Кметът на столичния район “Панчарево" Николай Гюров в интервю за Агенция “Фокус" за тежкия пътен инцидент на “Самоковско шосе", проблемите на населеното място и техните решения.

Г-н Гюров, какво знаете за тежката катастрофа със загинал и ранени, която стана на територията на район “Панчарево"? 

Изключително тежък инцидент. Вярвам, че пострадалите ще се възстановят успешно и им желая по-скорошно оздравяване. Изказвам искрени съболезнования към семейството на загубилия живота си в този тежък пътен инцидент. Бях информиран от дежурния към районната администрация след 22:00 часа за тежкото пътно-транспортно произшествие. Не съм запознат със следствените действия и съдебно-техническата експертиза. Не бих могъл да коментирам преди официалното публикуване на тези данни. Също като вас, медиите, знам броя на участниците, пострадалите в катастрофата. Това е официалната информация, с която разполагам към момента.

Къде ви завари новината за този инцидент?

Отбелязахме националния празник, Съединението. Той съвпада със събора на с. Панчарево. На площада пред НЧ “Виделина-1908" имаше тържества, жители и гости на района празнуваха заедно. Прибрах се малко преди 21:00 часа при семейството си и лошата новина ме завари у дома. Този пореден тежък инцидент на пътя помрачи не само нашия празник, а и празника в цяла България. Преди Бъдни вечер, преди Коледа, на Великден - спомнете си колко тежки инциденти са ставали на територията на държавата. Сякаш ги бяхме забравили напоследък. Последният е на територията на район “Панчарево", но, уви, никой не е застрахован. Затова отново призовавам за разум и толерантност на пътя , за отговорност към собствения живот и живота на останалите участници в движението по пътищата.

Колко често се случват тежки пътни инциденти на територията на район “Панчарево"?

Не сме правили статистически анализ дали инцидентите са над средния размер над страната или под него, но не сме изолиран случай, в който всичко да е по мед и масло. Определени участъци от основните пътни артерии в града като Източната тангента и Южната тангента на Околовръстния път се намират на територията на район “Панчарево". Неотдавна имаше тежък пътен инцидент със загинал малко след кръговото кръстовище при с. Герман в посока с. Лозен, автомобил се заби в пасарелката. Имаше тежки пътни инциденти в с. Казичане на Източна тангента. Там имаме пешеходна пътека на път, който е с габарит на високоскоростен градски път и мнозина го приемат като част от магистрален пръстен, а той е високоскоростен път. През него минават основните маршрути на гастарбайтерите, пътуващи от Западна Европа към Турция.

Във вътрешността на населените места по-скоро ставаме свидетели на инциденти с млади шофьори, в повечето случаи под въздействието на опиати и други забранени вещества. И разбира, се има инциденти, свързани с гости, преминаващи през наша територия, които не познават добре пътищата. Такъв път е III-181, от ИКЕА към самоковските села - Ковачевци, Ярлово и т.н. Това е път както към Самоков, така и към Дупница. Много хора предпочитат да не пътуват по магистралата, а да карат по този път, отивайки на работа. Предпочитат го и хора от централната част, които отиват на излет. Логистичните центрове, които са разположени на територията на с. Кривина и с. Казичене предполагат друг тип движение, тежко движение. За съжаление част от тежките камиони, които пътуват към кариерите и депата за инертни материали, във Враждебна, например, минават през Казичене и Кривина. Това допълнително утежнява пътния трафик.

Дискомфортът откъм шум, запрашеност и амортизация на пътното платно са чудовищни.Но за съжаление това е съвременният бич. С нарастването на населението на тази територия трафикът става все по-интензивен. Село Лозен също не прави изключение. Дълго време много хора, избягвайки “Църна маца", се опитваха да минават през ул. “Съединение", заобикаляйки го в посока с. Равно поле, където също е изключително натоварено.

Друг важен участък е този от бул. “Цариградско шосе" към с. Герман по ул."Патриарх Герман". Там за съжаление пътят е в ужасно състояние. Той е опасен. И поради очевидно лошото му състояние шофьорите са по-внимателни, не развиват големи скорости. Което не означава, че не трябва да се вземат спешни мерки за рехабилитацията му.

Какви действия се предприемат в район “Панчарево" за превенция на подобни тежки пътни инциденти?

Действията, които предприемаме, са в рамките на правомощията ни и в най-различни посоки. Когато има по-натоварен участък, жителите на населените места обикновено искат от нас да поставим неравности за намаляване на скоростта. Това са най-честите сигнали. Ние водим постоянна кореспонденция, както със Столична община, така и с Агенция “Пътна инфраструктура" и настояваме там, където са необходими подобен тип съоръжения, да бъдат изградени. Но не навсякъде поставянето на такива съоръжения е вярното решение. Водим непрекъсната кореспонденция по отношение поддръжката на знаковото стопанство и на хоризонталната пътна маркировка. Ако се разходите в района, ще видите, че в голяма част от населените места маркировка просто липсва.

Водим активна кореспонденция с КАТ. Изискваме, когато е необходимо, разполагането на мобилни камери, засилване на екипите. Преди началото на лятото писахме до 8-мо РПУ с настояване за засилване на полицейското присъствие в населените места, където има концентрирано събиране на младежи. По време на ваканциите те излизат масово в общинските паркове, градини, зони за рекреация. Немалка част от тях са съоръжени с АТВ-та, с мотори и скутери, които създават дискомфорт за останалите хора в населените места. Важно е да има контрол. Непрекъснато призовавам през всички канали за толерантност на пътя и добро и отговорно отношение към себе си, близките, както и към останалите участници в движението на пътя.

Често лошото състояние на пътя е предпоставка за инциденти. Какво е състоянието на пътната инфраструктура в район “Панчарево"?

Ако трябва да обобщя, общото състоянието на пътната мрежа в района не е добро. Районната администрация е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Бюджетът на район “Панчарево" се предлага от Столичната община и се гласува от СОС. В този бюджет се отпускат средства за поддръжка на пътищата и тротоарите на територията на района. Средствата, които се отпускат за поддръжка на пътищата в района, никога не са достатъчни. В последните години нуждите винаги надхвърлят възможностите. Процентът на амортизация на пътната настилка е много голям, защото в района се строи много. Пандемията отключи още по-голям интерес към заселване в тази периферна, по-близо до природата зона на столицата.

СО - район “Панчарево" е на второ място в София по брой издадени разрешения за строеж. А пътищата в района не са оразмерени за движение на тежка строителна техника, по повечето от тях няма изградена дъждовна канализация за прихващане на повърхностни води. Процентът на наклона е висок, тъй като селата във Витошката яка, във високите части - Кокаляне, Пасарел, в Лозен, в подножието на Лозенската планина създават предпоставки за събиране на вода при снеготопенето. Тази вода превръща пътното платно в едно своеобразно речно корито. Това амортизира още повече настилката. А възстановяването не се извършва с темпото, с което се амортизират пътищата. Дали има справедливо разпределение на сумите с оглед на нуждите, това оставям на преценката на жителите и всички участници в движението. Ние непрекъснато водим кореспонденция с Столичната община. Настояваме да бъдат отпускани справедливо средства за преодоляване на тази криза. Имаме проблем с пътищата, както по основните трасета, така и във вътрешнокварталните улици. Факт и, че през последните години за район “Панчарево" се отделят най-много средства за поддръжка на пътищата. Но вижте. Годишно на района се отпускат под 1 милион лева за тази цел. Точната сума е 876 000 лева. Представете си тези 876 000 лева, особено при това непрекъснато нарастване на цените през последната година, докъде биха стигнали. Тази сума би стигнала за основен ремонт на една трета от основен булевард или улица в едно от десетте села. Представете си, ако започнем ремонт, какъвто е необходим, на ул. “Съединение" в с. Лозен, “Патриарх Герман" в с. Герман, ул. “Цар Борис" в с. Казичене или ул. “Искър", която свързва с. Казичене и с. Кривина, или пък на ул. “Самоковско шосе". За кое по-напред биха стигнали тези пари?

Състоянието на ул. “Самоковоско шосе" е сред най-често повдиганите теми от обществеността в района. Ще има ли скоро цялостен ремонт?

- Ул. “Самоковско шосе" е много комплициран случай. Тук имаме различен клас пътища. И съответно различни институции, които отговарят за тях. Ул. “Самоковско шосе" е клас втори републиканска пътна мрежа, чиято поддръжка би следвало да е изцяло отговорност на Агенция “Пътна инфраструктура", респективно на областното пътно управление. По споразумение отпреди няколко години между АПИ и Столична община Столичната община приема задачата да обгрижва 6-километровия участък от кръстовището при с. Горубляне при Околовръстния път до обръщалото на автобусите при Кокалянско ханче. По това споразумение към момента наблюдаваме почти нулеви действия. При необходимост на годишна база от асфалт за рехабилитация на 7-8 000 кв. м за привеждане на пътя в състояние на добра или нормална транспортна проводимост, тази година към момента Столичната община е възложила да се рехабилитират 800 кв.м. С допълнително писмо тази квадратурата беше увеличена незначително. Има и друго възлагателно писмо за около 2 000 кв.м, което към момента не се изпълнява. Строителят не дава гаранции кога ще влезе - има срокове, има графици, но те просто не се спазват. И така е всяка година.

Ние от година в година влизаме с дефицит от нереализиран обем. И всъщност вместо да ремонтираме с темпа на амортизация, пътищата се компрометират все повече и повече. Дори да приемем, че Столичната община възложи поисканите миналата година количества, към момента на възлагане те са крайно недостатъчни. А, ако ремонтите не започнат веднага - ситуацията съвсем излиза от контрол.

От друга страна, получаваме непрекъснат отказ по отношение на исканите средства за капитално строителство. Моето разбиране е, че капитално строителство трябва да има тогава, когато бъдат изградени или ремонтирани всички инженерни съоръжения. Към момента експлоатационните дружества (ЧЕЗ Eлектро България, “Софийска вода", “Овергаз") са с различна нагласа и различни инвестиционни програми.

Програмата за изграждане на канализация, най-болната тема за жителите на района, в момента не работи. Няма ясен график. Не е ясно изграждането на канализация на територията на СО - район “Панчарево" ще попадне ли в проектите, финансирани от Плана за възстановяване, ще бъде ли част от РПИП (Регионалните прединвестиционни проучвания) на София.

Към момента нито една от тези програми не дава отговор на въпроса “Кога ще бъдат изградени тези съоръжения?".

Преди да бъде изградена канализация, преди да е положен газопровод, преди ЧЕЗ Електро да са положили своите съоръжения под асфалта, е немислимо да мечтаем за цялостна рехабилитация на пътната настилка по Самоковско шосе.

Мостът над “Бистришка река" е в правомощията на Агенция “Пътна инфраструктура". Писахме писма за състоянието на мостовото съоръжение. Нямаме отговор, не знаем дали някой обследва, проучва, възлага…

Газификация и канализация?

От началото на моето управление усилията на екипа ми са насочени към изграждане на нова и подмяна на старата инженерна инфраструктура. Изпълнявам ролята на медиатор между експлоатационните дружества, за да постигнем синхрон в работата им. Към момента имаме графици за ремонти и рехабилитация на мрежата само от “Софийска вода", компания с която работим много добре. Благодарение на тези усилия бяха започнати няколко ключови обекта. Миналата година беше изграден водопровод в участъка по ул."Самоковско шосе" от ул. “Искър" до ул. “Димитър Благоев" в с. Кокаляне. Тази година този проект ще бъде продълължен с изграждане на водопродова от ул. “Димитър Благоев" до ул. “Йованец". В момента са в напреднала фаза на проектиране и водопровод по ул. “Самоковско шосе" от ул. “Гауди" (при данъчната служба) до детската градина в с. “Панчарево". Там няма изграден и функциониращ действащ водопровод. В момента се проектира, проектите са в напреднала фаза и се надявам скоро да се реализира.

Водим разговори с “Овергаз", за да разберем какви са техните планове за газификация в района. Едва когато бъдат изградени инженерните съоръжения, бъдат проведени и построени линейните обекти, ние ще можем да говорим за цялостна рехабилитация на този път.

Интересът към строителството на еднофамилни жилищни сгради в района е изключителен, така че ние трябва да отговорим на тези нужди, защото без да изграждане на нови мощности и съоръжения ще изпаднем в дълбока криза.

Тези дефицити са се трупали с години, с десетилетия. Когато по тях не е работено, няма как да очакваме, че за толкова кратък период всички дружества и институции ще се съгласуват и ще започнат да строят в синхрон. В западните общества се говори за синергия, за стратегически план за развитие на една зона. Подобни планове се следват от всеки следващ отговорен политик. Този процес се надгражда в условия на гарантирана приемственост.

Когато станах районен кмет, заварих липса на проекти в реализация, или такива, чието изпълнение предстои. Заварих инфраструктура в критично състояние и то не само за транспортна и инженерна инфраструктура, но и социална, здравна, културна инфраструктура.

С. Лозен, с. Герман, с. Панчарево, с. Кокаляне, с. Бистрица, с. Железница и прилежащите вилни територии станаха любими, мечтани места за живеене. Останалите населени места на територията на района, които не изброих, са изключително интересни за строителство на индустриални сгради и създаване на индустриални, производствени, логистични центрове.

Предимствата на район "Панчарево"

Район “Панчарево" е някаква страхотна комбинация от населени места, които предоставят възможност на хората да планират бъдеще за себе си и за своите деца, да правят бизнес. Защо? Защото сме между двете магистрали. Близо сме до Природен парк Витоша, близо сме до Лозенската планина, имаме язовири, язовири, реки. Този комфорт, това спокойствие, всички дадености в природната среда, съчетани с историята, архитектурата и самобитние културни традиции - всичко това дава изключително конкурентно предимство като място за обитание на тази зона.

Ако не преодолеем всички онези дефицити, които изброих, ние ще продължаваме да страдаме и ще продължаваме да пълним шосетата. Ние естествено избираме да прекараме свободното си време с любими хора, със семейството си като се придвижваме на по-голямо разстояние. За да отидем на театър, на ресторант, на друг вид социални събития, или просто да отидем на училище или на работа, ние пътуваме повече.

Когато говоря за справедливо финансиране на града, имаме предвид точно това- да имаме едно гарантирано, балансирано развитие и оптимално финансиране за рехабилитиране и изграждане нови пътища, но и за всичко останало - за култура, за образование, за спорт и т.н. В правния мир не може да има договор между силен и слаб, договор има между равни страни. В момента ние не се чувстваме като пълноправен и равен участник в този обществен договор. Винаги зависим от някой, който казва: “Ние работим в условия на ограничен ресурс".

Дайте да работим заедно по отношение на докарването на по-голям ресурс, защото днес в България отново започнахме да говорим за пропуснатите ползи. Европа е готова да отпуска финансиране, но ние тук трябва да си свършим задачите и да работим като един отбор. Вчера отбелязахме Деня на Съединението. На какво ни е научило миналото? Ако се върнем назад какви поуки можем да направим. Какво ни завещаха дедите и какво сме готови ние да оставим на децата? Една опустошена територия. Опустошена от бедствия, от човешката глупост, алчност и с общото усещане за беззаконние, което сякаш се е възцарило завинаги тук. Не виждаме справедливост. Тази справедливост трябва да дойде от индивида. Дали той е участник в пътното движение, дали е работник и служител във фирма, в публичната администрация. Тази промяна трябва да дойде от всички нас. Всички да сме готови, всички еднакво да я желаем, да я търсим, да я преследваме, защото даром нищо няма да дойде.

Знае се, че доброволци полагат маркировка.

Моето верую и мотивация в работата ми, че е преди да се оплакваме, преди да пишем на някого и да искаме пари, ние самите се опитваме да намерим решение, сами да свършим нещо. И това е наше ежедневие. Грижим се с особено внимание за облагородяването на пространствата край основните пътни артерии и участъци. Невъзможно е навсякъде едновременно да се случва това. Работим поетапно. Където можем, почистваме, за да бъдат знаците видими за участниците в движението. Последният пример. За трета поредна година с партньори, спомоществователи на районната администрация възстановявихме хоризонталната маркировка по по двете най-натоварените отсечки в СО – район "Панчарево“, част от републиканската пътна мрежа- път II-82 и III-181. От ИКЕА към самоковските села възстановихме маркировката на пешеходни пътеки и гърбиците, изградени на територията на с. Бистрица. 3 години ми отне в качеството си на кмет на с. Бистрица, водейки истинска битка с Агенция “Пътна инфраструктура", да получа разрешение за изграждане на тези неравности за намаляване на скоростта по този път.

И не на последно място маркирането на Самоковско шосе за трета година го правим с доброволци, партньори на районната администрация - маркирахме осова линия и пешеходни пътеки. Ангажимент на Столичната община или Агенция “Пътна инфраструктура" е да възложат тази дейност на фирмата, с която имат договор, "Трейс Зона I“. Има договор между Столичната община и "Трейс Зона I“, има сключено споразумение между Столичната община и Агенция “Пътна инфраструктура". Но наблюдаваме нищоправене. Въпреки всичко, преди да чакаме и да се вайкаме, да се оправдаваме, това което можем да направим със собствени сили и с привлечен ресурс, го правим. Няма да се примиря с даденостите.

Питахте за състоянието на пътната мрежа като фактор и предпоставка за пътни инциденти, мога да Ви кажа, че в участъка в с. Панчарево, където стана последния тежък пътен инцидент, има положена хоризонтална маркировка, пътната настилка е изкърпена. т.е. състоянието на пътя е задоволително. Уличното осветление работи, зелените площи са безупречно окосени и храстите са премахнати. т.е. всички компоненти на пътната безопасност са налице. Но в случая причините за нещастието са някъде другаде.

Ще бъде ли поставен светофар на кръстовището на ул. “Самоковско шосе“ и ул. “Синя светлина"?



Това е много дълга тема. Тя е поставена преди много години. Още преди разширяването на Околовръстното шосе е коментиран въпросът как да се урегулира това кръстовище, което е със сериозен трафик. Преди няколко месеца по покана на един от заместник-кметовете на Столичната община отидох заедно да обявим началото на този проект. Поводът бе издаденото разрешение за строеж от главния инженер на Направление “Архитектура и градоустройство" в Столичната община. На това събитие от Столичната община презентираха намерението за изграждане на светофарна уредба на това място. Проектът бе обявен в съответствие с изискванията и както се обявяват всички проекти. Аз публикувах новината в профила си във Фейсбук, който е основен канал за комуникация с жителите на района. И веднага последваха остри реакции. Започнаха да валят сигнали, организиран бе протест. В законовия срок беше подадена жалба срещу издаденото от НАГ разрешение за строеж. Тя е придвижена чрез НАГ към съда.

Смятам, че на един въпрос трябва да има ясен и категоричен отговор. В момента хората на това кръстовище са оставени да водят ежечасна битка между това кой преди кого или след кого да тръгне. Това е изключително конфликтна точка. Категоричен съм, че това кръстовище трябва да бъде урегулирано. Дали ще продължи да се регулира, чрез пътни полицаи, дали ще бъдат монтирани съоръжения, трябва да има решение. Друг е въпросът, ако се реши да се монтират съоръжения, какъв тип ще са. Аз изпратих писмо до столичния кмет и ресорните й заместници, до главния архитект на столицата, до НАГ, в което поставяме въпроси и предлагаме решения. Очакваме адекватна реакция от компетентните органи. Ако ще има светофарна уредба, дали са извървени всички стъпки? След като има решение за строеж, явно проектът е съгласуван и с Агенция "Пътна инфраструктура". Но ние търсим оптимално решение, удовлетворяващо всички жители.

Дали ще бъде изграждано ново кръгово кръстовище, дали ще бъде разширено пътното платно, дали ще бъде направено уширение или своеобразен джоб за спирката на автобуса, предстои да видим. Но ние тези въпроси сме ги поставили, защото както казах, за това изключително натоварено кръстовище трябва да има незабавно решение. Какво ще бъде то, оставяме компетентните органи да кажат. Ние като отговорна района администрация сме дали своите предложения.

А не е ли по-добре вместо да се поставя светофар, да се търсят алтернативни трасета за трафика?

Едно от решенията за облекчаване на трафика по ул. "Самоковско шосе" е незабавното възлагане на проучване и проектиране на връзките към Столичния околовръстен път и най-вече към кръговото кръстовище на ж.к. "Младост“ 4.

Преди повече от три години, може би дори четири, със заповед на главния архитект на града е допуснато изработването на подробен устройствен план (ПУП). В този ПУП има предвидена пътна връзка между ж.к. "Младост“ 4, където вече е изградено кръгово кръстовище, и Детски град. Според мен това е оптималното решение. След известно време инвеститор внесе промяна в инвестиционното намерение и този подробен устройствен план, чието приемане отне две години, бе променен.

Ние изпратихме тези обявления, изпратихме становищата, но НАГ допусна изменение на този ПУП и процедурата започна отначало. Защо? Защото пътят трябва да е малко по-наляво, малко по-надясно, защото на някой не му харесва и трябваше да започнем отначало. Колко пъти трябва да се връщаме отначало? Затова е много важно да търсим отговорите на правилните места от компетентните органи и те да могат да застанат с името си, с авторитета си и да дадат решения и срокове за изпълнението им.

През 2009 г. бе изработен общият устройствен план на град София. Тези територии в нашия район, за които говорим, според този ОУП са предвидени за ниско жилищно строителство. Главният архитект на града издава заповед за допускане на изработване на ПУП-ове в тези територии. ПУПът е мастърплан, чрез който се решават основни проблеми, свързани с територията.

Имам опит от Западна Европа, виждал съм развитието не само на страните от Пиренейския полуостров, а в Централна и Западна Европа. Първо се прави стратегическата инфраструктура - до територията са докарани пътища с всичките необходими комуникации, след което започва строителството. А в България създаваме комплекси в нивите и блатата, след което започваме да задаваме въпроси децата къде ще ходят на детска градина, на училище, има ли път, а тротоари, а мощностите за захранване на тази територии, от къде ще дойдат.

За мен наболялата тема със светофара на въпросното кръстовище е подтема. Да тя е изключително важна, защото всеки ден определена група хора страдат, тръгвайки за работа. Тези хора гонят график, гонят задачи, а още с излизането от дома си попадат в условия на напрежение, на създаден конфликт. Така ли трябва? Каква е тази енергия? С какъв заряд започва денят ни? Напускайки прага на дома си, този човек вече е нервен. Ще бъде ли концентриран на работното си място, ще бъде ли толерантен на пътя? Затова смятам, че е жизнено важно компетентният орган да създаде предпоставки за решаване на проблемите и за хармоничното развитие на тези територии.

Не бива се допускат такива конфликти и тяхното разрастване. Не бива да се опитваме да замажем, да притъпим сетивата на хората, защото видите ли те били постоянно недоволни. Основателно са недоволни. Някой им е издал разрешение да построят къщите си тук, преди това някой е одобрил тази територия за застрояване с жилищни сгради, преди това тази територия е вкарана в един план, минали са всички обществени обсъждания. От едната страна стои собственик на имот, от другата страна стои потенциален купувач. Ние се намираме в пазарни условия, ние не можем да отидем и да забраним разпоредителните сделки за покупко-продажба на земя. Изконно право на собственика на земя е да прави с нея най-доброто за себе си и децата си. Той е решил, че продава, отсреща има купувач, инвеститори, частни лица, които искат да купят тази земя, защото предпочитат нашия район. Искат да живеят на тихо, спокойно място с бърз достъп до различни уникални природни дадености.

Да, градът се развива изключително динамично, но градът трябва да се развива отговорно и балансирано, а не да развиваме африканския модел - град-държава, мегаполис, който убива периферията на страната. С кое ще надделеем? С естакадите, с метрото, с детските градини, с градските паркове, със залите?

Дойде времето, в което управата на този град трябва да проведе едни отговорни политики по отношение свързаността и сателитните градчета и населени места, от които основно идва работната ръка към град София. Връзките с Перник и Радомир, Ихтиман, Самоков, Костинброд, Елин Пелин какви са? Как ги осигуряваме?

Нашето място е стратегическо. През район “Панчарево" минават основните пътни артерии за влизане и излизане от столицата. Затова жителите на с. Панчарево и с. Кокаляне протестират и имат справедливи искания за състоянието на “Самоковско шосе". Но отсреща отговорите ги няма. Никой не казва какъв ангажимент поема държавата, какви са сроковете. Постоянно се лутаме.

А за проекта за път от Ихтиман, през Кокаляне до Околовръстния път?

Преди няколко седмици бях в Агенция "Пътна инфраструктура“. Хората чакат път от Ихтиман през Кокаляне към Околовръстното. Това, което установяваме, суровата истина е следната: към момента никой не може да покаже проект на участъка между обръщалото на автобусите при Кокалянско ханче и Околовръстния път. Проект има от гр. Ихтиман до с. Кокаляне. Но от Кокаляне до Околовръстното уж има проект, а всъщност няма. През 2014 г. е имало някакво задание. През 2015 г. и 2016 г. е трябвало да кандидатстваме по някаква лотова програма, но днес всичко е в сферата на хипотезите. Имало е възлагане, имало е проект, който го няма, но всъщност е трябвало да се финансира този път по някакъв лот. Външното финансиране не е стигнало, за националното това не е било приоритет. После се установило, че оттам трябва да минат други съоръжения.

Все още очакваме ясни и точни отговори на поставените от хората и добре формулирани и комуникирани от моя екип въпроси.

Велоалея до езерото Панчарево ще има ли?

В момента СО изгражда велоалея в Горубляне. От къде до къде? От никъде за никъде. Хубаво е тази велоалея да стига до Панчаревското езеро, нали? Как от края на Горубляне през кръговото кръстовище велосипедистите да дойдат до алеята край езерото в с. Панчарево? През ул. "Самоковско шосе". А там какво виждаме – липса на тротоари, липса на проект за рехабилитация на 6-километровия участък. През годините тези хора постоянно са били лъгани. Но те имат своите очаквания и потребности.

Ако продължа в посока с. Пасарел, става още по-зле. Основният път за град Самоков минава през територията на район "Панчарево". Свидетели сме на това как постоянно някой се опитва да излъже законодателя, хората, себе си в търсене на вариант да усвои едни пари. Пътят за Самоков, който е за основен ремонт, се пуска през договор за текущ ремонт на пътя, по договор за пътна поддръжка. Слагат се няколко сантиметра асфалт, но не се решава основният проблем.

Между София и Самоков има регистрирани 34 или 36 срутища. През дъждовните периоди в следствие преовлажняване на скатовете започва активно свличане на кални земни маси и висока растителност. Казвал съм неведнъж на ваши колеги и ще го повтарям винаги – преди да се възлага обрушване, укрепване, нека инженер-конструкторите, нека геолозите да кажат. Аз нямам претенции да давам своето мнение как да бъдат укрепени или обезопасени тези скатове. Нека професионалистите кажат. Всъщност това трябваше да се направи преди да започне асфалтирането. Защото камъните продължават да падат по рехабилитираните участъци и асфалтът се руши. Става на юфка. Новият асфалт!

И стигаме до случая с вело-пешеходната алея край Панчаревското езеро. Преди години Столичната община възлага строителство на алея край езерото, но не решава основния проблем - западните скатове на Лозенска планина, които не са укрепени и от тях непрекъснато се срутват камъни, земна маса. Всички жители държат отговорен районния кмет кога ще бъде укрепени скатовете край алеята, кой трябва да ги почиства, кой трябва да ограничи движението на пешеходци. Как да ги ограничим? Това е любима зона както на местното население, така и на софиянци и гости на столицата за разходки и спорт. По време на пандемията цяла София беше тук. Ние трябваше да слагаме КПП-та, да се караме с хората, да ги държим отговорни спазват ли разпоредбите за социална дистанция.

Още е в сила моя заповед, с която налагам забрана за преминаване по алеята в определен участък, защото той не е укрепен и рискуваме да станат тежки инциденти. Никой не спазва тази заповед, хората си се разхождат по алеята, тичат за здраве, майки разхождат колички с деца. Докато не стане нещо страшно.

А трибуните на езерото Панчарево ще бъдат ли някога ремонтирани? 

Въпросът си трябва да отправите към друга институция. Трибуните са обект на Министерството на младежта и спорта. Има търговски обект, който е преотдаден. Но ние не стоим безучастни. За състоянието на трибуните сме алармирали няколко пъти различни институции. Там има два проблема. От една страна е тежкото физическо състояние на бетоните и появилите се отвори. Писахме до някой от последните министри на спорта, който ни увери, че тези дупки ще бъдат обезопасени. Не знам случи ли се това, но напоследък установихме, че има нови, особено опасни отвори.

Вторият проблем, то си е направо катастрофа, е че в пространството под трибуните има тонове боклуци. Долу, под седалките на трибуните цъка екологична бомба. Там има бутилки от олио от соца, тенекии от сирене, пластмасови корита, в които някога се караше прясното мляко, полетиленови пликове, пластмасови бутилки. Това е, което се вижда през дупките. Писах до МОСВ, до ММС. Отговорът беше, че е невъзможно този отпадък да бъде извозен, защото нямало достъп. Според мен, за да се появи този отпадък, той някак е влязъл там. Очевидно има съоръжение, през което се прониква и вместо този битов отпадък да отива в съдовете за разделно събиране или за битов отпадък, той просто отива под трибуните. Така че там е потенциален развъдник на всякакви акари, паразити, влечуги и т.н. За мен този случай е и потенциално пожароопасен.

Преди време организирахме с екипа ми среща с нашите шампиони по водни спортове, с представители на клубовете и федерацията по гребане. Темата беше как да възвърнем славата на панчаревското езеро като спортен център и място за провеждане на международни състезания. Първото, за което стана въпрос, е че трябва да бъде почистено езерото. Отварям една скоба, че през МЗХ финансира разработване на проект за почистване с над 180 000 лв. Парите бяха похарчени, проектът отлежава в министерството. Поискахме от Корнелия Нинова като министър на икономиката проектът да се финансира с част от милионите, отпуснати за ремонт на язовири. Отговорът й беше категоричен: Не може да се отпуснат средства за реализацията на този проект от тези средства.

Идеята, около която се обединихме на срещата с клубовете, беше да работим за спечелване на домакинство на голямо международно състезание, което би фокусирало усилията на държавата, на общината, на спортната общност върху този шедьовър на София и неговия неизползван потенциал. Сега някак си, може би, не се виждат потребността от възстановяване на езерото като спортно съоръжение. И на трибуните в частност.

Нели СТАВРЕВА