Иван Савов, криминалист, в интервю за предаването "Добър ден, България" по Радио "Фокус".

Сега с нашия гост ще си поговорим за почерковите експертизи и що е то графология? Казвам добър ден на криминалиста Иван Савов.   

  

Добър ден.   

  

Искам първо да си поговорим за вашата професия, която е много интересна и предполагам, че и много хора си задават много въпроси, свързани с това – точно какво казва почеркът за нас?   

  

Да, на първо място действително е доста интересна тази тематика и доста слабо застъпена, което между другото би трябвало да се промени, защото нашият почерк като едно от външните проявления на нашия характер говори много за личността. Има няколко различни аспекта, които можем да разглеждаме в човешкия почерк, и те са обусловени в двете направления, в които се развива науката за почерка. Едното е т.нар. психографология, това, за което най-вероятно вие се интересувате по-сериозно. Тя всъщност представлява наука, чиято цел е улавянето, идентифицирането и интерпретирането на някои маркери, които се намират и установяват в човешкия почерк, и дават информация за основни страни на характера и темперамента на пишещия. Другата част, това е почерковата идентификация, която се използва изключително и само за криминалистични цели, и нейната роля е установяването и изолирането на общите и частни признаци на човешкия почерк, респективно на подписа, и тяхното сравняване с някакъв обект. Обикновено може да бъде фалшифициран почерк или подпис, или примерно почерков обект, чийто автор се е отказал от него, т.е. "Аз не съм подписвал еди какво си“ и т.н. Т.е. това са двата основни дяла, в които се развива науката за почерка като цяло.   

  

Добре, нека първо да поговорим за графологията.   

  

Добре.   

  

Има ли почва тя у нас?   

  

Има ли почва – графологията има почва във всяко едно човешко общество, защото навсякъде възникват въпроси, свързани с това какъв е човекът, който стои пред нас. Ако сте HR в някоя фирма, така HR-арите специално, голяма част от тях се занимават и с психология и използват методи психологични точно, за да установят елементи от характера и темперамента на човека, който кандидатства за работата. А графологията като наука, свързана с психологията и психиката, много помага в това отношение. И в много големи компании по света, знам, че и у нас се прави, се ползват услугите на графолози, които в България не са българи, тъй като ние в България нямаме развита система за психографологични изследвания.   

  

А защо това е така?   

  

Това е така поради ред причини, основната от които е, че още по време на социализма в по-голяма степен е била застъпена почерковата идентификация като пряко необходима за криминалистиката за разкриване на престъпления, а на графологията се е гледало като на един вид окултна наука, каквато тя не е в никакъв случай.   

  

Да, все още има такива твърдения като нещо мистично, графологът е мистично същество.   

  

Ами значи аз съм митично същество и сигурно летя, два метра нас земята и левитирам.   

  

Най-вероятно.   

  

Вижте, историята е много интересна. По едно и също време в рамките на Третия райх и Съветска Русия се развива графологията изключително много. Всъщност, основните знания, които имам аз, свързани с графология, са от една книга на един немски учен, Шнайхер се казва, която той де факто създава непосредствено преди Втората световна война като система, и даже изданието, което имам аз е от 1942 година, то е антикварно. И всъщност, лидерите в Третия райх са се възползвали от психографолози, за да могат да се информират за това човекът, който работят с него, или примерно шпионина, или агента, или дори някой член на тяхната партия, дали е склонен към предателство, дали би бил лоялен или не и т.н. По същото време в Съветска Русия лично Йосиф Сталин е работил по същия начин с графолог. Даже се носят апокрифни истории как сума хора са изпратени в Сибир благодарение на графолога му. И това не е измислено. В САЩ графологията се развива от средата на XIX век още. В много европейски държави, между които Франция, още през XIX век започват да се систематизират свързани с графологията психологически тестове и т.н., дори Зигмунд Фройд в началото на ХХ век работи в тази посока. А в България, колкото и да е странно, учителят Петър Дънов прави едно за съжаление кратичко изложение в някаква малка монография, свързана с почерка на човека.   

  

Добре, да се върнем в наши дни. Вие също казахте, че доста голяма част от работодателите в големите компании използват услугите на графолог, макар и не българин.  

  

Да, да, да. Това е причината, между другото може да е интересно за слушателите, в много от компаниите, чужди основно, които имат клонове в България, изискват от кандидатите за работа, особено на средно и високо мениджърско ниво, да си пишат СВ-ата на ръка.   

  

Добре, какво могат да разберат от това нещо?   

  

Със сигурност не могат да разберат дали е бил гладен кандидатът или му се е ходило до тоалетна докато е писал. Могат да разберат основни характеристики и за личността. Например темперамент, проява на по-високо ниво или по-ниско, склонност към лоялност или нелоялност, или по-скоро степен на лоялността, която би могло да прояви лицето кандидат за работа, склонност към прикритост.   

  

Добре, кое подсказва?   

  

Вижте, по радиото е трудно да се онагледи за съжаление.   

  

Да.   

  

Определени елементи от писмената реч. Примерно надредови, подредови елементи на буквените знаци и цифрите, ходът на изписване на реда, т.е. цялостната постройка на това, което пише кандидатът на листа – топографията на почерка се казва това нещо на наш език, това дали остава полета, дали не остава полета, височината на големите спрямо малките букви, наклона, определено цялостният наклон на почерка. И всъщност, те са над 70 изведени маркера, т.е. доста сложно е и отнема поне седмица едно такова изследване.   

  

Но предполагам, че е успешно.   

  

В доста случаи е успешно, да.   

  

Г-н Савов, досега си говорихме за графологията, но нека сега да обърнем внимание и на фалшифицирането на документи. Неглижираме ли ние, хората, това колко сложен да ни бъде подписът, и всъщност каква е символиката на подписа на човека?   

  

Пак първоначално да уточня, че няма да ни стигне времето, за да го обясним достатъчно подробно…   

  

Добре, разговор с продължение.   

  

… но в общи линии човешкият подпис представлява снимка на личността. Гледайте на подписа като на пръстовия си отпечатък. Т.е. полагайки подписа си на някакъв документ, човек остава белег от себе си. Т.е. той казва: Това съм аз. Ето защо между другото и при оформянето на подписа ни, обикновено в тийнейджърска възраст, когато родителите ни казват: "Хайде, време е да си направиш подпис“, никой не ни контролира. Т.е. никой не ни казва какъв подпис да имаме за разлика за почерка, който когато го усвояваме, всичко става под определена рамка, т.е. имаме стереотип, писмена норма и биваме задължавани да влезем в нея. При подписът няма стереотипност, точно защото той в най-голяма степен е проява на нашата същност и съдържа изключително много признаци, които са уникални за самата личност. Колко уникални – толкова уникални, че геометрията, извлечена от подписа, почти е равносилна на тази, която можем да извлечем от пръстовия отпечатък. Поради тази причина има и много системи за дигитално подписване на документи, които се възползват именно от това. Аз даже съм разработвал една такава в България за една компания, и трябва да ви кажа, че успеваемостта е изключително висока. Сега, по въпроса за това колко трябва да ни е сложен подписът – знаете ли, един подпис, който има 3 елемента, но те са оформени по такъв начин, с такъв темп на движение, такава скорост и координация, че наистина са сложни за имитиране, върши същата работа като един подпис, който може да отнеме един ред и има да речем 30-40 елемента. Сложността не е в пряка връзка с възможността да бъде имитиран подписа. Да, естествено, че по-големите по количество подписи, с повече елементи са по-сложни за имитация, но тук въпросът  до каква степен човекът, който полага подписа, е развил писмено-двигателната си култура, а нейното развитие става само по един начин – като пишем.   

  

А важно ли е в подписа да се съдържат двете ни имена или и трите ни имена, или само някакви символи трябва да бъдат?   

  

Така, има абсолютна свобода при комбинирането на елементите. За мен специално като експерт по почерк, който сигурно хиляди подписи са ми минали през ръцете и очите, е удачно да имаме поне една инициална буква от името си в подписа, тя обикновено е в началната част, и тя съдържа най-висока степен на устойчивост, след което да имаме някаква обособена средна част, свързана с безбуквени елементи, в които можем да вложим индивидуалност, и параф – това е финалът на подписа, при който вече комбинирането може да стане също по разнообразни начини, така че да бъде труден за подражание. Най-важното обаче при формирането на подписа на човек е той сам да го усети, т.е. подписът да бъде естествено излизащ от него и да не се замисля когато го полага, защото именно в тези моменти в подписа се отлагат тези признаци, които след това ние използваме за идентифициране. А повярвайте ми, документните престъпления може би са най-често срещаните в момента в практиката.   

  

Да, точно това исках да ви попитам.   

  

Изключително много се имитират и се фалшифицират подписи.   

  

С какво най-често се занимавате, точно с фалшификация на подписи?   

  

Да, за съжаление различни договори, споразумения, записи на заповеди, пак за още по-голямо съжаление имотни спорове, там прословутата имотна мафия, която си позволяват включително цели завещания да се фалшифицират и да се рисуват. Абсолютно навсякъде, където човек полага своя подпис, съществува теоретична опасност той да бъде фалшифициран, откраднат или по някакъв начин документът да бъде компрометиран.   

  

Тъй като напреднахме във времето искам да ви попитам вие като специалист за една случка от последните дни – случката пред хипермаркета в София, обирът на мъжа според бял ден. Какво е вашето мнение като професионалист? По-скоро на какво прилича?   

  

Със сигурност деянието не е случайно, планирано е. И за мен има две хипотези, които съвсем скоро ще се разплетат дали са така или не. Единият вариант е лицето да е било следено от извършителите, да са знаели, че често принася суми пари в себе си и просто да са го ударили в този момент, другият вариант е да инсценировка.   

  

А какво върви към инсценировката?   

  

Може би това, че сумата не е голяма. Нали разбирате, че подобно дръзко деяние, извършено посред бял ден, на такова място, където има и камери на всичко останало, и то не една и две, най-общо казано чисто житейски струва ли си да го правим за толкова пари, за 30 000? Ако бяха 300 000, ако беше 1 милион – да, но защо ни е да го правим за такава сума, и то няколко душ? Т.е. грубо казано, ако се поставим в кожата на евентуалните извършители, ние трябва да си ги разделим тези пари – колко ще вземе всеки от нас, струва ли си да го направим? Разбирате ли?   

  

Да, разбирам ви.   

  

А в криминалистиката основното, което води разследването, това е житейската логика. Т.е. оправдано ли е дадено действие, за да го предложим, че е извършено така?   

  

А има ли вероятност тези да са мислили, че човекът е носил много повече пари?   

  

Да, това е другото, което допускам, че не са били наясно точно каква сума пренася в момента, но са знаели, че пренася големи суми пари. Във всеки случай обаче начинът, по който са изоставили автомобила си да бъде намерен, дори не са се опитали да го запалят или да хвърлят нещо вътре в купето, което да прикрие присъствието им, защото всъщност колегите не просто взимат евентуално дактилоскопни следи, ами те могат да вземат включително и следи от мирис, одорологични следи, микроследи, косми, влакна и други такива неща. Обикновено извършителите в повечето случаи или палят автомобила, или това, което беше характерно за автокрадците преди години – разпиляват червен пипер, нещо, което има остра миризма, вътре в купето, и то потиска мириса. Работили сме включително по случай, когато един скъп автомобил го бяха зарязали след като са установили, че няма как да го реализират, да го продадат, вътре бяха разпилени косми от фризьорски салон. Просто взели подстригани коси, и всичко беше в коса вътре.   

  

А в тази ситуация с този обир?   

  

Тази ситуация колата е намерена, на практика непокътната, което е странно, за мен поне.   

  

Г-н Савов, много ви благодарим за този разговор.