Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Завършиха регионалните избори в Русия за назначаване на губернатори, регионални депутати и общински съветници. Те се произведоха в рамките на 3 дни от петък до неделя, за да могат възможно най-много избиратели да дадат своя глас, такава е логиката на руските власти. В някои региони, включително и в столицата Москва е възможно онлайн гласуване. Тази година Русия организира и гласуване в 4 окупирани украински региона - Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска области. По същото време и на техния фон Г-20 прие консенсусна лидерска декларация на срещата си на върха в Ню Делхи, в която се избягва осъждането на Русия за войната в Украйна. След предишния форум в Индонезия миналата година, когато Русия беше обвинена за войната, консенсусът сега дойде изненадващо. В декларацията от Бали се посочва, че повечето страни осъждат войната в Украйна, докато сега в новата декларация изобщо отсъства текст за осъждане на войната. В Бали конкретно се осъжда агресията на Русия, а в тази от Ню  Делхи изобщо няма споменаване на Русия, и не става дума за вменяване на вина. В Г-20, припомням, членуват всички държави от Г-7 и БРИКС плюс Европейския съюз, вече и Африканския съюз приет на въпросната среща на структурата. Оттегля ли се постепенно Западът от Украйна? От кого и защо Русия получава подкрепа за войната си? Наш гост е Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор. Здравейте и добре дошли в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", посланик Василев. Умори ли се Западът да подкрепя Украйна и ползва активирането на глобалния Юг от БРИКС, за да си измие ръцете?

Не бих казал, че има някаква радикална промяна в ситуацията. Разбира се, умората от войната, тя  е естествена, това е извънредно положение и никое общество, особено западните, не може да живее в постоянен стрес. Поради тази причина и, разбира се, и в Щатите, и в Западна Европа имат вътрешен  дневен ред, който понякога противоречи на подкрепата, на онова, от което Украйна има нужда: забавят се програми с доставки на оръжие и т.н. Но тъй като политиците могат да си пренаредят своя приоритетен ред, но войната в Украйна си върви и тя като че ли започна да генерира едни такива новини на умора, защото се създадоха изкуствени очаквания за бърз успех, особено контраофанзивата. В същото време Западът не достави нужните оръжия, тази контраофанзива няма как да получи своите успехи, които бяха нужни, за да се поддържа възбудата, и да го наречем ентусиазма в украинските сили, който щеше да дойде при доставяне на нови оръжия. Вся пак, не трябва да забравяме, че и ресурсите, които Запада отделя са доста значителни. Щатите вчера обявиха, че те са надминали 100 милиарда долара, подобна е цифрата и за Западна Европа. Има естествено умора, въпросът е, че логиката на нещата се определя от ситуацията в самата Украйна и от категоричната несъвместимост на целите на Русия и Украйна, респективно на Запада.

Тази умора, това, което се улавя, не дава ли допълнителни криле и стимули на Кремъл?

Вижте, те крилете и стимулите на Кремъл са в рамките на онова, с което той разполага, тъй като и онзи ден и Путин, и Патрушев, и Медведев, те постоянно признават, че фактически целия Запад, всички страни от ЕС подпомагат Украйна, дават оръжия, дават пари.  Все пак Украйна в момента има нужда от значителни ресурси, за да поддържа икономиката и бюджета си. Но в това отношение границите на ентусиазма и оптимизма на Русия опират във вътрешните факти. Фактите за една икономика, която не може да се измъкне като барон Мюнхаузен за косите сама, тя е прекалено различна от икономиката на Съветския съюз. Съветският съюз винаги е бил самодостатъчен и в новите военни технологии и във възможността да произведе масово нови оръжия. Имаше достатъчен мащаб, за да осигури тила. Виждате, че сега максималното, което могат да направят, е да възстановят производството на стари танкове “Т-80", новите “Армата" ги няма, нови самолети няма. Изобщо силните страни на Русия са единствено в това, че репресивният режим на Путин фактически  затвори дебата за неговата отговорност и за абсурдите на тази война вътре в Русия, т.е. той няма вътрешна опозиция. И второ, че търпимостта на Русия към жертви е вероятно на ниво, което може да се съизмери само с други автократични режими като Северна Корея, Китай и някои други такива страни. Само за сравнение, в Чечня загинаха 14-15 хиляди души, в момента са над 280 хиляди и това не предизвиква трусове. Разбира се, това ще окаже своето влияние при новите мобилизации, които бяха обявени. Обявени бяха планове за набиране на още 400 хиляди души, но миналия път, когато бяха обявени такива планове, се оказа, че много трудно и с огромен зор успяха от 1 милион да направят 300 хиляди. Така че има една степен на изтощение и на умора и в самата Русия. Идеята, че тя може да води войната безкрайно, благодарение на човешкия си ресурс, също има своите граници.

Как завършиха регионалните избори в Русия?

Това е типично "не събитие“. Избори нямаше, реално нямаше опозиционни кандидати. Дори досега имаше някакъв декор, който се спазваше, пускаха “Яблоко" напред, някои по-такива умерени, нищо нямаше. Те дори и в руските медии не предизвикаха кой знае какъв интерес. За мен беше интересно масовото използване на електронното гласуване, т.е. интернет гласуване, което абсолютно означава, че по този начин държавата контролира и гласа.

И електронните мрежи?

Да, да, да. В момента всичко се контролира - и социалните мрежи, държавните чиновници имат забрана за ползване на айфони, постоянно вървят едни такива новини, де факто няма свободна и независима преса, говоря за медиите. Колкото по-трудно вървят нещата във войната, толкова по-голяма нужда от репресии има Путин. И тук има една точка на пречупване, която, според мен, ще настъпи в следващите няколко месеца.

А какво ще означава тази точка на пречупване, в какво ще се изразява?

Има някои симптоми за това: примерно на Централната банка й става все по-трудно да държи курса на рублата; приходите от продажба на нефт и газ, макар и да не са толкова ниски или слаби, колкото се предполагаше при провеждане на санкциите, все пак има срив и при тях. При ръст на военните доходи, икономиката в момента и изобщо режимът на Путин се крепи върху способността му да инфлира, т.е. да обезценява рублата и да се печатат рубли. И като ограничи възможностите  на компаниите, на руските граждани да изнасят валута, да пътуват. Между другото и ЕС вече започна да налага индивидуални санкции. Затяга се режима за даване на визи и изобщо въвеждат се лични санкции и това като че ли капсулира режима и затваря Русия. Има нещо доста недалновидно в отношението и на голяма част от европейските политици, тъй като те налагат санкции на обикновените руснаци, заради солидарната им отговорност за войната, като в същото време ги разхлабват за бизнесмените от кръга на Путин. Тези дни стана ясно, и няма особена логика в него.

Искам да ви върна пак към двете събития - срещата на върха в Ню Делхи и изборите в Русия. Защо нямаше реакция на проведените под картечници избори в окупираните територии на Украйна? Не беше ли мястото точно на Г-20 западния свят да излезе с декларация, осъждаща подобни нарушения на човешките права? Вярно е, че вотът, който Русия провежда в окупираните територии, беше осъден от ЕК и САЩ, но нима не е необходим по-сериозен и масиран отпор, какъвто всъщност събитията изискват?

В този формат Г-20 нищо особено не може да се постигне, по отношение на войната в Украйна, защото самата Русия трябва да приеме този документ. Тоест, то няма как да има самоосъждане, няма как да има... и затова там се търсят едни такива общи формули, които маркират наличието на войната.

Е, добре, а как в декларацията от Бали от миналата година в Индонезия имаше?

Вижте, кой е присъствал там. Има много неща, които не могат да се постигнат на такова общо равнище. Освен това има формати, примерно в рамките на Г-7 могат да се постигат такива общи единодействия. В по-широките формати, там, където участва Китай, където участва самата Русия, е много по-трудно. И още повече дори във форматите, както виждате и при БРИКС има подобна ситуация, така, че там не трябва да се търсят, кой знае какви големи знаци. Факт е, че Русия, тъй като руската външна политика беше сведена в условията на война, тя вече не е политика на намиране на дипломатическо равновесие и приемлив за света имидж на Русия, вече няма типичната роля на дипломацията да намира и оставя отворени мостове, да намира компромиси. В момента нещата са черно-бели и руската дипломация просто обслужва един курс на агресия на Путин. В този смисъл самата дипломация вие виждате каква е: къде ходи Лавров, Путин не излиза от Русия. Това е една такава доста, дори трудно може да се нарече нормална дипломация, тя е военна дипломация, която цели да нанесе поражение и да разшири фронта на войната, да не е само Украйна, да са Западните Балкани, да е Африка. Търси ниво на напрежение, в което Русия може да консумира свои предимства, т.е. да намери някаква противоигра срещу Запада.

Интересно е поведението у нас. Темата за изборите в Русия бе подмината от медии и политици, с изключение на оскъдна информация в някои електронни издания, докато декларацията от Ню Делхи беше широко отразена. Защо?

Е, защото Г-20 все пак е вероятно един от най, да приемем форматите, който е достатъчно широк, достатъчно представителен за срещите на Запад, Юг, БРИКС, изобщо различните подструктури. И най-вече, защото беше в Индия, а Индия е особен балансиращ фактор в света, това, което Русия нарича “голямото мнозинство", защото тя иска да противопостави Юга и да направи такива формати, в които Запада да намери своята глобална  противотежест, от която тя да се възползва. Но Индия не е точно идеята за антитеза на Запада, че Индия и Китай винаги ще бъдат на едната страна в БРИКС, в Г-20 и т.н., това сега не беше потвърдено. Както виждате, Си Дзинпин не отиде в Делхи. Китай и Индия си имат свои самостоятелни пътеки за развитие, до голяма степен има и конкуренция между тях. Така че затова беше важно, Индия е една от новите сили, която се издига на фона, дори и на проблемите на самия Китай, ако погледнете, в Китай икономическото развитие има проблеми, вътрешните баланси са сложни.  При достигането на една такава точка, при която партийния контрол върху общественото развитие влиза в конфликт с онова, което те наричат свободата на пазара, от която корпорациите имат нужда, за да останат конкурентни на световния пазар. Ролята на световната манифактура, която Китай имаше като безспорна, сега вече не е безспорна, голяма част от тези неща се пренасят към Индия. Виждате много динамичен процес, в момента светът ферментира в търсенето на ново състояние на равновесие.

А къде можем да го намерим това състояние, то очертава ли се?

Очертава се, да. Първото нещо, за да се намери тази равновесна точка, е да се изключат войните и особено войни, в които са включени големи сили. И поради тази причина, това състояние на равновесие, то ще се успокои след войната в Украйна. И тя, както виждате днес Украйна вкара в употреба свои крилати ракети, така че нещата си се развиват по собствена логика. Тоест, за да има точка на равновесие в света, не трябва да има състояние на остра конфронтация. Заплахите са и от война на Китай в Тайван, и от война в постоянните конфликти, които са в Африка. Слава Богу, в Близкия изток нещата като че ли са малко поуспокоени. Саудитска Арабия и Израел реализират нови възходящи форми на сътрудничество. Иран също се разбира със Саудитска Арабия, започнаха да намират някакъв модус и да работят заедно. Но горещите точки на конфликти в света, те са онези километрични камъни, да ги наречем, при които ние можем да измерим придвижването на света към по-устойчиво състояние.

Има още една тема, по която у нас възникват въпроси, свързани с Русия. Темата за рафинерията в Бургас. Защо Русия продължава да си пълни джобовете от нея?

Защото 20 години й позволявахме и защото стигнахме до състояние, сега да не влизаме в излишни подробности, но нали знаете приказката за баницата - този, който я яде и онзи, който я дава. Ако ти не си  отстояваш интересите, не можеш да се сърдиш, че Русия изнася над 100 млн. долара допълнителна печалба от рафинерията месечно. И то защото служебното правителство заедно с дерогацията не е направило обвързващ график за диверсификация на руски нефт. Не е наложило волята на ЕС за таван на цените, не е наложило и пазарната логика за отстъпката на “Уралс" и “Брент". Когато не си търсиш правата и “Лукойл" в това отношение е типичен пример как се възползва от дефицитите, от пукнатините в българската държавност и в способността на  политическия елит да реализира национални интереси.

А сегашното правителство защо не противодейства?

Защо не противодейства? Трябва да тръгнем за отговор на този въпрос от инструментите, с които то може да противодейства. Когато вие зависите на 93% на руски нефт в рафинерията, когато тази рафинерия ви е монополист по цялата верига на стойността, защото примерно рафинерията на “Лукойл" в Италия даваше само 20% от горивата на италианския пазар, още по-малък е процентът на  “Роснефт" в Германия. В България тя има съществено значение, т.е. не можеш да вървиш с радикални мерки, защото рискуваш да разрушиш пазара и да предизвикаш социално напрежение. Идеята, че можеш бързо да заместиш производството на рафинерията с внос отвън е доста спорна и не почива на реални факти. В смисъл, всичко може, но дали можеш физически да го осигуриш и то в кратък срок. И второ, дали цената ще бъде по джоба на българските потребители, защото тя няма как да не бъде по-скъпа.

На това ли се дължи ръста на цените на горивата?

Не, ръстът на цените на горивата се дължи на това, че Саудитска Арабия и Русия се договориха да ограничат предлагането на суров нефт - Русия с половин милион барела на ден, Саудитска Арабия с 1 милион барела на ден, и то в момент, в който расте потреблението, т.е. търсенето. Това е една игра, която е геостратегическа, тя просто почива върху едни дългосрочни планове на тези страни, добиващите страни. И за голямо съжаление, от друга страна тази стратегия,  която не е краткосрочна, тя вегетира върху тоталната неадекватност на реакциите в ЕС спрямо проучването и добави на нефт и газ. ЕС просто се отказа от тази тема и на практика дезинвестира, т.е. няма достатъчно инвестиции в тази сфера, което прогнозира дългосрочна неспособност на ЕС да осигури своите енергийни баланси и така да увеличи по този начин уязвимостта си и зависимостта си от решения, които ще се вземат в Саудитска Арабия и Русия. Това е просто.

Ще продължават ли да растат цените на тези продукти?

Прогнозите са, че могат да стигнат 100 долара на барел, това не е цена, която ние не сме виждали по бензиностанциите. И тук правителството може да противодейства първо, с това да  преговаря за получаване на тези отстъпки "Брент" и “Уралс", което ще намали цената. В момента разликата е, ако не се лъжа, вчера я гледах 17 долара. Ако цената, примерно е 91 и нещо долара на “Брент", цената на" Уралс" е 74. Ако ние можем да убедим “Лукойл" с инструментите, които вече имаме да смъкне цените, това ще успокои, това е един ресурс-буфер, който правителството може да използва като хедж, като застраховка срещу  бъдещ ръст на цените на световния пазар, защото ние там няма какво да влияем. Там каквото се случи, се случва извън нашата воля. И другото, разбира се, това, което правителството можеше да направи, е рязко да стимулира проучването и добива на нефт и газ в акваторията на Черно море, като включително вдигне ограниченията и за проучване на сушата.

На шистов газ?

Не само шистов, имаме находища, които са конвенционални, пък и шистовия газ също. Всъщност единствената причина Европа и ЕС да не бъдат тотално изложени на милостта на Русия и Саудитска Арабия е шистовата революция в САЩ. Когато играеш голяма игра, трябва да имаш козове, когато ги нямаш, подсмърчаш покрай масата на големите.

Може би правителството трябва да се опита да убеди “Лукойл" да не продава петрол от сорта “Уралс" като сорта “Брент"? Може би това и трябва да се направи?

Има такива преговори, всъщност правителството има много прост ход, в смисъл, ако сега желанието за премахване на дерогацията, говорим за дерогацията на суров нефт, защото има и дерогация върху горивата, а има и една дерогация, която служебния кабинет на Радев наложи върху неспазването на тавана на цените, това вече е самопричинена вреда. Но говорим за суровия нефт, това в известен смисъл касае и другия, но отмяната на дерогацията фактически тя трябва да се използва за преговорен натиск върху “Лукойл". И ако те вече не се съгласят да намалят цената и да отчетат или таван на цената или разликата в “Уралс", то тогава вече дерогацията става абсолютно безсмислена за България да бъде продължена, тъй като ние така или иначе внасяме на “Брент" и няма смисъл просто да пълним касите и джобовете на “Лукойл" и на Путин.

Джобовете?

Тогава вече няма икономическа логика.

Текат преговори за продажба на рафинерията, това се чува. Вие имате ли някаква информация?

Чуват се всякакви слухове. В такива ситуации общо взето е идеалното време за спекулация. Разбира се, от гледна точка на държавата, тя трябва да е подготвена за всякакви варианти.

И на финала да ви попитам, все пак наближава зимния сезон, дали няма да ни изненада поредна газова криза?

Не, не, не. Газова криза няма да има. Сега първо, най-малко газова криза може да се очаква в България. България в момента пренася повече газ отколкото Украйна, руски газ, имам предвид. Тоест, количествата газ са достатъчни, газохранилищата в цяла Европа са над 90%. В момента понеже е такъв оф пийк, извън висок сезон, нисък сезон е, потреблението е много ниско, температурите са високи и се налага голяма част от газа да се търгува на борсите, т.е. той няма какво да се прави. Така че в момента има доста газ, дори ако погледнете договорите за фючърсите за януари, за февруари, те са на такива приемливи нива, примерно 50 евро, това изобщо  няма нищо общо с миналата година.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Всичко добро.

Цоня Събчевa