Георг Георгиев, председател на Младежи ГЕРБ, народен представител в 48-то Народно събрание от коалиция ГЕРБ – СДС, бивш заместник министър на външните работи, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".    

Дебатите по изборния кодекс ни накараха да се обърнем по темата и да я погледнем от друг ъгъл – как предпочитат да гласуват младите в партийните структури? Какви точно варианти за вот избират младите хора? Наш гост е  председателя на Младежи ГЕРБ Георг Георгиев. Той е и народен представител в 48-то Народно събрание от коалиция ГЕРБ – СДС, бивш заместник министър на външните работи. Г-н Георгиев, спекулира се, че младите предпочитат машините. Какво е Вашето впечатление? Ето Вашата коалиция подкрепя гласуването и с хартиена бюлетина.

Аз генерално не харесвам, когато някой се изказва от името на цяла група или от името на народа, много често чуваме подобни реторики като "народа иска това“ или "младите искат това“. Претендирам да съм все още млад по редица показатели, също мога да твърдя и за мои колеги, приятели, познати, че ние не предпочитаме да гласуваме с машини. Сега разбира се, тук веднага започват стигмите, започват етикетите, започва подялбата на младите на интелигентни и такива, които са аналогови, както обичат да ни наричат нашите опоненти, но така или иначе истината е една: нямаш право в цивилизована държава да отнемаш права на български граждани,  били те млади, възрастни ли от каквато и да е друга социална група.  В този смисъл не бих се съгласил и подкрепил нито едно изказване, което парадира от името на много граждани, на много хора. Да, може една политическа партия и нейните симпатизанти в някаква приблизителна степен да твърдят нещо, но дори и там не може да важи с пълна сила, защото виждате, има политически партии, които бяха огромни привърженици и защитници само на машинното гласуване и в последствие се оказа, че техните симпатизанти и гласоподаватели не са били на същата вълна. Така, че не бива да влизаме в подобни изказвания, защото те само могат да ни вкарат в капан.

Според Вашите впечатления, а и резултати, които обобщавате  в партията и в коалицията, гласуват ли младите хора или не гласуват? Или ако избягват , ако са по-дистанцирани от политиката, защо?

За съжаление тази дистанция между младите хора и политиката се задълбочава, но не само в български, а и в международен план. Може би най-апатичните политически граждани са тези, около 35-40 години. Редица изследвания правени по тази тема има, някои от тях са доста интересни и заслужаващи внимание, но така или иначе не може еднозначно да се отговори, защо това стои по подобен начин. Вероятно е поради космополитността на младия човек или на това, че той не винаги отдава всички свои успехи – били те в кариерата или в образованието, само единствено на политиката и на свързаните с нея процеси, което по същество, ако се замислим, е така. Ако имаме добра образователна система, добра социална система, добра бизнес среда, това по един или друг начин се дължи на политиката и на създадените от нея условия. Но забелязваме, че въпреки всичко еманципацията на младия човек от политиката в нейната активна форма такава,  каквато я познаваме чисто институционално – да бъдат част от политически партии, част от институции, в една или друга степен отсъства. Но отново казвам, това не е само българско, това е международно явление.  Много ми се иска обаче младите хора да бъдат политически активни.  И тук не говоря като част от партиите, а като част от гражданските процеси и тук има възможност за много форми, включването на които може да бъде тема на по-разширен дебат.

Г-н Георгиев, може би политическите партии не се ангажират пряко с проблемите на младите хора, може би посланията, които те изпращат не стигат до различни техни групи?

Вероятно има някаква истина в това, че комуникацията между политическите партии и младите хора не се състои точно по начина и формата, които те си представят, но не бих се съгласил, че няма предразположение от страна на политическите партии към младите хора и смятам, че коалиция ГЕРБ – СДС и ПП ГЕРБ в частност са пример именно за това. Най-младите народни представители, най-младите общински кметове, евродепутати и представители в държавни институции са били излъчвани от ГЕРБ. Така че в този смисъл, нещото за което младежите най-много се борят, т.н. младежко овластяване, е младият човек да има инструментариума с който да влияе на политическите процеси. И това тръгна именно от ГЕРБ и в годините ние сме го доказвали многократно. Винаги съм бил опонент на тезата, че младия човек трябва да бъде страничен, пасивен наблюдател, обект на политическите процеси - той само да стои и да слуша, да се учи, както обичат да казват някои по-опитни политици. Тъкмо напротив – той трябва да бъде пряко ангажиран, той трябва да има в ръцете си възможността да взима решения, които засягат него, социалната група, която представлява, сферите в които се развива и иска да бъде активен. От тази гледна точка ние като партия сме доказали многократно през годините, че правим именно това. Разбира се, обаче трябва да има симбиоза. Трябва да има съчетание между енергия, сила, знание и опит. Защото видяхме, какво се случва, когато дойдат едни млади, но доста аматьорски настроени във всяка от темите в които бяха ангажирани, хора. Това е примера с "Продължаваме промяната“.  

Хазартно настроени не е ли по-точната квалификация, г-н Георгиев?

Хазартно, хазартно, по смисъла, че вероятно смятат политиката, в която бяха, за разменна монета, която можеш да залагаш и от нея да черпиш лични дивиденти. Смятам, че и лаическия подход, защото те доказаха, че не разбират от нищо, с което се занимават, а дори и от темите с които парадират, е формулата на разрухата, която в момента държавата консумира. Хаосът, който се създаде, е пряка функция именно от тази аматьорщина, от тази липса на знания, умения, на какъвто и да е капацитет, който да бъде приложен в сферите на държавното управление.

Вие с какви инструменти разполагате в ГЕРБ и ги прилагате именно за да привличате млади хора, за да ги овластявате, да давате възможност за тяхната изява?

Примерите, които дадох, смятам че са най-показателни. В лицето на нашето ръководство, на г-н Борисов като лидер на ГЕРБ, винаги сме имали много силна подкрепа, както за младежката организация, така че тя да бъде на първо място обучителна институция, място, където младите хора първо черпят знания, които в последствие могат да приложат в същинската политика. Не напразно казах, че имаме наши представители във всички етажи на държавната власт, започвайки от мен и стигайки до Европейския парламент и институции. Но тези хора първо са минали през една сериозна подготовка, сериозна школа, етапирана на много нива – регионални академии, политически академии, летни, зимни университети, които в себе си съдържат много информация, провеждат се в няколко дни, в които хората могат да черпят знания от практици, от реализирани експерти и хора, които разбират материята и я прилагат. Едва тогава забелязани тези хора и заявили себе си по подходящ начин, с подходящите морално-нравствени качества, им се дава възможност да приложат в реалността наученото. Затова казвам, че когато я има симбиозата между опита, практиката, знанието и енергията, стигаме да системна, качествена политическа партия, каквато е ГЕРБ. Защото ако само едно от двете доминира в някаква посока, пример – ДСБ, се получава друго. Там има един председател, който е узурпирал управлението на тази партия и само преди няколко месеца нейната младежка организация се саморазпусна. Всеки ден наблюдаваме да напускат членове от тази партия. Именно защото там статуквото е толкова вкоренено в управлението на този политически субект, че младите хора не усещат какъвто и да е полъх за някаква реализация, дори и в обозримо бъдеще. И поради тази причина такива формирования нямат възможност да просъществуват или поне не и дългосрочно в българската политика и да се утвърдят така, както ГЕРБ се утвърди в последните 12 години.

Освен всичките Ви ангажименти, Вие бяхте и национален координатор на ГЕРБ за борба с антисемитизма, което е вид насилие, а този петък  е и международния ден на борба с насилието над жени и правото им на избор, а като насилие също може да се окачестви и липсата на право на избор за всяко човешко същество, като например правото на гласуване.   

Да, аз бях координатор, но така или иначе съм ангажиран в сферата на човешките права в контекста на политическата сила, която представлявам. Да, този петък е изключително важен ден в тази област, поради причина, че той насочва нашето внимание към разпознаваем в нашето общество проблем. Това е тежък проблем, който трябва да бъде решаван с подходящите и законодателни мерки и който трябва да бъде високо на вниманието на българските правораздавателни институции. Много често, когато говорим за домашно насилие или насилие срещу жени, проблемът е, че от една страна жертвите не се чувстват достатъчно защитени, за да могат да споделят за своя семеен кошмар. От втора страна пък няма подходящата  легислатура, която да гарантира правата им.  Двете в съчетание правят една много опасна комбинация. Щастлив съм, че преди години с промени, предложени от ГЕРБ и тогава с председателя на Народното събрание г-жа Караянчева внесохме поправка в Наказателния кодекс, която криминализира тежко домашното насилие и по-специално насилието срещу жени. Това беше поправка, която и в последствие, когато се явихме на периодичен преглед в рамките на Комитета по защита правата на хората в ООН и по-точно наблюдението, което засяга именно домашното насилие и насилието срещу жени, бе отчетено като положителна стъпка в правилна посока. Но в по-големия контекст с проблема на човешките права мога да кажа, че правителствата на г-н Борисов се откроиха с много добри действия и поставиха държавата ни не просто като консуматор на знания в тази област, но и като износител. Много добри практики, които България наложи в сфери като борба с антисемитизма, расизма, ксенофобията, говора на омраза, нетолерантността, бяха възприети от нашите европейски партньори. Само ще Ви припомня, че през 2017 година ние бяхме една от първите пет държави в ЕС,  които например възприеха работна дефиниция за антисемитизъм и върху това сме градили своята практика в последващите години, за да направим добро портфолио от действия, които са именно в защита на човешките права. Смятам ,че това и във външнополитически аспект е повлияло много на нашия имидж като държава.

И тук да добавя, че Вие сте награден със "Златен Шофар“ на българската еврейска общност  за особен принос в борбата с антисемитизма.

Да. "Златен Шофар“ беше наградата. Смятам, че в годините развихме добро и ползотворно сътрудничество, което в крайна сметка е било инвестиция в една много важна сфера, в която има огромна разпознаваемост, огромна чувствителност в международен аспект и смятам, че България може да се гордее, че беше лидер в тази област. За съжаление, в последната година и половина, почти две, както и всичко останало в държавата ни, и то е в упадък. С огромна наистина, нека не прозвучи сълзливо, тъга казвам ,че отстъплението ни в тази сфера е жалко. Жалко е, защото потенциалът там е огромен, натрупахме много знания, много опит, много капацитет, не напразно казах, че станахме разпознаваеми като държава, която правилно адресира и правилно атакува, превентира проблеми свързани с говора на омраза и човешките права и е лошо, че позволихме нещо, което трябва да обединява политическите партии, в крайна сметка да бъде изоставено и да не бъде развивано допълнително. Мисля, че това ще бъде още една област и тогава, когато се установи вътрешно-политическа стабилност, по нея ще можем да продължим да работим.

И още един въпрос в тази посока. Вие сте бивш зам. министър на външните работи, г-н Георгиев и като човек с принос в борбата с антисемитизма, как оценявате това, което се случва в Северна Македония? С какво си обяснявате атаката срещу български клубове там, които носят определени имена? Атака, която преминава в тероризъм. Клубът "Цар Борис III“, сдружение "Цар Фердинанд“, клуб "Ванчо Михайлов“?

За съжаление, това са действия на провокатори, които надявам се, по никакъв начин не са свързани с официалната власт, защото институциите в Скопие поне нагледно демонстрират желание да разкриват, да наказват подобни престъпления , макар за наказание все още да не съм чул. Така или иначе поне заявките са да се борим с подобни прояви. Цинични, дръзки и отдалечаващи Република Северна Македония от Европа са тези събития. Защото особено последното това, което се случи в Охрид  със стрелбата по Българския  клуб, е проява на дързост, която по никакъв начин не отива на братски народи и братски държави, за каквито се смятаме с нашите приятели в Република Северна Македония.  В крайна сметка и Договора за приятелство и добросъседство  и в последствие развитията, които видяхме на този въпрос през настоящата година, следваше да затвърдят връзката ни със западната ни съседка. Това което обаче наблюдаваме изцяло на гражданско равнище, някак ни тревожи. Властите в Скопие трябва да осъзнаят, че пътят към Европа е път на разбирателство, на консенсус, път, в който трябва да се демонстрира политическа зрялост и готовност за диалог. Там няма място за тропане с крак, няма място за ултиматуми, няма възможност подобни атаки да бъдат оставени неадресирани. Ако властите в Скопие не успеят да се справят с тези проблеми, не съм сигурен ние пък като български политици, как ще можем да убедим не себе си, но нашите граждани, че Република Северна Македония трябва да продължи по-напред в своята европейска интеграция. Ние направихме много, включително направихме компромиси и отстъпки, давайки си сметка, че Европа е това. Европа е съюз на ценности, в които трябва да бъде инвестирано, разбирателството и консенсусът са такива инвестиции, но и от отсрещната страна искаме да видим това. В противен случай реверсията е много лесна и бърза. Не бива да се забравя също и че защитата на човешките права, връщайки се към предишната тема, на българите и хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония е крайъгълен камък. Докато тази държава не промени своята Конституция и не гарантира, че правата на българите и хората с българско самосъзнание в западната ни съседка, са абсолютно защитени и по никакъв начин те не могат да бъдат обект на атаки, нападки и уязвимости, то не бихме могли да стартираме изобщо процеса на европейска интеграция.  

Много Ви благодаря за тази среща и за времето, което ни отделихте! Откъсвам Ви от заседанието в Народното събрание , така че благодаря за жеста, който правите към нашите слушатели.

И аз Ви благодаря!

Цоня Събчева