Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Турският външен министър Хакан Фидан и американският държавен секретар Антъни Блинкен са обсъдили в телефонен разговор перспективите за подновяване на сделката за безопасен износ на зърно през Черно море. Разговорът идва ден след като украинският външен министър Дмитро Кулеба заяви, че Ердоган е единственият лидер, който може да убеди Путин да се върне към Черноморската зърнена инициатива. Така след като Ердоган спечели с 2 млн. гласа президентската си позиция, Турция съвсем се утвърди като безалтернативна регионална сила. И войната в Украйна поставя Ердоган като арбитър на малките стъпки към големите действия. Въпреки, че саудитския принц и фактически владетел на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман се опита с неговата игра да изземе посредническата роля между Русия и Украйна организирайки двудневен мирен конгрес в Джеда, телефонният разговор на американския държавен секретар дойде по време на дискусиите и даде знак: кого смятат американците за силния човек в ислямския свят. Дали турският президент  Реджеп Таип Ердоган ще съумее да осъществи амбициите си за реално, а не само знаково влияние в арабския свят, на Балканите и в постсъветското пространство? Гост в Епизод 128 на "Това е България“ е бившият генерален консул на страната ни в Одрин Георги Димов.  Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус", г-н. Димов.

Добре заварил, благодаря за поканата.

Да започнем със зърнената инициатива. Само в рамките на два дни Ердоган получи признание по нея от Украйна и САЩ. Тук трябва да кажем, че в края на миналата седмица той проведе телефонен разговор и с Владимир Путин, след което съобщи, че го очаква на посещение през този месец – август. Дали Русия ще се върне в споразумението за износ на зърно от украински пристанища и то благодарение на Ердоган?

Позволете ми в началото малка корекция да направя. Вие в анонса определихте Турция като безалтернативна регионална сила. Що се отнася до  това, че е регионална сила, да, аз съм съгласен, но като безалтернативна, според мен досега можеше това да се каже по отношение на Украйна, по отношение именно на зърнения коридор и най-общо за посредническата мисия между Москва и Киев. Понеже Анкара има опита, и качествата за посредник. Само да напомня, че опитът и опитите й датират още от март месец м.г., по време на втория дипломатически форум в Анталия, където макар и само в кулоарите все пак беше осъществен контакт между външните министри на Русия - Лавров и на Украйна - Дмитро Кулеба. След това имаше не на министерско равнище, но на високо равнище подобна среща в Истанбул, също така турският президент Реджеп Таип Ердоган поддържа редовни контакти, вие го споменахте, че предстои през август руският президент Путин да отиде в Турция. Така че ето го от една страна опитът. От друга страна, аз искам да обърна внимание и на качествата, които един посредник в такъв конфликт, и то не е конфликт, а е война, би трябвало да има, а те са поне три. Първото е да е относително равно отдалечен и от двете страни, за да може да контактува както с едната, така и с другата. На второ място е това да успее да убеди не само заинтересованите страни, но и световната общност, че именно той притежава тези качества. И третото обаче, което е много важно, а Анкара го притежава в една или в друга степен, е да има такъв тежък респект и авторитет, че примерно на масата на преговорите една от страните, ако реши да я напусне, просто да си помисли добре преди да го направи заради авторитета, включително и заради икономическата тежест, политическата, ако щете и военната на този, който води преговорите, на посредника. Това е по отношение на Турция като регионална сила и искам все пак да кажа, пак слагам Украйна настрана, никак не трябва да се пренебрегва, примерно да кажем един Иран, който също е регионална сила, Египет, който е лидер на арабския свят, също така и страните от Персийския залив Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и т.н. А пък иначе това, което ме попитахте за зърнената сделка, инициатива или коридор и т.н., всъщност Република Турция де факто тя не е само посредник, тя е инициатор, знаете заедно с ООН, с  Руската федерация и с Украйна. На второ място, не само за зърното, но общо за войната в Украйна Ердоган е в пряк контакт и диалог с Путин, за разлика от други регионални и световни лидери. Например, няма да го арестуват, ако дойде в Турция, какъвто беше миналия месец казуса с евентуалното пътуване на руския президент до Южноафриканската република. Тоест това, което искам да подчертая, посредничеството в случая върви както на институционално ниво, така и по линия на лични контакти. Това никак не трябва да се пренебрегва.

Какво демонстрира с това си посредничество турския президент?

Турският президент с това си посредничество всъщност демонстрира тази активност, действия, позициониране, които всъщност ще заеме и ще покаже на Турция и на целия свят по време на неговия трети президентски мандат и втори мандат като президент в президентска република. Той е напълно едноличен лидер в тази президентска република. Според мен има поне четири генерални направления по тази линия, ако искате ги възприемайте като холистичен подход. На първо място, и разбира се, любимата ми тема външна политика, това е личностното развитие на Ердоган във външно-политически план. Трябва да се каже, че все повече ще виждаме, ще отбелязваме, ще забелязваме един доста по-различен Ердоган, повратлив и приспособяващ се в навечерието на 100-годишнината на Турската република, която ще бъде отбелязана тази година през октомври, всъщност на 29 октомври. В навечерието и в условията на предстоящите президентски избори през май, които отминаха, ние всички видяхме, бих го определил като  силует на Ердоган във външната политика и геостратегия. На първо място трябва да се подчертае една много важна дата, тя е 20 ноември 2022 г., когато Ердоган си стисна ръцете с президента на Египет Абдел Фатах Сиси, това беше по време на церемонията по откриването на световното първенство по футбол и даже се заговори, че е възможно да има и да се планира и среща между тях. А иначе до тогава генерал Сиси в Турция беше определян и лично от Ердоган като превратаджия, като тиранин, като убиец. А сега Ердоган е на път да го признае и да го легитимира като държавен глава. Преди това през 2021 г. всъщност Анкара подписа 13 крупни спогодби с Обединените арабски емирства (ОАЕ), а иначе тогавашния външен министър Мевлют Чавушоглу, всъщност обвиняваше ОАЕ, че са оказали финансова помощ от 3 млрд. долара за т.нар. “гюленисти". На следващо място, това са отношенията със  Саудитска Арабия. Знаете, те бяха влошени след убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги през октомври 2018 г. в Истанбул, но там също ледовете бяха стопени и всъщност беше реализирана и визита на престолонаследника Мохамед бин Салман в Турция, бяха подписани много спогодби и т.н. Така че ето го Ердоган във външно политически план.  Във вътрешно партиен план, нека подчертаем, новата тенденция е за издигане на нови кадри.

С какви хора се обгражда Ердоган сега?

На ръководни позиции той избира доказали своята вярност и лоялност, но и кадърност. Не случайно във втория президентски кабинет останаха само двама от бившите министри. Единият, специално искам да обърна внимание,  е министърът на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой, защото въпреки земетресението и други негативни фактори, турският туризъм се развива и продължава да пълни държавната хазна. За тази година целта е 60 милиона посетители и 56 милиарда долара приходи. А амбицията за след 5 години - през 2028 г. е за 90 милиона туристи и 100 милиарда долара приходи. Това е скок с 1/3. Последните, общите избори, които бяха през май, на 14 май, партията на Ердоган получи под 63%, което е спад със 7% от предходните избори. И благодарение на Партията на националистическото движение, това е неговия ортак и част от формулата на управление на национал ислямизма благодарение на своите 10%, с които националистите добре се представиха, общо в коалицията станаха 46%, но поради възприетата система за преразпределение на гласовете, това е системата на Виктор Д’Онт, това е методът на най-високата средна стойност, който дава повече мандати на големите партии, партията на развитието и партията на националистическото движение успяха да получат обикновено мнозинство в Меджлиса, мисля, че някъде около 52% и сега управляват еднолично, разбира се в коалиция. Вендетата продължава и на Осмия редовен конгрес на партията на Ердоган, който ще се проведе през октомври най-вероятно и се очаква на него Ердоган кардинално да промени партийното ръководство и да се раздели с виновните за слабите резултати, особено в големите градове - Истанбул, Анкара, Измир, което между другото е елемент от подготовката за местните избори през март 2024 г.  И също така е показателно, че се очаква Ердоган да се раздели и с бившия и последен министър-председател на Турция Бинали Йълдъръм, след като страната смени формата на държавно управление  президентска република, а той в момента е заместник-генерален секретар на партията. На трето място, искам да обърна внимание на вътрешната политика на Турция, която се характеризира със слаба и обезверена опозиция,  липса на лидерство и кураж. Всичко това е подплатено от крайни стратегически и тактически грешки и залитания. Например, лидерите на т.нар. “Шесторна маса", да ви напомня, те бяха кандидат-вицепрезиденти и заради това не се кандидатираха, поради което не бяха избрани за депутати. И сега те нямат депутатски имунитет и трябва много да внимават, какво и как говорят, нали се сещате. И на последно място в областта на икономиката, всъщност това е ахилесовата пета на Ердоган, виждаме напълно нов икономически екип, оглавен от Мехмет Шимшек. Той е бивш икономически министър, а също и вицепремиер  в периода 2015-2018 г., а сега е министър на финансите и на хазната. И той успя да убеди Ердоган да вдигне основния лихвен процент с цели 650 базисни пункта - от 8,5% на 15%. Но независимо от това, веднага след вота през май, имаше поредния срив на турската лира. Разменният курс от 12 турски лири за 1 щатски долар скочи на 25 турски лири за 1 щатски долар. Това означава девалвация с 25%, а в момента 1 долар всъщност се котира срещу 27 турски лири, значи това е девалвация някъде към 30 и над 30%. Така че ето ги тези неща, които трябва да се кажат за началото на третия президентски мандат на Реджеп Таип Ердоган.

Г-н Димов, какво бихте казали за една любопитна фигура на външния министър Хакан Фидан, той е бивш ръководител на турското разузнаване. Какво означава този избор? Как го тълкувате?

Този избор означава много неща и този избор е вързан и свързан и обвързан и с други подобни избори. Първо, личността му като шеф на разузнаването винаги привлича вниманието. Между другото като шеф на разузнаването беше една от водещите фигури в опитите за поддържане на диалог с Дамаск.  И там имаше разговори, разбира се, те са секретни, между ръководителите на двете разузнавания на сирийското и на турското – в случая той беше шеф на разузнаването. Другото,на което искам да обърна внимание и това има значение и за зърнения коридор, и за Украйна: той е сред любимците на руския президент Путин. Не зная по какви причини, те двамата си знаят. Даже се появяват съобщения, доколко са верни, аз не знам, че по време на личните срещи между Ердоган и Путин руският президент изрично е държал на тях да присъства и Хакан Фидан, шефът на разузнаването. Друго нещо, аз понеже казах, че са вързани фигурите, много интересно е, че на негово място, като шеф на  Националната разузнавателна организация МИТ, всъщност сега  беше издигнат досегашният говорител на Ердоган Ибрахим Калън. И Ердоган остана без говорител, но пък си има нов шеф на разузнаването. Много е интересно, аз го казах, пак ще го повторя, че в сегашния президентски кабинет са останали само двама от предишните министри, всички други са сменени. Очевидно, че Ердоган наистина се обгражда с хора, които са му предани и които той така преценява, че са кадърни и ще свършат работа.

В края на седмицата завърши и традиционното годишно съвещание на Висшия военен съвет на Турция. На тези заседания принципно се решават кадрови въпроси във висшия генералитет, какво показва това съвещание, за какви планове на Ердоган дава сигнали и тук ли наблюдаваме сериозни размествания?

Аз ще си позволя да ви дам две генерални направления. На първо място, това със сигурност е, то, разбира се, не започва сега, а е продължаващ процес, но това е рушене на дългогодишни традиции и създаване на нови такива.  На първо място, Турция, под натиска на Запада и амбициите за членство в  Европейския съюз започна да прави опит да прилага цивилен и граждански контрол над военните, само че го прави по турски начин. Например, в първия президентски мандат на Ердоган министър на националната отбрана стана дотогавашният началник на Генералния щаб армейски генерал Хулуси Акар. Сега неговото място се заема пак от бившия до 1 месец началник на Генералния щаб армейски генерал  Яшар Гюлер. На следващо място има потъпкване на редица принципи и традиции за израстване в длъжност  и звание, например, новият началник на Генералния щаб се подбираше още измежду полковниците от сухопътните войски. И там се отчитаха атестации и успех, още от военното училище и т.н. , след това следваше утъпкания път през ключовата длъжност командващ на Първа армия в Истанбул, оттам командващ на сухопътните войски, където трябва да престои 2 години и едва след това става началник на Генералния щаб – това беше пистата. Сега на това редовно, годишно съвещание на Висшия военен съвет за нов началник на Генералния щаб е избран Метин Дюрак, който беше досегашен командващ Втора армия. И всъщност новата линия в ръководния състав на Турската армия е да се лансират военни от операциите на турските въоръжени сили в Ирак и в Сирия, плюс вярност към режима на Ердоган, т.е. подбират се т.нар. антигюленисти. И само това да спомена, добре е да се знае за новия началник на Генералния щаб на Турция, че по време на пуча 2016 г., по заповед на тогавашния началник на Генералния щаб, а това е Хулуси Акар, всъщност той предотвратява излизането на танкове от учебната бронетанкова дивизия Хадъмкьой в Истанбул и също така не допускат да излети нито един самолет от състава на сухопътните войски, от авиацията на сухопътните войски. Така че това са нещата. И второто направление, което е, има публикации в турски медии за силни опасения за т.нар. частни групи на турските въоръжени сили. Всъщност става въпрос за подобие на елементи от руската частна военна компания “Вагнер".  Има също така и твърдения, че се запазва сектантското  влияние в армията, но на мястото на привържениците на Гюлен всъщност влизат представители на други секти, а пък в Турция е пълно със секти. Това са нещата в турските въоръжени сили. И наистина, това потъпкване на дългогодишни, 100-годишни традиции и създаване на съвсем нови е най-характерното за момента.

И стигаме до традиционния за нашите интервюта въпрос: защо трябва внимателно да следим дипломатическите маневри на турския президент? И пример, ето лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ се срещна с турския външен министър Хакан Фидан, веднага след встъпването му в длъжност, в началото на миналата седмица. Как тълкувате този ход?

Ние задължително трябва да следим ставащото в Турция, най-малкото, защото е наш непосредствен съсед, това е първото. Второто е, че нашата принципна позиция е за поддържане на нормални, добросъседски отношения, които се основават обаче на три основни принципа. Единият е за равнопоставеност, вторият е за взаимен интерес и третият е за ненамеса във вътрешните работи. И разбира се, и четвъртия принцип е за взаимно уважение. Когато се спазват тези принципи няма проблем, аз бих ви отговорил риторично, в знак на реципрочност, лидер на турска партия, няма значение коя, може и Кюрдската, легалната, аз не говоря за нелегални структури (ПКК), кюрдската работническа партия, да се срещне с шефа на нашето разузнаване, нищо лошо. И това искам да подчертая, позицията на официална София, тя не е променена и ние сме за членството на Република Турция в Европейския съюз само и когато изпълни поставените условия. Знаете за  проведената среща на високо равнище на НАТО във Вилнюс миналия месец на 11 и 12, след нея Ердоган се обърна директно към Европейския съюз с искане на  Анкара да бъде дадена перспектива за членство в общността, така както Анкара е отворила хоризонта пред Финландия за НАТО, а на срещата във Вилнюс даде анонси, че ще го направи по отношение на Швеция. И ето го отговорът на ЕС, всъщност изрази го говорителят за Турция в Европейския парламент Начо Санчес Амор. Според него засилената активност напоследък на Анкара не е резултат на някакъв геополитически пазарлък, а може да се реализира единствено чрез действително внимание и конкретни реформи и за преодоляване на дефицитите в областта на основните права на човека и на върховенството на правото. И се изброяват 6 конкретни критерия, на които Анкара все още не отговаря, а те са: промяна, в смисъл отслабване на антитерористичното законодателство, разбирай критериите по които дадени организации и лица се определят като терористи или терористични. На второ място е сериозна борба с корупцията. На следващо място е сътрудничество с Европол, това е европейската полицейска правоприлагаща агенция. Тук се има предвид това, че покрай случилото се от 15 юли 2016 г. турската страна започна да обявява за терористи и да сезира за тях Европол т.нар.  “гюленисти", които за нас те не са терористи, не са доказани терористи. Също така има претенции към надеждната защита на личните данни. На следващо място е правна помощ с отделни страни от Европейския съюз. И най-важното, което и нас силно ни засяга, понеже сме непосредствен съсед, това е действена спогодба с ЕС за обратно приемане на нелегални мигранти, това е т.нар. реадмисия. И всъщност, ето ги тези неща, които ако не бъдат изпълнени няма да се случи това членство. В тази връзка интересна е и позицията на говорителя на Европейската комисия, той е по-скоро говорител за  външните отношения и за политиките за сигурност Петер Стафо, всъщност той в прав текст каза, че членството на Турция няма да се реализира през 2024 г. и, че все още на Турция, понеже не е изпълнила тези 6 критерия, няма да бъде направена визова либерализация. За нея е нужно да се покрият тези 6 критерия, правя това уточнение, понеже в нашите медии някои от нещата не се обясняват точно. По отношение на визите има три етапа, първият етап е безвизов режим, какъвто имат страните-членки на ЕС. На нашите лични карти  обърнете внимание: от едната страна пише BG, от другата EU, т.е. ние сме граждани и на България и на държавата Европейски съюз. И естествено ние като граждани нямаме визи. На следващо място, това са т.нар. визови облекчения, които и аз като генерален консул много съм ги прилагал. Европейската комисия и Брюксел в момента предлагат това на Анкара, т.е. това са облекчения за лица, да кажем бизнесмени, представители на неправителствени организации и т.н., които наистина имат принос за развитието на двустранните отношения. И третото вече е тази визова либерализация, което обаче не е безвизов режим. Това означава, че турските граждани ще имат право да престояват до 90 дни в рамките на всеки 180 дни в страните-членки от Шенгенското пространство. Но пак казвам, това не е безвизов режим, защото безвизовият режим е нещо съвсем различно и защото и самите преговори там и преговорните глави за влизане на Турция в общността са с изостанало изпълнение. В момента има 35 преговорни глави, от които до 2018 г., когато бяха прекратени преговорите, Турция е отворила само 16. От които временно е затворена само една и тя е за наука и изследвания, не е от най-важните. Защото смисълът на всички тези преговорни глави е да се прецени страната, но преди всичко нейните граждани дали са достойни да станат европейски граждани, дали може да им се гласува доверие. Защото ако не е така, вие си представете, влиза, може да не е Турция а някоя друга страна, но поради много по-добрите условия, които привличат и  мигранти от Африка и от целия свят, ами то от тази страна, населението ще избяга, ще отиде в Европа. Така че ето ги тези неща, които трябва да ги знаем и особено ние, като България, трябва да ги отчитаме, понеже в най-общия случай те ще преминават през нашата територия, по-малко да кажем през Гърция. Така че това винаги трябва да го имаме предвид, пак казвам, позицията на официална София е: ДА на преговорите, подкрепяме Турция, ще й помагаме в преговорния процес, но трябва да изпълни поставените условия, включително тези шест условия за безвизовия режим, което пък е свързано и със споразумението с  Европейския съюз за мигрантите, с тези финансови помощи, които отпуска общността. Това е споразумението от 18 март 2016 г.

Аз ви благодаря за този анализ, обстоен и обширен и за времето, което ни отделихте. Наш гост бе бившият генерален консул на България в Одрин Георги Димов.

Цоня Събчева