Надежда Нейнски: Оттук нататък нямаме алиби нито на грешките си, нито на провалите си

Какво ще произлезе от формиращия се пред очите ни нов световен ред?

Гост: Надежда Нейнски – политик, дипломат и министър на външните работи в правителството на Иван Костов

Наш гост е Надежда Нейнски – политик, дипломат и министър на външните работи в правителството на Иван Костов. Добър ден, посланик Нейнски. За много години!

Добър ден. За много години и на вас! Дано годината да бъде успешна и да бъде добра!

Дай Боже! Но годината започна с първата илюстрация на новия световен ред – ареста на Мадуро и навлизането на САЩ във Венецуела. Все по-отчетливи изглеждат столиците на новите империи – Вашингтон, Москва и Пекин. Какво ще произлезе от този формиращ се пред очите ни нов световен ред?

Безспорно е, че започването на войната на Русия срещу Украйна, като вие споменахте, промени дълбоко съотношението на силите и украинският конфликт наистина е катализатор на нов световен ред. Стратегията за национална сигурност на САЩ също показа промяна в ценност на основа, различни цели и средства. И очевидно налага темата, че е нужно силно европейско лидерство, което да изработи, Европа трябва да изработи собствена визия за този променящ се ред и да бъде един от сериозните фактори в него. В крайна сметка обаче има и няколко извода, вие споменахте за арестуването на Мадуро и за изправянето му пред съда в САЩ. Но аз искам в тази връзка да подчертая, че всичко, което се случва, показва едно: че многополюсния свят, за който много говорят и Русия, и Китай, и други държави, се оказа напълно беззъб, ако мога така да го нарека. Защото е ясно, че Русия през последните години загуби много престиж. Ако вземем в последователност събитията: тя не можа да защити Армения по време на анексията на Нагорни Карабах, знаете какво се случи с Башар Асад в Сирия, виждате какво става в Иран в момента, защото протестите в Иран на опозицията са незапомнени по своя мащаб и хората са решени да сложат край на режима на Али Хаменей. Такива протести бих казала, че Иран не помни. И във всичките тези конкретни конфликти Русия става ясно, че не може да защити своите, да ги наречем бивши съюзници или настоящи съюзници. Знаете, че в началото на войната на Русия срещу Украйна, Русия се ползваше с подкрепа на част от тези държави, явна или неявна. Примерно ако коментираме специално за Иран, се отнасяха дронове от Иран, Русия имаше подкрепа и от Китай, и от други държави. Но в момента ситуацията е коренно различна, и тя се дължи именно на това, че близките съюзници на Русия разбраха, че Русия не е в състояние да ги защити. Тя самата не може да се справи в тази сложна ситуация и това наистина променя цялата световна картина. И в този смисъл, говорейки вече европейци и като хора, за които това, което се случва в света, има най-вече значение от гледна точка на влиянието върху ситуацията в Европа, ще видим, че Русия отслабва военно-икономически, Европа поема финансова и материална тежест, а САЩ печелят стратегически и насочва интереса си към други региони, като Китай и Индо-тихоокеанският регион. Т.е. в този свят вече става ясно, че самата законност не създава сигурност и че не можем да бъркаме моралната яснота с необходимостта от това да бъдат поемани стратегически ангажименти от Европа. Защото уроците от Венецуела е, че Тръмп действа там, където смята, че контролът е осъществим, че съпротивата е управляема и че алтернативи липсват. Ако Европа не иска вмешателство от САЩ, от Русия, от Китай, трябва да се съсредоточи по-малко върху протести и повече върху собствените си стратегически стъпки. Така че аз, понеже сега през последните дни стана много актуално подписването на споразумението с МЕРКОСУР, аз смятам, че една от тези стратегически стъпки, която се обмисля в продължение на 25 години, забележете, стана възможно именно в тази ситуация, защото споразумението с МЕРКОСУР, което разбира се още не е минало през Европейския парламент, но голямата крачка беше направена, като решението беше взето с квалифицирано мнозинство и с подкрепата на Италия, което преодолява съпротивата на Франция, това показва, че Европа наистина се е замислила стратегически за предприемането на стъпки, които ще й дадат много по-голяма свобода, геополитическа свобода, и ще й дадат възможност да нареди картата оттук нататък.

И къде е България в тези процеси?

България е и винаги ще бъде в Европа. За мен това, което се случи през последните години, знаете, че има много погоди за критика, за несъгласие, но има, аз гледам от геополитическа гледна точка, стратегическа за България – България наистина успя да реализира няколко много важни стъпки, сред които Шенген и влизането в еврозоната са от изключително значение. Защото в този момент стабилността в Европейския съюз, начинът, по който ще се взимат решенията – аз неслучайно почерпя как беше взето решението за споразумението с МЕРКОСУР. В Европейския съюз вече очевидно ще се наложи необходимост от много по-голяма стратегическа гъвкавост, за да може да бъде преодолявано ветото на държави, чиито тясно национален интерес в определени моменти ще се сблъсква с необходимостта от геополитическото значение за тежестта на Европа.

Любопитно е, че страната ни направи историческата крачка за влизане в еврозоната и пълна интеграция в Европейския съюз, но подкрепата за Европейския съюз у нас безпрецедентно за първи път пада под 50%. Това показват данните от изследването на Евробарометър. На какво се дължи разочарованието, посланик Нейнски?

Според мен разочарованието се дължи основно на факта, че хората не виждат как големите постижения и външно политически успехи водят до промяна на качеството им на живот. И тук не слагам единствено и само материалната страна, защото аз не съм икономист, но през последните години редица икономисти с факти показват, че стандарта на живота в България рязко се е покачило, че голямата част от хората имат възможност да живеят един нормален, близки до европейските стандарти на живот. Но същевременно усещането за законност, усещането за правилно функциониране на държавата, усещането, дори ако щете самочувствието, че страната ни функционира, не искам да използвам това клише, но в този момент не намирам друга дума, по европейски, по нормален, по законен така, както хората го разбират, това усещане за съжаление не само, че не се увеличава, а сякаш се намалява. И според мен в основата на всичко това е законността и усещането на българите, че в страната няма законност, няма справедливост, няма правилно функциониране. И всъщност това изведе и голямата част от хората на улицата. Защото аз правя паралел и с 1997 година. Много пъти се прави съпоставка между протестите тогава и протестите днес. Има една обаче съществена разлика – протестите 1997 година, извън това, че идваха след тежката Виденова зима, след липсата на перспектива, която младите хора усещаха, те обаче припознаха много ясно и категорично своите лидери. В случая протестите за да могат да успеят, трябва да припознаят лидери и трябва да имат ясна и категорична визия за това какво трябва да бъде направено в България. Защото това срещу какво си не е достатъчно, за да може един протест да успее. Това е много силна, много категорична гражданска енергия, но тази гражданска енергия, която успя да принуди правителството да подаде оставка, тепърва ще видим дали тази гражданска енергия ще съумее да излъчи лидери, които да очертаят стратегията на развитие на България оттук нататък, и то в коренно променени условия. Добрата страна за това е, че България е член на Шенген и на еврозоната, но тревожната страна за това е, че светът се променя изключително бързо и в тази геополитическа обстановка България ако не бъде адекватна, не само ще загуби много от ползите, които би могла да капитализира от тези свои геополитически постижения, но ще изпадне и дълбоко назад, отново в сивата зона на страните, които по-скоро ще следват решенията, отколкото да участват в тяхното създаване.

Какво трябва да направи България, за да има по-адекватна на световните процеси политика, вътрешна и външна?

България първо трябва да управи собствения си двор, ако мога така да го нарека. България трябва да съумее, първо, от вътрешнополитическа гледна точка, тази гражданска енергия и този протест срещу статуквото да го трансформира в положителна енергия за реални и ефективни реформи. Защото най-важното в случая е протестът да се превърне в съзидателно действие за промяна. Примерно, когато говорим за съдебната реформа, ясно е какви стъпки трябва да бъдат направени за съдебната реформа. И тук пожелателното мислене няма да ни помогне. За провеждане на реална съдебна реформа се изискват определен брой гласове, които да направят смяната на Висшия съдебен съвет възможна и оттам изборът на нов главен прокурор също възможен. Иначе да си пожелаваме да спечелваме тези гласове, че така бодряшки да ги говорим тези неща, вероятно действа на нашият електорат, но в никакъв случай не се превръща в ефективно действие. Аз призовавам наистина за ясни стратегически действия, които да бъдат взети от лидерите на опозицията.

А до какво ще доведат предсрочните парламентарни избори и какви са сценариите?

Предсрочните парламентарни избори са една възможност за промяна. По принцип изборите са законната възможност за промяна. В цивилизован и нормален свят промените се извършват през избори. Т.е. предсрочните парламентарни избори ще измерят температурата на обществото. Пак казвам, ще видим дали този протест ще се превърне в реално действие. Под реално действие разбирам да има масово гласуване, защото когато говорим за това, че има подмяна на вота и спорим сега дали да гласуваме с машини или с хартиени бюлетини, и всеки слага на масата различни аргументи, това разбира се е изключително важно, но онова, което е по-важно и от машините, и от бюлетините, това е масово гласуване. Защото когато има масово гласуване, дори да има злонамереност, независимо от тя дали е хартиена или киберзлонамереност, тя ще потъне, ще бъде удавена именно в това масово гласуване. И когато това гласуване покаже каква е волята на хората, които протестират срещу статуквото, трябва да се намери мнозинство за промяна, мнозинство, което наистина да извърши реформите, което мнозинство трябва да бъде проевропейско мнозинство, защото пак повтарям, България е част от Европейския съюз, но не само на думи, не на приказки, както казват хората, а реално, законно и ефективно. И в нашите ръце са инструментите, като Шенген и Еврозоната, които да превърнат тези европейски достижения в качества на промяна на живота на хората. И тук минаваме, защото виждате, че в момента се насажда страх, как еврото щяло и се опитва да ни оскъпи живота. Аз самата, приемно влизам в магазини, и понеже съм познато лице, те ми казват: "Вижте, животът поскъпна от еврото, - ми казва продавачката. Казвам: Той не е поскъпна от еврото, той поскъпна от такива като вас, които използват еврото, за да вдигнат цените.“ Това е истината.

Говорите, госпожо посланик, за единение на европейското мнозинство в България. Обаче, партиите, които изповядат европейски ценности и коалициите, видимо, трудно намират общия език помежду си. Видимо. Как това ще се преодолее? И няма ли да изпадне следващият парламент в същата ситуация, в каквато е и този, сегашният?

Възможно и това да стане. Аз не изключвам никакви сценарии по отношение на вътрешнополитическата ситуация в страната. Но ако това се случи, България ще влезе в една спирала на постоянни избори, които не водят до резултат. И тогава хората ще обвиняват не просто партиите и техните лидери, но и достиженията ни в момента ще бъдат провидени не като плюсове, а като минуси. Тази хронична българска носталгия по миналото отново ще излезе на дневен ред и ще мислят, че панацеята ще бъде връщането ни към лева или излизането ни от Европейския съюз, или фантазиите или молбите Европейският съюз видите ли да се разпадне. Какво ще стане, помислете като българи какво би станало ако Европейският съюз се разпадне? Вижте какво става в Русия, вижте какво става в Иран, вижте какво става в други държави, които в момента се управляват от диктатори, които подлагат на репресии собствените си народи, убиват собственото си население, водени от мегаломански амбиции и от желание да закрепят властта. Европейският проект е най-хубавото нещо, което е създадено след Втората световна война, а общият европейски пазар е нещо, към което се стремят всички, включително нашите противници. Защото това са огромни икономически възможности и влизането в общия европейски пазар дава шансове, които никой друг не би могъл икономически да има. И тук искам да отворя една скоба. Задайте си въпроса примерно защо идват толкова много китайски инвестиции в Унгария – защото Китай иска да използва Унгария за влизането на техните стоки в европейския пазар, защото Китай никога не би имал интерес към Унгария – една малка страна, ако Унгария не беше част от европейския пазар. И в момента Орбан продава собственото си право на вето в Европейския съюз. Ето това Европейският съюз не бива да допуска, защото това брокерство създава несигурност и разлюлява останалата част от конструкцията на Европейския съюз.

Какви са рисковете и какво следва да се направи, за да не се превърна България в черната овца на Европа?

Всичко зависи от нашите решения. Оттук нататък нямаме алиби нито на грешките си, нито на провалите си, защото ако в 1997 година нашето правителство правеше реформи, защото се стремеше да даде една перспектива на България да влезе в европейските структури, да може да се възползва от европейските възможности, в момента България е там, където винаги сме искали – в ядрото на Европейския съюз. И оттук нататък всичко зависи от нас. И аз си давам сметка, че за мнозина от хората това е непосилна тежест и отговорност. Най-лесно е да можеш да обвиниш някого за нещо. Най-лесно е да кажеш: ми те това не ни дадоха, не ни приеха, унижиха ни, какво ли не. Но когато ти си там, където винаги си искал, където си се стремял десетилетия наред, това е като да държиш кормилото на една мощна кола – ти можеш да стигнеш до целта за броени часове или можеш да се забиеш в първата канавка и да чакаш "Пътна помощ“ да дойде да ти оправи колата. Това са вариантите.

Благодаря ви, че бяхте наш гост и за времето, което ни отделихте.