Моника Янакиева: Увеличеният брой доброволци в последните години е белег за израстването на гражданското общество у нас"

Моника Янакиева, представител на Центъра за развитие на човешките ресурси, в интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор

 

Здравейте и добре дошли в нашия ефир!

Здравейте!

Бихте ли разказали за събитието, което ще се състои на 5 декември - Международният ден на доброволеца – какво   предвижда церемонията?

Пети декември ще бъде ден, изпълнен с различни събития. Центърът за развитие на човешките ресурси тази година се включва да подпомогне най-голямото събитие, което организираме на национално ниво. Съвместно с Министерство на младежта и спорта и съвместно с Българския спортен тотализатор ние го организираме и подпомагаме конкурса "Доброволец на годината“, който също става на 5 години. Досега колегите от Министерство на младежта и спорта го организираха, но ние мислим, че такива инициативи трябва да бъдат подкрепяни от повече институции. Затова съвместно с тях ще се включим в този хубав празник на доброволчеството и на доброволците, и се надяваме да се получи нещо страхотно и да мотивираме все повече хора да се включат в доброволчески инициативи и да бъдат част от доброволчески организации, а защо не и самостоятелно да бъдат доброволци. В днешно време смятам, че това е доста важно и добро за развитието на цялото общество.

Има ли у нас култура на доброволчеството? Разпространява ли се тази "пандемия“, в добрия смисъл на думата, сред хората? Все повече ли стават доброволците?

При всички положения искането за това да имаме повече организации и повече доброволци става все по-популярно не само сред младите хора, но и сред хората и на по-голяма възраст. Смятам, че това е тенденция и показва израстването на гражданското общество в България, което се  засилва в последните години. Но при всички положения не може да не отбележим факта, че ние в България все още нямаме регулация на тези обществени отношения. От години се опитваме заедно с колегите от Министерство на младежта и спорта, които работят много активно в тази посока, и ето, че най-накрая може да имаме Закон за доброволчеството в България. За съжаление към този момент той все още не е факт, но се надяваме в следващата една или две години ще направим реалност този закон и по този начин да регулираме обществените отношения в сектора на доброволчеството в България. Така все повече хора и организации ще бъдат привлечени от работата си в рамките на тези обществени отношения.

Ако разгледаме една хипотетична ситуация при евентуален приет хипотетичен Закон за доброволчеството, например голям пожар, как този закон и неговите регулации, членове, алинеи, биха помогнали със справянето с това бедствие и биха регулирали участието на доброволците в потушаването на пожара?

Смятам, че този закон не само ще вкара конкретни начини, по които това да се извършва по лесен и достъпен за всички участници в тези процеси път и начин, но въпросът е в това, че ние ще имаме повече възможност на организации и на хора да пожелаят да бъдат доброволци. Не само при гасене на пожари, но и при доста други активности: наводнения, почистване след тези наводнения, възможността на тези лица да имат допълнителни отпуски, възможността за някакъв данъчни облечения също би било добър старт, за да може това нещо да се реализира, да бъде по-популярно сред общността, защото в момента това не се случва. Дори този закон да даде една ясна конкретика кога е доброволческа дейност, кога е доброволческа инициатива. Вкарването на такива регулативни режими би могло да бъде и в полза на участниците в тези събития и инициативи, които са на доброволчески начала. Например ако това се брои като техен стаж или като техен плюс, който да доведе до евентуално повече превес при кандидатстване за работа или при кандидатстване в учебно заведение. Това е изключително различен набор от възможности, които този закон би могъл да предостави и които не са непознати в Европейската общност, защото те са използват и в други държави. И по този начин доста по-голяма част от гражданското общество на една държава е привлечено от това да бъде част от такъв тип инициативи.

Г-жо Янакиева, бихте ли ни описали профила на един доброволец у нас: години, семейно положение, месторабота?

Сега може би ще ви изненадам, но ако допреди няколко години, ако ми бяхте задали този въпрос, щях да обясня, че това е  най-вероятно е млад човек на възраст до около 35 години, който има добра позиция в обществото или пък напротив, това могат да бъдат хора, които имат необходимостта да правят добро за останалите от това общество. Сега обаче мога да кажа, че към днешна дата, че все повече хора в по-горната възраст, след 40-45 години, имат желание да се включат в такива дейности, имат желание да бъдат част от някакви доброволчески отряди или доброволчески инициативи. Т.е. това вече са хора с богат житейски опит, дълъг жизнен път и с реалното убеждение, че този тип инициативи и дейности подпомага общността и обогатява не само обществото, но самия човек като личност.

Споделяли ли са ви такива хора, доброволци, че всъщност помагайки на другите, те помагат на себе си?

Да, споделяли са, но допълнително искам да кажа, че наскоро бях запозната с една инициатива на възрастни хора, които вече са в пенсионна възраст. Те считат, че чрез доброволчество и чрез участие в различни инициативи, някак си се чувстват реинтегрирани в обществото. Тъй като настъпването на пенсионната възраст и внезапната загуба на всекидневния темпоритъм, ги е накарало да се отдръпнат от обществения живот. И всъщност включването на такива хора в подобни дейности и инициативи ги карат да се чувстват по-активни, да ги карат да бъдат част от общността и да се чувстват по-пълноценни.

Как ще премине самата церемония "Доброволец на годината“? Има ли отделни ресори, категории или всичко е на една обща основа?

Да, има отделни категории. Те са свързани, като най-важната и съществената всъщност е "Доброволец на годината“. Всъщност колегите от Министерството на младежта и спорта са водещи в организирането на този процес. Ще бъдат отличени 3 награди в тази категория "Доброволец на годината“. Имаме категория "Младежки център на годината“, имаме категория "Младежка доброволческа инициатива“ и "Младежка дейност“. Четири са категориите.

Вие сте представител на Центъра за развитие на човешките ресурси. Какво показва отиващата си година относно вашата дейност? Може би най-популярното ваше "оръжие“ е програмата "Еразъм“. Какъв е вашият анализ?

Точно така. След церемонията на 5 декември относно Деня на доброволеца, което е чудесна съвместна инициатива заедно с Министерството на младежта и спорта и Българския спортен тотализатор, ние ще организираме, отново с Българския спортен тотализатор, Валоризационната конференция на Центъра за развитие на човешките ресурси. Там ще отличим най-успешните проекти, които са реализирани по програмите "Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност. Това ще е събитието, на което ние ще дадем обратна връзка за това какво направихме през изминалата година, кои са проектите, които сме успели да подкрепим, доколко са те успешни. През изминалите почти 12 месеца нашият център заложи на това да развиваме много инициативи и дейности по отношение на приоритета дигитализация в сектора на образованието, в сектора на младежките дейности и спорта. Събитията ни бяха подчинени на този приоритет на Европейската комисия. Догодина ще заложим по-скоро на приоритета, който е за включване и многообразие в двете програми. Това ще бъде разяснено на събитието, което ще бъде на 11 декември. Надяваме се да сме успели да събудим малко повече процесите в обществото, благодарение на тези съпътстващи обучения и събития, които ние направихме през годината, и да активираме повече хора да се интересуват от програмите, "Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност.Но не само чрез тях, а и чрез участието в редица дейности, за да могат да повишат своята дигитална грамотност или познанията си по отношение на дигитализацията в сферата на обучението и образованието най-вече.

За да разберат нашите слушатели точно за какво става дума, бихте ли описали вашия любим проект, който Ви е най-близо до сърцето и е осъществен през тази година?

Те са много, сега като се замисля, но най-любимите ми проекти са в два аспекта. Те са свързани с ранно детско развитие, т.е. проекти, които се реализират от детски градини за деца в детските градини. Другите ми любими проекти са тези, които са свързани с обучението за възрастни. Т.е. тук ние опитваме да отговаряме на изискванията на стратегията за учене през целия живот, защото работата с тези две групи е доста интересна, по-трудно се работи с тях, не са толкова популярни тези проекти. И когато има организации, които имат интерес да развиват теми, особено свързани с дигитализацията в тези възрастови групи, се получават доста интересни ситуации, има доста интересна обратна връзка от страна на участниците. И смятам, че това са проекти, които дават доста положителен аспект върху реализирането на програмите като цяло.

Шанс ли са тези проекти за работниците от региони, които са със затихващи функции? Сега се сещам за "Марица Изток“ и как в недалечно бъдеще много хора ще останат без работа там.

Искрено се надявам това да не се случи в този негативен сценарий, който описваме, но да, "Еразъм+“ и особено проектите, които са в сектора образование за възрастни, дават именно тази възможност за допълнителна квалификация и преквалификация на хора над определената възраст  за студенти и ученици. Това става чрез участие в различни курсове, семинари, обучения, включително и в чужбина, даже преди всичко в чужбина, където те могат да придобият и доста ценен опит на това как се случва работата в определени сектори в други държави членки на Европейския съюз, и не само, в държави, в които се реализира програмата "Еразъм+“. Това е един доста интересен механизъм, от който могат да се възползват реално български участници, които искат да се преквалифицират, като могат да потърсят информация и чрез нас, и чрез различните портали, които "Еразъм+“ поддържа на одобрени проекти, да потърсят организации, които имат спечелени проекти в сектора образование за възрастни и да участват в такъв тип обмен на хора и обучаващи се в чужбина. Като обменът може да бъде с продължителност до един месец.

Сблъсквате ли се с недоверие от страна възрастните работници, които си казват: "Сега, в края на кариерата си, закъде тепърва да се преобучавам и образовам?“

О, недоверие срещаме не само от възрастните, ако трябва да сме откровени. Някак си нещо, което на мен лично ми прави впечатление е, че в България, за разлика от други държави в Европейския съюз, с годините доста по-малко ни се иска да учим и да се образоваме, което не е тенденция само свързана с програмата "Еразъм“, а като цяло. Ние свикваме с една рутина и понякога не оценяваме това, че в един момент новата реалност, която ни залива с дигиталните технологии, с въвеждането на все повече програми, свързани с изкуствен интелект и базирани на технологии на основата на изкуствен интелект, ще замести доста голяма част от професиите, които ние познаваме до този момент. Ако мога да обобщя професиите на бъдещето, за които ние много говорихме през годината, те са свързани с т.нар. "меки“ умения -  работа в екип, работа с крайни срокове, диалогичност и повече възможности за адаптиране в тази среда. Не е без значение хората да пожелаят да се преквалифицират, независимо дали говорим за хора в региона на ТЕЦ "Марица изток“ или за като цяло хора, които смятат, че техните професии след определен период от време ще бъдат застрашени от навлизащите дигитални технологии във всички сфери на нашия живот.

Какви са вашите коледни пожелания към слушателите и читателите на "Фокус“?

Първо, пожелавам много здраве за всички и много успехи! Най-искреното ми пожелание е: не пропускайте възможностите, които ви се предоставят! Те са налични, те са около вас и всяка една такава възможност, каквито са тези от програма "Еразъм“ и по Европейския корпус за солидарност, може наистина да преобърне вашия живот.

Бойко СЕРАФИМОВ