, и нашите европейски съюзници ще могат да видят със собствени очи за какво става дума – за какво лицемерие става дума, за това как се използват политически манипулации, лъжи, как македонският елит, когато има нужда, лъже, мотае, не прави нищо, отлага проблемите в бъдещето си. И този път наистина се надявам, че под натиска и на международната общност, и на Европейския съюз, но и под натиска на истината тези проблеми ще тръгнат да бъдат разрешавани един по един.

Цоня Събчева