Иван Сотиров, бивш народен представител, сега – председател на Гражданско сдружение "Достойнство, отговорност, морал“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

В тъги, неволи и объркани послания преминаха консултациите при президента за съставяне на правителство. Той повече не може да размотава политическата несъстоятелност и ще трябва да започне да връчва проучвателните мандати. Големият въпрос, обаче, е, как те ще бъдат изпълнени. Колкото повече от ГЕРБ повтарят, че потенциалният им партньор е "Демократична България“, толкова повече от "Демократична България“ се чувстват задължени да им отвръщат, че такава коалиция е абсурдна идея. Червените линии обезсмислят разговора за стабилно управление и се получава като в пенсионерския виц – тези, които искат, не могат, тези, които могат, не искат. Ще успеят ли партиите да се измъкнат от мъртвата хватка, която сами си направиха? Наш гост е Иван Сотиров – бивш заместник-председател на СДС и народен представител от парламентарната група на СДС в 37-ото Народно събрание и от парламентарната група на ОДС в 40-ото Народно събрание. Сега е председател на Гражданско сдружение "Достойнство, отговорност, морал“. Г-н Сотиров, парламентът все повече се превръща в предизборно студио, като всеки гледа да заеме по-изгодна позиция за реклама към електората. Какво се очертава – избори или правителство?

Засега, както наблюдаваме процесите, по-скоро се отива на предсрочни избори, въпреки че не се изключва и формирането на някакво мнозинство в парламента. Но по начина, по който се държат основните политически партии, ако бъде съставено правителство при тези анонси, които те продължават да отстояват, може и да се отива към един Беров вариант, за което не знам, дали е по-добре от предсрочни избори, въпреки че и след предсрочните избори няма да се роди нищо по-добро от това, което имаме сега.

Кабинет на малцинството – фикция или реалност?

Първо, това, което всички повтарят като папагали, тази мантра "кабинет на малцинството“ е нонсенс, защото няма как да има правителство, зад което няма мнозинство. Това дали една партия ще участва със свои представители на правителството, е отделен въпрос. Но всеки, който подкрепя формирането на едно правителство, и след това, който го поддържа, защото едно правителство в момента, в който загуби мнозинство, то се проваля и престава да съществува. Ние видяхме как предишното правителство, когато се разпадна четворната коалиция, падна. Няма как да има правителство на малцинството. Това са характерните опити за партиите да се опитват хем да са във властта, хем да не носят отговорност, заради което са в това състояние. Виждаме, че всички хем им се иска да участват във властта, хем да не носят отговорност и затова са в това положение. И виждаме един друг много притеснителен процес, напълно деградиране на политическото – че т.нар. червени линии, които си поставят партиите, те са на база персонални оценки към отделни личности, а не на база ясни приоритети. А партиите в крайна сметка трябва да се борят и да отстояват основни приоритети за държавата, а не да се занимават като малките деца, да ни вкарват в схемата кой с кой иска да си играе, кой с кой не иска да си играе. Естествено, че след като са различни партии, те имат различия. Не е необходимо хората дори в една партия да се обичат и да се харесват, въпросът е да се отстояват ясни, стратегически приоритети за развитието на държавата. Това, което се случва, е очевидната неспособност на основните политически партии да излязат с ясни приоритети и на база тези приоритети да търсят формирането на мнозинство – партньорство.

Казахте, че твърде възможно е да се отиде към "Беров“ вариант. Казахте, че това е по-лошо за България, отколкото предсрочни избори. Какъв "Беров“ вариант би могъл да се направи и с чий  мандат? Кой ще застане зад него?

Най-абсурдното е, че "Демократична България“, които имат опит, защото са наследници на партии, които едно време съдействаха за подобни варианти, те хем тласкат ГЕРБ към вариант "Беров“, хем реват, че това ще бъде много лошо за България, което – да, ще бъде много лошо, но те същевременно непрекъснато тласкат ГЕРБ да направят коалиция с ДПС, с партията на Янев и т.н., едва ли не и с партията на Костадинов, което е пагубно за България, и дори на шега не трябва да се правят такива предложения. Аз подозирам, че ГЕРБ в никакъв случай няма да влязат в такава схема, защото те знаят, че това ще бъде много кратък и безславен мандат, ако влязат в такава конфигурация. Така че Борисов според мен няма да влезе в този капан. Той затова неистово се опитва да склони "Демократична България“ да му бъдат партньор, но те пък се плашат от "Продължаваме промяната“, защото техните опасения са, че ако влязат в такъв вариант, твърдите им привърженици, които те дълго време ги насъскваха на тема "анти Борисов“, на следващи избори могат да се преориентират към "Продължаваме промяната“, защото в общи линии "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ основната им предизборна теза и на тези, и на по-предишните избори беше изчегъртването на Борисов и на ГЕРБ. И сега те са в една колизия, че от една страна единствената възможност да отстояват геостратегическите си приоритети, които заявиха, е да правят коалиция с ГЕРБ, защото те поне номинално изразяват същите приоритети, от друга страна, те предизборно поеха твърд ангажимент, че ще направят всичко възможно да изчегъртат ГЕРБ и Борисов. И те сами се вкараха в тази абсурдна ситуация, от която няма излизане.

Г-н Сотиров, дали зад взаимното подритване към неизгодни коалиции всъщност не се крие битката за електоратите?

Точно това е една много пошла предизборна битка, която вече не вещае нищо добро нито за страната, нито за тези партии, защото те силно подценяват избирателите. Накрая и с този, и с предишния Избирателен кодекс, независимо какви ще бъдат правилата, ниската избирателна активност е поради ниското доверие към политическите партии. Както и да се променят правилата на изборите, няма да се увеличи активността. Някои хора, ако си мислят, че това тяхно поведение ще им бъде простено на изборите и че ако върнат хартиената бюлетина това по някакъв начин ще вдигне активността, ще останат жестоко разочаровани. Напротив, с това поведение на т.нар. системни партии се създават предпоставки за формиране на радикален антисистемен вот, който в тази ситуация, в която се намираме, при положение че се води война на нашата граница, и то война, която в голяма степен е война и срещу страната ни, е меко казано безотговорно. Това е поведение, съизмеримо с национално предателство – да ни занимават с тези техни детски истории при тези предизвикателства и пред икономиката, и пред социалните проблеми, които съществуват, и най-вече войната, която е непосредствена заплаха за България. Защото повечето западни сили могат да не се притесняват от това, което се случва, но държави, които са в непосредствена близост до държава агресор като Руската федерация, ако ние не положим всички усилия да бъде стопиран режима в Кремъл и да не бъдат направени никакви компромиси към него, веднъж създаден прецедент да бъде нападната държава, която е много по-голяма от България и с много по-голям ресурс, е най-опасно точно за държави като нас. И затова всички други държави от бившия Източен блок реагират толкова категорично. Ние сме единствените, които в лицето на президента и неговото правителство продължаваме да играем двойни игри, което няма да спечели симпатиите на Русия, но ще разочарова и нашите партньори, които виждат в това непочтено поведение. По принцип двойните играчи никой не ги харесва и не ги обича. И от Русия, от Кремъл многократно дадоха знаци, че те по никакъв начин не са впечатлени, напротив – отнасят се с презрение към цялата тази прокремълска шайка тук, която се опитва да се хареса и един ден е с Кремъл, друг ден тичат по форумите на НАТО да подписва декларации срещу Кремъл. Но така или иначе, това е изключително опасно, вредно поведение за България.

Г-н Сотиров, да ви помоля за уточнение – какво точно ще предизвика радикалният антисистемен вот и кои са двойните играчи, които ту търчат след Кремъл, ту след това пък пред НАТО плюят Кремъл?

Това са основно президентът и неговата вече гарнитура. Нека да не забравяме, че той беше подкрепен от инициативен комитет за втори мандат, в който по думите на ген. Атанасов, който към онзи етап нямаше проблеми с Радев, беше озадачен, че има 27 сътрудника на "Държавна сигурност“ в екипа на инициативния комитет. Да не говорим, че там беше пълно и с хора, които са прононсирани "кремълски подлоги“, от най-изявените путинофили бяха в този инициативен комитет. И разбира се, партиите, които така се кичат, че са от демократичната общност и имат претенциите да я представляват, не бяха притеснени нито от изявленията в предизборния дебат на Радев, нито от цялостното му поведение през първия мандат, в което той не скриваше лобизма си за Кремъл и за Русия. И те по същество го подкрепиха и имат голям принос за това той да е втори мандат. И сега, с тази нестабилност, която се поддържа, и несъставянето на правителство се влиза в друга много опасна схема, която реално руши основния принцип на Конституцията – че ние сме парламентарна република.

За президентска или полупрезидентска република ли говорите?

Не, това няма нищо общо с президентската република, защото ние тук имаме узурпиране на правомощия, използвайки една слабост в Конституцията, която допуска т.нар. служебно правителство, по силата на която президентът фактически управлява еднолично държавата. При президентската република има силни парламенти. Там, където има президентска република, примерно както е в САЩ или във Франция, там има двукамарни парламенти – Горна и Долна камара, с много силен парламентарен контрол. Докато ние се намираме в хипотеза, в която един човек, който не представлява нито една от властите – президентът, който по Конституция би трябвало да има доста символична функция, фактически нагласява и правителството, и по време на служебните кабинети в тези непрекъснати избори, в които влизаме, той управлява и без парламент. При една доста компрометирана съдебна власт практически той контролира всички власти в държавата. Така че това е скрит едноличен режим и няма нищо общо дори с президентската република. В България президентска република няма как да се случи, защото конституционната процедура за смяна на държавното  устройство е много сложна и няма как да се събере квалифицирано мнозинство в парламента, за да се промени държавното устройство. Това не подлежи и на референдум, защото Конституцията – и всички Конституции, това е общ принцип – е направена така, че да гарантират почти несменяемост, освен без някаква революционна ситуация на държавното устройство, на утвърдения модел. Но ние тук имаме нещо много по-опасно, защото ако това беше президентска република, по Конституция ние щяхме да имаме конституционен режим на управление, докато ние тук имаме фактическо узурпиране на властта от президента, който се възползва от този политически хаос и от срива на политическите партии. Разбира се, той съдейства всячески да се стигне до това положение, но тук вината основно си е на партиите, които допускат това, защото те рушат парламентаризма и устоите на парламентарната република. Съществува хипотеза, при която президентът може да изкара със служебно правителство и еднолично да управлява целия втори мандат.

Ами то натам върви, г-н Сотиров, натам върви. Какво може да се направи?

Да, натам върви. Ами това е едно от нещата, които налагат да се намери решение. И по този въпрос не се говори включително от парламентарните партии, защото те се бият, карат помежду си, но всяка по някакъв начин се опитва да ухажва президента. Ние видяхме, как го посрещнаха на първата сесия и тези, на които викаше "мутри“, и тези, които го избраха, пък след това той тръгна да ги чегърта и тях – имам предвид и ГЕРБ, и партиите на т.нар. промяна, и "Демократична България“. Виждаме, че и едните, и другите станаха на крака да го посрещат, когато той влезе. А най-малкото му дължаха едно по-резервирано поведение. Едно от основните неща, които трябва да направи един парламент, е да стартира процедура. Това става и с решение на Обикновено народно събрание, не е необходимо да се свиква Велико народно събрание – да се промени Конституцията и да не се допуска ситуация, при която държавата да може да бъде управлявана без парламент. Служебното правителство е анахронизъм, който следва да бъде отменен. Това става с конституционна промяна и партиите трябва да търсят в тези посоки конституционно мнозинство. Пък нека помежду си да водят войни – това е демокрацията. Но ние не виждаме позитивно състезание между партиите. Не виждаме състезание, кой ще предложи по-добър вариант за излизане от кризата, за решаване на всички тези проблеми – и геополитически проблеми, и проблеми с войната, в която България така или иначе е въвлечена, колкото и да се отрича това положение, и ситуацията, в която се намира икономиката ни. Защото тепърва предстои в България да има тежък икономически срив и това е допълнително основание партиите да се опитват да демонстрират желание да управляват, но никой да не иска да поеме отговорността. Именно затова трябва да има състезание между партиите с ясна антикризисна програма, с визия за промяна и на тези неща, за които говорихме, включително и конституционната промяна да се стартира, защото е недопустимо да се допуска такъв едноличен режим. Още повече от един човек, който очевидно в разрез с приетата геополитическа линия на България, той играе за Кремъл, играе за "Държавна сигурност“ и за старите комунистически структури. Нека да си дадем сметка, че той скоро даде награда на един от вицепрезидентите на "Мултигруп“, даде му най-високото държавно отличие за годишнината. В крайна сметка това не е някакво тържество на "Мултигруп“, където да си награждават активистите по случай техните юбилеи, а държавният глава трябва да раздава държавни отличия само на хора, които имат изключителни заслуги към нацията. Това безобразие също така остана без коментар. Да не говорим, че шефът на неговия аналитичен център, или там както се нарича, също е човек, свързан с "Мултигруп“ – проф. Маринов. Така че този човек, който размахваше юмрука, как ще се бори срещу задкулисието, срещу мафията, срещу олигархията, виждаме, че е един от проводниците, и то на най-ретроградните структури. И като говорим за "Берови“ варианти, нека да е ясно, че "Беровият“ вариант беше точно мулташки вариант – на "Мултигруп“, една от най-опасните групировки на прехода.

Очевидно имаме вакуум за парламент, имаме вакуум за политически играчи, имаме вакуум на идеи. Как ще се преодолее, като за следващите избори ще излязат абсолютно същите, със сходни листи, със същото поведение, със същите послания?

Те, нещата, дори се влошават. Аз съм скептичен, че в една предизборна кампания за следващи избори ще чуем нещо различно. Виждаме, че те повтарят всичките като някакви развалени радиоточки, активистите на отделните партии си повтарят т.нар. опорни точки до втръсване и няма никакво положително послание. И за мен пътят е това – тези три-четири приоритета, които стоят пред страната като големи проблеми, и да се търси мнозинство, евроатлантическо, около тях. А пък вече който не следва и не е категоричен в подкрепата на тези приоритети, той ще бъде съден по делата му. Тези болшевишки схеми по заклеймяване, по лепене на етикети – ние виждаме, че те взаимно си лепят етикети, обвиняват се в това, че са корумпирани, че фалшифицират изборите, това тотално срива вече доверието на избирателите. Дори се стига до парадоксалната ситуация, защото партиите, които са привърженици, и техните избиратели, които са привърженици на машинното гласуване, обвиняват гласуването с хартиена бюлетина, че се фалшифицира, другите пък обвиняват тези, които са привърженици на машинното гласуване, че те го фалшифицират, и сега, като се въведе една смесена система, ще има 100% недоверие в изборите, защото при смесено гласуване едните ще смятат изборите за манипулирани, защото машинното гласуване е манипулирано, другите ще смятат, че гласуването с хартиена бюлетина е манипулирано, така че няма да има избирател, който да бъде без подозрение в честността на изборите. И това всичко води до отлив, до активен срив на политическата система. Освен това, след като всички така си лепят етикети и се обвиняват в какво ли не, как искаме избирателите да вярват, след като се създава общото впечатление, че всички партии, че всички лидери са корумпирани, че са престъпници? 

И какво се получава?

И тази деградация създава предпоставки за едноличен режим. Единственото, на което може да разчитаме, е, че в европейския контекст, като държава член на Европейския съюз няма да се допусне да имаме такава директна диктатура, каквато да речем е в Русия, но ще имаме по-перфидна, завоалирана форма на еднолично управление, с каквато се сблъскваме сега. Защото по същество това, което наблюдаваме, е едноличен режим, противоконституционно узурпиране на власт. Разбира се, използва се тази слабост в Конституцията, която допуска назначаване на служебно правителство, но тогава, в ония времена замисълът може би е бил друг на народните представители – че излизаме от един комунистически режим и да не се дава възможност на партиите, които провеждат избори, да имат бонус, да имат собствено правителство при извънредни ситуации. Но ние виждаме, че този инструмент вече не върши работа. Напротив, дори всички партии на прехода, почти без изключение, които си организираха изборите, ги загубиха, което показва, че дори и тази мания за това, че управляващите партии могат чрез смяна на правилата да фалшифицират изборите в тяхна полза, също е измислица, защото практиката показва точно обратното. ГЕРБ спечелиха по правила, които написаха техните противници, а преди това ГЕРБ загубиха по правилата, които те направиха за изборите. Така че идеята, че могат да се правят такива гигантски фалшификации, е крайно несериозна, но това говорене компрометира. Действително има купуване на гласове, има корпоративен вот и т.н., но тези неща не са от този мащаб, че да могат радикално да обърнат изборния резултат. Виждаме, че когато една политическа сила загуби доверие, дори да управлява, ще е с целия си ресурс на администрация, с финансови възможности и т.н. Като се обърне общественото мнение, се губят изборите, което показва, че никой не е спечелил избори с правилата, които е написал. Напротив, дори имаме случаи – сега да не влизаме в подробности, защото това е дълъг разговор – партии, които правят правилата, уж за да се възползват, докато имат мнозинство, а в крайна сметка, като минат изборите, се оказва, че те са си вкарали автогол, защото по техните правила печели противникът. Яркият пример е 2009 г., когато БСП под натиска на техния президент Първанов приеха една смесена система за избори, въведоха едни измислени 28 едномандатни мажоритарни района и всичките им ги взе ГЕРБ.

И какво се получава сега, г-н Сотиров, какво се получава – че в крайна сметка президентът може би ще ни управлява до юни-юли, а твърде е възможно и до местните избори през есента.

В такава ситуация е поставен и в крайна сметка той елегантно си измива ръцете. Демонстрира голямо желание да се получи правителство, партиите да се разберат, обаче не се получава. И тук топката е в партиите действително. В крайна сметка той се възползва от тези конституционни възможности, които има, да си присвоява тази власт.

Неразумността на партиите докъде може да стигне?

Виждаме, че нещата стават все по-лоши. Тук от това, което го наблюдаваме, това е процес, който тече от повече от две години и с всеки следващ избор нещата стават все по-лоши – и по-ниска е активността, и конфигурацията на парламента е по-шарена и по-нестабилна, и партиите зациклят все повече в техните, както те самите си ги наричат, опорни точки. Погледнете, няма нищо съдържателно, смислено в анонсите на политическите партии. Дори това непрекъснато говорене за съдебна реформа – аз не виждам солидно, годно предложение за съдебна реформа. Ако се реализират тия неща, които се предлагат – дай Боже да се реализират, но аз съм убеден, че те няма да имат никакъв резултат, просто за да престане и тази спекулация.

Цоня Събчева