Актьорът Христо Мутафчиев, който е и председател на Съюза на артистите в България, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Мутафчиев, днес отбелязваме Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Какъв е вашият прочит на събитията, случили се преди 137 години, обединени ли сме днес?


За мен това е много специална дата, защото тогава една шепа българи, имам предвид инициаторите на събитието, успяват да отцепят наистина по много особен начин Източна Румелия от Османската държава и да я присъединят към Княжество България, и то забележете, въпреки желанието на Великите сили и договора, който те са направили в Берлин, въпреки тяхното желание. Разбирате ли, това е голям, за това се изисква голяма смелост, голям риск. И тези хора са си сложили наистина главите в торбите като са предприели този акт, заради който акт ние днес имаме една цялостна България. Мисля, че българите трябва да оценяват тези действия и този акт на тези българи, защото без тях ние нямаше да сме това, което сме днес.

Пазим ли суверенитета си, защитаваме ли родината си днес?

Ако не го пазим, със сигурност изписваме думата "Съединение“ на официоза на българската управленска институция – Народното събрание. Но така много гръмко изписваме думата "Съединение“ и не влагаме никакъв инстинкт и разум в нея, за съжаление, имам предвид днес. Ние много малко разбираме какво означава думата "Съединение“.

Защо? Защо мислите, че това се случва?

Защото животът и светът станаха такива, че всеки дърпа към себе си. Много е простичка причината: Животът стана такъв, че всеки дърпа към себе си, към своята черга. Когато става въпрос за някаква кауза, за някакво събитие, нещо, което в крайна сметка да помогнем на една група хора или на един определен човек, ние сме съпричастни, да, но винаги има едно наум: "Ами аз, ами моето семейство, ами моят дом. И докато това стои отзад на втори план, клаузите винаги ще бъдат обречени не на 100% успеваемост, а 99,9.

Вие сте обичан и уважаван актьор, който неведнъж е влизал на държавни управници, един от които е дори Стефан Стамболов, който реално е един от най-решителните застъпници на Съединението. Стамболов оказва сериозен натиск върху княз Батенберг за легитимирането на този политически акт.

Именно да, и то го заплашва дори със смърт, доколкото знам, че той му е казал: "Ти оттук жив няма да излезеш докато не подпишеш“.

Какво отличава предишните от сегашните властимащи?

Знаете ли, много хубаво, тогава не е имало думата "политик“, а политиканство, не е имало "политик“, имало е "държавник“, дума "държавник“. И тези хора са били радетели на тази дума и са я употребявали на място и за хора, които заслужават да бъдат тази чест, да бъдат държавници, да бъдат наречени "държавници“. Днес всички всички разбират от всичко - от газ, от енергетика, икономика. От всичко разбират. Сега гледам някакви дискусионни студия тези дни – намериха се едни хора, които говорят ей така ангро, раздават с шепи: "Аз ще направя така, аз независимо, пък аз диверсификация“, щото вече има нова думичка, нали, едни диверсификация лети в ефирното пространство, хората се чудят и се маят откъде се появи. Но така е, ние употребяваме езика си малко за щяло или не щяло, просто не влагаме смисъл в думите. А трябва да се влага смисъл в думите, защото те означават много .

Г-н Мутафчиев, вие сте родом от Карлово. Последните няколко дни погледите на всички са насочени към вашия регион. Хората там бедстват. Вие посетихте ли родния си град, имахте ли възможност? Чухте ли се с ваши близки, познати?

Аз за съжаление близки нямам там вече почти, приятели имам още. Аз следя за какво става въпрос, трагедията е голяма наистина, но тук става въпрос за селата, които са около Карловско, не става въпрос за самия град Карлово, въпреки че и в Карлово мина една вълна горе в Балкана, но тя наводни едно училище два пъти. Не ни стигаше един път, да си вземем поука, че и два пъти позволихме да се наводни училището. Ние го наричаме в Карлово "Сградото“. Но селата в момента  бедстват страшно много. И смятам, че тук проблемът трябва да се раздели на два аспекта. Единият аспект е какво ще направи държавата, и другото – каква е вината на самите хора от селата за част от това, което им се случва, разбира се. Защото не е виновна само природата и валежите според мен, а и това, че ние продължаваме като хора имам предвид, не говоря за конкретно местните, но като хора продължаваме да си пълним деретата и коритата на реките с боклуците, които изхвърляме от вкъщи. Перални, печки непотребни, автомобилни гуми, боклуци и после се чудим защо водата влиза в домовете ни. Ами тя трябва да отиде някъде тая вода, логично е. Иначе това мога да кажа, трагедията е голяма.

Също така голяма вина имат и секачите, които секат безразборно горите над селата в Балкана на Средна гора и в Стара планина. И всичките тези трупи, клони калища и тиня са влезли в домовете, именно слезли от Балкана, защото пороят ги е пренесъл надолу. Но тук е мястото на държавата, която наистина виждам, че започва да се включва с много тежка техника – нещо, което е страшно необходимо. Виждам, че се включва и Карловската бригада, Танковата бригада – поделението, в което аз съм служил, и войниците. Заедно с тежка техника идват и започват да изриват и да извлачват боклуците от инфраструктурата на тези селища. Така че смятам, че от една страна държавата е изключително необходима точно в този момент. И е малко цинично това помощите да бъдат половината от минималната работна заплата.

Да, хората недоволстват. Доста коментари имаше в тази връзка.

Е, разбира се. Вижте сега, държавата не може да им даде на всяка къща по 50 000 лева, за да си оправят покъщнината – факт, но мисля, че затова местното население и кметствата би трябвало да направят много сериозна оценка и оценка на щетите на всеки един дом поотделно, да изчислят на каква стойност за загубите и да помогнат на тези, които не са застраховани, а по-голямата част от тях предполагам, че неса застраховали имуществата си, защото не са очаквали такова нещо.

Г-н Мутафчиев, какво се случва с вашата гилдия към настоящия момент? Как виждате вие служебното правителство в момента, в каква полза работи то? Какъв е вашият коментар?



Вижте, аз лично съм доволен от контакта си с министъра на културата на този етап в този служебен кабинет – специално в този имам предвид. Доволен съм, защото имахме вече среща с министър Минеков и в общи линии се установиха проблемите в гилдия и в каква посока трябва да работи Министерство на културата с другите институции, за да може сезонът да започне реално и спокойно, балансирано и без трусове за цялата театрална карта на България.

И сегашният екип на Министерството на културата са много наясно с проблемите, които в крайна сметка наследиха от предишното управление на Министерство на културата, което няма да коментирам наистина, просто не желая да коментирам – под достойнството ми е да коментирам предишното управление на Министерството на културата. От тази гледна точка сегашното ръководство започна да работи, опитвайки се да покрива щетите, които нанесоха предишните управляващи. Така че лично аз съм доволен от работата си в момента, на този етап. Това, че доколкото знам Министерството на културата вече има проведени срещи с Министерството на финансите, за да изложи проблемите на сектора, и имам информация, че Министерството на финансите са погледнали с разбиране на проблемите на сектора и тенденциозно са взели решение, че ще помагат финансово.

Кои са основните проблеми? Бихте ли ни ги посочили конкретно?

Ще ви кажа. Основният проблем в момента в сектора е това, че заради ковид кризата мярката при нас беше въведена като една допълнителна компонента, която осигуряваше фонд "Работна заплата“ на работещите в нашия сектор, защото нямаше как да се издържат театрите само от присъствие на публика, защото такава нямаше по време на ковид пандемията. Когато свърши извънредното положение, публиката, естествено, не се върна рязко и няма да се върне рязко, на 100% в салоните, което пак означава отлив на публика.

И от своя страна, аз успях с тези действия с Министерство на културата и с другите ведомства да се вземе решение с министерско постановление тази допълнителна компонента, която осигурява фонд "Работна заплата“, да бъде осигурена до края на годината като мярка, която е за възстановяване на сектора след ковид пораженията. Това са пари, които трябва да бъдат отпуснати от държавата именно за тази допълнителна компонента. Отделно, от своя страна аз настоявам да се увеличи началната, стартова заплата в нашия сектор и да започва от 2000 лева заради инфлация, цените на тока, цените на материалите, които нараснаха драстично, и сега все по-трудно ще могат да се произвеждат нови декори за нови постановки, защото цените на материалите наистина нараснаха тройно и четворно. Да не говорим за цената на тока и отоплението. Това са проблемите основно. И това не е претенция за повече пари, това е категорично становище за необходими средства, които са необходими, за да може секторът да продължи да функционира и да приеме публика още от октомври месец с новите премиери на театрите.

И за финал на нашия разговор – какво послание ще отправите от нашия ефир към всички българи на днешния ден?

Ами, ако имам право на такова нещо, защото едва ли аз съм човекът, който би трябвало да отправя такива послания – трябва да бъдем по-смирени и да мислим много внимателно кого избираме на 2 октомври, за да не се бием после по главите и да се чудим как така избрахме едни, които за нищо не стават. С чувство за хумор мога да кажа, че според Теди Москов денят за размисъл при българина е след изборите, а не преди изборите.