Нели Куцкова, бивш председател на Съюза на съдиите в България, бивш член на Висшия съдебен съвет, дългогодишен председател на Софийския окръжен съд, а по-късно член-съдия в Софийския апелативен съд, заместник-министър на правосъдието, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

 

Две теми предвиждам за разговора със следващия наш гост съдия Нели Куцкова. Повод за първата е, че Конституционният съд прие две ключови за съдебната система решения, с които дава мандат без срок на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) в случай, че парламентът не е избрал свои представители там, както и на ВСС, докато парламентът успее да осигури необходимите 160 гласа, за да попълни квотата. Какво следва след тях? Ще говорим и за двудневната конференция с международно участие на тема: "Независимият съд – гарант за справедлив процес. Ролята на съда в гарантиране на достъпа до правосъдие на лица с увреждания“. Тя ще се състои на 30 септември-1 октомври в Националния институт на правосъдието. Наш гост е Нели Куцкова – бивш председател на Съюза на съдиите в България, бивш член на ВСС, дългогодишен председател на Софийския окръжен съд, а по-късно е член-съдия в Софийския апелативен съд, главен секретар на Министерския съвет по времето на служебното правителство на Стефан Софиянски, зам.-министър е на правосъдието от екипа на Светослав Лучников. Предлагам ви, съдия Куцкова, да започнем с двете решения на Конституционния съд за Инспектората към ВСС и за самия ВСС. Конституционните съдии, гласували решенията, се мотивират, че това е защитен механизъм, за да не се допусне Народното събрание с бездействието си да закрие орган на съдебната власт. Така въпреки изтеклият мандат, Инспекторатът и ВСС остават до избор на нови. Какво означават за съдебната система тези решения на Конституционния съд?

Тези решения са малко спорни, защото има 3 особени мнения. И аз ще си позволя да цитирам един израз от едното от особените мнения, конституционните съдии, които го бяха подписали, са казали, че чрез това решение Конституционният съд поема отговорност заради безотговорността на Народното събрание. Тоест, в случая наистина е много сложно и много му е била сложна задачата на Конституционния съд, защото от една страна, ако каже след изтичане на мандата, че актовете на този орган Инспектората са нищожни, това ще създаде доста голям правен хаос. От друга страна обаче, така да санираш, един вид да заздравиш нарушението на Конституцията, тоест, продължаване на работа на орган с изтекъл мандат, също говори много зле за правовата държава и за уважението на конституционните разпоредби изцяло. Очевидно мнозинството е приело по-прагматичния подход, защото освен Инспектората, хайде да речем той не е чак толкова важен, обаче ако ВСС сега като му изтече мандатът престане да съществува, това до голяма степен ще затрудни работата на съдебната система, и то за финансовата страна, защото иначе хората ще си гледат делата и без ВСС. Така че сега в момента се получи да узакони едно нарушение Конституционният съд. И това никак не е без значение, защото то може да даде пример за много други органи, той не е единственият орган, на който му е изтекъл мандата Инспекторатът, както споменахме на ВСС не е избрана парламентарната квота, и за много други органи, които парламентът трябва да избере съответните членове, също парламентът не си свърши работата в различните му конфигурации. Тоест, правният хаос се задълбочава. В крайна сметка цялото общество ще страда от този хаос.

А какво следва от решенията за самата съдебна система?

Ако ме питате мен, като човек, който близо 40 години е бил в тази система, това че Инспекторът няма да работи, абсолютно нищо няма да й стане на съдебната система. А що се отнася до ВСС, там вече става по-сложно, защото има неща, които могат да се решат само от ВСС. Не че в изминалите 5 години не се затлачи работата по конкурсите, което затруднява съдилищата, други неща не се изпълниха, като прословутата съдебна карта. Беше приета една единна информационна система, която е част от идеята за електронно правосъдие – самата идея е блестяща, обаче системата, която беше приета, тя просто направи хората заложници на един тромав и недомислен софтуерен продукт. И въпреки всичко това е орган, без който съдебната система не може. Аз съм убедена, че 3-4-5 месеца няма да има кой знае какъв проблем с изключение на бюджетните разходи, защото ВСС е първостепенен разпределител на бюджета. Но както сме тръгнали да газим законите и Конституцията, сигурно и там може да се намери някакъв изход. Нямам идея. Тоест, не мисля, че е фатално, но смятам, че изключително лошо говори за държавата, за върховенството на правото и за отговорността на държавните органи, в случая Народното събрание, които не си изпълниха едни задължения, и по старото правило – ще отлагаме, ще отлагаме, и ще продължаваме срокове, и ще удължаваме мандати, което няма смисъл. Мандатът е нещо, което се дава за определен срок, защото хората с мандат обикновено притежават някаква власт. И идеята на правото, не само на българската Конституцията, е, че когато човек има власт, тя не трябва да бъде неограничена, защото властта разваля хората, и затова се дават мандатите. Има дълбок смисъл в мандатите, но в случая виждаме, какво става.

Съдия Куцкова, какво е вашето обяснение, защо народните представители така продължително в различни парламенти се мотаха да решат този въпрос и за ВСС, и за Инспектората?

То не е за пръв път специално за Инспектората, защото и преди години, когато главен съдебен инспектор беше Ана Караиванова, нейният мандат също продължи много над предвиденото, и тя продължи да работи, не беше виновна тя за това – пак се беше забавило от парламента. Някак си очевидно за тях тази задача не е особено важна. Има и една чисто юридическа трудност, защото в Конституцията се предвиди още 2007 година, че инспекторите се избират с мнозинство 2/3 от народните представителите, като идеята беше, аз много добре си спомням дебатите, идеята беше да няма превес на управляваща партия, да има консенсус, защото 2/3 само с консенсус могат да се постигат. Така че да се осигурят едни качествени съдебни инспектори, които да изпълняват една важна функция. Само че се стигна дотам, че се почна един пазарлък: "На нашата партия толкова, на вашата партия толкова“, и ако не могат да се разберат да си разпределят инспекторите, в крайна сметка се получава, че не може да се избере ни главен съдебен инспектор, ни редовите инспектори.

Така ли е и за ВСС?

Сега, за ВСС е още по-сложно. Всички смятат, че по аналогия цитираното конституционно решение ще се прилага и за ВСС, но ВСС си избра професионалната квота – и съдиите, и прокурорите, и следователите си избраха своите представители. Обаче парламентарната квота не е избрана, както знаем. Същевременно в сряда съдиите от Съдийската колегия са си подали молбите да бъдат възстановени на старата си работа, което си е тяхно право по закон. Тоест, те стриктно се придържат към Конституцията и казват: "Нашият мандат е изтекъл, ние не можем повече да бъдем членове. Искаме, както ни се полага по закона, да се върнем на старото си работно място“. И те като напуснат сега, ще стане много интересно дали новоизбраната квота от гилдиите на  професионалните съдии, прокурори и следователи, ще встъпят, които да заседават заедно с предходната парламентарна квота, която е с изтекъл мандат, или нещо друго, само новоизбраните ще започнат да заседават, които могат да направят кворум – те ще правят кворум, но дали ще могат решения да взимат с определено мнозинство, там вече нищо не се знае, да не говорим, където се иска по-голямо мнозинство.

Такова засичане на мандатите е без прецедент, за първи път се случва.

Не само засега, аз въобще не знам, като говоря, дали говоря умни неща, защото ако някой каже, че говоря глупости, няма да му се обидя, защото наистина е безпрецедентна ситуацията.

Бой на негри в тъмна нощ. Така ли е?

Да. Политически некоректно казано, да.

Сега, не мога да не ви попитам и за друго, съдия Куцкова. За разлика от горещите спорове в парламента след изборите за реформи в съдебната система, по време на кампанията почти не се говори за нея. Значи, тези решения на Конституционния съд, които с вас обсъждаме, тях пък никой не ги споменава. Защо?

Без да съм политолог, мисля, че в момента има много по-важни и тревожни неща не само в нашата държава, а и в Европа. Изобщо войната в Украйна, проблемите с газа, инфлацията, проблемите в икономиката. Така че на хората изобщо със сигурност не им е интересна съдебната реформа, а и самите политици, дай Боже, да съставят правителство, първите им задачи ще бъдат други, а не съдебната система. Което не означава, че този въпрос трябва да бъде забравен, защото в крайна сметка, когато в една държава нещата не вървят на добре, когато не се спазва законът, съдебната система е тази, която трябва да въведе малко ред в хаоса, което не става веднага, както с изпълнителната власт. Това става бавно, защото законите не се прилагат така, в движение. Но този въпрос не бива да се забравя. Както виждаме в програмите на партиите, доколкото попрехвърлих някои, в някои има доста подробни идеи. Лично аз не с всички съм съгласна, но оценявам труда, който са положили хората, които са писали програмите. Други пък изобщо нямат никакви идеи за съдебната система. Да не говорим, че за една партия, няма да й кажа името, за да не показвам някакво пристрастие, една партия пък въобще там, където е програмата, като кликнеш на отделните раздели на програмата, няма никакъв текст, не само за правосъдието, а изобщо. Така че и от програмите не може да се направи някакъв извод, какво ще следва.

А според вас кое е наложително да се предприеме за реформа, за промяна, вече тази реформа като дума ни дойде в повече, но за промяна в съдебната система?

Да, тя се изхаби. Аз си мисля, че не е без значение отговорността на главния прокурор. От огромно значение е и това стана видимо в последните години, когато г-н Гешев стана главен прокурор. Аз мисля, че цялото общество трябва да му е благодарно, защото благодарение на неговото лично поведение лъснаха всички проблеми на тази длъжност, облечена в толкова много власт. Това не бива да се забравя. И както разбирам, Венецианската комисия сега е у нас да види какво сме предприели и т.н., но има много други неща, които някак си хората не ги виждат. Едното от тях е, както ви казах, тази Единна информационна система, която толкова много време губи. Аз съм засичала, аз от юни съм пенсионерка, но съм засичала преди това – за една резолюция от едно изречение, която иначе се пишеше на ръка върху съответния документ и която отнема около 15 секунди, за да го вкараш всичко това в системата, това отнема 15 минути. Страшно много време се губи и това отнема от чисто юридическата, чисто съдийската работа. Същият тормоз е и над деловодителите и секретарките, разбира се. Та, за мен едно от най-важните неща е да се разтоварят малко съдилищата, да се усъвършенства програмния продукт, за да се освободи малко време за истинската работа по същество. Това хората надали ще го разберат и ще кажат "Тия пък с какво се занимават“, но никак не е без значение за хората, от които се очаква правосъдие и справедливост. Има много неща за в бъдеще да се правят, но на първо време за мен е много важна тая Единна информационна система. Има и други много важни неща. Вие споменахте за тази Конференция за хората с увреждания, защото някак си това са едни хора, за които никой не мисли. Примерно природата е била жестока към тях и когато се наложи да влязат в съд, да речем дали да бъдат поставени под запрещение, защото като навършат 18 години и не могат да се грижат за себе си, се налага някаква мярка защитна да се вземе, дали трябва да бъдат настанени на задължително лечение в болнично заведение. Тези хора нямат защита и от тая гледна точка много от колегите ми, съвсем без никой да ги кара, отделят от свободното си време, за да се опитват да прилагат някакви по-прогресивни практики. Вторият ден от конференцията ще бъде посветена на това. Т.е. има хора, неправителствената организация, наречена "Глобална инициатива за психиатрия“ и Съюзът на съдиите – ние сме партньори в този проект, това са хора, които без да има дори достатъчно законодателна помощ, започват да се опитват да правят нещо на практика. Друг голям проблем за мен лично е, казано непрофесионално, т.нар. детско правосъдие. Защото изключително важно е, когато един млад човек, който още не е пълнолетен, извърши противообществено деяние, или казано на разговорен език – престъпление, не да се търси веднага да се налага най-тежкото наказание, а с този човек да се работи, защото начинаещият престъпник ако бъде спасен, това е добре не само за него, а и за цялото общество. Ако тръгне по пътя на поправителни домове, затвори и т.н., престъпността ще се увеличава. И аз, като слушам, как всеки говори за колкото се може повече увеличаване на наказанията, обаче твърде малко се говори за предотвратяване на престъпни действия от страна на млади хора, на деца, на непълнолетни, което изисква изключително много работа и много сърце. Така че има идеи – даже ги видях в някои от предизборните програми, за специализирани съдилища за непълнолетни и се радвам, че все пак някои от партиите са го видели това. Това няма да стане за година-две, но е изключително важно. Тези проблеми за мен са много по-важни, отколкото главният прокурор.

Съдия Куцкова, ако позволите да ви задам и няколко въпроса за двудневната конференция, която ще се направи в края на седмицата. Тя е с международно участие. Темата е "Независимият съд – гарант за справедлив процес. Ролята на съда в гарантиране на достъпа до правосъдие на лица с увреждания“. Правна, професионална е терминологията в заглавието. Важно е да кажем също, че конференцията е част от заключителните действия по проекта "Еx iure ad iustatium“ – "От право към справедливост“. Важно е, какви обобщения се очаква да бъдат направени на тази конференция.

Малко по-подробно ще се опитам да кажа. Първата част е концентрирана изобщо върху независимостта на съда и ще говорят съдиите от Съда на Европейския съюз Александър Арабаджиев и съдията от Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев. Ще говори и една колежка от Полша, една съдия, която е била преследвана и наказвана за това, защото си е позволявала да спазва стриктно закона. Ние всички знаем, върху полските съдии се упражняваше изключителна политическа репресия. Те биваха наказвани, дори когато прилагат европейското право или когато отправят преюдициални запитвания. Но в същото време пък те са толкова борбени и толкова неподдаващи се на натиск – аз бях там, когато те организираха Марша на 1000-та тоги и бяха подкрепени от съдии от цяла Европа в началото на 2020 г., и с огромно уважение се отнасям към тях. Та, една от тези колеги също ще представи проблемите с посегателството върху независимостта на полските съдии. Ще се обсъждат и някои български казуси. А вторият ден вече е строго концентриран върху достъпа на хората с увреждания до правосъдие, как трябва да се отнасят към тях в съда, какви експертизи са необходими, с какво може да им се помогне. Мога да ви дам един съвсем кратък пример за разликата между нашето правосъдие и в Германия, където една група бяхме и където един германски съдия ще разкаже на колегите за немския опит. Те там са премахнали запрещенията още 1999 г., но имат изключително силно развита мрежа за подкрепа на хора с психични заболявания, с интелектуални затруднения. Там например съдията, за разлика от нас, когато има работа с такъв човек, не влиза в залата с тога да гледа от високо, както е по нашите правила. Там съдиите говорят с тези хора в малки залички, в присъствие на техни близки, психолози, съдията е облечен като обикновен човек, седи наравно с този човек, за да не го стресира допълнително. Това е най-малкото простичко нещо. Там например има строг контрол върху връзването на хората в психиатрични заведения. Там е необходимо разрешение на съдия, за да бъде човек завързан. Мисля, че хората, които имат представа от нашите психиатри, знаят, какви проблеми има в това отношение. Разбира се, богата държава с много стройна организация, но дори и някои от моите млади колеги, които бяха в Германия, успяват по места да приложат някои от нещата, които видяха, и те утре ще разкажат за тях на други колеги. Така че вторият ден ще бъде посветен основно на това.

Добре, но с вас и друг път сме говорили, съдия Куцкова, че съдебната практика на хора ентусиасти, които работят в тази област, е недостатъчна, тя следва да се регламентира. Въпросът е, какви законодателни промени са необходими? Защо не са направени досега? Или ние сме толкова нехуманни?

Всъщност има някои закони, които са приети в областта на социалните услуги, но то е въпрос и на бюджет, и на социалните служби, които не знам дали имате представа, но социалните работници работят за унизително възнаграждение, а работят изключително тежка работа. Размиват се отговорностите между общините, между болниците и т.н. Много е сложно да се създаде стройна организация. Но аз горещо подкрепям усилията на тези млади колеги, защото ако чакаме да ни приемат закон, за да тръгнем да вършим работа, ще си почакаме. По-добре, макар и с грешки, и с трудности, да се опитаме да направим нещо на практика в хуманизирането на съдебния процес по отношение на такива хора, отколкото да чакаме закони. Пък дано в един момент да имаме и закони, защото много неправителствени организации с много министерства са работили, но както казва една от активистките – "Тъкмо убедим един министър, колко е важно да се приеме такъв закон, и то вземе, че се смени правителството. Хайде следващият министър“. Това също е проблем.

Какви изводи се налагат от практиката на вашите колеги, работещи в такава област?

Изводът е, че няма невъзможни неща в подобряване на процедурите, в придаване на съдебната система на едно по-човешко отношение, а не само стриктно спазване на закона, проявяване на повече състрадание и че това обаче отнема много повече време и че този вид промяна в процедурите в правосъдието трябва да бъде подкрепена и законодателно, и организационно, ако щете и финансово. Не говоря да се плаща повече на съдиите, говоря да има повече пари за експерти, за психолози, за тълковници, защото има хора, които въобще не могат да говорят, и за да разбереш какво те мислят, са необходими специалисти. Не знам, какви ще бъдат заключенията в събота, но предполагам, че ще бъде нещо в тази насока. Ако след това ви интересува, можем пак да поговорим.

С удоволствие. Само бих искала да попитам – каква е полезността на тази конференция?

Обикновено полезността се разбира накрая. Но аз мисля, че поставянето на въпроса за хората с увреждания, психически заболявания или друг вид непълноценност в никакъв момент не бива да се забравя. И все повече трябва да се говори. Това ще е една от полезностите. А другото е да си сверим отново часовника с европейските стандарти и що е то независимост на съда и как, макар че това ни е дадено по Конституция и по европейски договори, трябва всеки ден да си го отстояваме.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост. Благодаря ви за направения анализ и предоставената информация, както и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря за това, че обръщате внимание и на нашите не толкова актуални проблеми.

 Цоня Събчева