Любомир Ганев, президент на Българска федерация по волейбол, в специално интервю за "Фокус" по случай историческия успех на волейболистите ни на Мондиал 2025 във Филипините. 

Г-н Ганев, честито за уникалното представяне на националния отбор на България по волейбол за мъже на Мондиала във Филипините!

- Благодаря ви! Мисля, че постигнахме огромен успех, който все още нито ние, нито момчетата го осъзнаваме, но наистина направиха нещо страхотно. Радвам се, че успяхме да запалим толкова фенове в България да излязат по улиците, по площадите, да ги зарадваме и да ги накараме да се чувстват горди българи.

В България всички се вълнуват от успехите на тима, подобно на САЩ`94. Във Филипините какво е чувството? Видяхме много местни жители с български знамена, които дори знаеха фразата "Българи юнаци!“.

- Аз мисля, че десетки хиляди филипинци станаха фенове на българския отбор. Само да ви кажа, че артикулите с България свършиха още първите дни и се налагаше почти всяка нощ да печатат материали, да шият знамена, защото наистина интересът към българите беше голям. Мисля, че се усещаше и от подкрепата в залата. Голяма част от филипинските фенове подкрепяха нашия отбор през всичките му мачове, не само накрая, на финала, но и преди това още. Мога да кажа, че смело представихме България и хората вече знаят къде се намира България, какво прави България и т.н.

Днес в сутрешния блок беше колегата журналист и спортен коментатор Георги Петков, който каза, че успехът на националите сега е дори по-голям от четвъртото място на футболистите през 1994 г. Вие на какво мнение сте и кое поставяте по-високо?

- Аз изживях това лято на 1994 г., защото заедно с футбола, и волейболът – тогава за пръв път играехме в Световна лига на нациите и ние станахме четвърти. Така че тогава преживяхме този успех веднъж като футбол и веднъж като волейбол. Но пак повтарям, за нас е най-важно, че ние показахме, че когато всички мислим като един, защото този отбор, който е съставен от състезателите, от треньорския щаб и от нас и като ръководители на федерацията, и като работещи във федерацията, имаме една цел, гледаме в една посока и правим всичко, всеки каквото трябва да направи, за да постигнем тези резултати. Така че точно това мисля, че вдъхновява българите да излизат, и съм радостен и горд, че точно този отбор и ние успяхме да ги накараме да излязат отново по улиците и площадите и да се чувстват горди, че сме българи, и с това, което правим.

Какво очаквахте на този Мондиал от най-младия тим на форума, защото е ясно, че никой не очакваше този грандиозен успех?

- Вижте, ние си бяхме поставили една дългосрочна цел, която естествено, все още Е на преден план – това е класирането на този отбор за Олимпиадата в Лос Анджелис 2028 г. Класирането минаваше през няколко стъпки – изкачване в ранкинга, лека-полека минаване в по-горни позиции, като целта беше от следващата година, когато започнат вече да се раздават квотите за Олимпиадата, ние да бъдем максимално близки и да имаме шанс да се класираме. Естествено, този отбор показа, че още с първата си година, играейки заедно, защото те за първи път играят така… Ние работим вече втора година, но миналата година Алекс Николов беше контузен, не можа да присъства, Мартин Атанасов също беше контузен, не беше част от отбора, но този отбор, така тренирайки и играейки заедно за първа година, загатна още по време на Волейболната лига на нациите – знаете, там не ни стигна буквално, и то не последните мачове, които бяха срещу Куба или срещу Иран, а не ни стигна мачовете в България, защото ако в България не беше нелепата контузия на Мони Николов, може би още в България щяхме да се класираме за финалната осмица, този отбор загатна какъв е неговият потенциал и продължиха да работят много концентрирани, месец и половина преди Световното първенство. Страхотна подготовка направиха момчетата горе в Самоков и те си вярваха, те знаеха, че могат да побеждават, тренираха така, че да побеждават, и излизаха и побеждаваха.

Какво промени в тима Бленджини, за да стигнем до този колосален успех?

- Бленджини беше привлечен с една единствена цел – първо, да промени манталитета на тези състезатели, които като подрастващи печелеха отличия от всяко първенство, в което участваха през предходните години, и от европейски, и от световни първенства. Те всяка година се връщаха с медал – къде сребърен, къде бронзов, но всяка година се връщаха с медали. Целта беше да вземем треньор, който първо да им промени манталитета, да им каже "Хей, вие тези успехи, които сте ги постигали като подрастващи, сега вече може да ги постигате и при мъжете“, да ги накара да работят така, че те да му вярват сляпо в това, което прави. Съответно пък ние като федерация трябваше да подсигурим максимално най-добрите условия, за да могат тези момчета да се чувстват, че са там, че им е тежко, но пък да знаят, че имат най-добрите условия за подготовка. И тогава фактически цялото това нещо започна да става факт. Така че Бленджини промени точно това – той промени техния манталитет, начина им да се борят за абсолютно всяка топка, да не ги интересува нищо друго, да не се интересуват за следващия гейм, да не се интересуват за следващия мач, да не се интересуват за следващото състезание. Те имат едно нещо да правят – това е да се борят за всяка топка. Именно това успя той да ги научи. Ние като федерация се постарахме да ги съхраним и медийно, от големия интерес, който имаше към тях, за да могат те да бъдат концентрирани, защото те се готвеха за това състезание буквално четири години – досега световните първенства бяха на четири години, сега вече са на всеки две, но преди това предното първенство беше четири години по-рано – така, че да покажат максимума от своите възможности. Радвам се, че успяха да го направят. Естествено, знаете, във волейбола трябва да имаш и късмет, трябва да има и добро стечение на обстоятелствата, трябва да играеш добре в най-важните моменти, които трябва да ги играеш, и важното е, че тези момчета показаха всичко. Един много измъчен първи гейм срещу Германия, който завърши 40:38, след това – страхотна игра срещу Словения в първите два гейма, допускане на израняване, спечелване в тайбрека. Обратното пък – силна игра на американците в първите два гейма, след това пък ние спечелихме следващите три. Така че всичко това го показахме и наистина тези момчета заслужено стигнаха до тук. Буквално, свалям им шапка! И не само аз. Аз се чувствам много горд с този отбор, както аз, така и всички колеги от федерацията, а мисля, че и всички българи в момента.

Абсолютно! Догодина има и Европейско първенство, на което сме съдомакини с Финландия, Румъния и Италия. Ще се качим ли на върха тогава в този спорт за пръв път в мъжкото направление? Това мнение изрази след вчерашния финал и Симоне Джанели – разпределителят на Италия, че догодина България ще бъде на върха.

- Ами вижте, следващата година първите пет квоти се разпределят от континенталните първенства. Първенците от всеки един континент се класират автоматично за Олимпиадата. Ние сме взели това домакинство да дадем още една допълнителна подкрепа на нашите момчета, защото знаете, че вкъщи и стените помагат. Но естествено, че ние ще играем. Аз даже им казах на момчетата, като загубиха последния мач, шегувайки се: чакайте, бе, вие искате още първата година да станете световни шампиони! Ами догодина как ще ви мотивирам да играете, ако сте световни шампиони сега? Така че сега вече всички имаме цел – целта е още едно стъпало по-нагоре. Трябва да се трудим повече, ние като федерация трябва да правим повече, щабът трябва да бъде още повече съсредоточен в това как да затвърди този манталитет на победители, как да направи тактическата подготовка по-добра, как да направи изпълнението на техническите елементи да става по-добро. Така че всички имаме работа да вършим. Хубаво е, че целта ни е една и тя е класиране на Олимпиадата. И това минава за момчетата много по-лесно, както се казва, защото те трябва да мислят буквално всяка топка да отиграват и да се борят за всяка топка. При нас е малко по-сложно, защото трябва да правим по-дългосрочни предвиждания, но пак повтарям, ние сме се събрали, ние сме един отбор. Момчетата, състезателите, треньорският щаб и федерацията сме един отбор и вървим заедно напред. Всеки знае какво трябва да прави и всеки го прави. И затова резултатите рано или късно идват.

Да разбирам ли, че турнирите, към които най-много ще насочим внимание в следващите години, ще бъдат Европейското догодина, на което се дава една квота на шампиона, и по-догодина Световното първенство?

- Световното първенство, точно така. То дава три квоти. Това са първите възможности, с които можем да се класираме. Знаете, че континенталните първенци и от Световното първенство първите три отбора, които още не са се класирали. Така че там може примерно да станеш шести или седми и пак да се класираш, защото ако приемем примерно, че един отбор се е класирал от Европейското първенство и е преди теб, един отбор се е класирал от Първенството на Азия и е преди теб в Световното, другият се е класирал в Първенството на Америка и е преди теб, другият от Южна Америка, и той е преди теб, и ти може да си станал шести или седми, но понеже предните четири отбора са се класирали, следващите три са класират на Олимпиада, които са на това Световно първенство. Така че ние ще се борим, пак повтарям, за всяка топка, за всеки гейм, за всеки мач, защото само така израстваме. Трябва да продължим да напредваме в ранкинга. Знаете, започнахме от 21-а позиция това лято, сега сме на 9-то място в ранкинга. Трябва не само да го запазим, но ако може, с още едно-две места да мръднем напред, защото последните три квоти са от ранкинга 2028 г. от редовната фаза на VNL (Волейболната лига на нациите). Така че ние имаме три възможности, които трябва да използваме пълноценно – догодина да направим един хубав VNL, ако може, да натрупаме още малко точки в ранкинга или да задържим поне тези, които сме натрупали досега, да направим едно хубаво Европейско първенство. Фактът, че сме домакини, ни дава малко допълнително възможност и самочувствие, че можем да направим нещо повече. И след това да си отидем подготвени за това Световно първенство, което е в Полша, да се постараем да дадем всичко от себе си там, само и само да бъдем сред първите отбори, които ще получат квота за класиране на Олимпиадата.

Получихте ли похвали от чужди специалисти за представянето на българския отбор?

- От много, не само от специалисти – от абсолютно всички, които бяха от административния борд на FIVB (Световната федерация по волейбол), включително от президента, от вицепрезидентите. Всички викат: "Любо, имате страхотен отбор! Продължавайте да работите така!“. А пък когато им показах кадрите от България, никой не можеше да повярва – повярвайте ми. Даже когато играехме с Португалия – португалецът вика "Любо, моля ти се, искам да се класирате на финала! Поне аз в Португалия ще кажа: ето, загубихме от финалиста, нищо лошо не е станало!“. Така че всички бяха буквално очаровани от това какво означава волейболът за България, как се приема волейболът в България, какъв отбор имаме – млад. И най-важното е, че Кико Бленджини успя да направи от тези момчета буквално войници. Каже им "Скачай!“ – скачат, "Лягай!“ – лягат, "Падай“ – падат. И никой от тях не се оплаква. Наистина беше много тежко, защото знам през какво преминаха, но нито един от тях не каза "Гък“. Всеки си вършеше работата като пчеличка. И се радвам, че пък ние, естествено, им подсигурихме най-добрите условия, да се чувстват комфортно. И се радвам, че тези резултати дойдоха малко по-рано, отколкото го бяхме предвидили и го очаквахме, но поне сега им казвам: момчета, сега вече знаете какво трябва да направим. Сега бяхме втори, за следващото световно вече знаете какво трябва да се прави. Имате целта пред вас, пред нас, пред всички ние заедно да работим и да я постигнем.

Г-н Ганев, ако имате още нещо какво да кажете? Ако нямате, ние ви пожелаваме догодина тимът да стигне до златото, а на игрите в Лос Анджелис България да е сред фаворитите за титлата.

- Благодаря ви много! Надявам се все така да сме радостни, сплотени и да подкрепяме тези момчета, защото те наистина го заслужават. Аз искам и пред вас да благодаря още един път на всички фенове, на тези, които бяха по улиците и площадите в България, на тези, които бяха пред телевизионните екрани, на тези, които тук, в Манила, поддържаха отбора, на всички наши партньори, които ни подпомагат, на всички фирми, които застанаха до нас, на държавата в лицето на Министерството на спорта и на другите институции, които ни помагат, защото наистина ние имаме нужда от помощ. Тези високи цели, които си поставяме, няма как да ги постигнем, ако нямаме допълнителна помощ. Така че благодаря ви още веднъж! Помагайте ни, а ние ще се постараем да ви радваме и да ви караме да се чувствате горди.

Благодарим ви и ние!