Любчо Георгиевски, бивш министър-председател на Република Македония, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

Клубът на гражданското сдружение "Цар Борис“ III  в Охрид за втори път в рамките на седмица станна  обект на нападение – при последният към него бе изпразнен цял пълнител. Срещу клуба "Ванче Михайлов“ в Битоля имаше подобни вандалски актове – беше опожарена входната му врата. Въпросът е, защо стигмата срещу българите в Северна Македония изби в тероризъм? Наш гост е Любчо Георгиевски бивш министър-председател на Република Македония. Добър вечер, господин премиер.

Добър вечер. Поздрав на всички ваши слушатели!

Докога властите в Скопие ще се крият зад безлични формулировки като "вандалски акт“, господин Георгиевски? Защо се стигна до такива изстъпления?

Гледайте, аз първо го осъждам този екстремизъм, който се случва с клубовете на българите в Македония – и "Ванче Михайлов“, и сега "Цар Борис“. Мога да кажа, че съм застъпник за приятелството между България и Македония вече трийсет години, критикувам екстремизма и във двете страни. Наистина и от двете страни има голям брой екстремистични действия, които се подхранват  взаимно. До такава степен се разгарят в даден момент, че не знаем, кой пръв е започнал. Жалко е за тези, които и от двете страни искат да бъдат приятели. Смятам, че и в българското общество има много и политици, и интелектуалци, които искат езикът на омразата и от двете страни да се намали и да започнем да общуваме нормално. Ако искате да ви коментирам конкретния случай, без съмнение от една страна няма оправдание за случилото се – със запалването на клуба "Ванчо Михайлов“ и сега с прострелването на клуба "Цар Борис“. Искам да кажа, че и от българска страна трябва да има малко повече тактичност към начина, по който се отнасят към Македония и спрямо някои процеси в страната – да не е едностранно. За жалост, надявахме се, че след Френския договор отношенията ни ще тръгнат в добра посока, но очевидно екстремистките действия и от едната, и от другата страна не го позволяват това.

Говорите за двустранни екстремни поведения и в Македония,  и тук в България, бихте ли били малко по-конкретен господин премиер?

Да. Гледайте, аз съм си позволявал тук в македонските медии да критикувам местната политика, затова ще ми позволите в българска медия да критикувам българската политика. Имам чувството, че в България на някои хора просто Македония им стана професия. Стана им бизнес и главна тема на комуникация. В България вече всеки втори е експерт за Македония. Но погледнато от друга страна има много малко разбиране за Македония. Да ви кажа моето виждане за инициативите за основаването на клубовете "Цар Борис“ и "Цар Фердинанд“ в Македония, там има няколко момента: първо – следя реакциите и в  българското общество и мога да ви кажа и исторически и актуално. Исторически и цар Фердинанд и цар Борис са били плод на жестока критика не само на македонската политическа емиграция и на македонските политически структури от старо време, където и левицата, и десницата не са имали много добри мисли нито за единия, нито за другия. Да не говорим, че в самото българско общество имат противници, колкото искате. Ако проследим дискусията по отношение на цар Борис още след Втората световна война и в самото българско общество няма много изяснени моменти. Следя много български анализи и искам да кажа, че имате много голяма българска левица, която критикува действията на цар Борис. Значи въпроси, които не са все още добре изяснени в България, някой иска да ги привнесе в Македония, без да е необходимо.  Ако погледнете, не можете да го обедините Гоце Делчев с цар Фердинанд затова, че Гоце Делчев е бил тесен социалист и републиканец по някакъв начин, а пък още по-малко – цар Борис с Ванчо Михайлов, защото много добре знаем, че цар Борис през 1934 година е забранил ВМРО на Ванчо Михайлов в България и много негови последователи са затворени в затворите на България, а той едвам си е спасил главата. Не могат да се смесват някои неща. Когато става дума за тези български клубове, България трябва да си изясни, дали иска да има в Македония български клубове или иска да има български клубове като "Цар Фердинанд“ и "Цар Борис“ и други такива имена, които са точно така именувани и се знае, че ще предизвикат точно такава реакция в Македония. А това ще даде допълнителна храна на всички неприятели на българо-македонското приятелство. Значи, трябва повече тактичност. Ще припомня, че в Македония, преди да ескалират етническите въпроси, в петнайсет града имаше клубове на македоно-българско приятелство, които не предизвикваха никаква реакция. Има един клуб на македонските българи, който вече петнайсет-седемнайсет години функционира в Македония и той също не предизвиква никаква реакция. Има две партии с ясната позиция за приятелство с България и те също не са подложени на жестока критика. Значи, има нюанси за които някои български структури трябва да внимават, ако искат да има добра атмосфера. Ако искат да дават храна на онези, които само чакат да получат такава храна от страна на България, за да нападат българо-македонското приятелство.

Кого визирате господин премиер? Кои са тези български кръгове и структури, които, ако съм ви разбрала добре, подхвърлят такива провокативни имена, които дразнят в Северна Македония като имена на клубове, за да засилят напрежението между двете държави?

Точно за тези двата клубове нямам информация. Но има партии, които са влезли в парламента с 8-9% и казват Македония е Българска, Македония и България трябва да се обединят, македонците са българи… Такава риторика предизвиква подобна реакция и мога лично да кажа, че тя е оправдана. Едно е в една интелектуална дискусия да се търси истината, регулиране на някои исторически въпроси, които да кажем са фалшифицирани в Македония, а друга работа е институциите да настъпват с агресивен тон, с патернализъм, дързост и е логично това да предизвиква реакция в Македония, а след това и в България… Кръгът се върти и завихря спиралата на злото расте, расте, расте… А  силите, които се стремят да смекчат тонът и от едната и от другата страна се определят като предатели. Трябва дефинитивно да се постави точка. Много пъти съм го казвал в България, но ми се струва, че не е достатъчно разбрано. Можем да подпишем всякакви договори, историческата комисия може да направи всякакви договори, на документи – на хартия можем да напишем всичко, но проблемът е в емоцията на хората. Основният проблем е в емоцията на хората. Как се чувстват хората. Знам случаи – след цялата такава риторика и напрежение и от едната, и от другата страна след голямата дума за ветото, има хора, които се плашат да пътуват от Македония за България, ама и българи се страхуват да дойдат в Македония. Всичко това е заради очакванията да не ги набият. Тази емоция не може да се направи от никакъв документ. Трябва много да се внимава за речника и от двете страни, защото е сериозно и се възпламеняват взаимно. Чух за инцидента вчера, че дори е имало стрелба.

Осем патрона са изстреляни – цял пълнител.   

Не можем да кажем, че го е направил някой луд. Това е направен от млад човек, който е инспириран от цялата тази дискусия по медиите. Атентаторите и тези, които стрелят в целия свят са именно на това ниво – подведени от обществената дискусия и породената от нея омраза, искат да "оправят“ някои неща. Тази омраза слезе на ниво хора и ги кара да реагират. А ако погледнем след Ковида, колко са намелили хората, които отиват в Банско или на Черно море. Това е резултат от тази емоция, породена от обществената дискусия. Много ме тревожи емоцията между гражданите на двете държави, за която смятам, че в този момент е доведена до критична ниво. И от двете страни трябва да се търси смекчаване на тона.  

Абсолютно сте прав господин премиер, но защо се получава така, че българите са стигматизирани в Македония?

Вижте, преди три дни имах интервюта в Македония и точно за това говорих – за стигматизацията на българите и отправих критика към македонската политика. Първо започнахме от приказката за "освобождаването на Скопие“. Проблемът е в това, че македонското общество е най-консервативното общество по въпроса за декомунизацията  - имам предвид политиката и в бивша Югославия, и в България. Македония е може би единствената държава в цяла Европа, където се държи на комунизма и някои приказки не са само заради България, а заради нашата тежка подвижност на обществените процеси. В тази насока виждате, все още коментираме за комунисти, фашисти и трябва това да се разбере – декомунизацията в Македония върви най-бавно от всички други държави. Въпросът е, дали тази декомунизация трябва да се направи със сила или със процес. Моята идея е и аз залагам на това – да се направи чрез процес. Иначе ако погледнете в Македония, Тито все още е "свещена крава“, югославските партизани са "свещена крава“, македонските партизани са "свещена крава“. В Македония нещата не се променят с декрет. Тук нещата се променят в процеса на интелектуалната дискусия. Това е решението на проблема. В тази насока, за стигматизацията на българите говоря трийсет години и има много такива хора и процеси. Затова казвам: насила със сблъсък и обществена преса не би могло да се получи. Нужен е процес. И пак ще се върна – клуб с име "Цар Фердинанд“ и "Цар Борис“ не помага по никакъв начин на българите в Македония. Това трябва да го разбере някой в българското общество, който има повечко пари, за да финансира повече клубове в Македония. Трябва да се внимава да не са говори нещо, което не е аргумент за двустранните структури в Македония, камо ли за провокации, които са храна за неприятелите на българо-македонските добри отношения.

Много Ви благодаря за откровеността господин премиер! За отделеното време и затова, че се съгласихте на това интервю, рядко давате интервюта за България. Благодаря, че го направихте за Фокус!

Искам повече в Македония да ги споделям моите мисли, защото смятам, че тук те трябва да са по-ясни.

Цоня Събчева