Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Според амбициозната стратегия за развитие на българската енергетика с 30-годишен хоризонт до 2053 година на служебния кабинет се предвижда строежа на 4 нови ядрени реактора – 2 на площадката на "Белене“ и 2 на тази на "Козлодуй“ и се залага на максималното удължаване на живота на ТЕЦ-овете. Никой обаче не казва, как конкретно ще се удължи техния живот, липсва конкретика в цялата стратегия. Затова от синдикатите я наричат "идея за стратегия“. Ангажиментът за затварянето произтича от закрепения в Договора с Комисията План за възстановяване и устойчивост, т.е. до 2025 година България трябва да намали въглеродните емисии с 40% спрямо нивата им от 2019 година. Срокът за договарянето е 31 март. Независимо от почти единодушното гласуване в парламента от Европейската комисия ясно ни беше обяснено, че заложените от нас ангажименти в плана: да съкратим въглеродните емисии с 40% представляват параметър, който не може да се промени. Т.е. България трябва да покрие определени договорени цели, за да получи плащане. В интервю за "Това е България“ преди 2 месеца вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов съобщи, че от синдиката са отправили към служебното правителство предложение за изграждане на индустриална зона в комплекса, която да започне подготовката на терените и привличането на инвеститори. Докъде стигна съвместната им работа с ресорните министерства? Гост в студиото е вицепрезидент на КНСБ Огнян Атанасов, от когото очакваме и подробностите. Г-н Атанасов, няма публична информация какво точно се прави за запазване на ТЕЦ-овете. Вие разполагате ли в КНСБ с такава?

Искам малко да ви поправя, ще си позволя да ви поправя, че става въпрос за намаляване на емисиите с 40% – това, което сме поели по Плана за възстановяване и устойчивост само в сектор "Енергетика“. Това е ангажиментът. Ако беше поет ангажимент за 40% изобщо за намаляване на емисиите, ние сме го изпълнили – България съгласно това, което се прие по Пакета "Fit for 55“, трябва до 2055 година заедно с останалите европейски страни да намали емисиите с 55% спрямо 1990 година – ние това сме го направили. По последните данни от това, което се дава като инвентаризационен отчет на емисиите, ние сме 51%. Така че шампиони сме в това отношение в Европейския съюз. И нека само да подчертая, че емисиите, които България дава в Европейския съюз, са 1.5%. Така че аз не за първи път казвам, че това заиграване на емисиите и с тяхното намаление на мен, пък и на моята организация ни идва малко в повече. Нека да бъдем реалисти. За нас емисиите са важни дотолкова, доколкото те струват определена цена. Преди известно време започнаха около 20 евро, 40-50 евро, сега за съжаление отиват към 100 евро, което с намаляването на  цената на електроенергията отново поставя под въпрос доколко ефективна ще бъде работата на "Марица Изток“, и на останалите мини разбира се. Това е важното, върху което трябва да се съсредоточим. Самият Пакет "Готови за 55“ ще ни наложи изключително много ограничения още от 2025-2026 година, които действително всъщност ще ни принудят ние отново да намалим работата на електрическите централи. И ако трябва да бъдем реалисти, оттам ще дойде всъщност намалението на емисиите в енергетиката. Това, че ние чисто икономически ще се принудим полека-лека да намаляваме производството от въглища. На вашия въпрос: 2030-2038 година. Ние сме категорични: затварянето на въглищата са посочени в Плана за възстановяване и устойчивост за 2038 година. Това, което е по-скоро визия за енергийна стратегия, е много ясно – там това, което и на нас ни показаха, дори и затваряне почти изцяло 2030 година. Ние разбира се реагирахме, поискахме да видим стъпката след 2030-2035 година, остана поне още 1 терават, което не зная дали ще го видим в това, което се очаква да се подготви на базата на тази стратегия, а това е липсващото звено – енергийната стратегия на България 2030-2050 година.

Какво ще го замести това звено?

Имате предвид въглищата?

Липсващото звено в стратегията, в пакета за договаряне.

Имате предвид новия пакет, за да сложим нещо на масата пред Европейската комисия във връзка с това да отпадне, защото ние държим да отпадне това изискване за 40%, което между другото, отварям скоба, ние вече не го изпълняваме. За 2022 година трябваше да намалим емисиите с 1.5 млн. т, 2023 година с още 3 млн. т, ние ги вдигнахме с около 5 млн. т само 2022 година, защото слава Богу, си запазихме ТЕЦ-овете, те работят на макс и осигуряват заедно с АЕЦ тези 8 милиарда, които даваме компенсации за бизнеса, за да може сега да се хвалим, че сме сред страните, които имат най-добър износ в Европейския съюз. Как ще го заместим това липсващо звено? Ами трябва да го видим в тази енергийна стратегия. И по какъв начин ще се развие енергийния комплекс "Марица Изток“, за да си остане енергиен комплекс, как ще се развие Перник, как ще се развие Кюстендил. Това е изключително важно. Много често напоследък ни обвиняваха, че сме "кафяв синдикат“ – не, не сме "кафяв синдикат“. Ние също искаме да има чист въздух, да намалеят емисии, колкото и да не се връщам към това, което казах, за мен има значение природата, а тя обича въглеродния двуокис, но както и да е. Т.е. трябва да посочим с конкретни стъпки. 2030 година ние ще си работим с тези мощности, които имаме. Аз лично съм песимист, че това нещо ще се случи по чисто икономически причини. И тук вече трябва много да внимаваме – по какъв начин ще развием комплекса "Марица Изток“ и по какъв начин ще започнем да изграждаме тези ВЕИ, дали ще бъдат фотоволтаици, дали ще бъдат вятърни централи, дали ще бъде геотермална енергия, каквото и да било там, но трябва да бъде изключително много ясно. Има светлинки в тунела. Примерно последните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, които са свързани с енергийна ефективност на сградите, на това промишлените предприятия сами да си произвеждат електроенергия, за да им бъде по-евтина и да не се плащат такива скокове на електричеството, защото ако сега наблюдаваме леко понижение, аз съм убеден, че след 1-2 години, или следващата зима още цените пак могат да ударят небето, и това да се отрази на промишлеността. Така че всички тези инициативи, свързани с ВЕИ, са много добре. Трябва да си направим и ПАВЕЦ например и т.н. И ние ги подкрепяме с две ръце. Но не бива едното да става за сметка на другото. Аз няколко пъти се обърнах включително и към медиите: да спрем да противопоставяме на спирането на въглищните централи и развитието на ВЕИ-ата. По никакъв начин няма да се съглася с това, което се насажда, че едва ли не дайте да ги спрем тези въглищни централи, за да можем да освободим място за ВЕИ-ата, защото за всяко едно евро, вкарано във ВЕИ-ата, трябва още едно евро за мрежата. Мрежата ни в момента не може да поеме повече от  4 гигавата ВЕИ-та, а заявките в ЕСО са за над 30 гигавата. Какво означава това? Трябва все пак да има някакъв план. Трябва да сме наясно, какво се случва. Затова ние се опитваме да предлагаме и в тази посока.

Какво предлагате от КНСБ, изобщо от синдикатите? Какво смятате, че може да се сложи на масата на 31 март?

Чухме вече няколко пъти, за съжаление още не участваме в тази работна група, държа да го кажа, която е в Министерство на енергетиката.

Нали трябваше да се сформира?

Да, тя може би е сформирана и може би работят, но ние поискахме да бъдем вътре, защото президентите  на двата синдиката всъщност ще бъдат част от преговорния екип. За съжаление, не сме участвали в заседание на работна група. Надявам се да има такава. Ние ще попитаме тези дни отново, какво се случва, ще попитаме и Пеканов, който е другото звено, което трябва да се включи в преговорите заедно с Министерство на енергетиката и Министерство на околната среда и водите, докъде са стигнал нещата. Предният път казах, че имаме конкретни предложения, които подготвяхме, само да припомня това, което в началото решихме, че трябва да тръгнем отнякъде. Чухме няколко пъти, включително министъра на енергетиката, че е намерил големи инвеститори, които вече ще правят около 3 гигавата ВЕИ-та в различни части на Маришкия басейн и т.н. Ние естествено се притеснихме до известна степен от тези намерения, защото пак така някак си без яснота се случват тези неща. И първо, ние настояваме когато се говори с такива големи размери, примерно по 1 гигават, това нещо да бъде обвързано задължително с производството на зелен водород, защото това е бъдещето. Ненапразно България спечели един от тези 9 проекта в Европа, свързан с производство на водород. Иначе самото производство на електроенергия от фотоволтаици мен ми напомня на това, което се случи 2012 година, нали, не смятам, че е добър пример. Но ние настояваме много отдавна "Марица Изток“ да не бъде разпарчатосана на парчета и някакви инвеститори там да почнат да строят нещо, което ние да не знаем, и хората вътре да не знаят. И хората това ги притеснява. Затова поискахме, първото наше предложение беше да се направи общ устройствен план на целия комплекс, в който да бъдат определени зони, както за индустриално развитие, така и зони за разполагане на фотоволтаични паркове, зони за аграрни и горски нужди и т.н. със съответната инфраструктура. Нали, "Кремиковци“ – извинявайте, аз понеже съм работил в "Кремиковци“, видях как един справедлив преход може да бъде несправедлив. Нали говорим за справедлив преход, за това, че никой в тези региони няма да бъде изоставен, най-вече хората. Всичко това, което ние правим, е да бъдем честни с хората, за да знаят те какво се случва. Защото те виждат: идват тук някакви с едни големи джипове, оглеждат едни терени, а в края на краищата хората трябва да участват в целия този процес, за да бъде преходът наистина справедлив – ние го възприемаме това буквално – никой да не бъде изоставен. Затова поискахме да се направи първата стъпка: общ устройствен план, в който да бъдат определени тези зони. След това да се създаде голям комплекс – това е залегнало в Плана за възстановяване и устойчивост, с икономически зони. Разбира се, ние мислейки именно за хората и за това те да участват в целия този процес, поискахме създаване на дружество, това е може би новина, която сега ще я кажа – в това дружество 60% ще бъде на Национална компания "Индустриални зони“ ЕАД, 20% на Мини "Марица Изток“ и 20% резервиран пакет за служителите и работниците на "Марица Изток“. Това е специално за мините.

Т.е. това е работническият колектив, който ще участва вътре в изграждането на комплекса?

Точно така. Това е едното предложение. Другото, което беше в Плана за възстановяване и устойчивост, сега мина към Териториалните планове за справедлив преход, който също в момента ако има време да коментираме, те са на трупчета, ще ви кажа защо, предложихме създаването на едно предприятие Конверсия на въглищните региони, което да се занимава именно с това, което казах преди малко – с рекултивацията на тези терени и подготовката за различните видове бизнеси. Дали ще бъдат, отново казвам: фотоволтаици, производство за части за ВЕИ, производството на електроавтомобили ако щете, каквото и да е, идеята е този парк да привлече инвеститори, които да дойдат, а за да привлечеш инвеститори, трябва да им направиш инфраструктура, както е в цял свят. И това е голямата задача на държавата. А тя да си намери след това финансовите инструменти, с които това нещо да се случи и по какъв начин да си върне тези средства. Едва тогава, когато видят хората, че участват в този процес, а това предприятие всъщност Конверсия, ние си представяме, че в него ще бъдат пренасочени, ако се тръгне вече към постепенно затваряне на въглищните региони, част от хората в мините, които не искат да отидат да се преквалифицират в нещо друго, ще продължат да работят това, т.е. почти същата работа. Поне 1 500 човека трябва да отидат в това предприятие. Защото отварям една скоба, много често се говори за квалификация и преквалификация, аз винаги когато сме на тези срещи, казвам на тези, които го искат: "Тръгвате ли сега с мен да отидем в мините и им кажете на тези хора, че трябва да се квалифицират и преквалифицират“, да видим на кой му стиска. В какво ще ги квалифицираме и в какво ще ги преквалифицираме, след като ние не знаем още,  какво се случва? Затова предложихме тази първа идея за създаване на този индустриален парк. Когато хората видят, че нещо се прави, едва тогава могат да повярват. И слава Богу, с това, което реагирахме, с тези 40%, успяхме да ги успокоим, за да работят спокойно, защото те в момента държат икономиката ни. Има колега, не знам дали мога да му кажа мето, Славчо Нейков се казва, той всъщност има един много хубав термин – "енергиен национализъм“. Енергиен национализъм ни трябва в този момент. Ние си представяхме, че този момент ще продължи по-дълго и няма да има проблеми с въглищните региони, колко ще продължи, аз не знам, но ние трябва да имаме в главите си енергиен реализъм какво точно искаме да направим. А този план за съжаление липсва все още. И ние ще настояваме, както се казва, всеки ден ще бъдем там и ще питаме, и ще го казваме на хората едно към едно това, което се случва в държавата в това отношение.

Стигнахме до фотоволтаичните централи – какво е вашето предложение? За какво настоявате, г-н Атанасов?

Само да уточня, че нашето предложение все пак е свързано с това, което България трябва да представи пред Европейската комисия. То е една малка част от нещо по-голямо. Но аз съм убеден, че всъщност декарбонизацията на енергетиката е свързана с до голяма степен с енергийна ефективност и с намаляване на енергийното потребление. В тази връзка това, което преди малко казах, всъщност беше за хората от Мини "Марица Изток“, тази Конверсия и създаването на Икономическата зона, в тази връзка за хората от ТЕЦ 2 предложихме, тъй като ТЕЦ 2 е оператор за производство и продажба на електрическа енергия, предложихме създаването на виртуална фотоволтаична централа – нещо, което е изключително модерно и аз много се радвам, че от Министерството на енергетиката прегърнаха идеята и тя е възможност да се финансира и от Плана за възстановяване и устойчивост. Какво предлагаме? Ние предлагаме да бъдат изградени 100 броя фотоволтаични инсталации в района особено на двете големи селища Раднево и Гълъбово, които да бъдат разположени на частни и общински сгради. Около 3.4 млн. евро ще струва това нещо.

И то може да бъде финансирано по Плана за възстановяване и устойчивост.

Да, и средствата всъщност могат да се събират и от Министерство на енергетиката, и от БЕХ. За целта предлагаме ТЕБ 2 да направи своя собствена компания, както е примерно ВЕЦ към АЕЦ "Козлодуй“, ТЕЦ "Марица Изток  2“ да организира закупуването на необходимите фотоволтаични панели, конструкции, електрически системи, електромери и т.н. Какво трябва да предложат основно нашите хора, нашите работещите? Те трябва да предоставят право за изграждане и експлоатация за 25 години, да осигурят монтажа на инсталациите на собствените си покриви, естествено ще ползват безплатно енергията, а пък ТЕЦ 2 ще осигури, когато имаме свръхпроизводство, продажбата на тази енергия, за да могат парите да се възстановят. Проектът е както малък, така и много голям, и ще бъде пилотен, и доста бързо осъществим. И пак тук всъщност работниците от централата ще видят собствено участие в изграждането на ВЕИ.

И пряк ефект.

Да, и пряк ефект. Така че ние всъщност това нещо го вкарахме вече в Министерство на енергетиката. Получихме отговор от тях – положителен. Единственото нещо, което е така, и което трябва да бъде променено много бързо, е, че трябва да има законодателство в тази посока за създаване на такива енергийни общности, енергийни кооперативи. Няма в България.

Няма такова. Но парламент ще има чак след 2 април, а на 31-ви трябва да отиде проектът в Европейската комисия. Какво ще се случи?

Не се притеснявам много от това, какво ще отиде в Европейската комисия, защото не си представяйте преговорите с Европейската комисия като сядане на една маса и започване на преговори: "Махайте ги тези 40% , ние в замяна ще развиваме енергийния комплекс "Марица Изток“ и другите два“ – там също предлагаме създаване на икономически зони в Перник и Кюстендил с подобни предложения вътре с привличане на инвеститори, и разбира се участие на хората, съвместно участие с държавата, и с това предприятие Конверсия, която няма да е само за територията на "Марица Изток“. Най-напред ние щ подготвим някакъв документ. Той според нас трябва да бъде насочен именно в тази посока. Ще направим, нали това се иска от нас, нали тези пари ни се дават не за да затваряме нещо, а за да развиваме нещо. И затова реагираме по този начин. И особено в този момент, когато е безумие да си затваряме централите. Така че това няма да стане март месец, до март месец ние трябва да дадем някакво предложение. Европейската комисия ще го огледа, сигурно ще минат още 1-2 месеца, след това вероятно ще тя ще ни го върне – както обикновено си върви кореспонденцията с Европейската комисия. Вие сама казахте в началото, че те в момента са на 100%, че няма какво да се промени. Сега, нека да бъда и честен в такъв случай – като няма какво да се промени, така ще си дойде 2025-2026 година, какво ще констатира Европейската комисия: че ние не сме изпълнили задължението. Ние в тези 4-5 години трябва да намалим с 8.5 млн. т емисиите. Ние сигурно ще намалим с толкова, ако постепенно се намали производството от въглищните централи точно по икономически причини. Освен това самите въглищните централи правят доста неща по отношение на това да намалят емисиите си – каквото дойде като нова технология, правят всичко възможно. Знаете, че се говори за улавяне на въглеродни оксиди и т.н. Те няма да спят през тези няколко години. Самите те доста иновативно мислят в тази посока, имат предложения и ТЕЦ 2, и американските централи и т.н. Така че това не е толкова страшно. Сигурно ще ме попитате веднага, какво става с парите от Плана за възстановяване и устойчивост и второто плащане, което е в размер на 700 милиона.

Да, защото ако не го направим, ще ги загубим може би?

В момента към централите са най-малкото нещо, според което ще загубим тези пари. В новия парламент, следващият парламент трябва да се променят 22 закона, от които сега са променени 5. Аз не съм убеден, че те ще успеят в рамките на следващия парламент до края на годината да ги приемат тези закони, включително и промените в Закона за енергетиката, включително и промени в Закона за създаване на такива енергийни дружества и т.н. Така че не това ще е причината да ги загубим. Ще дойде 2026 година, аз не знам, някой дали може да отговори с точност, с колко ще бъдат намалени или увеличени емисиите, но не е това проблемът. Проблемът е да си приемем тези закони, ако искаме да си получим плащането. Аз съм песимист, че това ще стане.

А тези фотоволтаични централи, тази ваша идея за тях, тя част от Териториалните планове за справедлив преход ли е или те са нещо съвсем различно?

Не са различно. Доскоро Териториалните планове за справедлив преход се свързваха много близо с Плана за възстановяване и устойчивост. И даже в преамбюла на Териториалните планове имаше вкарано същото, което вкарахме в НПВУ (Национален план за възстановяване и устойчивост) за тези 40%. Ние настояваме това нещо да отпадне, и сигурно ще отпадне, и настояваме да бъдат махнати тези 15 000 човека, които се оказа, че ще бъдат освободени. Вместо да указваме колко хора ще бъдат освободени, нека да направим така, да покажем две стълбчета: в момента работят примерно 30 000 човека, в 2030 година ще работят 35 000 човека, ще бъдат намалени 10 000 работни места, свързани с производството на въглища, но ще бъдат добавени 20 000 работни места, свързани с ВЕИ. Това е важното да се показва. Проблемът тук е много по-сериозен даже в сравнение с Плана за възстановяване и устойчивост. Ако ние до средата на юни не представим Териториалните планове за справедлив преход, ще загубим 850 млн. евро. А това са средства, насочени буквално за хората в тези региони. Тези 850 млн. евро са 70% от средствата от Фонда за справедлив преход. И да ги загубим не бива да допускаме, защото вече загубихме 100 млн. евро за 2022 година.

И на финала, г-н Атанасов, съвсем кратко да ни кажете за становището от заседанието на Икономическия и социален съвет, което се състоя в петък.

За да помогнем на държавата да подготви тези необходими документи за преговори с Европейската комисия, буквално в петък Икономическия и социален съвет на Република България прие становище, свързано с преглед на всички документи в енергетиката. Повярвайте ми, те хич не са малко, и никой не ги разглежда по начина, по който би трябвало да бъдат разглеждани – в синергия, т.е. да бъдат допълвани, в синергия като цели, и в синергия като финансови стимули, и обосновка, и възможности за развитие на енергетиката, и не само. Затова в това наше становище, докладчикът беше президентът на КНСБ Пламен Димитров и Мария Минчева от страна на работодателите, ние се опитахме да насочим държавата в тази посока, като обърнахме, разбира се, най-много внимание на Интегрирания план за климат и енергетика, в който всъщност единствено официално приет документ от Европейската комисия, свързан с развитие на енергетиката и постигане на климатична неутралност. Там има доста стари неща, които трябва да бъдат променени, във връзка с "Подготвени за 55“. Това трябва също да стане до средата на тази година. Там посочваме отново, в това становище, това, което говорихме преди малко. Значи там трябва да има системен подход за развитие на ВЕИ, да става  всичко много внимателно и премерено, и разбира се, настояваме за участие на социалните партньори във всички тези процеси, и то плътно участие.

Едно изречение по акцията на ГДБОП и ДАНС, която влезе в някои ТЕЦ-ове, като "Бобов дол“, "Брикел“, "Марица Изток 3“. Притеснява ли ви?

А, нас няма какво да ни притеснява. Притеснява ни всъщност, че там работят хора, и то немалко хора, и голяма част от тях са всъщност и членове на синдикатите, и ние много се надяваме това да не се отрази по някакъв начин върху дейността на тези предприятия, за плащането на заплати, не дай си Боже, уволнение на хора, защото тогава наистина преходът няма да бъде справедлив. Надяваме се много скоро време да видим за какво точно са тези проверки. Знаете, че те наскоро всъщност обявиха нещо ново за България – изграждането на 100-мегаватов парк в "Бобов дол“, което всъщност е нещото, което ние искаме да видим във въглищните региони. Това беше първият добър пример. И естествено, че е изненадващо след това такова развитие. Ще видим, какво ще се случи в бъдещето, но ние искаме хората на този етап да работят спокойно във въглищните региони, за да има в момента енергийна сигурност. Защото енергийната сигурност е равна на национална сигурност.

Цоня Събчева