Калоян Методиев, директор на института "РЕГО“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

Неврохирургът проф. Николай Габровски получи проучвателния мандат на ГЕРБ-СДС с идеята  бъдещият кабинет да е по-далече от политическото говорене и конфронтацията и по-близо до експертното и професионализма. Кризите, зимата, международната изолация, в която България изпада, неизвестността в реакциите на избирателите при едни следващи предсрочни избори, вероятността и следващият парламент да изпадне в аналогичната на този патова ситуация са все елементи, които ще разклатят везните във вътрешнопартийните дискусии. Винаги може да се реализира кабинет на малцинството с падащ кворум, т.е. партии да не дадат подкрепа, но и да не влязат в пленарна зала при гласуването му. Въпросът е: как ще работи такъв кабинет и в каква политическа среда ще действат неговите министри? Наш гост е политологът Калоян Методиев. Г-н Методиев, ще успее ли неврохирургът проф. Николай Габровски да изреже туморите в родната политика?

Не, няма да успее, защото очевидно няма да събере достатъчно, поне към днешна дата, подкрепа за реализация на първия мандат. Но той е консенсусна фигура, която се ползва с добро реноме в обществото, така че го разглеждам като част от опитите на ГЕРБ да излязат от изолация.

Може би като прелюдия към третия мандат?

Само може да спекулираме към днешна дата, защото в България ситуацията е непредвидима, но е заявка, че се търси надпартиен човек или хора, експертност, консенсус, такива неща, които ни навяват от тази кандидатура.

Като политолог, г-н Методиев, как оценявате – дали нестандартният ход на Борисов да улови обществените настроения ще проработи и спрямо партийните?

Не, към днешна дата не мисля, но очевидно той търси варианти и това вчера с асоциациите с Меси беше ловка маневра, за да се отклони вниманието от реалната кандидатура, която беше представена днес.

Попаднах на ваше интервю от началото на септември 2021 г. Там казвате следното: "Краткосрочно ни трябва преминаване с минимални щети през зимата, а през следващата година – успокояване на политическата система и намиране на формула за работещи решения за стабилизиране на държавата“. Трябва да ви призная, че няколко пъти погледнах датата – чак не повярвах, че след една година сме изправени пред същата констатация. На какво се дължи бетонирането на безизходността?

На политически инженеринг и разклащането на партийната система. Даже се учудвам, колко съм бил прав преди една година. Президентската институция работи последователно – предполагам го има и в интервюто ми тогава, – методично за създаване на политически проекти, за унищожаването им, за политически инженеринг. И днес имаме историческо признание на действащия президент Румен Радев, че миналата година по същото време е създал политическа партия "Продължаваме промяната“. Така че тук идваме пак до големия въпрос: може ли действащ президент да си прави собствена партия, с която да разклаща политическата система? С какви инструменти е създадена тази партия, ползвала ли е услугите на олигарси вътрешната опозиция в БСП за създаването й? Нарушил ли е принципа президентът да е обединител на всички българи, да е надпартиен и равноотдалечен от партиите. Ето, виждате създаването на тая партия миналата година есента и след това три месеца по-късно яростната атака срещу нея за унищожаването й, включително яростна атака срещу БСП, включително срещу "Демократична България“ по-късно, театрите с ГЕРБ – ту сме съюзници, ту сме врагове, в момента очевидно са в съюзническа роля – това са все продължаващите усилия на президентската институция да се тласка държавата и партийната ни система в несигурност, в хаос и в едно, бих казал, перманентно кризисно състояние, което да позволи да се използва властта чрез служебни кабинети и да злоупотребява с нея.

Вие сте работил с Румен Радев. Когато той казва преди часове: "Както надживяхме автократичния модел, така ще надживеем и тази шарлатания“, какво търси с думите си президентът – индулгенция или обявява война?

Войната е факт. Войната не е спирала. Президентската институция води перманентна война. Постоянно трябва да има враг, постоянно трябва да има военни действия, защото това е начинът на мислене и възприемането на политиката. Там по друг начин не може да бъде възприемана. Тази концентрация на власт и тази визия към света като към военно дело е изключителна опасност пред страната ни. Политическите партии в момента трябва да намерят алгоритъм за излизане от тази криза. И това, което им предлагам на всички в момента – да се обединят, да гледат малко надпартийно и по-дългосрочно за опасността от сриване на парламентарната демокрация – премахване на статута на служебните кабинети. Това Народно събрание трябва да намери сили да го направи чрез промяна в Конституцията, за да може да се успокои партийната система, да се успокои страната и да се върви вече към търсене на някакви консенсуси. Това е европейската практика, европейският пример. След като ти си най-бедната страна в Европейския съюз и все по-изоставаща, днес отцепена и за "Шенген“, сам самичка оставена, значи ти трябва да се напаснеш към модела на останалите като развитие – икономическо, социално, политическо, начин на функциониране на държавата. Очевидно крушката си има опашка.

Вие предлагате премахване на статута на служебния кабинет. Коя политическа сила обаче ще го внесе в парламента, коя ще има смелостта?

Всички трябва да се обединят в момента, тези, които застават на страната на парламентарната демокрация, на страната на промяната на модела. Виждате, че сме свидетели на една имплозия на служебния кабинет, изключително катастрофален кабинет в страната ни, не само заради корупционните скандали, с които все повече се обгражда този служебен кабинет, не само заради чистките, които проведоха, заради злоупотребите с власт, натиска върху хора, но ни вкарват и в безпрецедентна изолация и международна конфронтация с "Фейсбук“ статуси на действащ президент срещу европейски премиер, днес със заканите срещу Австрия и срещу Нидерландия, че ще има ответни мерки. Парите ли ще им спрат на австрийците и на холандците от българска страна? Или може би ще им наложат някакво вето или ще ги вкарат в някаква международна организация? Според мен това служебно правителство става опасно за развитието на страната, за развитието на обществото. То не знае как да управлява, държи се като слон в стъкларски магазин. И с това разпалване на антиевропейски настроения вече напомня все повече на лидери, авторитарни, които търсят последното спасение в шовинизма, за да разпалват такива чувства и да настройват собственото си население срещу останалия свят. Обикновено знаем,  как свършват подобни режими – в съседна Югославия например по времето на Милошевич. Но защо трябва да преживяваме подобно развитие и в България? Трябва да се върнем към парламентарната демокрация, към партийния модел, към стабилността, каквито са европейските практики в момента.

Шовинизъм ли разпалват служебният кабинет и президентът с този своего рода държавен бабаитлък?

Абсолютно, абсолютно. И тук искам да кажа нещо много важно: "Успехите са мои, провалите са общи“ – това е неговата формула. Газовата връзка с Гърция, която си присвои, беше открита от него без да е забил един пирон в нея. Сега, когато забатачиха нещата за "Шенген“, се опитва да прави чрез своя кръг национална кампания "Да се обединяваме срещу лошите европейци“, т.е. ние всички да понесем отговорност заради провала за охрана на границата през последните четири месеца. Този автобус, който уби двама полицаи в Бургас, мина по всички европейски медии, във всички страни. Той се превърна в символ. И днес има в новините заловени групи мигранти, вчера - също. Границата е разграден двор. Неслучайно холандският премиер, австрийците говорят за това нещо и ти да се опитваш да правиш заради собствения си провал, че не можеш да организираш охраната на тази граница, че си неспособен да създадеш система на цялата държава и да я правиш заложник в една война, която разпалваш със сериозни европейски страни, според мен граничи с национално предателство.

Виждате в президента демиург на политическата ситуация сега и лошото управление на държавата. Но къде са партиите, за да се противопоставят на подобна тенденция?

Разбити, разединени и в момента за съжаление гледащи по-скоро собствения си дневен ред, отколкото голямата национална картина. Пак казвам, трябва да се подредят приоритети. Приоритет трябва да е българското общество, социално, икономическата ситуация зимата, успокояване на политическата ситуация, защото от там ще дойде и взимането на решения, да се стартира Плана за възстановяване и устойчивост, за да могат да почнат да получават пари по него. Гърция вече получи десетки милиарди, другите страни си изхарчиха парите, ние още не сме взели и 1 евро по него. Да се успокоят нещата с европейците, да се стегне тази охрана по границата, която вече е извън всякакъв контрол и стана европейско нарицателно, да започне парламентът да приема социални закони. Виждате, че цените тръгнаха нагоре – газ, вода. Тая лаищина от тоя служебен кабинет да бъде остракирана по някакъв начин, защото без това няма да може да се успокои страната, да тръгне икономиката. Няма в момента стабилност, няма и предвидимост в нито едно от решенията, които се взимат политически.

Защо два месеца след изборите партиите се правеха, че водят разговори за съставяне на правителство, докато с приближаването на датите за връчване на мандатите изби под един или друг претекст острата им непримиримост и взаимна непоносимост? Те се оказаха, между другото, и парламентарно негодни. Тези дни разбрахме, че един закон не е приет от изискваните 22 за Плана за възстановяване и устойчивост.

Първо, двата месеца, които бяха щедро отпуснати от президента, бяха едно загубено време. Има си процедура, която е разписана в Конституцията, и трябваше да се даде първия мандат веднага след изборите или в обозримо време, а не да се печели време за служебния кабинет, за да може той да се занимава с назначения, с обществени поръчки и да си разиграва коня, за да може да се закичи със значката "Шенген“ в края на годината, докато партиите биват набивани през цялото време в ъгъла и биват подигравани – те, партиите, лошите, те не се справиха. Е, значката не можа да бъде закачена. И ви давам пример: лятото, когато беше свалено правителството, нямаше една седмица или месец време, за да могат да съставят правителство или да се разберат, някакъв толеранс, а беше атакувано моментално с идеята "Връщайте и третия мандат, трябва да отиваме на избори – време е за служебно правителство“. Същите тия говорители, едни и същи, от президентската кохорта сега си замълчаха след изборите и два месеца загубено време за държавата, ужким оставено за разговори с партиите, а всъщност експлоатирано от служебния кабинет. Разговорите почват от днес. Днес беше върнат мандата, днес имаме кандидат за премиер с първия мандат – това е проф. Габровски, и от тоя момент вече можем да говорим за политическа програма, за личности, за неща, около които да се обединяват партиите или да не се обединяват, за да се съставя правителство.

Понеже сте много добър познавач на процесите в БСП, не мога да не ви попитам: защо БСП е категорична, че няма да подкрепи правителство с мандат на ГЕРБ, но дава сякаш сигнали, че би могла да го направи с мандат на "Български възход“, зад чийто кабинет обаче също ще застане ГЕРБ?

Не бих казал, че съм толкова добър познавач, но това е една последователна позиция на ръководството и на партията. Все пак те бяха единствената алтернатива на управлението на Борисов през годините, докато не започна политическият инженеринг с "Има такъв народ“, с "Продължаваме промяната“ и управлението на вътрешната им опозиция от страна на президентството с оглед да ги разбие, за да може той да е алтернативата. Така че това си е една последователна тяхна позиция.

Ако 48-ият парламент приключи без правителство, каква е гаранцията, че и 49-ият няма да се окаже толкова безплоден? Колко време може още да се разиграва сценарият избори-служебен кабинет- избори-служебен кабинет?

Никаква гаранция няма, абсолютно никаква, че няма да се задълбочи кризата. Пак казвам, докато съществува този център за дестабилизация на държавата в президентството, за създаване, разрушаване на партии отвътре, на заиграване, докато съществува тоя съюз в момента – дали ситуационен, дали ще е перманентен, между Борисов и Радев, няма да има успокояване в страната. Бизнесът ще продължи да съществува в ситуация на хаос и несигурност, икономиката ще зацикли още повече, международната изолация, на която сме свидетели в момента и в която ни вкараха, също ще се задълбочи. Т.е. няма да има развитие пред страната. Качеството на живот няма да се подобрява. Целта на политиката е качеството на живот да расте. Служебният кабинет не може да осигури тази политическа цел, напротив – чрез желанието за акумулиране на все повече власт влошават качеството на живот в страната.

Мнозина със загриженост се питат, какво ще се случи с една държава в изолация.

Не е приятно. Гледам какви са обществените реакции. Извинявайте, никога не сме изпадали зад Румъния. На север от нас – "Шенген“, на юг от нас – "Шенген“, единствената сухопътна държава, която не е в "Шенген“, в Европейския съюз оставаме ние. Както и да го погледнете – от север, от юг, ние оставаме един анклав, черна дупка, буферна зона на един мигрантски натиск. И тук, колкото и да се репчат и да скачат на европейците, трябва да се обърнем към вътрешните си проблеми, непосредствено към охраната на границата, към върховенството на закона, към работещите институции, към успокояване на политическата ситуация.

Виждаме, че освен президентът и служебното правителство, и партиите си прехвърлят вини и отговорности. И тук въпросът е: няма ли поведението им за изолацията от "Шенген“ да се прехвърли и към еврозоната?

Това е другата голяма опасност – едно по едно да изпаднем от всички възможни европейски споразумения. И не само че интеграцията ни в европейските структури няма да бъде завършена, ами ще бъдем самосегрегирани от случващото се. Не знам защо, но постоянно в главата ми се върти една аналогия с 1396 г. – нахлуването на османските сили на Балканите, когато в същата ситуация при нас, няколко разделени групи (аналогия правя с нашите партии) мислеха, че ще оцелеят поединично във Видин, Търново, а накрая бяха пометени една след друга. Апелът ми към политическите партии е: седнете, мислете държавнически. Политически се мисли за следващи избори, държавнически се мисли за поколения напред. Разберете се да структурираме институционално държавата и после всеки да може да представи собствения си проект – дали ще е консервативен, по-либерален, ляв, десен, кой какъвто иска и какъвто избирателите му го подкрепят да направи, но трябва да се намерят базовите неща, които са свързани с успокоение, с работещи институции, с икономическо развитие, с общочовешки ценности, около които да се обединим, за да може да догоним останалите европейци. До там се докарахме, че вече не се вижда пред нас и последния вагон.

Харесва ми вашата аналогия с 1396 г., когато безхаберието на три княжества прекъсва линията на Велика България. Кои са сега ордите, които биха ни завладели? Откъде ще дойдат те?

Ами, за съжаление това са наши вътрешни демони. Сами ще се потопим и ще останем една сива зона между Ориента и между Европа, затворени в един междушенгенски "сандвич“. Това е ключов приоритет и не бива да го позволяваме – сухопътно да бъдем отцепени от Европа, географски. Това още повече ще ни отдели и културно, и икономически, и социално. Ще се комплексираме окончателно като слабото звено в Европейския съюз. Затова според мен тук парламентът трябва да направи усилието, всички партии, които са вътре, да се хванат сами за косата и да се измъкнат от ситуацията, в която се намираме, иначе ще ни управляват безхаберни служебни правителства в следващите месеци, узурпацията на власт ще продължи, а резултатите и възможностите, потенциала на тези служебни правителства вече ги виждаме всички.

Въпросът е, че ако сега по някакъв начин, независимо с първи или трети мандат се направи кабинет на малцинството вероятно, в каква политическа среда ще работят неговите министри? Изобщо как този кабинет ще успее да прокарва политики, след като няма да има стабилно мнозинство зад гърба си?

По определени теми от общ интерес трябва да се намери мнозинство, ако ще и да е плаващо. Дали ще е Планът за възстановяване и развитие, дали ще е успокояване на политическата ситуация, дали ще е хоризонт от една година, за да дойдем до местните избори, да изкристализират нещата, т.е. трябва да се търсят общите решения, общите допирни точки. В противен случай всички ще бъдат пометени. Ако тази криза на партийната система продължи, ако отидем за пети, шести път на избори, всичко това, държавата, която познаваме, ще се срути. И се чуват все повече гласове – чувам ги от дълбините на политиката: ами то беше добре 30-те години, нямахме политически партии, нещата си вървяха. За какво са ни тия партии? Ами да променяме нещо. По-добре всичко да се скапе. Няма да ходя на избори да гласувам. Вратата на анархията започва леко да се отваря, на авторитаризма, на всички злокобни и уродливи политически явления.

Казвате, ще бъдат пометени партиите – от кого?



От улицата. От улицата, от обществото, от самите себе си – ще се избият помежду си в един момент, и властта ще започне да се търкаля по улицата. Не че политиката търпи вакуум, не ме разбирайте грешно. Политиката е линеен процес, тя няма начало, няма и край. Ще продължи под някакъв начин да съществува държавата, но е прекалено голям риск. Стига експерименти, стига хаос в тая държава. Пак казвам – да се обърнем към важни цели като качеството на живот на хората, към икономиката, към социалната политика, подкрепа на бизнеса, да търсим инвестиции, да се занимаваме с неща, които биха ни донесли добавена стойност като общество. Справяне с корупцията, с тая анархия, която е в сектор "Сигурност“ – наркоманите да се изметат от улиците, престъпниците да се приберат по затворите. Има, има, политическа работа има много в момента като цели и като параметри, но трябва да намерим инструментите, с които тя да се свърши. С взаимни скандали, с продължаващ разпад на институциите няма да се реши нито един от тия проблеми, за които говорим.

Цоня Събчева