close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Христина Христова: Минимални работни заплати по икономически дейности е по-добре до договорят социалните партньори
13:39 / 24.11.2022
3008
© Личен архив
Христина Христова, социален министър в правителството на Симеон Сакскобургготски, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

Продължаваме темата за социалните параметри. Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по предложенията за законови промени при обезщетенията за майчинство и преизчисляването на пенсиите, както и на минималната работна заплата, предложени от БСП, "Продължаваме промяната“ и ДПС. Най-елементарният отговор е: пари няма. Защо в правителството не са подвластни на  дискретния чар в увеличаването на доходите? Отговаря Христина Христова – социален министър в правителството на Симеон Сакскобургготски. Г-жо Христова, защо за социални мерки – така, както сега се прилагат, отговорът е, че пари няма?

Първо нека да кажем, че това, че служебното правителство създава условия и полага усилия да води социалния диалог, е добре, институционалния социален диалог – НСТС да се консултира със социалните партньори. Също така мен ме изненадаха толкова завалели предложения, законопроекти за промени в законовата уредба, свързани например с пенсионно-осигурителната система, без да имаме в момента и бюджетна процедура. Да не кажем, че в Закона за публичните финанси, когато се предлагат такива съществени социални програми и социални мерки, те се предлагат по време на бюджетните процедури и се планират в бюджета за съответната година. А сега не е такава ситуацията и притеснява ме това на парче предложение за промени в пенсионно-осигурителната система. Очевидно поради голямата политическа динамика не остава време да се седне и внимателно да се анализира и обсъди ситуацията и положението с пенсионно-осигурителната система в България, с нейната финансова устойчивост и за нейните перспективи. Да не говорим, че ние само преди месеци, буквално преди един месец беше второто преизчисляване на пенсиите от 1 октомври и ни се увеличиха разходите в бюджета с актуализацията на Бюджет 2022 от 10 милиарда на 19 милиарда. Трябва да се държи сметка за разходите. Едва ли някой ще каже, че пенсиите в България са достатъчни и осигуряват достатъчно качество на живота, но друга тема е, че пък не развиваме социално-помощната си система, която да подкрепя пенсионната система и там, където не достигат средствата от пенсиите на човека, веднага да бъдат поети от системата на социално подпомагане. Но това е много дълъг разговор.

Г-жо Христова, промените в пенсионната осигурителна система са завалели, казвате вие.

Да.

А тази система не е ли достатъчно консервативна и трябва ли така ад хок да се променя – на който когато му дойде електоралния интерес?

Разбира се, че е консервативна. Аз и без това съм тревожна. В последните няколко години въобще на парче се правят предложения за промени в пенсионната ни система и това, разбира се, й се отразява. Ние имаме проблем с равнището на доходите, с демографската ситуация, с нарастване броя на хората от третата възраст и в такава сложна ситуация пак, отново не остана време да се седне и да се направят задълбочени анализи, да се направят разчети. Даже не са направени и разчети на всичките тия предложения. Май само ДПС са направили разчет на тяхното предложение – годините за редовна военна наборна служба да се считат за действителен трудов стаж. Те са сметнали, че това ще коства 6 милиона лева годишно. Иначе за другите предложения – става въпрос за милиарди.

Нека да ви помоля да се спрете на различните предложения за пенсиите на партиите – те са всъщност от БСП и "Продължаваме промяната“.

Да. БСП предлагат от 1 януари следващата година да се преизчислят пенсиите, като се прилага коефициент 1,35 тежест на всяка година прослужено време, на всяка година осигурителен стаж, както казват експертите. Този начин се предлага. От 1 януари в Кодекса за социално осигуряване винаги преизчисляването е ставало, актуализирането на пенсиите от 1 юли, но те предлагат после от месец октомври да има преизчисляване на пенсиите със среден осигурителен доход по-съвременен от 2019 г., което още ще приближи по-старите към по-новите пенсии – това, което направи в една голяма степен и преизчисляването от октомври сега, което току-що мина. Сега "Продължаваме промяната“ – те предлагат да се промени Швейцарското правило. Швейцарското правило е наложено в страните членки на Европейския съюз. Не бих казала, че промяната няма логика, но тя изисква много актюерски разчети. Досега Швейцарското правило какво представляваше? Всяка година се преизчисляват пенсиите, като се покрива 50% ръста на средния осигурителен доход за изтеклата година и инфлацията за изтеклата година, пак 50% се покрива от инфлацията. И разбира се, че доходите от пенсии изостанаха, след като е това 50%. Сега се предлага 100%, но ние не знаем, какви са прогнозите, каква инфлация ще има, какъв среден осигурителен доход за следващите години, да речем поне 5 или 10 години, и малко е теория на вероятностите. Ще приемаме със 100% числото на това, което е по-нараснало – било средният доход, било инфлацията. Тук също няма никакви разчети. Както ви казах, тук трябват сериозни актюерски разчети.

Искам да ви попитам, г-жо Христова, идеята за минималната работна заплата да бъде 50% от средната, т.е. 850 лева, реалистична ли е? Има ли аргументи, които да я подкрепят?

Много е сложен въпросът, нека да кажем, че е много сложен въпросът. Толкова години не се постигна консенсус нито между държавата и социалните партньори, нито между самите социални партньори в двустранния диалог, който е много важен. Сега се следва директивата, която се прие в Европейския съюз, където се препоръчва това число – 50% от средната работна заплата за страната. Но тук има известно вътрешно противоречие, защото статистиките на държавите обикновено дават средната работна заплата, брутните средни работни заплати. Ако аз приема минималната работна заплата със съответния акт на Министерския съвет, то е основна заплата. И сравняват се фактически две не съвсем съвпадаеми, сравними величини. Тук има противоречие. Също аз си давам сметка, че синдикатите повече залагат на социалните функции, за качеството на живота да осигурява тази минимална работна заплата. Работодателите повече наблягат на икономическата функция – че тя е за определено количество и качество труд и е цена на труда. Обаче тази директива същевременно, освен това противоречие, което има тя, препоръчва да се наблегне на колективното трудово договаряне – там, където сядат синдикати и работодатели, и трябва да си дадат аргументи едни на други и да бъдат така отговорни, че да се опитват да постигат консенсуси. Също ние имаме допълнително затруднение в България и усложняване от факта, че в нашата страна има големи регионални социално-икономически различия. Ето например, представете си един млад инженер от Видинския район, който взима около 900-950 до 1000 лева заплата, който е с образование, квалифициран човек. И сега минималната работна заплата, ако както се настоява да бъде 850 лева, един необразован човек, какъвто е една чистачка да речем – инженерът ще взима 900, тя ще взима 850 лева.

Не е ли възможно да се преиндексират заплатите, съобразно минималната работна?

Винаги е възможно. Винаги минималната работна заплата се използва като буфер, който да вдигне нагоре малко всички останали заплати. Ето, както ви казвам за този случай – очевидно, че така не може да остане началникът на цеха, един инженер с 900 лева, чистачката, и тя с 850 лева. Очевидно, че нещо не е наред. Аз това го казвам в подкрепа на факта, че при нас ние си имаме, поради спецификата на развитието, социално-икономическото развитие на регионите в нашата страна, ние се имаме допълнителни усложнения около минималната работна заплата. И аз мисля, че трябва да са толкова отговорни социалните партньори – защо не да седнат и да договарят минимални работни заплати по икономически дейности. Защото има някои браншове, в които е по-ниско равнището на възнагражденията и е проблем минималната работна заплата да се даде. В други браншове не е такъв проблемът, където има висококвалифицирани, с високи заплати хора. Та си имаме проблем около договарянето на минималната работна заплата и социалния диалог, свързан с нея.

Диференцирането на договарянето на минималната работна заплата възможно ли е и то няма ли да доведе малко до хаос в системата, ако трябва да се прави по икономически сектори, както предлагате?

Ние и сега имаме минимални осигурителни прагове, както ги наричаме, минимални осигурителни доходи, за които не се води договаряне от няколко години, поради отказ на работодателите да участват в този процес. Аз мисля, че не, няма да се доведе до хаос. По-скоро ще се доведе до едно по-активно и по-съществено участие на социалните партньори в процеса на формиране на минималните работни заплати в България. И директивата, тя към това приканва – към адекватни минимални работни заплати, и по-скоро прехвърля топката към националните държави, те да създадат условия да има такива адекватни на стандарта на живот в държавата заплати.

А това диференциране по различни сектори къде ще се осъществи – в самите сектори или в НСТС?

В браншовите съвет. Има браншови тристранни съвети за тристранно сътрудничество. В предприятията също може да се седне, в големите предприятия, и да се договаря. Има възможност. Разбира се, това създава и допълнителни трудности – трябва да има синдикални структури, трябва да има представители на работодателите, да се институционализират, както се казва, и да могат да водят тези разговори.

Г-жо Христова, защо в правителството не са склонни към увеличение на доходите, особено във финансовото министерство? По ваше време лесно ли ви беше?

Това винаги е било проблем. Никак не е лесно и трябва да ви кажа, че си спомням – в битието ми на социален министър също никак не беше лесно. Знаете за този постоянен дебат, двубой между социалния и финансовия министър, много може да се разказва на тази тема, дето се казва, книга може да се напише. Проблем е, разбира се, че все още сме в ситуация на инфлация. Имаше един месец намаляване на инфлацията – за октомври, но все още никой от финансовите експерти не казва това единичен процес ли е или това е тенденция. Защото гледам, че през уикенда излязоха данните на рейтинговата агенция "Фич“, която казва за двуцифрено число инфлация през първата половина на следващата година. Така че аз очаквах малко повече политическите партии да погледнат този въпрос, да видят какви механизми може да се направят за домакинствата и за бизнеса.

За компенсиране?

За компенсиране. Някак си спря този процес. Беше направен един пакет, който имаше голям проблем с целенасочването според мен на парите, на бюджетните, държавните пари и част от парите отидоха и при хора, които не се нуждаят от тях. Но тук трябва баланс, трябва помощ и за домакинствата, помощ и за бизнеса. Ето, въпросът с природния газ трябва да се види, цената на природния газ ще се компенсира ли. Също да се целенасочва не само в домакинствата, но и за бизнеса, защото защо да се подпомагат фирми, които работят на много сериозни печалби? Там очевидно няма нужда от подкрепа на държавата.

Цоня Събчева
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Виж още

Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.