Почина политологът доц. Антоний Гълъбов. По този повод "Фокус“ публикува последното интервю за медията ни, дадено на 2 септември 2022г. в сутрешния блок "Добро утро, България". 

"Фокус" изказва съболезнования на близките му. 



Избори, избори – защо не можем да излезем от този порочен кръг?

Първо, защото те са резултат от една много дълбока политическа криза, която не е между политиците и депутатите, а между гражданите и политиците. Има един период на натрупване, на усещане на неудовлетвореност, недоверие към институции, за липса на политическо представителство. И през последните 2 години ние сме в дълбока политическа криза. Така че честите избори са само един от нейните изрази.

Споменахте и гражданите. Гражданите и политиците.

Това е най-важното в момента.

Тоест, българският гражданин не иска да има адекватно управление в страната ли?

Иска, само че не го намира. Големият въпрос е всъщност в това, и ще се опитам през цялата кампания да повтарям едно и също нещо: Ако хората не участват в политическия процес, ако гражданите не участват във взимането на решения, нещата ще продължат да се влошават. Колкото по-малко хора участват на изборите, толкова по-вероятно е да не успеем за пореден път за постигнем някакво минимално съгласие помежду си. Отношенията в обществото са изключително напрегнати – това е, което различава тези избори от миналогодишните избори. Има ясно усещане за криза, има страхове, свързани с обезценяване на доходи, на спестявания, с нарастване на цени, със започваща несигурност относно работни места, липса на елементарна предвидимост. В тази среда, ако политиците отблъснат гражданите и ако имаме по-ниска избирателна активност, най-вероятно ще ни се наложи да се изправим пред същото управление.

Казвате: Гражданите не виждат партии, управление, което може да постигне така желания баланс в нашата страна.А според вас, имаме ли такива партии, коалиции в момента? Вашето мнение какво е?

Големият въпрос всъщност е, за мен беше по-коректно от страна на политиците да имаме повече на брой предизборни коалиции. Нека да кажем, че имаме всъщност само 6 коалиции, които отиват на избори, останалите 22 партии се явяват отново самостоятелно. Беше по-коректно към гражданите предварително да се очертаят линиите на профил на възможно мнозинство през подобни предизборни коалиции. Това не се случи. Така или иначе това, което виждам като възможно управление след тези избори, е само програмно управление. С други думи постигане на съгласие около ясна управленска програма, с конкретни срокове, с конкретни измирители за степен на постигане на цели – нещо, което засега изобщо не виждам като нагласа в политическите партии. Те продължават да спорят как сме стигнали дотук. Имаме уникална ситуация, в която се спори за това какво е реалното състояние на страната: Срещу официални становища се изказват политически мнения, срещу едната трактовка на актуалното състояние на страната се появява друга, така че хората дори не са наясно всъщност колко е дълбока кризата в България. Да не говорим за това да има смислен разговор за подобно минимално съгласие около управленска програма.

Имаме ли партии, които са изправени пред риск?

Всъщност, всички политически партии са изправени пред риск за пореден път да видят, че продължават да губят доверието на гражданите. Хубавото на тези избори е, че нямаме голям нов политинжинерингов проект, нямаме нов спасител. Не се задава някой, който изведнъж да грабне доверието на гражданите и да го занесе незнайно къде. Но едновременно с това проблемът е в това, че има политически партии, които в желанието си да оцелеят, са готови допълнително да скандализират ситуацията, допълнително да изострят противопоставянето. А вие много добре знаете, радиото е най-бързата медия, радиото е най-специфичната медия, защото знаете много добре, че когато се стигне до информационен шум когато няколко души говорят едновременно, всъщност слушателят не чува нищо. Така че много важно е да разберем, че това, че политиците ни крещят означава, че не чуват добре. Знаете, че хората, които имат затруднения със слуха обикновено говорят по-силно. Когато се стигне до подобен открит скандал с използване на език, който дори не е уличен, защото зависи къде е улицата, тогава обикновено слушателят не чува нищо.

А какви според вас са намеренията на служебното правителство в момента?

Като че ли става дума за различен дизайн. Не като че ли, със сигурност става дума за различен дизайн. Ако си спомнят слушателите ни, първото служебното правителство, което назначи Румен Радев миналата година, той самият го представи като модел на надпартийно съгласие с политици от левия, десния политически спектър, с експерти и т.н., с което искаше да подскаже какъв тип мнозинство иска да има. В момента не виждаме нищо подобно. Служебният кабинет е ориентиран така, че практически нефаворизира нито една политическа партия, с други думи всъщност стои срещу всички. Срещу някои стои по-отчетливо, срещу други в по-малка степен, но е сигурно, че Румен Радев на тези избори няма свои фаворити. Онова, към което се стреми Радев, като че ли да има мнозинство, което е склонно да следва неговите приоритети. Той много бързо се ориентира, че предишното управляващо мнозинство няма такива намерения, и точно затова така бързо оттегли подкрепата си за него. Така че за съжаление трябва да кажа, че служебното правителство е фактор в предизборната кампания, тъй като от една страна, служебните министри са длъжни да оповестят реалното състояние на страната, от друга страна, всяко подобно изявление в предизборния период се тълкува като намеса в изборния процес.

Казвате фактор, но служебният министър-председател се опита да се разграничи. Донев каза, че не участва, подчерта.

Така е, защото не участват като кандидати за власт, но техните действия оказват влияние върху предизборната ситуация. Само да припомня тази седмица служебният министър на финансите изнесе доста обезпокоителни данни за състоянието на публичните финанси, и за финансовата прогноза за следващите 3 години – това няма как да не оказва влияние. Още повече, че предишният министър на финансите веднага се опита да оспори тези факти. Много лошо е да се спори за факти. Нека да има различни интерпретации, но хората трябва да имат ясната информация какво е действителното състояние на нещата. Така е и с природния газ, така е и с всички останали тежки теми.

Казвате нямаме нови играчи на хоризонта, но все пак очаквате ли различна предизборна кампания от старите? И за финал да обобщим вашето мнение: Какво очаквате да бъде следващото правителство?

Надявам се да водят малко по-разумна кампания. В смисъл, надявам се да се опитат да влязат в разговор с гражданите. Това е се случваше и през миналата година, така че вероятността да се случи сега не е голяма. Онова обаче, което очаквам като възможна формула на управление оттук нататък, отново казвам, програмно управление, да се постигне съгласие около приоритети. Това ще бъде на първо място отговорност на най-голямата политическа формация, която ще получи първия проучвателен мандат. В известен смисъл видяхме, че вторият и третият проучвателен мандат са рискови от гледна точка на възможност за постигане на съгласие, ако първият се е провалил. Така че най-добрият вариант би бил да се постигне съгласие около програма за управление да кажем в рамките на една или две години, в която да е много ясно кой какво прави, за какво носи отговорност.