Кольо Колев, изпълнителен директор на агенция "Медиана“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

Как изследването на "Медиана“ съвпадна със социологията на брюкселското издание Politico? Наш гост е изпълнителният директор на агенцията Кольо Колев. Изненадва ли ви фактът, че данните, които вие давате от последното ваше изследване, съвпадат със социологията от брюкселското издание на Politico? Че съвпадат процентите на водещите партии, че съвпада дори вашата прогноза, че в следващия парламент ще влязат 8-9 партии и коалиции?

Не ме изненадва, защото мисля, че брюкселското издание на Politicо не прави собствен изследвания, но взима по един или друг начин обобщени данни от различни български агенции. В този смисъл техните резултати едва ли могат да бъдат особено различни от това, което българските социолози дават. Това е нормално в общи линии. Така че няма нищо учудващо в това.

Давате голяма преднина на ГЕРБ. Според първите коментари давате смазваща преднина – това са 5-6%, които доскоро бяха немислими.

Единственото, което мога да кажа, е, че не аз ги давам и не "Медиана“ ги дава – дава ги избирателят. Към момента обществените настроения са такива. И не е резултат на това, че ГЕРБ изведнъж е почувствал огромен прилив на избиратели – не. ГЕРБ си е в същите проценти, които наблюдаваме вече повече от осем-девет месеца. Проблемът е, че доверието към "Продължаваме промяната“ е доста, доста намаляло в резултат и от грешки, в резултат от турбуленциите, в които България е потопена, и които ни връхлитат като криза след криза – инфлационна, енергийна и т.н. Така че да, разликата в момента е от порядъка на близо 6% между първи и втория, но все пак да не забравяме, че остава почти месец, малко по-малко, до изборите и всичко това може да се промени. Зависи именно от избирателите, а не от социологическите агенции.

Вашите данни каква картина за тези избори вещаят?

Ами, в общи линии това е същата картина, както при предишните избори, дори ако щете, ще бъде малко по-сложна – с по-трудно съставяне на управляващо мнозинство. Да, разликата е около 6% между първия и втория, но както ГЕРБ не е възможно въобще да мисли за парламентарно мнозинство, така и трудно може да се формира коалиция около него, която да направи мнозинство. Същото обаче се отнася и за "Продължаваме промяната“. Преди те бяха по-близо до възможността заедно с "Демократична България“, със Слави Трифонов и БСП да мислят за мнозинство. Сега, в момента нещата пак не изглеждат такива, не могат да мислят за мнозинство. При това положение изглежда много трудно въобще да се състави практически управляващо мнозинство. Шансът, който евентуално се вижда, е, че ще има макар и теоретически коалиция – примерно "Продължаваме промяната“ и ГЕРБ. Към момента обаче това изглежда практически невъзможно. Всяка от страните ще трябва по един или друг начин да си плюе върху лицето, което на този етап поне изглежда малко вероятно. Всякакви останали комбинации изглеждат изключително екзотични, тъй като те включват в себе си, примерно да кажем трябва да включат "Възраждане“, трябва да включат ДПС, и двете – партии, които всъщност не са много долюбвани като коалиционни партньори. А без тях ми изглежда невъзможно да се състави управление. Освен всичкото, следващият парламент, поне според данните на "Медиана“, ще изглежда още по-пъстър, тъй като слуховете за кончината на "Има такъв народ“ според мен са силно преувеличени. Те запазват всичките си шансове да присъстват в следващото Народно събрание, а освен тях – и партията на Стефан Янев "Български възход“ има също всички шансове да мине бариерата. При добра игра евентуално дори и партията на Мая Манолова – "Изправи се, България!“, може да се бори за участие в парламента. Аз ще очертая един осем- или дори деветпартиен парламент, който обаче изначално е забранен с много сериозни противоречия между отделните партии. Така че наистина ще бъде белег на политически героизъм да се състави и управляващо мнозинство. Разбира се, това са данните към момента.

Какво би могло да ги промени, г-н Колев?

За съжаление, лоши неща. Лошите неща могат да ги променят, но те съвсем не са малко. Обикновено се обръща внимание на това: ама колко процента има тоя, колко процента - оня, а не се обръща внимание на фона. А фонът е страшен. Примерно 70% от хората казват, че са обеднели в продължение на последната година. 70% смятат, че ще продължат да обедняват, а близо 10% се страхуват, че ще изпаднат в крайна мизерия. Близо 40% от хората казват, че ще трябва да внимават, да ограничат разходите си за храна и отопление. Представете си – 40% ще икономисват от храна и отопление! И едва 20% - един от 5, казва, че "Ние няма да имаме особени проблеми, няма да се наложи да икономисваме от такива основни неща“. Това е основата, върху която ври котлето. Както виждате, нещата въобще не са цветущи, не са розови. А при това положение, всяко примерно утежняваме на положенията или не дай си Боже пък обостряне на конфликтите в Русия, виждаме, че и около нас съвсем не е спокойно: между Гърция и Турция съвсем до границите ни, Албания и Сърбия – също. Въобще, нещата хич не са цветущи и всички те могат сериозно да променят политическата картина. Едно затягане примерно да кажем на енергийната криза, с покачването на цените още повече – всичко това може да доведе до взрив на недоволството. Взрив на недоволство, който не е ясно дори накъде ще отиде, каква посока то ще избере, дали ще търси някакви радикални форми на изява, дори вън от политическите партии или пък със сигурност ще залитне към една политическа формация, в която примерно ще припознаят някаква надежда. Така че да, въобще нещата не са заковани и категорични, а има много, много тежки социални и икономически проблеми, ако щете и геополитически, които могат сериозно да повлияят върху изборните процеси.

Да повлияят как? След изборните процеси да се формира правителство, или да се тръгне към бързи следващи избори, или да се вдигне избирателната активност?

Разбира се, може да се стигне до вдигане на изборната активност, но може да се стигне и до отчаяние. От данните на нашите изследвания очаквам изключително ниска изборна активност.

Колко?

Ами, от порядъка на 2,2 милиона избиратели, което значително ще снижи както изборната бариера – изборната бариера ще бъде от порядъка на 85-90 хиляди, 4%. Това е толкова, колкото ДПС примерно получи на последните избори само от Турция, гласовете от чужбина. Разбира се, в процентно отношение така партиите ще изглеждат едва ли не по-добре. Но накъде ще се върви, дали ще бъде по-лесно, съставянето на правителство, да кажем, или някаква галопираща инфлация с още по-тежка енергийна криза ще доведат до принудителни коалиции, или ще се върви на следващи избори – за всички тези неща много трудно е да се отговори, дали нещо ще породи политическа активност или политическа пасивност, или дори ако щете ярост, извън протести, извън рамките на съществуващото политическо статукво.

Улавя ли, г-н Колев, вашето изследване ролята на служебния кабинет и на президента в тези избори?

Що се отнася до президента – данните, които ние получаваме, доста противоречат на това, което е тиражирано - едва ли не, че авторитетът на президента е сериозно пострадал. Нищо подобно не наблюдаваме. 52% от избирателите казват "Да, той е добър политик и добър държавник“. Това можем да кажем по отношение на действията на президента, отразени през погледа на избирателите, разбира се. Що се отнася до служебното правителство, към момента не се виждат някакви значими щети върху нагласите на избирателите по отношение на действията на служебното правителство. Има оплаквания – от БСП и от "Продължаваме промяната“, че едва ли не са ощетени от действията на служебното правителство. Но според мен – не. Те са ощетени повече от действията на тяхното управление и от това, че в голяма степен загубиха част от доверието на избирателите. И това не е продукт на действията на служебното правителство.

Цоня Събчева