Лидия Йорданова, собственик и управител на агенция "Екзакта Рисърч Груп“ в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

"Екзакта Рисърч Груп“ проведе национално проучване, като интервюира лице в лице 1 050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната от 30 януари до 4 февруари. Изследването е осъществено със собствени средства в рамките на изследователската й програма. Целта е да бъдат регистрирани обществените нагласи месец преди официалния старт на предизборната кампания. С какво обществено одобрение тръгват политиците на избори? Следват анализът на социолога Лидия Йорданова – собственик и управител на агенция "Екзакта Рисърч Груп“, която е и наш гост.

Всъщност, искам да поставя акцента върху това, че изследването си постави за цел да обобщи резултатите от работата на 48-ото Народно събрание и визията, която създадоха законотворците и лидерите на политическите формации в парламента. Това беше основната цел. Неслучайно то се проведе доста бързо, и то в последната работна седмица на парламента, след като се бяха случили няколко значими събития. От една страна в съботния и неделния ден ръководствата на ДСБ и на "Да, България“ дадоха картбланш на своите лидери да преговарят за коалиция с "Продължаваме промяната“, от друга страна Борис Бонев обяви създаването на своя формация, която първоначално в  регионален, а в перспектива и в национален план да бъде значима. Имаше много сериозни събития в Македония, които ескалираха напрежение и размяна на реплики. Нереализираният парламентарен законодателен план, останалите извън обсега на възможностите на депутатите важни  закони също форсираха обществените настроения и нагласи. Ето защо аз чета нашите данни по-скоро като отзвук от последната финална седмица на работата на българския 48-и парламент.

Г-жо Йорданова, предлагам да започнем с получената обществена оценка за работата на институциите. Каква е тя?

Бих казала, че виждаме рядко срещано в социологическите ни практики досега ниско одобрение към работата на държавните институции, нисък престиж. Достатъчно е да спомена факта, че над 84% от пълнолетните българи в края на този 48-и парламент не одобряват неговата работа, не одобряват постигнатите от него резултати. Това естествено рефлектира и върху рейтинга на политиците ни. Няма защо да се сърдят и да проблематизират достоверността на данните, които показват, че спада одобрението към тяхната работа. Повтарям, в нашия случай те са оценявани като законотворци и законодатели, а не толкова като лидери на старта на кампанията. Безспорно е важно да се знае, как стартира кампанията, какви са възможностите на отделните партии, но не това беше в центъра на вниманието на нашето изследване. Неслучайно ние не сме коментирали под никаква форма рейтинги на политически лица, които не са лидери на представени в парламента партии.

А какви социални процеси улавяте в оценката на партиите и техните лидери, след като към институциите тя е изключително ниска?

Бих искала да кажа, че няма лидер на партия представена в парламента, който да не се оказва подвластен на тенденцията на ерозията на доверие към тези политици. Няма такъв. Няма някой, който да качва доверие. Най-малки загуби търпят Бойко Борисов и Стефан Янев по различни причини. Определено не смятам да влизам в детайли. Но бих казала, че не може да се твърди, че само едни политици губят доверие. Работата на парламента не беше на ниво, казват хората, законодателната активност не беше във вярната посока, и това рефлектира върху техните оценки за политиците. Като се има предвид скептичността към качествата на нашите политици, не бива да ни учудва факта, че не малко българи в момента искат да има нови партии, вярват още и немалко българи, нека да кажа и точната цифра – 60% от тези хора, които ние интервюирахме в това изследване, казват, че България има нужда от нови и различни от досегашните партии. Това вече е пряка проекция от недоволството от случващото се в парламента. Да, твърдят го хората, които не са елита на нацията – ниско образовани, бедни, хора, които искат да получат нещо и много неща не им достигат, жители на малки градове, но те имат високи очаквания към нови политически сили, и това прави възможно възникването на нови партии. И разбира се, да прибавим генното инженерство и клонирането на опори за големите партии, защото немалко партии имат точно подобна роля.

Какви са електоралните нагласи?

Електоралните нагласи са отражение на всичко това, за което говорихме досега. Нека започна с партията, която се позиционира първа като електорална тежест, това е ГЕРБ. Да, разбира се, искам да потвърдя, че резултатът на ГЕРБ е такъв не от вчера, не от 4 февруари, а от много време, от повече от година. Няма никаква изненада в този резултат на ГЕРБ. "Екзакта“ е давала многократно близък резултат плюс/минус 2 десети от процента. Смятам, че това е среден резултат на ГЕРБ, който се поддържа в една постоянна форма. ГЕРБ влиза в тази кампания, макар и по-рано, със самочувствие и с очакване да се представи добре. Това е очевидно. Очевидно е също така, че в ГЕРБ настъпват известни положителни промени. Преди всичко електоратът на ГЕРБ беше в доста сериозен ступор веднага след излизането на ГЕРБ от властта, имаше известни кризисни характеристики на профила на ГЕРБ, като одобрение предимно от хората на възраст над 50 години. Сега ГЕРБ си връща равномерния, ако мога да кажа, тип мажоритарен профил на подкрепа сред всички политически формации, сред всички политически прослойки, сред всички възрастови и социални групи. Що се отнася до "Продължаваме промяната“, известното свиване, което наблюдаваме в това изследване, е плод на негативно отношение към поведението на лидерите на тази формация. То е следствие от поведението на формацията в парламента. Много мои колеги коментират, че изборите на 2 април ще се решат от оценките на хората за това, кой носи най-голяма вина за несъстоялите се редовни правителства, за това, че ни управляват служебни кабинети, и законодателно имат едни много кратки мандати. Направих подобен анализ предишния месец, в края на декември, сега бих казала само, че едно от нещата, които се случват, е, че все повече хора смятат, че вината на ГЕРБ за това е малко по-малко от тази на "Продължаваме промяната“, това личи и намира проекция и в резултата, който получаваме за "Продължаваме промяната“ в настоящия момент. Някой би казал: защо "Екзакта“ на 4 февруари не задава в електоралния си въпрос питане за коалицията "Продължаваме промяната“-"Демократична България“? Ще отговоря веднага защо. Първо, защото въпросът е открит и ние представяме пред вас, пред медиите, пред обществото отговорите на хората. Хората не отговарят в категорията "Коалиция“, те посочват конкретно "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. И второ, подобна коалиция предстои да се формализира, да се легализира, и тогава всеки социолог от началото на кампанията, когато се регистрират коалициите, е длъжен да мери единствено коалиции, а не съставните им партии. Това е задължение на всеки социолог. Що се отнася до близките резултати на ДПС и БСП, всъщност има процент разлика. БСП традиционно в нашите изследвания получава един по-висок резултат отколкото в ситуация на избори. Многократно съобщавах пред медиите, че 1/3 от избирателите на БСП винаги заявяват през последната година, че машинното гласуване ги затруднява. На това се даваше гласност, но не получи отзвук. Нещо повече, беше разгледано като едва ли не прогерберска философия и агитация. Не, факт е, че на БСП и на ДПС избирателите декларираха в изследванията на "Екзакта“, че имат проблем. Вероятно сега и едните, и другите в по-голяма степен ще реализират своя вот. Съвсем отделен е въпросът, колко хора ще гласуват, колко хора ще имат желание изобщо да отидат до урните, защото перспективата да се развърже политическият възел в България на тези предстоящи избори на 2 април не е много категорична. На мен ми се струва, и ако трябва да давам политически прогнози, че по-скоро развоят да настъпи в късната есен. Ние знаем защо и какво се очаква. И така, резултатът на "Възраждане“ показва, че тази формация би могла да запази и съвсем леко да повиши резултата си от изборите през октомври 2022 година, но като че ли е прогнозируем пикът, до който може да достигне. А показателно за "Демократична България“ е, че в последните 6-7 месеца държи твърда позиция с резултат, който говори за втвърдяване на електората на тази партия, и създава очаквания за по-добро представяне в реална изборна ситуация. Що се отнася до "Български възход“, техният електорат е много разколебан, и ако трябва да дам пред вашата аудитория прогноза, дали те биха попаднали в парламента на база тези данни, аз бих казала по-скоро не. Данните за "Има такъв народ“ категорично са под линията на попадане в парламента, но като се има предвид, че амбициите на тази формация, съчетани със запазване на традиционния им електорат сред младите хора дават някакви шансове. Предпочитам също да не се ангажирам с прогноза. Засега имаме въз основа на тази данни 6-партиен парламент и две формации, които могат да повишат своите резултати. В извън изборна и извън кампанийна ситуация социолозите са длъжни да съобщават резултатите си до 1%, и това е единствената причина, поради която "Екзакта“ включва в ранглистата на електоралните нагласи партиите ВМРО и НДСВ, които получават по-малко над 1%. За НДСВ това е добър старт, още повече, че немалко българи очакват тази партия да се бори да попадне в парламента. Но предстои, разбира се, кампанията да решава много от въпросите, свързани с попадане в парламента на всички партии под 4-те процента. Така или иначе, мога да твърдя, че тази електорална картина е сравнително неустойчива и единственото, което може да се предвиди, е изключително сериозна конфронтационна полюсна кампания, в която залогът за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ ще бъде много висок и в която тонът на добрите обноски ще бъде нарушаван многократно. Можем да очакваме много скандали, много разкрития. Но всички политици трябва да са напълно наясно, че изследванията на социолозите, в които те не вярват винаги, са категорични: хората биват отблъсквани от подобно агресивно налагане на политическата воля и политическата реклама. Рекламата на политиците у нас са техните дела в парламента. Това е рекламата.

След като огласихте вашите изследвания получихте обвинения, че от ГЕРБ са ви платили, за да им дадете такъв висок резултат – с 10% преднина пред останалите. Имате ли договор с ГЕРБ за социологическо обслужване? Изобщо имате ли договор с партии за такова нещо?

По принцип за изследвания са нужни пари, нали така? Тези дни навършвам 40 години трудов стаж в професията си като социолог, и многократно ръководеният от мен НЦИОМ дълги години, а сега и "Екзакта“, са били обвинявани в някакви пристрастия от политици, които губят почва под краката си, не са в състояние да надхвърлят егото си и да приемат свиване на своето влияние. Това е моят отговор. Що се отнася до това как "Екзакта“ прави регулярни омнибуси – това са изследвания, които се състоят от няколко части, и се провеждат през определен интервал, в тях ние избягваме да търсим финансова подкрепа от политически партии, което може лесно да се докаже, ако се изиска справка за договорите на "Екзакта“ с политическите партии.

Т.е. това ваше изследване не е платено от ГЕРБ, така ли?

Това наше изследване не е платено от ГЕРБ. Без никакви преувеличения мога да кажа, че в последните 5-6 или 7 години нямаме договор с политическа партия ГЕРБ за национално изследване. И това може лесно да се провери в счетоводството на ГЕРБ.

Г-жо Йорданова, ако сблъсъкът в кампанията е между двете коалиции ГЕРБ-СДС и "Демократична България“ с "Продължаваме промяната“, няма ли той да е за сметка на останалите партии?

При всички случаи сблъсъкът включва агресивен стремеж на двете формации да привлекат периферия. Доколко ще успеят, е отделен въпрос. По-твърдото ядро дава предимство на ГЕРБ, на тази коалиция. Доказаната възможност на "Продължаваме промяната“, а и на "Демократична България“ в последната финална права на кампанията да изненадват и да повишават чувствително резултата си не ги оставя също така без шансове, напротив, дава им шансове. Ето защо битката е изключително интересна и е трудно да се каже: умението да се приобщава периферия или твърдото ядро ще се окаже победител на финала на тази битка.

Което до някаква степен би оправдало и поведението на партиите в 48-ия парламент?

Безспорно партиите в 48-ия парламент не намериха допирни точки, не намериха общ език, не намериха достатъчно значими теми и задачи на обществото, за които да работят, и това разочарова извънредно много избирателите. Фактът, че 88% от българите в това настоящо изследване казват, че въпреки достъпността или леснотата, с която се дава чрез хартиена бюлетина като възможност за гласуване освен машинното гласуване, те смятат, че няма да се повиши делът на българите, които ще гласуват, дори може да намалее. Това е прогнозата на общественото мнение по въпроса: колко българи ще гласуват. Ако това се окаже вярно, вашият въпрос става изключително резонен: от къде ще черпят сили двете големи коалиции, за да се преборят една с друга? Напълно възможно е тогава да има някакво ронене на по-малките формации.

А как би изглеждало политическото уравнение на едно редовно правителство в 49-ия парламент, с цялата условност, че такова може да се случи, но по-вероятно е да не се случи?

Вижте, очевидно се борят две тенденции. Едната тенденция е определени формации да станат обществено приемливи, а другата тенденция е тенденцията, която има претенции да бъде единствена възможна алтернатива и да промени коренно манталитета на управлението у нас през последното десетилетие. Ето защото всяка от тенденции ще иска да направи конфигурация, такъв кабинет, чиято конфигурация да защитава водещата й теза за алтернатива или за по-добро управление, както се случва с партиите около ГЕРБ, които казват: "Сега нещата са по-зле, нали всички чуха“?

Ако "Има такъв народ“ се яви в коалиция, има ли шанс да прескочи 4-процентната бариера?

Зависи кой ще му е коалиционният партньор. Ако коалиционният партньор на "Има такъв народ“ е голяма партия, която задължително влиза в парламента, те просто ще бъдат нещо като допълващ партньор или патерица, има всякакви неприятни квалификации, които вървят в публичното пространство за подобно партньорство. Но така или иначе бих казала, че "Има такъв народ“, повтарям, има електорат сред младите хора, който не е за подценяване, не е изчезнал. Да не говорим, че "Има такъв народ“ натиска друг тип копчета, неполитически, към душата на своите избиратели – концерти, турнета. Така или иначе Слави Трифонов в никакъв случай не е по-мразен от лидерите на повечето големи партии с изключение на Борисов и Стефан Янев. С другите партии ако го сравняваме, той има с лидерите им съизмерим рейтинг.

Затова исках да ви попитам за харизмата на Слави Трифонов – тя увехнала ли е, както твърдят ваши колеги и други анализатори, или има нов шанс и би могла да прелее авторитет към партията си?

О, не, голям нов шанс няма. Категорична съм. Но бих казала, че тъй като харизмата му, тази част от нея, която остана, е неполитическа, тя има шансове да съществува в такъв размер на симпатии, какъвто е в момента. Докосването му до политиката отне част от харизмата му на хъш, на човек, който се бори срещу несправедливостите, има своя позиция и стои извън политиката. А тази позиция като че ли му беше по-изгодна. В опитите си обаче да търсят партньори, за да се налагат и да правят едно управление някои партии като че ли злоупотребиха с харизмата на Слави Трифонов.

А що се отнася до харизмата на царя – ще може ли да им прелее електорална сила на НДСВ?

Вижте, въпросът е, доколко той пряко ще се ангажира. Сам по себе си, ние изследваме от време навреме отношението към него, той не е възприеман от хората в момента като активен политик. Така че всичко зависи от неговото желание да даде рамо или да не дава рамо на този политически проект в неговото възстановяване и възобновяване.

Само 3% от запитаните във вашето проучване са заявили, че не подкрепят никого. Това много ли е, малко ли е?

Достатъчно е, за да се смята, че пак ще има значителен дял. Вижте, когато хората отговарят на нашия въпрос за кого ще гласуват, в това има известна престижна стойност да кажат за някого. Разбирате ли? Неслучайно и в предишните избори 3-4% ни казаха, че ще гласуват "Не подкрепям никого“, а те се оказаха повечко. Така че този отговор е непрестижен, когато социолозите питат, и става престижен, когато останеш насаме със себе си в стаята за гласуване. Това е вид протестна реакция. Единият вид протестна реакция е нежеланието да се гласува и неотиването до урните, вторият вид протестна реакция е "Гласувам срещу всички ви“, и това е позиция, която също заслужава уважение.

Кой ще спечели и кой ще загуби след тези избори за 49-ия парламент?

Който и да спечели, ще му е трудно да направи кабинет по причини, които описах. Едни от политическите партньори не са с достатъчно изчистен имидж, други не изглеждат достатъчно прогнозируеми, което е огромен недъг на политиката, недостатък по-точно в политиката. Ето защо аз не виждам категорично разплитане на възела в нашата политическа реалност на тези избори и препращам за втори път в нашия разговор решението към по-късен есенен етап.

Ако млад човек ви попита за кого да гласува, какво бихте му отговорили?

Зависи какъв е опитът му в политиката. Бих му казала да прочете платформите на всички, да се срещне с тях по улиците, да види кой какво би направил за него, да отиде и да попита директно щабовете на партиите: "Аз искам да гласувам, но не съм избрал за кого. Какво ми предлагате вие?“, и който отговор му хареса, да гласува за него. Коя съм аз, че да препоръчвам? Бих се радвала, ако този млад човек гласува, тъй като продължава дефицитът на желание за гласуване да е най-голям сред възрастовата група 18-30 годишните, това показват нашите данни.

Разочарована ли е България от своята политика? Търси ли нова политическа формула, не просто нови партии, а промяна на своята политическа конфигурация, на своето управление?

България е разочарована. Фактът, че 88% заявяват, че няма да се гласува масово, по-скоро ще се гласува в много малка степен, активността ще е ниска, фактът, че 60% искат нова партия – всичко това са симптоми на отчаяност, на обезверяване. Но българинът не показва към настоящия момент извън кампанията, че той е в състояние да дава предложение и идеи. Ето защо аз твърдя, че изследването е предварително, и всеки уважаващ себе си политик трябва да направи изводите от него, а не да търси вината у социолозите за една или друга цифра. Използвам възможността на нашия разговор да кажа, че "Екзакта“ отчита трудността на политиците да се справят с реалността на общественото мнение, и по тази причина ще се включи в кампанията в самия край, когато ще обявим нашата прогноза за резултати на предстоящите избори. Дотогава ние отказваме да съобщаваме данни от изследванията си, защото те биват интерпретирани в нездрава политическа среда, в която социологията се оказва оръжие за борба срещу политическия опонент.

Цоня Събчева