"Това е България“ продължава с анализите и коментарите на най-горещите теми. Нидал Алгафари – политически пиар и анализатор, е на пряката ни телефонна линия. Г-н Алгафари, позволете ми да изведа един въпрос на дневен ред – какво ще направи ГЕРБ оттук нататък? Това ли е основната линия, която трябва да следим в следващите дни, тъй като те трябва да инициират преговори като първа политическа сила?

Не смятам, че трябва да се вторачваме всички само в ПП ГЕРБ, защото е ясно, че с тези хора, които са избрани за народни представители от ПП ГЕРБ, ще е изключително трудно и невъзможно само те да съставят правителство. Не че не може да се направи на малцинството, но трябва да намерят начин, при който да изградят мостове, които са взривени, които са скъсани, които са нежелани, ако щете, и да намерят начин, по който да говорят с тези, които искат да застанат от едната линия, разделителната голяма линия в света, която е "Или сме с Европейския съюз, САЩ, цивилизования свят, или сме с Русия, Беларус, Сирия и Северна Корея“. Ако има такива, които ще поставят и ще кажат "Първо това“ и се подреждат, след което казват: имаме 22 закона, които трябва да преправим, за да можем да усвоим Плана за възстановяване, които са "За“ – оставят се и те. Имаме 100 поправки, които трябва да направим по законодателството, за да въведем еврото, които са "За“ – моля заповядайте. И на тази база да се направи някакъв вид първоначално мнозинство в Народното събрание, което е за интересите на хората, което всички твърдят – че работят за интересите на хората, и след това вече въз основа на това, че около тези политики можем да се обединим, да се съберат, без да се казва "Аз с този няма да си играя и с другия няма да си играя“, защото иначе ще ни изпратят отново на избори.

Между другото, тази фраза – "Аз с този няма да си играя, защото избирателите са ни гласували доверие, ние сме им обещали, че няма да се коалираме с този или онзи“, докога ще работи и на какво се дължи тази категоричност, страх да не разсърдим избирателя? На това, че се очаква да отидем на други избори или просто отказ да поемеш отговорност, липса на лидери така да го кажем?

За липса на лидери – не мога да кажа, че липсват лидери, защото те съществуват и ги има. Дали им харесва на едните или другите, но те съществуват. Бойко Борисов е лидер, утвърден, без да има каквото и да е съмнение около неговото лидерство в ПП ГЕРБ. Кирил Петкови и Асен Василев са лидери, независимо дали им харесва на някой друг, но те успяха да се утвърдят и да поведат зад себе си немалко хора. Г-н Ахмед Доган и г-н Мустафа Карадайъ са утвърдени лидери от много години, около тях няма никакви разпри. Така че аз тук не виждам някакъв проблем. Корнелия Нинова, с всичките проблеми, които ги има към този момент и с това, че са на пето място, тя е лидер утвърден. Т.е. лидери имаме. Сега въпросът е по-скоро в съвсем друга посока – дали тези лидери ще е вслушат в гласа на онези, които не гласуваха, защото те не гласуваха именно заради езика на омразата, именно заради това, че всеки прехвърля някаква мръсотия и помия в двора на съседа си, без да погледне, че от другата страна пък други пък хвърлят в неговия двор. Смятам, че би трябвало да намерят начин именно тези лидери да направят първо някаква програма за политики, които ще провеждат в Народното събрание, след което да потърсят кои са хората, които биха могли да изпълнят законодателната инициатива, която ще има от Народното събрание. Тогава може да се направи правителство. Вариант само "Аз не те обичам и няма да бъда никога с теб“ ще ни докара до втори, до трети, до четвърти избори, докато в един момент хората или се отчаят да не гласуват, или ще се появи някой месия, който да помете абсолютно всички.

Дали ще се появи наистина някой нов? Питам ви, защото вече виждаме, че повечето партии отказват, декларират, че няма да подкрепят ГЕРБ – това каза Христо Иванов, това каза и Корнелия Нинова днес. Т.е. какво правим оттук нататък?

Ама ако не искат да подкрепят ГЕРБ, по тази логика ГЕРБ казва "Аз пък няма да подкрепя тях“, ДПС никой не иска да работи с тях и те ще кажат "И ние няма да работим тогава с никой“, и по тая логика какво ще се случи? Ще се случат един безумни коалиции, които в един момент ще висят на косъм с един, двама, петима народни представители и при най-малката сръдня ще ни изпратят отново в хаоса. Не е това вариантът и смятам, че е съвсем логично трите партии на статуквото, основно трите партии на статуквото – това са ГЕРБ, БСП, ДПС, трябва да намерят някакъв език. При този език, когато започне да се намира, да намерят начин или да направят от "Продължаваме промяната“ силна, добра опозиция, която да е опозиция на това управление, или да приобщят и тях към управлението. Смятам, че това е напълно възможно. Имаме достатъчно кадърни хора, които биха могли да бъдат първи в държавата, в изпълнителната власт по-скоро като министър-председател, който да е авторитет, с морал, доказан в годините, че не е мошеник и не е откраднал нищо, и да имаме четирима или петима вицепремиери от всяка една политическа партия. За да не казвам, че това е експертен – не, ето това са хора, които ще отговаряме по тези политики. Смятам, че е напълно възможно. И тъй като се чу, че от ПП ГЕРБ са готови, макар и с много стискане на зъби, въпреки арестуването на Борисов, са готови в името на България да направят тази стъпка. Смятам, че въпреки арестуването, незаконното арестуване и въпреки всички неща, които се извършиха от "Продължаваме промяната“, трябва да намерят силата в себе си да преодолея егото на двамата си лидери и да тръгнат да правят нещо за държавата. Иначе няма да свършат работа нито едните, нито другите, а хората очакват от тях решения. Всичките твърдят, че искат да решават проблемите на хората – решават се с обединение, а не с разединение.

Прави впечатление мълчанието на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Поправете ме, ако бъркам, но мисля, че след други избори той не е мълчал толкова дълго. Какво трябва да ни говори това мълчание?

Това мълчание говори, поне на мен ми говори нещо, което е много хубаво и важно – че този път той променя цялостната си стратегия и тактика за евентуални разговори. Т.е. ако ще се водят някакви разговори, нека да успокоим топката, защото когато в една караница или в някакъв словесен сблъсък между даже на улицата, или в някаква дискотека, или на стадиона например се започва словесната хватка, ако продължиш да засилваш махалото, то ще стигнем неминуемо до конфликт, който може да стигне до физическа разправа. А ако забавиш махалото, ако в един момент преглътнеш и кажеш "Добре, ето, ще стисна сега“, това означава, че ставаш по-мъдър. Конфуций, ако не се лъжа, е написал преди хилядолетия, че най-големият победител е този, който може да не участва във войната или да преустанови войната. Това е големият победител. Смятам, че Бойко Борисов е осъзнал до каква степен в момента са нагорещени страстите и затова лека-полека се опитва да успокои топката.

Означава ли това, че се опитва да се оттегли по някакъв начин?

Не бива да се оттегля, както не смятам, че трябва да се оттеглят Кирил Петков или Асен Василев. Много е трудно в една много малка държава да създадеш лидери, утвърдени лидери. Трудно се изковават такива хора. И в един момент да кажеш "Този лидер не го щем“ – извинявайте, ама зад този лидер стоят 600 000 гласа, които са му се доверили. Ти не можеш да кажеш "Ето този вън“. Както не смятам, че ГЕРБ могат да кажат "Ето, Кирил Петков и Асен Василев – вън!“. Те са утвърдени хора, зад тях са застанали стотици хиляди. Т.е. това не е логиката. Не е логиката някой да казва на другия "Ти ще се пенсионираш“ или другият да му казва "Аз ще те вкарам в затвора“ или това. Това са по-скоро такива, за детската градина.

Корнелия Нинова, лидерът на БСП, също обяви, че няма да се оттегли, макар че имаше такива очаквания във вътрешнопартийната опозиция на БСП.

Вътрешнопартийната опозиция на БСП направиха достатъчно, че БСП да е на този хал в момента. Корнелия Нинова, въпреки всичко, което се случи в тази партия, успя все пак, макар и с много лош изборен резултат, успя да опази партията, успя да я сплоти, макар и в този й вид. Но успя да го направи. Защото имаше съвсем други тенденции. Включително аз очаквах, че ще бъде много по-лош техният изборен резултат. Въпреки това тя успя. Да, не е най-добрият, да, не е това, което са желали, но успя. И смятам, че към момента – какво, тя, като се махне, кой да дойде след нея? Като познавам тези, които се борят за нейното място, че то по-добре Корнелия Нинова да векува там, отколкото да се появят едни момченца или момиченца, които цялата им мечта в живота, смисълът на живота им е да махнат Корнелия, за да се сложат самите те на нейното място. С нищо не са доказали, че са с нещо по-добри от нея.

Що се отнася до Стефан Янев, той беше един от малкото в изборната нощ, който обяви, че трябва да се говори и с ГЕРБ, защото това е българска партия, тя не бива да бъде сатанизирана. Как да разчитаме тези думи на най-малката партия, която успя да влезе в парламента?

 На мен там ми е много неясно все още, защото имаше едни много бързи завъртания, които трудно ги разбирам. От човек, който смяташе, че по един или друг начин руската война, която се води срещу Украйна, е някаква разходка на военните руски, че трябвало да не избързваме, не трябва да навлизаме в това, едва ли не, че трябва ние да застанем на една неутрална – хайде, да не казвам позиция, че сме с Русия, но неутрална, което означава на 100%, че си с Русия, сега изведнъж заговори по съвсем различен начин, което ме навява на мисълта, че по-скоро започват да търсят всичките партии, с изключение на "Възраждане“ и може би една част от БСП, онази линия, червена линия, която е за цивилизования свят. Почват да разбират, че е много по-добре да си в Европейския съюз и да си от богатите страни, макар и най-бедната, но от богатите страни най-бедната, отколкото да си бедна и без никакъв покровител, и да нямаш никаква опора от никой.

Понеже вие, г-н Алгафари, сте и режисьор, пишете книги, ако това, в което живеем сега – имам предвид непрекъсната спирала от избори, какво щеше да бъде заглавието на филма или книгата може би, което ви идва наум?

Може различни заглавия да се слагат на филмите, но по-скоро да се върнем към класиката. Единият вариант е "Апокалипсис сега“, другият е "Птиците“ на Хичкок например, би могъл да бъде също. Зависи накъде се тръгва – дали ще тръгнем в онова да сме в постоянен ужас и страх, или ще тръгнем в онзи вариант, при който стъпка по стъпка, с много малки стъпки, с много големи компромиси да тръгнат нашите политици към нещо, което е малко по-хубаво и малко по-добро за хората. Инфлацията, цените, газът, токът – те няма да се намалят ей така, от разединението. Те ще се намалят евентуално от едно обединение и от общи усилия. Не познавам някой, който е успял да построи сграда ей така, сам. Не може, трябва да имаш обединение, трябва да имаш всякакъв вид хора, и добри, и лоши, и силни, и по-слаби, и умни, и по-малко умни, но всичките да са вкупом, за да съградят нещо. Да развалиш е най-лесното, с една бомба може да се случи.

Как ви звучи фразата "Правителство ще има, защото американците така искат и ни натискат“?

Защо само американците? Аз мисля, че биха ги натиснали и от Европейския съюз. Но да чакаме американците и Европейският съюз, лидерите на тези държави, на тези общности да ни притискат – защо? Защото ние не може да си притиснем нашите лидери ли? Смятам, че хората са напълно готови, ако трябва, да излязат със сопите, за да ги накарат насила да седнат и да започнат да мислят за бъдещето на държавата. И всеки има в него нещо добро, стига сме гледали само лошото. Убеден съм, че в ПП ГЕРБ има немалко добро. Убеден съм, че в хората, които поддържат "Продължаваме промяната“, има хора, които са с много добро в себе си. И в ДПС има, и в "Възхода“ на г-н Янев, и във "Възраждане“ даже има такива, и в БСП има такива. Дайте да видим кой може с доброто да допринесе, отколкото със злото да допринесе. Зависи кой каква пътека ще избере. Ако  изберем пътеката на злото, всички знаем докъде се стига – стига се до войни, стига се до кръвопролития, стига се до ужаси, стига се до немотия и мизерия. Докато другото е да съграждаш, лека-полека, което е по-правилното.

Понеже много малко хора отидоха да упражнят правото си на глас, какво трябва да ни говори това? Има ли такъв елемент, че повечето наши сънародници едва ли не предпочитат служебен кабинет да продължи да ни управлява, отколкото тези експерименти с няколко партии в коалиция, караници, пак ходене на избори, пак преговори и разговори и така до безкрай? Това ли е причината всъщност?

Не. Хората, които не излязоха да гласуват, са хора, които са видели, че във времето с техните гласове нищо не са допринесли или са разочаровали. Разочаровали са се от БСП – най-голямата политическа формация, която беше, която винаги се бореше за първото място. Разочаровани са със сигурност от нещо от ГЕРБ, със сигурност се разочароваха нещо от "Продължаваме промяната“, със сигурност се разочароваха нещо от ДПС. И не им се дава възможност за светлина в тунела, защото когато слушаш този език на омразата, всеки си прави сметка за себе си, че – добре, като гласувам за този или за този, ама този не иска да си играе с този, не иска да си играе с този, и какво, за какво да гласува тогава? Т.е. ако продължат в този вариант, смятам, че много скоро ще се стигне до това, че хората да принудят политиците да направят някакви по-тежки компромиси, за да не се стигне до тоягите и сопите.

А как си обяснявате и изненада ли беше за вас възходът и падението на "Има такъв народ“? От първи станаха последни и не можаха да прескочат бариерата от 4%.

Направили са много грешки според мен, със сигурност пак от тяхната неопитност, с която се сблъска и "Продължаваме промяната“. Когато те съвсем искрено поискаха да направят едно правителство с Николай Василев начело, те бяха подредили едни общо взето добри и качествени хора, може да не са всичките, може да имат някакви минуси, но качествени хора, и искрено вярваха в това, че те правят нещо добро за държавата, им поднесоха "Да, България“ и "Продължаваме промяната“, и вече всички останали около тях, че не биха им се доверили. И добре, когато веднъж го направиш, втори път го направиш, и след това отидеш и подкрепиш тези, които са те блъскали допреди малко, хората се разочароват и казват "Добре, ние защо гласувахме за теб? По-добре да гласуваме за "Продължаваме промяната“ или за "Да, България“, след като вие ги слушате тях и им играете по гайдата“. Защото ако Слави Трифонов беше решил, когато беше първа политическа сила, включително когато беше втора политическа сила, да играят заедно с други, които не са само "Продължаваме промяната“ и "Да, България“, най-вероятно сега щяхме да имаме едно стабилно, добро правителство.

"Продължаваме промяната“ обаче като че ли не се срина толкова, колкото "Има такъв народ“, въпреки цялата си неопитност на партийните лидери и на хората, които участваха в сформирането на този кабинет, който просъществува няколко месеца.

 Да, така е, защото хората на Слави Трифонов, когато бяха в големия си подем, бяха първи, след това не паднаха на дъното, те не излязоха от Народното събрание – те паднаха, но с малко. "Продължаваме промяната“ също падат с малко.

Това ли е новият феномен в политиката – излизаш, заявяваш се, участваш в изборите, ставаш първи или втори, след това бързо-бързо омръзваш на хората и изобщо те няма в парламента? Това феномен ли е всъщност?

Не. Феноменът в политиката в момента е този език на омразата и на детската игра, по детски. Т.е. тук трябва да търсим държавници, а не да търсим сръдльовци и на сърдит Петко празна му торбата общо взето. Трябва да се намери вариант, при който те да общуват, да намерят начин, по който да се обединят около по-големи идеи. Около малките може и да не се разберат. Със сигурност няма идеални. Със сигурност от ПП ГЕРБ не са идеалните, със сигурност има нещо, което са сбъркали и те в движение, защото вече много дълго време бяха във властта и са сбъркали, но това не означава, че са на 100% лоши. Както "Продължаваме промяната“ с тяхната неопитност и с незнанието им и с това, че изведнъж дойдоха и си въобразиха, че това е една малка стартъп фирмичка и че могат да управляват държавата. Това не означава, че те са лоши, защото искрено вярвам, аз поне вярвам, че и Кирил Петков, и Асен Василев, и Бойко Борисов, и Ахмед Доган, и Корнелия Нинова, и Костадин Костадинов, всичките тези хора милеят наистина да направят нещо добро за държавата, но искат да го правят по начин, който е невъзможен, т.е. "Или аз, или няма с никой да си играя“. Трябва да се научат да подават ръка, трябва да се научат да премълчават, трябва да се научат, както каза Томислав Дончев – нещо много хубаво, че сега е време на политиците малко да замълчат, малко. Замълчете, спрете с обидите и с квалификациите и може би ще се получи.

Да видим, да. Предстоят ни дни, в които ще наблюдаваме с голям интерес дали ще се мълчи, или ще се говори, когато трябва.

Евелина БРАНИМИРОВА