Калина Венева: Без подкрепата на моите родители, нямаше да съм това, което съм днес

Калина Венева, световен шампион по волейбол за девойки до 19 г. с националния отбор на България, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор   

Здравей, Калина! Добре дошла в нашия ефир! Как се чувстваш като номер 10 в класацията за "Най добър млад спортист“?

Чувствам се страхотно. Тази награда е определено благодарение на труда, който трябваше да положим с нашия отбор. Благодаря на съотборничките си и на треньорите за тази награда.

Какво стои зад световната титла за девойки до 19 години? Колко труд, старание, лишение, упоритост  и усърдие от ваша страна? През какво преминахте?

Преминахме през много неща, но преминахме заедно, като отбор. Определено много труд, доста лишения, така да се каже, нямаме свободно време. Но всичко това, всичките тези тренировки и лагери, са отплащат накрая.

На кого искаш да благодариш най-много извън отбора, извън федерацията, може би вътре в семейството, където е тайната на този успех?

Искам да благодаря на моите родители, без които аз нямаше да съм това, което съм днес, защото те ми дадоха много. Благодаря им за това, че съм толкова упорита, за характера, който са ми дали и за начина, по който са ме възпитали.

Идвало ли ти е да се откажеш през годините от спорта, заради някаква случка, заради изтощение или просто ей така?

Не, никога. За мен този спорт е всичко. И да, определено трудни моменти е имало, но никога не бих се отказала от него.

Има ли някакво усещане вътре в отбора за различния статут на титуляри и резерви, или всички сте едно, всички си помагате, подкрепяте се?

Всички сме едно, защото едни седем момичета не могат да издържат всички мачове. Така че трябва да се подкрепяме, да си помагаме взаимно и ние успяваме.

Сега от дистанцията на тези пет месеца, от световното първенство в Хърватия насам, даваш ли си сметка какво постигнахте? Сега как гледаш на тази световна титла?

Още не си давам сметка какво постигнахме, знам само, че е нещо голямо, нещо ново, донякъде и неочаквано. Но се радвам, че успях да изпитам тези моменти с тези момичета и с този щаб.

Не можеш да не гледаш вече към сеньор Абонданца и формирането на новия национален отбор при жените?

Да, така е, но преди това имам ангажименти и мачове с клубния отбор, с националната формация за моята възраст, която предшества женския национален тим. Ще се радвам естествено, ако имам възможност да работя и с Марчело Абонданца като треньор.

Не може да не отдадем дължимото на треньора на световните шампионки Атанас Петров. Каква е неговата роля? Как ви помага той извън камерите и медиите?

Неговата роля определено е огромна– той притежава изключително спокойствие и много добър тактик - това са нещата, които ни помогнаха да се преборим психически с цялото напрежение.

Президентът на Федерацията Любомир Ганев винаги твърди, и вероятно това е така, че ви осигурява най-добрите условия и създава страхотно настроение в отбора. Наистина ли е така? Как го усещате вътре, когато Любо Ганев се появи на лагера например?

Така е. Усещаме подкрепа, благодаря и на Федерацията, определено се грижат за лагерите, които ние правим, искат да се чувстваме добре и правят каквото могат.

Всичко това струва пари обаче. Как се отнасяте към спонсорите на федерацията?

Благодарни сме на Спортния тотализатор и на останалите фирми , които ни подкрепят, защото това е нещо, без което съвременния професионален спорт на практика не е възможен.

Вие взехте наградата и за отбор на годината. Какво си говорите вътре, момичетата, защото не всички са на преден план?

Това е отбор, който се сформира преди доста време, вече три години сме заедно, определено сме преживяли много и смятам, че тези награди, които идват за отбора като такъв, са много по-ценни от индивидуалните и с много по-голяма стойност.

Гледайки твоите връстници, които не са активни спортисти, завиждаш ли им малко за начина на живот, за повечето свободно време, излизането с приятели? Защото волейболът, елитният спорт, вие давате жертви в това отношение, няма как.

Не, не им завиждам, защото повечето от моите близки и най-добри приятелки са от отбора, така че аз вече прекарвам време с тях. Да, някой път ни липсва свободното време, но не съжалявам.

Какво ти липсва най-много от нормалния живот по време на дългите лагери и тренировки.

Може би малко почивка ми липсва, но винаги я получаваме накрая, така че няма проблеми.

Спортът е школа, дисциплина, старание, спазване на строг график и всичко останало. Неизменни са обаче и съвременните социални изкушения, как се пазите от тях или ги дозирате, може би?

Нямаме време за тях, така че това може би е най-голямото нещо, което ни предпазва от всичките тези неща. Липсата на време.

Какво си мислеше, когато нашите момчета във Филипините биеха наред и завършиха втори в света? Какво беше усещането или си каза: "Аз вече съм била там“.

Усещането определено е страхотно. Наистина се почувства горда българка и се радвам, че още един отбор успява да постига такива резултати. Беше неописуема радост.

Оттук насетне какво предстои за тебе в личен и професионален план?

В личен и професионален план предстоят още много тренировки, сега съм на лагер, който е подготовка за европейска квалификация, това е за момента, което ми предстои.

Твоето пожелание към слушателите на ФОКУС?

Пожелавам най-вече здраве, много успехи, много радост и само най-хубавото през следващата година!

Благодаря ти много.

И аз благодаря.