Михаил Миков, бивш председател на Народното Събрание, лидер на БСП и министър на вътрешните работи, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Защо криминалните теми изместиха политическите? Наш гост е Михаил Миков – бивш председател на Народното събрание, лидер на Българската социалистическа партия (БСП) и министър на вътрешните работи. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“, г-н Миков.

Здравейте. И на слушателите на Аудиокаста на "Фокус“ хубав ден!

Винаги е имало престъпност, но напоследък прави впечатление, че новините са изпълнени с всякакви зверства. Увеличава ли се престъпността или се преекспонират случаите?

Обикновено изследването на криминогенната обстановка и престъпността се прави за един относително по-дълъг период, даже годината е малко – три години, пет години, за да се види и ефекта на законодателството, да се види ефикасността на службите, които противодействат на престъпността, и в крайна сметка да се даде реална оценка на криминогенната обстановка. Наистина днес наблюдаваме силно преекспониране на тежки случаи на посегателства срещу личността, имам предвид убийства, каквито убийства винаги е имало, само че в момента те са първа, втора, трета новина, която затваря някак си медийното пространство за големите въпроси, които стоят пред България, пред обществото, пред гражданите.

Защо криминалните теми изместиха политическите?

Защото дискусията за Конституцията например, която би трябвало да върви, знаете, че има внесен конституционен проект, очевидно не е много приятна за разговор с оглед промените, които се предлагат. Сега би трябвало в обществото да има много силна дискусия по всички въпроси, предложени като промени в Конституцията, за да се чуе мнението на гражданите. Или пък големият въпрос за бюджета за 2024 година. Мина бюджета за 2023 година, сега би трябвало да е времето, в което се обсъжда бюджета за догодина: какво се случва с брутния вътрешен продукт (БВП), какво се случва с приходите в бюджета, как се разпределят средствата с оглед политическите приоритети на това правителство, респективно мнозинство. Например, когато отиват едни много по-големи средства за въоръжаване, от кои други сектори ще се отреже? В Бюджет’23 видяхме, че пострадаха културата и образованието. Дали това ще продължи като тенденция и какви перспективи очертава пред страната, най-вече пред нейните граждани, които са данъкоплатците – това е важното.

Къде е причината на подмяната: политиците ли се страхуват, колегите журналисти ли не смеят да настъпят, гражданите ли не се интересуват?

Очевидно и трите. Не усещам в политическото пространство дискусия да речем по голямата тема за Конституцията. Нещата се изчерпиха като че ли около националния празник – въпрос, чието място никак не е в Конституцията, и големите въпроси, които са заложени в конституционния проект, като този например може ли едно лице да бъде гражданин на друга държава и в същото време да бъде народен представител или министър в българско правителство, допустимо ли е, как това се отразява на националната сигурност, и доколкото е атестат за зрял национален суверенитет – тази дискусия отсъства. Или другите въпроси, свързани с поредната реформа в областта на структурите на съдебната власт, която очертава много по-голяма политическа зависимост на прокуратурата, индиректна политическа зависимост. Или какъв ще бъде крайният ефект от това, или отнемането на правомощия от президента, имам предвид темата "Служебен кабинет“ и предоставянето на едно мнозинство, което е изгубило политическо доверие. Ето ви поне три неща без да съм изчерпателен от голямата тема "Конституция“. Политиците не водят тази дискусия, медиите също не задават дневния ред, а се пускат по най-скандалното, най-дразнещото обществената сетивност: тежките криминални убийства, чието и разследване на ранен етап се обсъжда дълго и подробно – ето, последния случай на убийството в София, представяха се детайлите, като в крайна сметка с това не се постигна някакъв особен ефект нито по отношение на залавянето на извършителите, нито по отношение на доказването на престъплението. Защото когато едно разследване се води в медиите, то тогава защитата може достатъчно овреме да предприеме действия в рамките на съдебния процес, за да развие защитната си теза, да осигури доказателства за защитната теза. Но това пък е интересно, любопитно за най-широк кръг граждани.

Г-н Миков, а наложителни ли бяха промените в Конституцията и защо се предприеха?

Смятам, че категорично не са необходими. Като се тръгне от това, което споменах, за промяна на националния празник и записването му в Конституцията, мине се през по-малко коментираната тема за възможността чужди граждани да бъдат народни представители и министри – една традиция, установена още от Търновската конституция, когато се е създала самостоятелната българска държава. Така че това не беше необходимо. Но мнозинството трябваше да осигури някаква гордо звучаща легитимация за своето съществуване, говоря за мнозинството ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната“-"Демократична България“, и разбира се ДПС като участник в това конституционно мнозинство. Легитимирането на това множество, респективно функционирането на излъченото от него правителство налагаше някаква такава по-абстрактна тема, свързана с промените в Конституцията. Иначе що се отнася до промените там, свързани с т.нар. "реформа“ на органите на съдебната власт, ясно се вижда, че чрез формирането на Прокурорската колегия Народното събрание, респективно политическото мнозинство от Народното събрание иска да си осигури индиректна зависимост, индиректно да зависи от него обвинението, прокуратурата. Но там има още един проблем: премахване правото на прокуратурата да упражнява, някога го наричахме "общ надзор за законност“. Тук става въпрос за стотици и хиляди актове на местните администрации, които в момента когато се  установи, че противоречат със законите, се намесва прокуратурата. Тезата за премахването на това като отживелица от времето на социализма, като ненужен товар за прокуратурата и прочие, ще усили беззаконието особено във функционирането на по-ниските нива на държавната власт, включително и на местната такава. Ето затова смятам, че има достатъчно аргументи за да приемем, че тези промени не бяха необходими, нещо повече, те са и вредни.

А защо се тръгна към правомощията на президента, и то в две направления: за служебното правителство и съответно за указите за назначаването на трите големи от съдебната система?

Отнемането на правомощия по този начин и чрез тези промени в конституционния проект е свързано с желанието за повече власт, повече власт от управляващото мнозинство, включително и тогава, когато тази власт е изгубила тотално доверие, и то и правителството вече е подало оставка, мнозинството се е разпаднало, тогава целта е да запазят контрол при провеждането на избори. Това е едничката цел при тези конституционни промени: контрол при провеждането на избори, като да не се дава възможност на една еднакво отдалечена институция, олицетворяваща единството на нацията – много често това се бърка: "олицетворяваща единството на нацията“ с "президента е длъжен да реализира единството на нацията“. Не, президентът олицетворява, Конституция в това отношение е доста ясна. Но с новата промяна се цели да се осигури в този преходен период за провеждане на избори пак влияние на отиващата си политическа сила и на политическата сила, която е изгубила доверие в парламента, върху изборния процес. Това ще осигури служебното правителство по формулата, зададена в конституционния проект.

А защо проектът за промените предвижда да отпадне правото на президента да назначава с указ председателите на върховните съдилища, след като са избрани от Висшия съдебен съвет (ВСС)? Защо това трябва да отпадне? Изглежда поне отстрани една формалност – толкова ли пречи?

То изглежда формалност, в същото времето то е допълнителна легитимност за ръководителите на отделните звена в органите на съдебната власт. Разбирането за независимостта на съдебната власт не бива в крайна сметка да се абсолютизира. Знаете, че бюджетът на съдебната власт се гласува в парламента, има редица въпроси, по които освен разделение на властите, трябва да има и взаимодействия между тях. Всъщност така стои въпросът и между изпълнителната и парламентарната власт. Същото се отнася и за органите на съдебната власт – те не живеят под някакъв стъклен похлупак и под мотото "Независимост“ се изключва всякакво взаимодействие с другите власти. А иначе функцията на президента да назначава след избор – знаете, че тази компетентност е обвързана, той не може повече от един път да откаже, ако втори път се прегласува, ако щете и символично, неговият указ е и знаково прехвърляне на авторитет на тези ръководители на съответните звена в структурата на съдебната власт. Смятам за абсолютно ненужно изключването на това право на президента.

Как според вас изглежда тази промяна, свързана с ВСС – той да се раздели на два отделни съвета: съдебен и прокурорски? Ние вече досега в историята имахме такова разделяне, после го обединявахме, сега пак ще го разделяме. Защо?

Не, конституционният законодател не беше предвидил разделяне, той беше предвидил ВСС като единен орган, където да може и обществеността чрез свои представители излъчени от парламента, не избрани вътре в органите на съдебната власт, да има някакво наблюдение, някакво влияние върху и кадровите, и другите големи въпроси, свързани с функционирането на иначе независимата власт, без да се накърнява нейната независимост. Знаете, че през 2015 година БСП имаше много ясна позиция: че разделянето на две колегии няма да допринесе за нищо. Същите хора тогава, същото мнозинство, същите  ако щете и персонално, ни увещаваха, че това е панацея. Резултатите се видяха. Сега те предлагат на обществото още от същото. Едва ли лечение с още от същото може да реши тежките проблеми, които иначе съществуват във функционирането на съдебната власт. Тогава беше разделен ВСС на колегии: прокурорска и съдебна, виждаме до какво доведе това, а сега този процес още повече се задълбочава, като особеното сега е, че Прокурорската колегия става политически зависима от мнозинството в парламента. Не е случайно, че по-голямата част от нейните членове се избират от Народното събрание. Ясно е, че това осигурява индиректен контрол на политическата над парламентарната власт върху решенията на Прокурорския съвет.

Вие сте юрист: защо Прокурорският съвет попада под доминацията на парламента, а Съдебният – не?

Аз съм юрист и не мога да отговоря на тоя въпрос. Този отговор би трябвало да го дадат тези, които са подписали проекта. Имам някакви съмнения, които ще споделя, че се страхуват директно прокуратурата да се кадрува и да бъде функция на изпълнителната или на парламентарната власт, както е в много развитие демокрации. Знаете в САЩ например, министърът на правосъдието е и главен прокурор. Има и други системи, при които главният прокурор се избира от парламента. Очевидно има страх от поемане на отговорност при такава формула. И затова хем остава прокуратурата в съдебната власт, хем така индиректно чрез формиране на квотата с мнозинство, избрано от парламента, се осигурява въздействие без пряка отговорност. И пак ще се казва: "Ами те там са решили в прокурорската квота“.

А главният прокурор става административен ръководител, намалява се мандатът му от седем години на пет, но в първоначалния окончателен вариант се предвиждаше той да има два мандата, при което се получи така, че вместо да намалят мандатите на главния прокурор те ги увеличиха. В последствие един от инициаторите на този проект "Правосъдие за всеки“  заплаши с протести и съответно негласно бе прието решението мандатът на главния прокурор да бъде пет години. Това с какво ще промени ситуацията – главен прокурор административен ръководител с пет години мандат?

Вижте, това са детайли без особено значение. Това показва само една изключителна обърканост във внесения проект и в тези, които са неговите основни подкрепящи, неговите адепти. Пет, седем, три, ако искат всяка година да го сменят, важното е, че отпада надзора за законност на прокуратурата като функция не на главния прокурор, а на прокуратурата на всеки прокурор. Това е важно. Важното е, че квотата в Прокурорския съвет става политическа чрез мнозинството, избирано от Народното събрание. А дали ще си играем 3-5-7, 3-5-8 или 1-2-3 като продължителност, това за мене няма особено значение.

Защо трябваше да се получи това разбалансирване в Конституцията, и то в края на парламентарния сезон? На бърза ръка бяха внесени в последния ден тези промени в деловодството.

За да минат по-тихо, да няма обществена дискусия, да няма обществено обсъждане, публично обсъждане - това са, това са въпросите.

Това каква оценка дава за работата на този парламент?

Нека хората да оценяват, аз ще се въздържа. Казах си аргументите, не е въпросът за парламента, трябва да има и отговорност и на политическите групи, на лидерите на тези групи. Такава оценка ще дадат гражданите: първата оценка ще дойде през есента на местните избори. 

Г-н Миков, а защо се получи така, че парламентът иззе функциите на изпълнителната власт? Всички решения се  взимат там, дори тези, които би трябвало да се поемат от изпълнителната власт, правителството остана в затишие, не бих искала да кажа се маргинализира, но остана съвсем в затишие, на заден план.

Защото формулата на тази конструкция, че тя уж ще е не много политическа, реалните вземащи решения се намират в парламента, те не са министри, не са в изпълнителната власт, и очевидно изпълнителната власт по-скоро е някакъв своего рода параван за решенията, които се взимат от тесен политически кръг в парламента, но не бих казал парламента.

Споменахте за местните избори, какви са вашите прогнози за тях?

О, нямам прогнози. Фрагментацията на политическия живот прави всякаква прогноза нереалистична. Може би големите политически сили ще имат по-добри резултати от другите. Тепърва ще видим реакцията на гражданите. Големият въпрос е: ще има ли активност или отчаянието, отдръпването от участие в политическия живот ще се отрази и на местните избори, което ще направя и местната власт недостатъчно представителна, ползваща се с доверие на гражданите.

Според вас ще има ли активност?

Нямам представа, нека да видим.

Искам още един въпрос обаче да ви задам. Той е свързан с Българската социалистическа партия: с какво си обяснявате нейната недостатъчно вече ясна представителност? От избори на избори тя намалява процентите.

Много пъти съм коментирал тоя въпрос, едва ли може да се отговори на един въпрос и един отговор. Много са причините: политически, организационни, политическа обърканост, война със себе си, битка с вътрешнопартийни врагове, с външнопартийни, липса на коалиционно усещане, но най-важното е: липса на политически и идеологически жалони в работата на партията.

Много ви благодаря.

Цоня Събчева