close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Крум Зарков: И с Иван Гешев, и преди Иван Гешев съществува неконституционно обусловена практика – прокуратурата да извършва проверки за всичко и навсякъде
23:10 / 22.09.2022
4640
© Министерски съвет
Крум Зарков, министър на правосъдието, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Активна дейност предприе Министерството на правосъдието и оглавяващият го министър Крум Зарков, която подкрепя работата на служебния кабинет във възложените от президента Румен Радев очаквания за справедливост и ускоряване на забавени, но важни за страната управленски процеси. На първо място стоят необходимите законопроекти за продължаването и изпълняването на Плана за възстановяване и устойчивост, имено промените в Наказателния кодекс (НК) и по-точно в регламентацията на обида и клевета – тема, по която България е била многократно осъждана от Европейския съд по правата на човека в Страсбург; поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) по въпроси, свързани с процесуалните гаранции за деца, които са заподозрени или обвинени в рамките на наказателни производства, както и за минималните стандарти за подкрепа и защита на жертвите на преследвания. Безспорно предизвикалите силен граждански отзвук действия включват питането на Конституционния съд за широките правомощия на главния прокурор и новия законопроект за реформа в Антикорупционната комисия. Промените в НК и НПК, както и проектозакона за КПКОНПИ, ще бъдат представени на вниманието на народните представители при старта на 48-ия парламент. Някои от тези си идеи Крум Зарков анонсира още при встъпването в длъжност. Кое накара един министър на правосъдието в служебен кабинет да се заеме новаторски с реформаторска работа и какъв ще бъде политическият, а и практическият ефект от тази дейност на екипа в Министерството правосъдието от въпросните инициативи? Наш гост е министър Крум Зарков. Добър ден и честит празник!

Добър ден и честит празник! Нека почетем тези, които са се борили за нашата независимост с отстояването й всеки ден.

Коя от предприетите инициативи смятате за обществено най-полезна? Може би законопроекта за Антикорупционната комисия?

О, той безспорно е един от много важните законопроекти, имайки предвид проблемите, които България продължава да търпи с корупцията по най-високите етажи на властта. Проблем, който до голяма степен спъва развитието на страната ни във всички други сфери. Така че да, това е един от най-важните законопроекти. Макар че всичко, което цитирахте, има своята сериозна тежест за бъдещето на България.

Каква е вашата рецепта за независима Антикорупционна комисия?

Рецептата, която ние предложихме, е продукт не само на дълбок размисъл, но и на наблюдения какво се случваше с подобни органи в България в близкото минало, а именно, че те често бяха под сериозно съмнение, че са овладени или от една политическа сила, или от едно мнозинство, или са подопечни единствено и само на своя председател. За да избегнем да повтаряме едни и същи грешки предлагаме този път органът, който ще бъде съставен от 5 члена, да бъде назначаван от различни институции, между тях Народното събрание, разбира се, президентът, но и новото, което предлагаме, е участие в избора на членове на комисията да вземат върховните съдилища или по-точно общите събрания на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд. И може би най-новаторската позиция, която предлагаме, е това, тя да не се председателства от един-единствен човек, а на ротационен принцип петимата й членове по една година да изпълняват функцията на председател. Така се надяваме да гарантираме от една страна нейната независимост спрямо външни фактори, тъй като ще има квоти на различни институции в нея, а от друга страна вътрешната независимост на всеки от членовете на комисията, който в един момент ще бъде неин председател, той ще носи отговорност и за цялата й работа.

Комисията ще се раздели на две – едната да се занимава с  разследване и с аналитична дейност, свързани с корупционните престъпления, а другата пък ще се заеме с конфликта на интереси, с публичност на имуществата и с  отнемане на незаконно придобитото имущество. Въпросът е, това разделяне не създава ли дублиращи органи?

Не, няма да създаде дублиращи органи. Вие правилно описахте разделението. Прословутата КПКОНПИ  ще продължи да функционира и ще се съсредоточи върху незаконно придобитото имущество. Това е най-общо казано имущество, за което няма доказан законен източник, и конфликтът на интереси – това са случаите, когато някой не може да заема две функции едновременно. От друга страна новата комисия ще се занимава с коренно различно нещо, а то е наказателно преследване на корупцията. Тоест, корупцията като престъпление. И  тази нова комисия ще трябва да отговори на въпрос, многократно задаван  от много български граждани и всяка година задаван от европейските институции, а именно защо в България няма осъден за корупция от високите етажи на властта. Така че това са две коренно различни тематики, и беше грешка те да бъдат поставени под една шапка, както това бе сторено преди няколко години. За съжаление тази идея ще се плати с неефективност. Неефективност, която вече е констатирана.

А оптимист ли сте, че в следващия парламент ще приемат както концепцията на предишните управляващи, така и вашата като алтернатива? Опитът досега показва, простете ми, че всеки нов състав народни представители започва законодателното летоброене от себе си.

Има и прецеденти в обратна посока. Нека все пак да кажа, че общото между законопроекта, който представихме сега, от служебния кабинет, и този, който беше представен от предишния, има общи черти, а именно разследващите функции на новата агенция. Разликите са в това, че ние предоставяме допълнителни гаранции за неговата независимост. В този смисъл тук има приемственост, която трябва да се отбележи. От друга страна, този закон в подобни параметри и в тези параметри е залегнал и в Плана за възстановяване и устойчивост. Това е допълнителен лост за натиск, тъй като в крайна сметка неприемането му ще попречи България да усвои втория транш от този план, който е на стойност над 700 млн. евро. Така че новите депутати трябва да имат много сериозни аргументи, за да не приемат такъв закон. Дали ще приемат този, който ние предлагаме, дали ще го изменят, дали ще предложат нова концепция, това естествено е в свободата на тяхната воля. Нашата работа е да им предложим готов и качествен законодателен продукт, който според нас заслужава да бъде подкрепен. Хубаво би било да чуем, какви са коментарите на партиите, които са в кампания в момента, но при всеки случай именно на техните представители, на тези, на които българските граждани скоро ще се доверят, ще лежи или тежестта на неговото приемане, или отговорността за неговото отхвърляне.

Да вметна тук моя интерес – вие досега получихте ли някакъв коментар от която и да е партия?

Вижте, аз слушам какво се говори и публично, имам и коментари, но не е коректно от моя страна да говоря спрямо други, особено сега, особено в деликатния момент на предизборната кампания. При всеки случай мога да кажа, че това развитие и този законопроект се вписват в едно законодателно  усилие, което тече от доста време насам. И това е, че Планът за възстановяване и устойчивост поддържа и такава точка, също не е случайно. Няколко правителства работиха по този план, така че трябва, мисля, да се предположи, че общият проблем е идентифициран и има консенсус по отношение на това, че трябва да се направи нещо, за да се спре с усещането, което хората имат за безнаказаност на определени лица, на определено тяхно поведение. Така че нека да бъдем оптимисти.

А ограничава ли вашият законопроект  политическото влияние върху избора и функционирането на Антикорупционната комисия, което досега предизвиква най-много критики? Спомняме си как депутат от 47-ото Народно събрание видя в нея полезна бухалка в ръцете на управляващата коалиция.

Дебат ще има и при всички случаи обвиненията, че различни институции са се превръщали в бухалка, а не в правоприлагащ орган назад във времето, имат своите основания. Така че най-вероятно критично ще бъде погледнат всеки от аспектите. Именно на основата на тези разсъждения и критики досега ние се опитахме и предложихме нещо различно, нещо, което според нас предоставя далеч по-сериозни гаранции, че веднъж хората, които ще работят в тази комисия, ще могат да работят свободно и независимо дори и от тези, които са ги излъчили. Това не става само да разчитаме на тяхната доброжелателност, трябва да изградим механизми. И тези механизми са залегнали, според мен, в доста сериозна степен в закона.

Вече казахте, че новаторска идея във вашия законопроект е управлението на ротационен принцип на комисията. А други новаторски идеи?

По принцип да има специален разследващ орган, който да е извън системите на разследване, е нещо ново за България, и той да бъде съсредоточен само върху тесен кръг лица, а именно тези, които  представляват най-висок корупционен риск, и само по определени престъпления, именно тези, които са наричани "корупционни“ или свързани с укриване на доходите, всичко това е новост. И тя до голяма степен е предизвикана от факта, че някак си установените вече органи по една или друга причина не могат толкова години да се справят с този проблем. Ако ме питате мен, аз бих предпочел като юрист да не се налага да измисляме новаторски действия, а да разчитаме на полицията, на прокуратурата и други, но очевидно, че не може да се преодолеят определени влияния, които хора на власт успяват по някакъв начин да окажат, така че да не се случват ефективни разследвания. Критика може да бъде отнесена от прокуратурата, но самата прокуратура оправдава своя недостатъчен резултат по този повод с това, че няма достатъчни разследвания. Ето този орган ще прави това – той трябва да гарантира достатъчни и достатъчно качествени разследвания.

Преди вашия парламентарен старт сте бил инспектор-юрист в Антикорупционната комисия. От тогава ли започва желание за промени в работата й? Кой знае, на какво сте се нагледали.

Всъщност, далеч преди моя парламентарен старт аз действително започнах работата си в подобна комисия. Тя еволюира много оттогава. Аз започнах работа в комисия, която се наричаше "За възстановяване на имущество, придобито при престъпна дейност“. Оттогава много пъти се променя закона, комисии се сливаха и разделяха, абревиатури се появяваха и забравяха. Но ето, пак сме в момент, в който трябва да създадем поредна такава агенция, комисия, ако трябва да бъда по-прецизен.

Друга насока, министър Зарков, по която работите и която Министерски съвет облече в решение – това е искане от Конституционния съд за тълкуване на Основния закон по правомощията на главния прокурор. Известен сте като един от явните критици на Иван Гешев. Какво очаквате от тази ваша инициатива?

Вижте, и с Иван Гешев, и преди Иван Гешев съществува практика в България, която според нас не е конституционно обусловена, прокуратурата да може да извършва проверки за всичко и навсякъде. Това води до няколко проблема. Единият проблем е този за нейната ефективност. Все пак не може един орган да замести всички други. Ние имаме, ето, и преди малко говорихме за толкова много специализирани комисии и регулаторни органи и други администрации и органи на изпълнителната власт, които трябва да си вършат работата, и ако не си вършат работата, да бъдат реформирани, ръководствата им да бъдат поставени под отговорност и т.н. Но не може когато имате проблем с тока, прокуратурата да провери КЕВР. Това не носи нищо, както забелязахме. От друга страна, освен, че това пречи на ефективността на самите органи, а според мен, и на самата прокуратура, тъй като тя прекалено се разпилява в своите дейности, това поставя и друг въпрос, че с оглед на разделението на властите, една от властите, в случая съдебната, прокуратурата и чрез главния прокурор като едноличен неин ръководител, започва да има неправомерно влияние върху друга власт, каквато е изпълнителната. Всички тези въпроси под различна форма прекалено често се поставят в българското публично пространство, те са част и от политически дебати, на юридически и доктринален спор. И ние решихме сега, когато няма действащ парламент, не можем да предложим законови промени или други, да се опитаме поне да изясним от конституционна гледна точка въпроса. А само един орган в България има това право да го направи, това е Конституционният съд. Затова и ние се обърнахме към него с въпрос да питаме: допустимо ли е прокуратурата и главният прокурор като неин ръководител да постановяват проверки на всички нива на администрацията и във всички сфери на управление. Този въпрос заедно с искане на обявяване на противоконституционни на определени части от текстове на Закона за съдебната власт беше гласувано в сряда на Министерски съвет и скоро ще бъде изпратен в Конституционния съд, които ще дадат своето тълкувание по въпроса. Това ще бъде важно като още един елемент за големия дебат за мястото и ролята на прокуратурата, място и роля, които трябва да бъдат важни в битката с престъпността, в борбата за правова държава. И според мен, това би било добра крачка напред за всички, включително за самата прокуратура да се изясни какво точно конституционният законодател е поискал от нея да върши.

Известно ви е, че се появиха коментари, че чрез вас президентът Румен Радев посяга и на правомощията на Иван Гешев. С какви аргументи бихте отговорили?

Тук не става дума нито за президента Румен Радев, нито за мен към какво посягаме, а да питаме какво са заложили като смисъл конституционните законодатели още през 1991 година. Нашата Конституция, демократичната ни Конституция от 1991 година е направена така, че да има разделение на властите. И според мен, тя неправилно бива тълкувана по този въпрос повече от 30 години. Предишната Конституция, тази от 1971 година, е предвиждала общ надзор за законност, който да се осъществява от прокуратурата към всички други административни органи. Мисля, че сигурен съм всъщност, и това е и тезата, която Министерски съвет защитава пред Конституционния съд, че Конституцията от 1991 година не е имала това в предвид. Така че тук става дума просто да се поставят нещата на местата им, както би било редно в една демократична и правова държава.

Министър Зарков, дори Конституционният съд да даде тълкуване в полза на вашите въпроси, това какво ще промени?

О, това би променило много неща. Едно такова тълкуване ще има силата на конституционна норма. Това е едно от действията на служебните правителства, които, сигурен съм, ще остави следа, стига Конституционният съд да допусне искането и да се произнесе по него. В каквато и посока да се произнесе Конституционният съд, това ще даде много по-голяма яснота за това, какво и как трябва да се реформира оттук нататък, за да имаме ефективна прокуратура и ефективно държавно управление като цяло.

След първото заседание на Съвета за прилагане на националния координационен механизъм за върховенство на правото обявихте, че мониторинговият механизъм върху България е изчерпан. Как работата на въпросния съвет ще надгради постигнатото от мониторинговия механизъм? Дали от Европейската комисия ще го приемат? И отново идва въпросът: следващото правителство дали ще запази съществуването на този съвет?

Една дума за мониторинговия механизъм. Той действително е изчерпан, но не защото ние сме решили всичките си проблеми в съдебната система, както стана ясно и от нашия разговор, той е изчерпан, защото освен всичко друго се появи и нов механизъм за мониторинг в Европейския съюз, който важи за абсолютно всички държави-членки, а не само за България и Румъния, както беше мониторинговият механизъм. Този хоризонтален годишен доклад дава всяка година препоръки и се препокрива с мониторинговия механизъм. В същото време мониторинговия механизъм едновременно е изчерпан и нефункциониращ, но той не е официално отменен, и стои на гърба на България като тежест за по-нататъшната й и по-дълбоката интеграция в Европейския съюз, а и в чисто имиджов план. Този вътрешен съвет, който ние всъщност конституирахме, но който е създаден преди 2 години и повече, има за цел именно да създаде вътрешен механизъм за контрол и мониторинг, така че да следим за изпълнението и необратимостта на определени реформи, с които сме се ангажирали пред европейски институции. Уверен съм, че той ще бъде запазен. Този механизъм беше създаден още по времето на последното правителство на ГЕРБ. Той обаче остана само на хартия, сега започва да действа на практика. И аз видях в участниците в него сериозна мотивация да изчистим някои въпроси, за да можем да продължим напред и скоро да можем с него също да поискаме от Европейския съвет да свали официално мониторинга над България, така че да не сме само ние и румънците поставени под двоен контрол.

По какви други въпроси работи вашият екип?

Много са въпросите. Това, което за нас е изключително важно и вече публикувахме на страницата за обществено обсъждане, е проект на постановление на Министерски съвет, с който да бъде създаден Съвет за криминологически изследвания в България. Ние сме единствената страна в Европа, която нямаме такъв съвет. Този съвет има своята история в нашата родина, криминологическата наука има своята история и своите постижения, има все още много специалисти. И те са изключително важни, за да може да имаме наистина качествено противодействие на престъпността. Тъй като престъпността не може да бъде преборена само със санкции и последващи наказания. Особено при жестоките престъпления в крайна сметка всяко едно наказание за тях се оказва недостатъчно и не връща жертвата сред живите, ако има смъртен случай. Тук става дума да се изследват в дълбочина генезисът на тези престъпления, за да могат те да бъдат атакувани в техния корен. И действително това, че в България няма действаща такава държавна институция е празнина, която трябва да бъде запълнена възможно най-бързо.

Г-н министър, не ви ли притесняват критиките, че главният прокурор също би могъл да пита Конституционния съд за правомощията на служебното правителство?

Не, главният прокурор е един от субектите, които Конституцията е овластила да пита Конституционния съд. Така че това е негово право. Не виждам обаче предмет на питането, доколкото какво прави служебното правителство, е пределно ясно. То прави всичко, което прави едно нормално правителство, но е ограничено от два елемента. Единият е това, че няма парламент, не могат да бъдат приети закони, и в крайна сметка ограниченията срещу евентуални злоупотреби на служебното правителство са от най-мощен характер – това ограничение е времето. Това е краткотрайно по конституционна воля правителство. То може да остане 2 месеца плюс няколко седмици, които са необходими за конституирането на мнозинство. Така че нека да има въпроси и по тази линия, но те ми се струват безпредметни. Доколкото тук нещата са пределно ясни.

И понеже водим този разговор в Деня на независимостта, независими ли сме днес? И ако не, какво ни прави зависими?

Вижте, в глобализирания и сложен свят, в който живеем, надали има държава, която може да каже, че е напълно независима. Но да, ние сме суверенна държава, и сме такава, благодарение на дедите ни, които са се преборили първо да се освободят от турското робство, после да съединят разпарчатосаните от Берлинския конгрес части на България или поне две от тях, и след това да имат  смелостта и мъжеството да обявят своята независимост. От тогава ние няма от какво, първо, да се срамуваме, и второ, да търсим непрекъснати извинения с външни фактори. Ако сме зависими, то е, защото сами го допускаме.

Понеже сте наш гост, не мога да не ви задам, позволете, няколко политически въпроса. Хвърляте ли поглед и към процесите в БСП и адекватността на партията в предизборната кампания?

Аз ви благодаря за въпроса, но мисля, че ще ме разберете и вие, и вашите слушатели, че не ми се струва за коректно сега, в разгара на кампанията, да коментирам такъв въпрос. Той не отговаря на функциите, които имам като служебен министър. Така че ще отклоня въпроса с уважение към задаващия го.

И все пак задаващият е настоятелен. Ще се опитам да задам въпроса по друг начин: дали след 2 октомври няма да попитате вашите съпартийци: "Кога ще се събудите от дълбокия сън?“?

Предлагам ви да ме поканите след 2 октомври, когато с най-голяма радост бих коментирал тези и всички други въпроси. Сега не мисля, че времето.

Благодаря ви, министър Зарков. Ще си запазя възможността за покана и след 2 октомври ще ви моля да бъдете наш гост, за да продължим този разговор.

Благодаря ви за разбирането.

Цоня Събчева









Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Газова криза
Парламентарни избори 2022 г.
Саботаж на Северен поток?
Левски в Първа лига, сезон 2022/2023
Милен Цветков загина в жестока катастрофа в София
назад 1 2 3 4 5 напред
Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не (478) 66%
Да (161) 22%
Не мога да преценя (41) 6%
Все ми е тая (42) 6%

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

office@mg24.bg
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.