Иван Хиновски, бивш председател на парламентарната комисия по енергетика и председател на Българския енергиен и минен форум, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

Защо въпреки прогнозите за чувствително намаление цените на газа у нас за декември поскъпнаха с 19%? Въпросът е към бившия председател на Парламентарната комисия по енергетика и председател на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски.  Г-н Хиновски, цената на газа се определя от много фактори – от азерския газ, от състоянието на "Чирен“, от LNG. Да чакаме ли след декемврийските 20% нови повишения след Коледа?

Определено да. Последните анализи и фючърсни сделки, които се реализират на западните борсови пазари показват очаквано повишаване на цената на природния газ и на LNG, което до известна степен се дължи и на трудностите по изграждане на терминалите в Германия, дългосрочния договор на Катар с Китай, т.е. редица международни фактори, които определят една песимистична прогноза за цената на газа на борсите. Това влияе върху всички бъдещи сделки, фючърсни сделки на "Булгаргаз“. Но тук, разбира се, и върху цената, която КЕВР определя, защото както вие казвате, цената на нашия газ е смесица, микс от азербайджански газ, газа от хранилището в Чирен и бъдещи сделки на LNG.

Какво повишение да чакаме през поне първите 3 месеца на следващата година?

Много трудно може някой, дори най-ведущият специалист по борсите да ви го предскаже. Но аз смятам, че в рамките поне до края на март ние ще имаме ежемесечно едно между 10 и 15% ръст на цената на газа. Но пак казвам, то е временна прогноза. Аз мисля, че някои фактори могат да окажат обратно влияние, освен нещо, което чрезвичайно се случи, като например криза в Германия или криза на европейските пазари  - то би могло да вдигне този процент. Но трябва да се готвим до края на март за между 10 и 15% повишаване на цената на природния газ.

Европейската комисия наложи таван на цената на руския петрол от 60 долара на барел. От месеци обсъжда и таван на цените на газа. Тези идеи до какво могат да доведат?

Аз многократно съм изказвал критична оценка на всякакъв опит да се регулират цени от горе. А ние имаме много добър опит от миналото при комунизма: всички ограничения водиха или до дефицит на пазара, или до черна борса. В случая ще се случи същото. Многократно съм казвал, че това не е пазарно, това е санкция някаква, която не е ясно накъде ще избие. Лично аз смятам, че много бързо ще се откаже Западна Европа, Европейската комисия, тъй като тя е водещата в случая, от този механизъм. Това е опит да се санкционира, да се ограничат приходите на Русия относно продажбата на петрол, тъй като това е един от сериозните източници в руския бюджет, с които държавата си финансира войната. Опитът ще бъде несполучлив, сигурен съм.

Не мога да не ви попитам и за друго – от холдинга, чийто председател сте, Българският енергиен и минен форум, имахте идеи за добив на газ – български газ на българска територия. Докъде стигна работата по тях?

Доникъде, и това е голямата загадка.

Защо?

Ще ви кажа и друго нещо, което скоро научихме: към района на Камчия има стари сондажни кладенци, които в последните няколко месеца са започнали да избиват природен газ от тези сондажи. Там има толкова газ се оказа натрупан, че се получава така нареченият процес "фонтаниране“ – избиват на фонтани тези количества газ. И Добруджанското находище също се оказа, че има сериозни залежи за  добив. Скоро завърши едно проучване, оказа се, че има ресурси и там на природен газ. Но като че ли някой има интерес, като че ли, аз не казвам, че някой си определен, тези находища да не се разработват. 

И то какво се получава – вода гази, жаден ходи? Газ имаме, обаче го внасяме скъп и прескъп и треперим всеки месец от повишения.

Да, абсолютно. И това не мога да разбера. Значи, ние с колегите, които са тесни специалисти в тази област, хора, които са проучвали, сондирали дълги години и в района на Северозападна България, и в чужбина, се учудват от тази пасивност. Не се обявяват конкурси за концесии. А има западни компании, които имат желание да кандидатстват за такива концесии за добив. Българското правителство педи 2011-2012 година много странно е отговорило, забележете абсурда – няма икономическа изгода от добива на природен газ. Значи, фирмата кандидатства, която ще го добива, и намира икономическа изгода, българското правителство смята, че тя няма такава изгода – парадокс.

За съжаление сега служебното правителство няма възможност да дава концесии. Въпросът е:  кога ли ще се появи редовно? И изобщо попадаме в един параграф 22, който звучи абсурдно както и да се погледне от съвременна гледна точка.

Лично аз съм учуден, защото ние писахме и до предишни правителства, още до правителството на ГЕРБ, ние сме организирали дискусионни кръгли маси по въпроса, професионални факти сме извадили за това, че има ресурс, професионалисти са говорили, че си струва. И всичко остава някъде в архивите, в архивите на тези дискусии, в архивите на министерствата. Нямаме интерес – просто аз се чудя, всички страни около нас полагат максимални усилия за собствен добив – Румъния прави, Турция усилено и не спира. А само ние не правим нищо.

Няма обяснение, освен едно разбира се, и вие го казахте.

Само едно-единствено обяснение имам и все повече ми се налага и в съзнанието, и на моите колеги, че някой в България има интерес да зависим от "Газпром“. Някой, не казвам кой е той, защото не знам кой е, но е факт.

Вие виждате ли изход за българската енергетика? Защото така, както се оплитат нещата, те попадат от задънена в по-задънена улица.

Виждам. Изходът е, ако България първо трябва да приеме незабавно енергийна стратегия. Във вторник имахме много интересен експертен съвет, бивши опитни енергетици в офиса, 10 човека. И всички са страшно разтревожени от липсата на професионален подход, от липсата на ходове в изграждането на една национална енергийна стратегия, която да защитава националния интерес, интереса на българите, на потребителите в тази област. И даже стана дума, че те предлагат без пари, про боно са разработили такава стратегия и да я дадат на правителството, защото виждаме, че въпреки че се говори в публичното пространство, че ще се разработи такава стратегия, и че е необходимо, нито се възлага, нито се обсъжда, нито знаем на кой етап е такъв документ, кой да го прави, той трябва да мине през различните съвети и трябва всички специалисти да го прочетат и да си кажат мнението – кой каквото намира в него. Но не се прави. И ние в скоро време искаме да направим две кръгли маси, и ще ги направим про боно, без да искаме нито пари от държава, от който и да е било:  едната е за новата енергийна стратегия на България, ние я наричаме доктрина. То не е само стратегия, то е стратегия, разписана като факти и като развитие, и политики във връзка с това, и развитие на организационната структура. Ние загиваме с кадрите в енергетиката, ние нямаме кадри вече. И тези мощности, които работят със все  по-малко специалисти, вие разбирате ли до какво стигаме? Това е част от тази доктрина. Трябва да възстановим енергийното образование в нашите университети. И второто, което искаме, и то зависи и от политиците: категорично да се опълчим, и вече това все по-ясно се оформя като някакъв професионален бунт срещу затварянето на въглищните централи. Ние искаме да декларираме една група от енергетици, стари, опитни, бивши ръководители в системата, да кажем, че ние искаме преразглеждане на всички ангажименти за нашите въглищни централи. И като първа стъпка искаме да отпаднат всякакви ангажименти по срокове. Не искаме да се говори за 2026, не искаме да се говори за 2038 година. Ние казваме: оставаме с ангажименти да редуцираме емисиите на въглерод, но ще го правим съобразно интереса на потребителя, на българската енергетика, а не нечии, както го кръсти един политик, много ми хареса – някакви зеленоиди от Европа.

За кога смятате да насрочите въпросите кръгли маси?

Точно във вторник обсъждахме десетина човека, те искат максимално бързо, но около празниците не може да се организира. Ние искаме да поканим на това обсъждане и представители на Европейската комисия, на широката българска общественост, на  университети, да стане дискусията под патронажа на президента, ако той има интерес, иска да дойде, да чуе. Но не сме готови. Трябва ни все пак месец, за да подготвим програмните документи. Разбирате ли? Ние трябва да напишем и да сложим нещо на хартия – принципи, срокове, ангажименти, за да има ефект.

Г-н Хиновски, това е чудесна идея. Аз обаче искам да ви попитам в тази насока и за още нещо, то е от темите на деня. Народните представители приеха, че компенсацията над 200 лева за мегаватчас ще бъде за всички небитови потребители, присъединени към мрежата на ниско, средно и високо напрежение. Проблемът обаче е, че докато не получим решение от Европейската комисия, то няма как да го направим.

Не можем.

Не можем?

Да.

И тогава какъв е смисълът да се приемат такива решения?

Помощи Европа разрешава, но тя не разрешава помощите на калпак. Би трябвало да се диференцират такива небитови клиенти, които имат потребност, които са инвестирали в енергийна ефективност, намалили са си разходите, и въпреки всичко спецификата на производство им налага голяма консумация на еленергия. В същото време има потребители, за които дали това ще стане, тези 200 лева на мегаватчас са нищо за тях. Те са готови да платят двойна цена без да им повлияе на себестойността и тяхната пазарна позиция. Това трябва да се направи. Тези потребители трябва да се диференцират по потребление и по специфика на производството. Разбирате ли? Не може на калпак да се дава. И затова смятам, че Европа ще поиска диференциране на тези, които ще получават помощи.

Независимо дали са битови или небитови, още повече, че ние нямаме и дефиниция на енергийна бедност, която е за битовите потребители, но това си е тема, както се казва, за отделен разговор.

Да, това е много голяма тема. Ние сме правили 2015  година, забележете, 2015 и 2016 годна сме правили национални дискусионни форуми с омбудсмана, с председателя на КЕВР. Представяте ли си, от 7 години говорим за това. Има проектодокументи, мина един проект на Световната банка, дадоха се пари и нищо не се направи. Сега имаме пари от Европейската комисия по европейски програми. Госпожо, пак нищо няма да направим. Разбирате ли? Аз съм много песимист.

Цоня Събчева