Ще говорим за една мистерия около открадването и връщането на "История славянобългарска“ в България, и впоследствие върната отново в Зографския манастир. Всички знаем от какво голямо значение е "История славянобългарска“ за българския народ, но реално истинската книга ли бе в България? По тази тема ще разговаряме с историка Иван Тренев. Добър ден.  

Добър ден.  

Нека първо да запознаем нашите слушатели каква е целта на операция "Маратон“.  

След 1981 година, когато бе провалена националната ни програма за честване на 1 300 години от създаване на българската държава, са били установени редица опити за унищожение на българските национални ценности, които са символ на българската национална идентичност. И в този смисъл това означава посегателство върху нашата национална сигурност, защото националната ни сигурност всъщност е синоним на националната ни идентичност. И в този период е направен опит да бъде унищожен ръкописа на Паисиевата история, който се намира както знаем и до днес в Света гора в манастира "Георги Зограф“. Целта на тази операция е спасяването на "История славнобългарска“ – правилно е да се казва "славнобългарска“, "славнобългарская“, и опазването на културното ни наследство. И ако мога да отговоря, ще ви кажа подробно какво се случи набързо.  

Да, кажете.  

В този период, който ви казах, от 1981 година е направен опит да се унищожи оригинала на Паисиевата история.  

От кого?  

От няколко служби. Една от тях сръбски специални служби, които създават оперативна обстановка, с която компрометират и притискат един наш полковник Христо Маринчев, офицер от Българското министерство на вътрешните работи и отговарящ за църковните дела в Атон на Българското външно министерство. Неговият син, който за съжаление е загинал трагично в Република Гърция, е бил преднамерено финансиран, финансово затруднен,  и в този резултат е поискано от неговия баща да съдейства за изземването на Паисиевата история от Зографския манастир. И за това Христо Маринчев е съобщил съответно на службите в България за това предположение. И забележете, взето е решение на най-високо равнище да бъдат изработени 3 копия на Паисиевата история, които по никакъв начин да не бъдат разпознати като такива. Копията ги изработва художникът Евгений Босяцки. За първи път в нашата история, забележете, за първи път в нашата нова българска история специалните ни служби изготвят операция с участието на представители на музеите и на всички други културни институции, които са към националната сигурност и културното наследство, тъй като българските разузнавачи, работещи под прикритие зад граница в Република Австрия, Република Италия, Република Гърция потвърждават информацията, дадена от полк. Маринчев. И тук ще отворя една скоба, ако позволите.  

Да.  

Освен сърбите, и гърците, и КГБ правят опит за кражба.  

На историята?  

На "История славянобългарска“. Ако мога да продължа още мъничко и ще ви стане ясно.  

Да.  

Оказа се, че от страна на руските, както ви казах одеве, специални служби този интерес за историята е много засилен. И на трето място разузнавачите от Държавна сигурност от Първо главно управление с оглед спасяване на българската история от посегателство предлагат нелегално да бъде изнесена – ето вашият въпрос – от Зографския манастир и съхранена историята на територията на България. А свръхсекретна специална служба, работеща извън структурите на държавната ни сигурност, разузнаването към Министерство на народната отбрана и отдел на национална ни социална сигурност на ЦК на БКП разработва операция за спасяване на Паисиевата история.  

Оригиналът ли бе в България? 

Не, сега ще обясня. Истинският ръкопис на Паисиевата история е открит в самия Зографски манастир в един специален тайник, наречен "Ризница", за която знаят само определени монаси в манастира. Без знанието на тогавашния библиотекар на Зографския манастир, опитвам се да говоря бързо, да кажа всичко, извинявайте, йеромонах Пахомий на мястото на Паисиевата история се поставя първото копие, без да знаят това двамата представители на Първо главно управление на Държавна сигурност, един от тях е виден е виден български професор покойник, няма да му споменавам името, който при посещението си в Зографския манастир под предлог, че трябва да работят върху определени текстове на Паисиевата история, с разрешението на Пахомий изнасят това копие в своята килия. Рано сутринта, смятайки че спасяват Паисиевата история, изнасят нелегално копието, предават на съответните представители на българското разузнаване. Така то попада в касата на ген. Владко Тодоров, тогавашният шеф на Първо главно управление на Държавна сигурност. Второто копие е заблуда на представителите на определена гръцка специална служба, както одеве ви казах, бива изнесено от тях на територията на Република Гърция. А третото копие след няколко години е изнесено от агенти на КГБ. Всичкото това се развива за една седмица, като в крайна сметка покойният дядо Пахомий дава сигнал, че е изнесена Паисиевата история. По-късно, когато в Република Гърция се разбира, че всъщност това не е истинският ръкопис, а негово копие, отмъщават по свой начин на предполагаеми участници в заблуждаващата операция. Представителите на съветските служби също си отмъщават на наш български разузнавач на територията на Северноафриканската държава. В този случай много по-късно копието, което се съхранява в касата на ген. Тодоров, беше подхвърлено на един бивш шеф на Българската разузнавателна служба в Националния исторически музей, и знаем как е подхвърлено в София. Въпреки че гръцката страна знаеше, че това не е истинската Паисиевата история, публично направи всички възможно това копие да бъде върнато в Зографския манастир и по този начин да прикрие своите действия спрямо България и кражбата. Всъщност това, което се случи с операция "Маратон“ и т.н., са няколко неща, няколко действия от страна на гръцките тайни служби, от България, за да се прикрият тези злодеяния от страна на Гърция и спасяване, разбира се, на Паисиевата история, която никога, повтарям, не е изнасяна от Зографския манастир, благодарение на спасяването й чрез йеромонах Пахомий.  

Вие всъщност написахте книга по тази тема. Откъде сте толкова сигурен в тази информация?  

Книгата е на проф. Евгений Сачев, аз съм отговорен редактор. Казва се "Българите са в основата на човешката цивилизация“, четвърто издание допълнено. Смятам, че всеки, който познава проф. Сачев като културен историк и като човек, който е експерт по националната сигурност и дълги години е бил и консултант, може да си направи изводи сам за себе си.  

В началото на нашия разговор стана ясно, че на днешната дата, но през 1998 година оригиналът на "История славянобългарска“ е върнат в Зографския манастир от българското правителство. обаче, бе съобщено, че в България е бил оргиналът. Нашият гост развенча това твърдение, като потвърди, че в България е било копие. Г-н Тренев, трябва ли "История славянобългарска“ да се съхранява в Зографския манастир?  

Естествено, че трябва, и трябва да бъде там, защото това е мястото, където се съхраняват най-големите културни особености на българската нация, най-голямото културно наследство на българската нация. Всички манастири през Средновековието преди падането ни под османско иго, които са над 20 на брой в Света гора, са били български в древни времена. За съжаление сега само Зографския манастир е български. И оказва се, че в Зографския манастир много по-сигурно е опазването на културното наследство на българите отколкото днес  в България. Ние виждаме как се изнасят всекидневно културно наследство на България през границата без има никакъв държавен контрол. Заявявам го най-отговорно. И ако това се продължи, ние много скоро можем да осъмнем като една нация, която всъщност няма културно наследство. Ние сме в основата на създаването на днешна Европа, ние сме в основата на създаването на всички европейски новоизлюпени държавици, тъй като ние им даваме езика, писмеността, културата. Ние сме първи, които в света правим монетарна система, и това е доказано – Дуранкулак най-старото злато, в Провадия – най-старата солница в света, над 8 000 години. В този смисъл Паисий е бил там, векове се е съхранявала историята на Паисий в Зографския манастир и там трябва да бъде.  

В края на нашия разговор искам да ви попитам какво казва Паисий в историята си, какво трябва да запомним ние, българите?  

Неслучайно се казва "История славенобългарска“ – от слава, от славата на стара Велика България и нейните велики владетели, които са дали, пак казвам, духовността и писмеността, културата на всички други народи. И той казва: "Не се ли срамиш да се наречеш българин“ към Евгений Българин, той не го казва към всички българи. Той завеща всъщност забравената наша история към българите тогава и днес. Затова аз моля всеки българин да прочете цялата Паисиевата история внимателно между редовете, за да разбере какво точно Паисий иска да кажа днес на българите, и тогава. Защото този културен феномен, ако позволите последно изречение, на Паисий е преведен от английски в САЩ с предговор от проф. Филип Сашко в Университета Уисконсин. И това е едно безспорно доказателство за това, че Паисиевата история е феномен, световен културен феномен.  

Точно така.  

Така че българите са в основата на създаването на днешната човешка цивилизация.  

Много благодарим за този разговор.