Министърът на туризма Илин Димитров в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Какъв летен туристически сезон изпращаме и как държавата се грижи за родния турист? Мой гост е министърът на туризма Илин Димитров. Министър Димитров, как оценявате летния туристически сезон, който вече е към края си?

В началото имахме по-големи опасения, че ще бъде слаб, но се вижда, че понаваксахме малко изоставането от 2019 г. И като брой туристи, понеже имаме много показатели, единият от тях е брой туристи, се движим 17% под нивата на предпандемичната 2019 г. – значително по-добре от миналата година.

А как се отрази войната в Украйна на туристическия сезон? Имаме ли драстичен спад на руски и украински граждани?

На руски граждани имаме от миналата година – това е съвсем нормално. Въпреки всичко, над 60 000 души са посетили България от Русия. Това са главно собственици на имоти, които пътуват през Турция, опитват и невъзможното, за да си видят тук собствеността, и стоят около месец, месец и нещо. Така че там, въпреки войната, имаме над 60 000 души. Относно Украйна – има и туристи, има и бежанци, за които плаща държавата. Там ще видим в края на сезона каква е ситуацията. А най-много се отрази на германския пазар, тъй като той е един от най-предпазливите пазари, и там темповете ни на възстановяване са доста слаби. Ако успеем да привлечем 250 000 туриста тази година, би било добър резултат, а в нормални години са над 700 000.

Министър Димитров, от години слушаме идеята да се наложи България като целогодишна туристическа дестинация. Случва ли се това днес?

Толкова е динамична обстановката, че ние не знаем какво ще се стане догодина. Виждате, цени на горива, военни действия. Много е гъвкав в момента пазарът. Нещо, което се опитва министерството – ние не сме оставили тази тема, разбира се, работим по нея, е да засилим крилата на сезона с балнеотуризъм, медикал и спа. Там няма сезонност. Адвенчър туризъм, към приключенски туризъм сме се насочили и натам. Дори сега има най-голямото изложение в света, което се провежда, ще бъде в Лугано – министерството има щанд, ще се опитаме и от там да привлечем туристи. Така че стараем се, но е много динамична ситуацията, както виждате.

А по какъв начин страната ни се движи за родния турист?

Родният турист се оказа, че продължава да предпочита България и аз съм безкрайно щастлив. Напук на всички статии, които са с негативната конотация, всъщност се оказва, че българският турист, нивата му са като нивата от предишната година, а знаете, че предишната година не можехме да пътуваме. Т.е. въпреки отворените граници, въпреки свободното придвижване – да, имаме засилен трафик извън България, но българските туристи остават на ниво 3,3-3,4 милиона дотук на годишна база, говоря от началото на годината до днес.

И това означава, че те харесват нашия продукт, това означава, че на тях им допада обслужването тук, което говори за добър продукт.

А коя според вас е наистина работещата маркетингова стратегия за привличане на повече туристи в страната ни?

Специално за българския пазар наистина мисля, че трябва да обърнем начина, по който говорим за нашия продукт и за нашата страна. Българинът е критичен турист. Някак си във времето се наложи един много лош изказ към нашия туризъм – бетономорие и т.н., а това ни вреди. Огледайте се и вижте – грък били ли казал нещо лошо за Гърция, а не смятам, че там всичко е перфектно; турчин дали би казал нещо лошо за Турция. Всички си хвалят продукта. Това трябва да започнем да правим и ние – да показваме хубавите места. Ето, в момента една инициатива тече, която да удвои сертифицираните ни плажове със "Син флаг“ – това е международен сертификат. Имаме само 20, а искаме да ги направим 40. Тече рекламна кампания, също много силна. Дори ако забелязвате, в последно време, след няколко срещи с директори на телевизии, започнахме, когато казваме времето, да казваме "Времето е хубаво за туризъм – заповядайте. Не забравяйте българския туризъм“ или "Вземете бански и скочете в морето“. Това са неща, които са малки, но те се натрупват. И в момента тече също рекламна кампания на българския пазар – "Преоткрий лятото“. Времето е хубаво, виждате, септември, вчера беше 29 градуса във Варна. Аз във Варна бях за първия учебен ден. Хубави са условията, можем до края на септември да се насладим на морето. Много е важно как говорим за продукта ни.

Засегнахте темата с рекламата и няма как да не ви попитам какво е вашето мнение за националната ни реклама, какво съдържа тя и какво би трябвало да съдържа още?

Националната ни реклама – ние се опитваме, ще ме извините но израза, но всъщност няма да го кажа. Искаме да рекламираме много с малко пари. Средствата за реклама на България са в размер на 18 милиона, а срещу нас държавите, с които ние се конкурираме – това са Турция и Гърция, и двете имат над 350 милиона, като Турция има 411 милиона. Можете да си представите Давид срещу Голиат. Въпреки всичко, ние променихме начина, по който рекламираме. Вече залагаме на инфлуенсъри, залагаме на дигитална реклама, залагаме на съвсем различен тип послания, което е хубаво. Викаме инфлуенсъри в България, журналисти, предстоят журналистически турове. Трябва да използваме новите начини на реклама. Вече хартиени каталози не се печатат. Работим много добре с бизнеса, като ги каним те да кажат според тях как трябва да се фокусираме, тъй като туроператорите знаят много добре по какъв начин посланията им стигат, и те си имат техни кампании. Общо взето, няма как да се справим на този фронт без държавата да бъде партньор с бизнеса.

Любопитно ми е обаче какъв израз не цитирахте в ефир, как искахте да определите състоянието на нашата реклама?

Ами, с трици маймуни да ловим – това е. Просто с този малък бюджет, който имаме, ние не можем да стоим добре. Грозен е изразът, съжалявам, но това е истината. Не можем да стоим добре на международна сцена, трябва да имаме поне 100 милиона на година за реклама, за да позиционираме бранда България. Туристическото потребление се обръща, туристическото потребление става различно, вече хората купуват през телефона, туристите, те избират на база ревюта, на база видеоматериали, а това струва пари. Не може да рекламираме слабо. Замислете си, при 20 пазара или 10 активни, на 20 пазара рекламираме, ако го разделим, понеже остават 12 милиона след изложенията, едно излъчване на реклама и клип в национална медия е около 10 до 15 хиляди лева или евро, в зависимост от страната, на минута. Колко можем да рекламираме? Въпреки всичко, имах среща със сръбския посланик, понеже сменихме за зимата рекламната стратегия, както ви казах, думите му бяха "Никога България не е била толкова добре представена на нашия пазар“. Така че там очакваме добро присъствие.

Вие обещахте нови стратегии и закони, поискахте, както и сега го казахте, 100 милиона лева за туристическа реклама на България. Обявихте, че ще правите гаранционен фонд за туристите с провалени екскурзии и почивки. Зарекохте се също така да обедините и вечно спорещите помежду си браншови организации. На какъв етап са тези ваши идеи, министър Димитров?

Те се движат, мога за всяка една да споделя. Относно обединението – не съм се зарекъл да ги обединя, а да стартираме процесите, които биха довели до обединение. От 20 години не е правено това нещо и то си стои във въздуха, постоянно се говори. Стартирахме работна група. Оказа се, че браншът много-много не иска да се обединява и не е узрял за тази идея. Но промяната е процес, ние го започнахме. Ще направим още няколко срещи да видим какво е мнението, ще изготвим някакъв принципен план, който те могат да видят, и така, малко по малко, ще се движим в тази посока. Относно гаранционния фонд – там нещата са по-напреднали. Имаме вече доклад на актюерите, мисля, че към края на септември трябва да го получим, където има и изготвена методология. Според мен лично, дори да не успеем в рамките на това правителство, тъй като не знаем колко ще продължи мандатът му, ще оставим много добра основа, на която да стъпят следващите колеги, които дойдат в министерството. А пък относно рекламата и 100-те милиона – бюджетът на Министерството на туризма е 0,02% от брутния ни вътрешен продукт, а ние допринасяме между 5 и 7% пряко, непряко – може би над 10%. Огромен е дисбалансът. Министерството на туризма е крайно недофинансирано, а реално това е лицето на страната ни пред целия свят. Абсурдно е това, не може да се работи с такива средства.

Т.е. държавата не отделя достатъчно ресурси за туризма, така ли да разбирам вашите думи?

Ами, според вас достатъчни ли са? Нещо, което допринася със 7%, а пък му даваме 0,02%. Бюджетът на Министерството е колкото на една по-голяма гимназия в София.

Вие провеждате изключително много срещи, включително и днес пътувате от Варна. Кои бяха важните акценти от срещите, проведени до този момент?

Днес се прибирам от Варна към София. Вчера бях за 15 септември във Варна. Открих учебната година в Гимназията по туризъм, бях в Икономическия университет, след това отидох в Медицинския, за да говорим за здравен туризъм и за здраве и туризъм. Дори съм на летището в момента. Това са две различни теми. И акцентът на срещите е да стартираме процеси. Ние нямаме време като едно постоянно правителство с дълъг хоризонт, но острите проблеми трябва да ги решим, като категоризации и изплащане на помощи за бежанци, а пък стратегическите, тях можем да ги стартираме. Идеята е наистина да активираме малко по-добре връзката образование-туризъм-бизнес, защото това е много важно. Без кадри ние няма как да имаме някакъв продукт и аз правя всичко възможно, за да работим в тази посока. И допълнително имахме и една среща с концесионерите, където си поговорихме също открито. Оказа се, че досега само с тях нито един министър не е правил среща, само с тяхната браншова организация.

С концесионерите не е имало досега среща на такова ниво, така ли?

Не, имало е, но е нямало само с тях. Винаги са присъствали или хотелиери, или туроператори. Това беше среща да си поговорим открито за проблемите, които имат те. И аз там търсих много сериозно, точно върху това, че те реално са лицето на страната ни. Един турист идва на летен туризъм по морето точно заради плажа и заради водата. И от тях зависи какво ще бъде това впечатление – дали ще е чист плажът, дали ще е подреден, ще имаме ли медицинска помощ. Беше много хубав и градивен разговорът, в добър тон, мисля, че доста точки на пресичане намерихме и ще се работи в няколко насоки, едната от които е, както казах, "Син флаг“. Просто не може до нас Гърция да има 500 и отгоре "Сини флага“, Турция да има 600 и отгоре, а ние да сме с 18.

Министър Димитров, каква организация според вас трябва да бъде направена за един успешен и ползотворен зимен сезон, който много скоро ще почука на вратата ни?

Работим и в това направление, даже от 15 септември ни е работният график, аз съм ги разписал по седмици и сега стартираме с чисто оперативните задачи, като основната ни задача е да оптимизираме всички компоненти по веригата на доставка на туристическа услуга. Трябва да проверим пропускливостта на КПП-тата, да видим дали ще има нужда да се отворят нови; ако има КОВИД криза, как ще реагираме, трябват ли ни зелени сертификати, не ни ли трябват, по какъв начин. Световната здравна организация обяви, че пандемията е към своя край, което е най-добрата новина, която съм чувал в последните три години. Оттам нататък рекламата си тече, ние рекламираме много агресивно. Добре е да успеем да входираме искания за помощи, като най-голямата помощ за ресторантьорите примерно, това е да се задържат 9-те процента като постоянна мярка. Друго важно е, ако може, да се задържи и тавана на тока – 25 стотинки. Ако могат, да се намерят някакви други помощи за енергоносителите, тъй като вие знаете, че ако е скъпа цената на енергоносителите, няма как да имаме печалба от туристическата услуга.

И за финал на нашия разговор, нека да обобщим – какво според вас е редно да се направи в най-кратки срокове за благото на България?

Това е много сериозен въпрос. В най-кратки срокове трябва да възстановим нормалността, това е. Твърде много се разцепи цялото общество, в твърде различи посоки гледаме, за да можем да вървим заедно нанякъде. Няма как разделена държава, разделено общество да постигат своите цели. Ние трябва да сме фокусирани.