Магдалена Милтенова, председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

 

Ще протестират ли превозвачите? Въпросът е към председателя на Конфедерацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова. Още преди няколко месеца, през май вие прогнозирахте, че ще тръгнем пеша. На път ли сме да го направим?

За съжаление, с цените на горивата към настоящия момент, имайки предвид основно метана – знаете, че основно автобусите в градските направления, околоселищните, край градовете са основно с автобуси на метаново гориво. В момента ситуацията е изключително тежка там, защото метанът вече е на цена около 6,50-6,80 за килограм – изключително непосилна за всички нас да можем да покрием разходите си за горива. Така че наистина в момента сме изправени пред едно много сериозно предизвикателство. Знаете, че още не сме се възстановили от кризата с пандемията и за съжаление, в последния месец цената на горивото от 3,20-3,50 достигна вече 6,50 лева. Само за сравнение ще кажа, че 2019 г. и преди пандемията метанът беше на цена 1,20 лева за килограм, градският билет беше 1 лев. В момента градският билет е 1,50 лева, цената на метана е 6,50 лева. Смятам, че всеки разумен български гражданин може да прецени, колко тежка е ситуацията, в която се намираме в момента, и колко ни е трудно да продължим да работим.

Какво решение виждате?

Това, което всъщност виждаме като решение, е продължаването на разговорите и преговорите с правителството за подпомагане на сектора, защото знаете, че големите градове като София, Бургас, Варна, Плевен мисля даже, че имат автобуси на метан, Перник е изцяло с автобуси на метан, Благоевград – изцяло с автобуси на метан, в Самоков колеги имат автобуси, Смолян – също, и в много други градове в страната основно ползват метанови автобуси. Така че ако не се предприемат спешни мерки за решаването на този проблем, неминуемо ще стигнем и отново до протестни действия, защото ние нямаме друг избор, по който да покажем всъщност проблема, който съществува. И той съществува и за обществото, не само за превозвачите, защото вариантите са два: или драстично увеличение на цената на билета, или преустановяване на превозите, което и в двата случая ще вреди изключително много на всички нас.

Вие предприехте ли вече разговор с Транспорното министерство на служебния кабинет?

Да, ние имахме работна среща с министър Алексиев. Всъщност разговорите в момента все още продължават. Към днешна дата, разбира се, подготвяме отново официално писмо и до него, и до премиера г-н Донев, защото наистина ситуацията с всеки изминал ден се влошава. Знаете, че е създаден кризисен щаб, който да решава проблемите с цените на горивата, но за съжаление, към днешна дата нямаме нищо положително. По-скоро много тревожни са новините, защото миналата седмица метанът беше 5,50 лв, сега, от три дни или четири вече е 6,50. Така че ако с по 1 лев на седмица ще се увеличава горивото, ние наистина сме изправени пред невъзможността да работим.

И нищо ли не ви предложиха от този Съвет за горивата?

Вижте, абсолютно нищо към настоящия момент не е предложено. Това, което в момента обаче правим – знаете, че преди приключването на предишното Народно събрание се взе решение с актуализацията на бюджета да се отделят допълнителни 20 милиона за междуселищните автобусни линии и още 16,5 милиона за градските и високопланинските. Тези средства донякъде в момента – и това е причината, поради която ние все още задържаме цените на билетите и задържаме всякакви по-нататъшни действия, защото очакваме в момента с постановление на Министерския съвет следващата седмица тези средства да бъдат разпределени към общините, за да могат всъщност общините да подпомогнат превозвачите. Проблемът обаче е, че тези средства са изчислявани при цена на горивото 3,20 лева, в момента цената вече е двойна – 6,50 лева. Така че аз се опасявам, че тези средства ще стигнат в рамките на един или два месеца да покрият загубите на превозвачите и не повече от това. Така че проблемът продължава да стои на дневен ред и ако към днешна дата ние все още не сме на протести, е именно защото очакваме наистина подкрепата от страна на държавата и очакваме наистина спешни мерки, които да бъдат предприети. Пак казвам, големите градове в страната – знаете, че те кандидатстват и по Оперативна програма "Региони в растеж“ или в "развитие“, не съм сигурна как точно се наричаше програмата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в предния програмен период, но те получиха подпомагане и разбира се, обновиха автобусния си парк с автобуси изцяло на метан, много малко с електрически автобуси. Те са, мисля, в четири-пет града, в които по програмата за околната среда и водите бяха предоставени средства. Но това по никакъв начин не решава проблема. Напротив, проблемът е много голям, защото ние нямаме в момента ресурс, с който да подновим отново парка си от метан на дизел, да се върнем обратно в изходна позиция. И всъщност, ако държавата наистина не се намеси, защото виждате какво се случва на международно ниво – навсякъде държавите членки подпомагат своите превозвачи, за съжаление България е една от малкото страни, която не подпомага бизнеса, не подпомага хората, които извършват тази дейност, и това за нас е много голям проблем, който проблем, разбира се, се превръща в проблем на обществото, защото и в момента продължават превозвачи да отказват автобусни линии, които са изцяло нерентабилни. Няма как и няма кой да ги поеме да ги обслужва, когато няма съответното заплащане, защото няма как ние да работим, теглейки кредити, защото няма как и да се връщат тези кредити. Въобще, ситуацията е изключително тежка. И пак казвам, решението с увеличението на цената на билета няма как да повлияе положително. То ще повлияе изключително негативно върху хората, които използват тази услуга, и по никакъв начин няма да подкрепи превозвачите, защото на фона на цена 6,50 лева за гориво, ако ние направим билета 2 или 2,50 лева, това по никакъв начин няма да може да компенсира загубите, които ние търпим всеки ден.

Дори и при 2,50 лева за билет, които пък ще бъдат непосилни за пътуващите?

Точно така. Проблемът е именно в това, че тук трябва държавата да намери баланса между пазарната цена, между социалната услуга, между възможностите на българското население и между възможностите на превозвачите. Защото аз пак казвам, при цена на метана от 1,20 лева цената на билета беше 1 лев, съответно сами можете да прецените при цена от 6,50 лева колко трябва да бъде билетът, за да бъде той на пазарна стойност. Т.е. при пазарна стойност билетът трябва да бъде може би около 5-5,50 лева, който никой български гражданин не може да си позволи като цена, която да заплати. Да, да кажем в големите градове в Европа цената на градския билет е 2,50 евро, но ние не сме в позиция, в която можем да дадем такава цена на потребителите на услугата и те да я ползват. Това е абсолютно невъзможно и тук е мястото на държавата, която трябва да реши, този вид транспорт дали ще продължи да съществува, защото всеки един от нас ще си намери работа в крайна сметка, но няма да се намери кой да превозва българските граждани, което е много сериозен проблем.

Г-жо Милтенова, в този разговор на няколко пъти обърнахте внимание, че държавата трябва да предприеме спешни мерки. Какво да включват тези мерки?

Държавата трябва да намери механизъм или да се намали цената на горивото, или да се компенсира тази цена – така, както се компенсира цената на тока. Знаете, че цената на тока в кризата с тока беше намерен механизъм, за да могат предприятията да продължат да извършват своята дейност. По същата логика и по същия начин би следвало да се намери механизъм, по който да се компенсират превозвачите, които използват основно гориво на метан, въпреки че и с дизела ситуацията не е по-благоприятна, но с метана наистина положението е много критично. Така че държавата лично аз смятам и това е мнението и на колегите в Конфедерацията – че държавата трябва да намери механизъм, по който да подпомогне бизнеса така, че да не се стига до поредния инфлационен процес и българските граждани да заплащат една непосилна цена за транспортната услуга, която така или иначе няма да бъде достатъчна, за да оцелеят тези транспортни фирми. Т.е. ако ние сме сигурни и можем да кажем, че цената на билета стане 2 или 2,50 лева и ние ще можем да си покрием разходите, това е един да кажем поет от наша страна риск, който неминуемо ще доведе до отлив на пътници, от една страна, а от друга страна, това нещо няма как да компенсира тази огромна дупка в цената на горивото. Този огромен скок, който се получи от 1,20 на 6,50 лева, сами разбирате, че няма механизъм, по който ние посредством продажбата на билетче да компенсираме тази висока разлика.

Цоня Събчева