Кузман Илиев, финансов анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

С гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход“ парламентът прие на първо четене внесения от правителството Удължителен закон за бюджета. С него държавата започва 2023 година без приет редовен бюджет, но с разпоредби, които осигуряват финансирането на действащите политики и достигнатите нива на доходите. Едновременно с това беше удължено действието на бюджетите на общественото осигуряване и на Здравната каса. Обсъждането продължи над 5 часа в присъствието на премиера Гълъб Донев. Групите на "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ и "Възраждане“ гласуваха "Въздържал се“ с аргумента, че е необходим истински закон за бюджета. Защо дискусията по удължаването на текущия държавен бюджет през следващите месеци догодина придоби обичайния политически вместо необходимия финансов характер? Наш гост е анализаторът Кузман Илиев. Г-н Илиев, основно спорът трябваше да изглежда принципен – дали служебният кабинет е длъжен да внесе проектобюджет, около който политическите сили да търсят обединение или той няма право на това, доколкото не може да задава нови политики и цели. Но политическите тези буквално замазаха икономическите и финансовите. Защо?

Защото това е безкрайно политизиран процес. Приемането на бюджета всъщност дори и в случая, става видно, е израз на политиките, които партиите вътре в парламента би следвало да изразяват. И когато те говорят, че президентът и служебният кабинет трябва да приемат бюджета им, който по презумпция трябва в парламентарна република да е именно функция на парламентарно мнозинство, за мен възниква въпросът: те искат ли да са президентска република или не искат? Ако не искат, да го кажат ясно. 34-та година безпартийният режим на 19-майците да настъпва, Радев да започне да управлява и да си правят бюджета. Ако искат наистина да бъдат политически субекти, които носят някаква отговорност, при положение, че са абсолютно съгласни за допускането на българомразците от Македония да ни бият, плащат самолети за 2 милиарда и кусур, съгласни са да дадем оръжие, тоест, имат абсолютно ценности, еднакви възгледи повечето партии, защо не направят един нормален кабинет, да си направят мнозинство в парламента и да си приемат бюджет какъвто искат. Иначе ще хвърлят горещия картоф постоянно към Радев и ще го обвиняват него, за да си  оправдаят заплатите.

Всъщност, къде рисковете са повече: ако беше внесен бюджет за следващата година или като се продължи сега съществуващият?

Огромните рискове са за това, какво ще се сучи оттук насетне политически у нас, тъй като този бюджет ние го виждаме, той има рамка, той е ясен – това е бюджетът от миналата година. Мен ако ме питате, трябваше от по-миналата, трябваше да се върнем назад. И оттук насетне трябва да разберем едно – държавата с парите ни трябва да постига по-висока ефикасност, тоест, с по-малко левчета да постига по-големи резултати, по-прозрачно, по така да се каже отговорно за времето. Живеем във време наистина на много тежки исторически кризи – енергийна, военна, мигрантска, инфлационна, каквато се сетите. В средствата, които не са никак малко между другото, този миналогодишният беше рекорден бюджет в историята на България, можеха и могат да влязат българските политици в тези обувки, да станат много по-ефикасни. Ние и сега виждаме, че капиталовата програма от 8.3 милиарда е изпълнена едва с 20-на процента, очаква се да видим буфер. Дето се вика до онзи ден беше на излишък бюджета. Пари има, харчат се много неефективно и неефикасно. И тази надпревара в момента, която се случва, изключително гротескна, за съжаление за наша сметка, между ПП и БСП за това, видите ли, кой е по- по най-голям разхитител, е абсолютно безотговорна. Наистина абсолютно безотговорна. В крайна сметка, ако те изповядат тази вяра на огромното задлъжняване, тъй като ако дори само приложим това, което те надробиха, трябва да е 11 милиарда дългът, дефицитът, и той се натрупва, и по 15 милиарда всяка година в следващите няколко, ако толкова го изповядват, да се събират, да се хващат за ръце, да правят кабинет и да водят България към дълговата пропаст, но ясно, а не да го прехвърлят това. Слушах депутатите от трибуната, как с изключително вредна демагогия обясняваха, че ако пенсията не би се увеличила, виновен е тоя, ако парното не можете да си го платите, виновен е другия – не, господа, виновни за това нещо ще сте вие, които направихте наистина изключително големи грешки. И тези грешка са в енергийната политика – първи бяхте на амбразурата без дългосрочни договори, България наистина в момента черпи много скъп газ от Чирен, абсолютно никаква къса визия за ПАВЕЦ "Чаира“, невероятна батерия, вие говорите за батерии от Плана за възстановяване, а в същото време не можете да поправите една батерия, брутално важна за българската енергийна система, взимате дълг във време, в което трябваше да се вземе една година по-рано, сега 1 милиард отгоре задлъжняваме бързо. Това са безотговорни неща, над които сте имали контрол. Сега изведнъж се появявате вие като големите моралисти и блюстители на, видите ли, финансовото и икономическото здраве на българина чрез дълг, да се купува време и после да вдигаме данъците. Абсолютно некоректно е това.

Необходими ли са по-големи буфери за бюджета или според вас той си има достатъчно?

Вижте, ето сега примерно днес много е любопитно това нещо, което се случи с Конституционния съд. Какво се оказа? Че парламентът, не знам кое поредно нарушение на Конституцията му е на Кирил Петков това, е трябвало да се разплати с определени икономически субекти, за които от предишното правителство твърдят, че имало съмнения за корупция. Защо като бяхте на власт не ги доказахте, ако е имало наистина корупция в "Хемус“, а де факто осветлихте Борисов, той излезе в момента по-чист от момина сълза, но магистрали няма. България де факто изолира своите най-важни региони, наистина региони умират, Северозападът умира буквално, а там е пътят на Европа към България. Там всичките изкопи, които са направени в момента, времето, и дъждът, и зимата ще ги покрият отгоре обратно, тоест, ще ни върне в първи клас, отлагаме магистралата за след 20 години, оказва се обаче, че и Конституционният съд каза, че не е трябвало да го направите, и вие не доказвате, че е имало някаква схема. Нали това беше основната идея – да се покаже, ако има нещо нередно? Имахте властта, имахте МВР, сега няма просто магистрала. Сега взима се дълг, но няма магистрала. Дават се  парите за заплати, за пенсиите, за такива неща мислите да ги давате, не за свързаност, не за инфраструктура. Къде е икономическата логика? Къде запушихте дупките? Нищо от това. Изключително опасно, между другото, и аз пак казвам, че тук се оказа, че чисто конституционно тези хора, които взимат властта, не знаят кое е работа на парламента, кое е работа на Министерски съвет, кое е конституционно, кое не е. А това е изключително притеснително. Ние може да се окаже, че тук сега тепърва ще плащаме обезщетения допълнително, за които е много спорно, доколко те са бюджетирани във времето тези пари, защото всеки отлага проблема и го бута напред, и казва "Не при мен“, а в същото време става дума за наистина инфраструктурата от стратегическата сигурност на българина. Неслучайно умират по пътищата. Вие сте пътувала предполагам към Видинския край нагоре, където имате чувството, че пътувате наистина, пътувате в корито на река, все едно бомби са падали, и шансът да оцелеете наистина изглежда като на косъм. Това е ужасяваща ситуация. Това е нашият мост към Европа, това е най-близката точка. Аз, извинете, че така малко емоционално подхождам, но тук вече става дума за изключителна наглост и безхаберие. Сега ни лук яли, ни лук мирисали всички.

А, г-н Илиев, има и нещо още по темата: след като Конституционният съд се произнесе, стана ясно, че всъщност е било платено на една фирма 2 пъти по 1.5 милиона с нареждането на премиера и през главата на регионалния министър. Той самият изнесе този факт. Докато на останалите фирми на някои е платено до 50%, на други – нищо. Странна форма на управление, не намирате ли?

Знаете ли, това вече е работа на прокуратурата, ако е така. Не зная. Честно казано, надявам се да не е така, искрено се надявам по-скоро да е безхаберие, защото след безхаберието може човек да се научи. Ако вече е злонамерен и прави нещо умишлено корупционно или неправилно, тук вече няма научаване. Но има един огромен риск за бюджета, който предстои да се материализира – сега, като правят новия бюджет трябва наистина да са много нащрек: заради голямата производствена инфлация ние реално не можем да кажем, каква е цената на много ангажименти, които държавата е поела към бизнеса във времето, дали са обществени поръчки, които бизнесът масово, който ги е спечелил, бяга от тях и плаща неустойките, дали са капиталови разходи, тоест, инвестиции, които държавата не изплаща и си задържа парите, бизнесът си свършва работа, но не му се плаща, всичките тези неща правят така, че много проекти от критичната инфраструктура на страната – дадохме пример преди малко за магистралите, но тук говорим за ВиК инсталации, тук говорим за общински училища, болници, за санирането, нали са енергоефективни – това между другото има връзка и с Плана за възстановяване, да не връщаме пари и там, тези проекти всички може да не бъдат довършени, може да няма средства за тях, защото те са се оскъпили много във времето. А тези неща се оскъпяват заради пак да припомним: грешна енергийна политика, без дългосрочни договори, първи в сблъсъка с руската страна и купуване много на скъп газ, който сега черпим от него и сме се оскъпили, и теглене на външен дълг, който вкарва нови пари, подсилва инфлацията. Това е много важно да се каже. И ние, като изключим всички фактори зловредни, които направиха наистина така, че кризата е тежка, сами си допринесохме и наистина наляхме доста бензин в огъня. Неща, които сега се забравят, и като че ли не икономическият цикъл ги налага, а едва ли не духът на времето е такъв – криза след криза. Не, имаше неща, които абсолютно сами си направихме, и това е голям риск за бюджета. Защото представете си сега,  идват общински избори, реално проекти в общините не могат да бъдат довършени и те са все свързани с критична инфраструктура. Хората ще недоволстват. Може наистина да се окаже, представете си болници, в които не се довърши да речем санирането, което трябва, за да ги направи по-енергоефективни и прочие. И още най-неприятният вариант – да трябва от Плана за възстановяване да връщаме пари, което вече ще е върхът.

И за което сме на път, между другото. Но искам и още нещо да ви попитам. Между първо и второ четене парламентарните групи ще могат ли да внасят предложения според собствените политики, така, както са се заканили?

Много е опасно това. Това е изключително опасно. По принцип логиката на това, което сега прави служебният кабинет, е, те да не могат да правят това.

Е да, но те го искат.

Те го искат, за да могат да напомпат предизборната си кампания и да се тупат в гърдите какво са сътворили. Те го направиха, между другото, няколко пъти. България в последната година и половина е в това безвремие. Реално какво се случва? Бюджетът се прави от хора, които имат много къс хоризонт, готвят се за предсрочни избори, въобще не ги е еня,  колко задлъжнява България и как практически се наливат пари в черни дупки буквално нереформирани, и бюджетът се изпълнява след това от президента и служебен кабинет. Това е изключително морален риск. Това е все едно някой, който няма да носи последствията на това да ви харчи да речем пенсията или да ви харчи заплата, или какъвто доход имате, и да му се доверите на него – той просто ще се държи абсолютно разгулно и ще похарчи всичко, щом не носи отговорност.  Тук това е проблемът, че се харчат парите на българските данъкоплатци по много нелеп начин.

При това положение, ако се създаде редовен кабинет, кога ще може да се работи над нов бюджет за догодина, и да се приеме такъв?

Дори на око ако погледнем, ако изборите се очертават да речем март месец, и докато се сформира нещо, докато се разберат, наистина шансът да е юни-юли е реалистичен. Аз го чух от парламентарната трибуна също като хипотеза. Аз да ви кажа с оглед на поразиите, които могат да се сътворят от тези хора, които не чувстват никаква отговорност и има тотален морален риск от това, което решават и което се изпълнява в последствие, смятам, че е добре, че ние сме със стария бюджет. Въпросът е наистина да намерим в него тлъстинките, да намерим буферите и да почне държавата наистина да влиза в някаква рамка. Защото най-лесното е да се появява някой, който знае, че се готви за избори, да напомпва разходите, те практически да са със скъп дълг, много скъп, който между другото се оскъпя все повече и повече, да се финансира потреблението на определени групи, невралгични, за които иначе наистина всеки един от нас милее, примерно пенсионери, или вътре пък за ведомството да си дават повишение на заплатите, и то на избрани държавни служители, на избрани ведомства също така, през това нещо да се помпа инфлацията, а дългосрочно да се влошава цялата макрокартина от цялата работа. Защото когато на вас дългът ви расте изключително бързо, да ви кажа тук проекцията беше след 2 години ние да достигнем тези 30%, ние вече след 2 години ще сме на 40% дълг спрямо икономиката, ние растем с много бързи темпове на задлъжняване и съответно пазарите ни наказват. При нас доходността не е много висока, нас ни третират като много проблемна държава инвеститорите. И когато влошаваш само състоянието и картината, и влизаш в това, то всеки следващ, който влезе, той влиза във водовъртеж, в центрофуга, която го завърта, и той трябва да избира между това да спечели електорат с бързи следващи избори или да загроби България. Ясно е, че изборът е лесен горе-долу, като знаеш, че на теб хоризонтът ти е много кратък.

Къде са тлъстинките в бюджета, от които може да се извадят резерви?

Ами вижте, тези т.нар. капиталови разходи, които действително така, както бяха заложени, отиваха над 11 милиарда, са нещо много сериозно. Ние имаме изключително важни реформи, които спешно трябва да направим, ние си ги знаем: в здравеопазването, във военизирането и в модернизацията на Българската армия, която трябва да стане много поетапно и много разумно, с добри разчети, защото да, действително, то е важно, да, действително, такива са времената, но за нас ключово е така да направим, така да използваме финансовия ресурс, с който разполагаме, че да започнем да растем икономически, да освободим предприемачите, да вкараме в социалните системи свежи, истински пари, изработени, а не на дълг, и България да може да расте икономически, и оттам да може да си позволи едно разумно модернизиране на армията, която, дай Боже, да не ни трябва да използваме, а не сега с малкото което имаме – вие изкарвате да речем 500 лева и за 300 отивате и си купувате газов пистолет, след което вие няма да може да си платите тока. Ето това правим в момента. Малко нашироко го караме и без ясен хоризонт и перспектива. Но те рисковете, между другото, сега при бюджета, понеже насочвате натам разговора, какво да мислят политиците -  ключово е да парират тази много опасна работа със затварянето на въглищните централи, с вас лично сме си говорили, всички си ги отварят, ние не, ние сме поели ангажимент да ги затворим. Оказва се, че не можем добре да отиграем и за ядрената енергетика – ще правим ли 7-ми блок, няма ли да правим, нова централа ще правим ли, няма ли да правим? Нека да е западноевропейска, не е нужно да е руска. Какъв е хоризонтът? Защото там й трябват 10 години хоризонт. Не само да затваряме мощности, а да отваряме, защото ние по този начин ще изнасяме електричество, което е свръхнужно на Европа и ще можем да си храним икономиката, което е много важно. Това се пропуска, това се проспива. Има определено политически натиск и по линия на ядрения регулатор, което е абсолютно непростимо – във Виена по конвенцията може да се окаже в един момент, че България не може дори да си застрахова ядрената централа, което е абсурдно, никой не трябва да го допуска. Темите икономика и енергетика по възможност не трябва под никаква форма да се политизират, те трябва да си вървят, съответните инвеститори американски или френски да си извървят всичките стъпки, да си направят те горивото, да си направят още един реактор, да се направи още една централа, ако разчетите го показват. Всички онези, които казваха, че няма да имаме нужда от електрическа енергия да изнасяме, от още централи, че правилно затваряме 4-те блока, които се ползват другаде така или иначе, всички тези хора днес трябва да си посипят главата с пепел. Но се случва обратното: те са героите на деня, които така да се каже правят зеления преход.

Цоня Събчева